Със стиснати от упорство челюсти замени палтото с огненочервен шал. После за първи път през тази вечер наистина се огледа. Рокля „Версаче“, крушовидни диамантени обеци, черни чорапи, напръскани с мънички лъскави перлички, елегантни италиански обувки на висок ток - все луксозни неща, които сама си беше купила. В ъгълчетата на устата й се промъкна усмивка, когато уви шала около голите си рамене и се отправи към асансьора.

Бог да благослови Америка.

24

- Продаваш се, това е - каза Скийт на Дали, който се мръщеше към врата на таксиметровия шофьор, докато таксито бавно пълзеше по Пето Авеню. - Опитваш се да го представиш като нещо хубаво, говориш за нови възможности и разширяване на хоризонтите, но това, което правиш, е, че се продаваш.

- Това, което правя, е да съм реалист - отвърна Дали с раздразнение. - Ако не беше такъв невежа, щеше да разбереш, че това е шансът на живота ми. - Да се вози в кола, шофирана от друг, винаги предизвикваше лошо настроение у Дали, но да е в задръстване в Манхатън, а мъжът зад волана да говори само фарси, го правеше напълно непригоден за човешка компания.

Двамата със Скийт бяха прекарали последните два часа в елегантен ресторант, където бяха обядвали с важна клечка от телевизията. Искаха Дали да подпише ексклузивен петгодишен договор като коментатор на голф турнири. Той беше коментирал няколко такива предавания за тях преди година, докато се възстановяваше от фрактура на китката, и зрителите бяха толкова очаровани, че шефовете незабавно го погнаха. Дали имаше същото шегаджийско, непочтително отношение в ефир като Лий Тревино и Дейв Map, които бяха най-забавните коментатори в момента. Но както един от вицепрезидентите на телевизионната компания беше отбелязал пред третата си жена, той беше дяволски по-красив и от двамата.

За случая Дали беше направил компромис в облеклото си и бе облякъл официален син костюм, допълнен с порядъчна копринена червено-кафява вратовръзка, вързана над бледосинята му риза. Скийт обаче се придържаше към сакото от рипсено кадифе и тясна вратовръзка, която бе спечелил преди години от състезание по хвърляне на монети в аквариум със златни рибки.

- Продаваш таланта, който Бог ти е дарил - настоя упорито той.

Дали го погледна сърдито.

- Ти си проклет лицемер. Откакто се помня, все ми пробутваш разни холивудски търсачи на таланти и се опитваш да ме накараш да позирам за долнопробни снимки, облечен само в бандаж, а сега, когато получавам предложение с малко достойнство, се възмущаваш.

- Онези предложения нямаше да ти попречат да играеш голф. По дяволите, Дали, нямаше да пропуснеш и един-единствен турнир, ако извън сезона беше участвал като гост в сериала „Корабът на мечтите“, а сега говорим за нещо напълно различно. Става дума за това, да седиш в коментаторската кабинка и да пускаш шегички за розовите ризи на Грег Норман, докато Норман прави история. Става дума за края на професионалната ти кариера! Не чух някой от телевизионните шефове да казва, че ще си коментатор само в свободните си дни, както прави Никлаус или някой от другите големи играчи. Те искат да си там през цялото време. Като коментатор, Дали, не на игрището.

Това беше една от най-дългите речи, които Дали беше чувал Скийт да произнася, и за момент количеството думи не пропусна целта си. Но после Скийт промърмори нещо под нос, което го подразни почти непоносимо. Той успя да сдържи гнева си само защото знаеше, че последните няколко голф сезона почти бяха разбили сърцето на Скийт Купър.

Всичко беше започнало преди няколко години, когато се прибираха към дома от някакъв бар в Уичита Фолс и почти беше прегазил един тийнейджър с колело. Беше се отказал от незаконните фармацевтични средства в края на 70-те, но продължи приятелството си с бутилката до онази нощ.

Момчето имаше само счупено ребро, а ченгето се отнесе много по-меко с Дали, отколкото заслужаваше, но той беше толкова разтърсен, че отказа алкохола веднага след това. Не беше лесно, което му даде да разбере колко много се е заблуждавал относно пиенето. Може и никога да не успееше да спечели „Мастърс“ или да завърши в класацията на „Ю Ес Класик“, но проклет да бъде, ако убиеше дете заради това, че е пил твърде много.

За негова изненада, отказването на алкохола незабавно подобри играта му и следващия месец завърши трети на „Боб Хоуп“, и то пред телевизионните камери. Скийт беше толкова щастлив, че почти се разплака. Тази нощ Дали подслуша разговора му с Холи Грейс по телефона.

- Знаех си, че може да го направи - перчеше се Скийт. -Само гледай, Холи Грейс. Той ще е един от големите. Сега всичко ще се подреди за нашето момче.

Но не се подреди, поне все още не. И точно това разкъсваше сърцето на Скийт. Веднъж или два пъти на сезон Дали завършваше втори или трети на някой от големите турнири, но за всички вече беше повече от очевидно, че на трийсет и седем най-добрите му години бяха зад гърба му и големите шампионати никога нямаше да са негови.

- Ти си сръчен - каза Скийт, като се взираше през тъмния прозорец на таксито. - Сръчен си и имаш талант, но нещо в теб ти пречи да станеш истински шампион. Просто искам да разбера какво е то.

Дали знаеше, но нямаше да му каже.

- Слушай сега, Скийт Купър. Всички разбират, че да гледаш голф по телевизията е толкова интересно, колкото и да гледаш как някой спи. Тези телевизионни босове са готови да ми платят доста забележителна сума, за да освежавам техните излъчвания, и не виждам защо трябва да отхвърлям щедростта им.

- Тези телевизионни босове носят модерни парфюми - изръмжа Скийт, сякаш това обясняваше всичко. - И откога те е грижа толкова за парите?

- Откакто погледнах календара и видях, че съм на трийсет и седем, ето откога. - Дали се наведе напред и рязко почука по стъклото, което ги разделяше от шофьора. - Хей, ти! Пусни ме да сляза на следващата пресечка.

- Къде си мислиш, че отиваш?

- Отивам да видя Холи Грейс, ето къде. И отивам сам.

- Това няма да ти помогне. Тя ще ти каже същото като мен.

Дали отвори вратата, изскочи от колата пред магазина на „Картие“ и... стъпи право в купчина кучешки лайна. „Така ми се пада - помисли си той, - задето ядох обяд, който струва повече от годишния бюджет на страна от Третия свят.“

Без да го е грижа за вниманието на няколко минаващи покрай него жени, той започна да стърже подметката на обувката си в тротоара. Точно тогава Мечката се приближи иззад него, насред „Мидтаун“.

По-добре подпиши, докато още те искат - каза му той. -Още колко ще продължаваш да се самозалъгваш?

Не се самозалъгвам. Дали тръгна по Пето Авеню към апартамента на Холи Грейс.

Мечката остана с него, като клатеше голямата си руса глава с отвращение.

Мислеше си, че като откажеш пиячката, ще си гарантираш пътовете, нали, момче? Мислеше, че е толкова просто. Защо не кажеш на стария Скийт какво наистина ти пречи? Защо веднага не му кажеш, че нямаш кураж да си шампион?

Дали ускори крачка в опит да се откъсне от Мечката в тълпата. Но той беше упорит. Беше се задържал дълго и нямаше намерение да се разкара.

Холи Грейс живееше в „Мюзиъм Тауър“, луксозна сграда с апартаменти, построена над Музея за модерно изкуство, заради което обичаше да казва, че спи върху някои от най-великите художници на света. Портиерът разпозна Дали и го пусна в апартамента на Холи Грейс да я изчака. Дали не я беше виждал от няколко месеца, но се чуваха често по телефона и обсъждаха повечето неща, които се случваха в живота им.

Апартаментът не беше обзаведен по вкуса на Дали - имаше твърде много бели мебели, столове с необичайни форми, които не пасваха на дългурестото му тяло, и абстрактно изкуство, което му напомняше за пяна в басейн. Свали палтото и вратовръзката си, после си пусна касетата „Роден в САЩ“. Превъртя до песента „Област Дарлингтън“, която по негово мнение беше една от десетте най-велики американски песни на всички времена. Докато Брус пееше за приключенията си с Уейн, Дали бродеше из просторния хол и накрая спря пред пианото на Холи Грейс. От последния път, когато беше идвал тук, тя бе добавила няколко снимки в сребърни рамки към колекцията си, която винаги стоеше отгоре. Забеляза няколко нейни снимки с майка й, две снимки на себе си, няколко кадъра на тях двамата заедно и фотография на Дани, която бяха направили в Сиърс през 1969 година.

Пръстите на Дали се сключиха около рамката. Кръглото лице на Дани с широко отворените очи му се усмихваше насреща с мъничко мехурче слюнка, замръзнало завинаги на долната му устна. Ако Дани беше жив, щеше да е на осемнайсет години. Дали не можеше да си го представи. Не можеше да си представи Дали на осемнайсет, висок колкото него, рус и добре сложен, красив като майка си. В ума му Дани завинаги щеше да остане бебе, което тича към двайсетгодишния си баща с пълен памперс, пада на колене и протяга дундести ръце, в израз на пълно доверие.

Дали остави снимката и отклони поглед. След всичките тези години болката беше все още там, не толкова остра може би, но все пак съществуваше. Разсея се, като разгледа снимката на Франческа, облечена с яркочервени шорти, усмихваща се палаво срещу фотоапарата. Беше се покачила на голяма скала, отмахваше косата от лицето си с една ръка и придържаше дундесто детенце между краката си с другата. Усмихна се.

Изглеждаше щастлива на тази снимка. Времето, прекарано с Франческа, беше хубаво.

Кой би си помислил, че Мис Каприз ще постигне такъв успех? Беше се справила чисто сама, знаеше го от Холи Грейс. Беше отгледала дете без ничия помощ и беше направила кариера. Разбира се още преди десет години в нея имаше нещо специално - решителност, начина, по който се втурваше в живота с главата напред и преследваше онова, което иска, без никаква мисъл за последствията. За част от секундата през ума му проблесна мисълта, че Франческа живееше на пълни обороти, докато той креташе едва-едва.