- Но това е варварско - отвърна Наоми. Блендерът зажужа за няколко секунди и после се изключи. - ...Мисля, че трябва да подадеш жалба. Това със сигурност е в нарушение на гражданските ти права. Ще говоря с Бен.

- Няма нужда - каза Теди. - Мама вече ми докара достатъчно неприятности с учителката.

Миг по-късно те се появиха откъм кухнята. Теди носеше бутилка фреш с газирана вода, а Наоми държеше ягодово дайкири за Холи Грейс.

- Чу ли за странния проект с убийство на насекоми в училището на Теди? - попита тя. - Ако бях на мястото на Франческа, щях да ги съдя. Наистина.

Холи Грейс отпи от дайкирито.

- Мисля, че в момента Франческа има някои по-важни неща на главата.

Наоми се усмихна, после погледна към Теди, който беше изчезнал в спалнята, за да вземе шаха на Бен.

- Мислиш ли, че ще го направи? - прошепна.

- Трудно е да се каже. Когато видиш Франческа да лази по пода, облечена с джинси, и да се хили с Теди като глупачка, изглежда направо невъзможно. Но когато някой я притесни и на лицето й се изпише онова високомерно изражение, просто знаеш, че някой от предците й е имал синя кръв, и тогава решаваш, че е абсолютно възможно.

Наоми седна до масичката за кафе, като кръстоса крака и заприлича на бременен Буда.

- По принцип съм против монархията, но трябва да призная, че принцеса Франческа Серитела Дей Бранкузи звучи наистина страхотно.

Теди се върна с шаха и започна да го подрежда на масичката.

- Този път се концентрирай, Наоми. Побеждавам те почти толкова лесно, колкото и мама.

Всички подскочиха, когато откъм входната врата се разнесоха три силни удара.

- О, боже! - възкликна Наоми и се вторачи загрижено в Холи Грейс. - Познавам само един човек, който чука така.

- Да не си посмяла да го пуснеш, докато съм тук! - Холи Грейс се надигна рязко и разля от дайкирито върху белия си анцуг.

- Джери! - изпищя Теди и се втурна към вратата.

- Не отваряй! - извика Холи Грейс след него. - Теди, недей!

Но беше твърде късно. В живота на Теди Дей нямаше много мъже и той не изпускаше шанса да се срещне с някого от тях. Преди Холи Грейс да успее да го спре, той отвори вратата.

- Здрасти, Теди! - извика Джери Яфе, като му подаде ръка. - К’во става, мой човек?

Теди плясна дланта му.

- Хей, Джери! Не съм те виждал от две седмици. Къде беше?

- В съда, дечко. Защитавах едни хора, които бяха повредили ядрената централа в Шоръм.

- Спечели ли?

- Може да се каже, че резултатът е равен.

Джери никога не съжали за решението, което бе взел преди десет години в Мексико - да се върне в Щатите, да се изправи срещу ченгетата и изфабрикуваното им обвинение за търговия с наркотици и след като името му бе изчистено, да завърши право. Беше видял как лидерите на Движението един по един сменят посоката - душата на Елдридж Кливър вече принадлежеше на Исус, Джери Рубин се бе отдал на капитализма, а Боби Сийл продаваше сосове за барбекю. Аби Хофман все още се държеше, но се бе отдал на екологични каузи и така оставаше само Джери Яфе, последният от радикалите от 60-те, който да насочва вниманието на света от стоманените машини за спагети и дизайнерските пици към опасността от ядрена зима. Джери вярваше от все сърце, че отговорността за бъдещето лежи на неговите плещи и колкото по-тежка бе отговорността, толкова по-шутовски се държеше.

След като целуна Наоми за поздрав, той се наведе и заговори на корема й:

- Слушай, бебе, аз съм чичо Джери. Светът е гаден. Затова стой там вътре възможно най-дълго.

Теди сметна това за неописуемо смешно и се затъркаля по пода, пищейки високо. Това привлече вниманието на всички възрастни към него и те се разсмяха високо, докато той не спря да е сладък и стана просто досаден. Наоми изповядваше схващането, че децата трябва да се оставят да се изразяват, така че не го смъмри, а Холи Грейс, която не споделяше тези теории, беше твърде разсеяна от вида на внушителните рамене на Джери, изпъващи шевовете на якето му, за да го нахока.

Малко след след като се дипломира, Джери се бе отказал от афро прическата, но все още носеше косата си дълга на гърба, така че тъмните му къдрици, сега леко прошарени със сиво, падаха над яката. Под коженото яке бе с обичайното си работно облекло - торбест панталон в цвят каки и износен памучен пуловер. На яката на якето бе закачена антиядрена значка. Устните му бяха все така пълни и чувствени, а черните му фанатични очи горяха. Точно тези очи бяха покорили Холи Грейс Бодин преди година, когато на един от купоните на Наоми двамата с Джери се бяха озовали в усамотена ниша.

Холи Грейс все още не можеше да си обясни какво я беше накарало да се влюби в Джери Яфе. Със сигурност не бяха политическите му възгледи. Тя искрено вярваше в необходимостта от силната военна мощ на САЩ, позиция, която го влудяваше. Двамата яростно спореха на политически въпроси, а след това се любеха невероятно страстно. Джери, който имаше малко задръжки в обществото, в спалнята имаше още по-малко.

Но привличането й към него не беше само сексуално. Той беше спортен тип, колкото и тя самата. По време на трите месеца на връзката им, заедно бяха вземали уроци по гмуркане, бяха правили планински преходи, дори опитаха безмоторно летене. Животът с него беше като непрестанно приключение. Тя обичаше оживлението, което той предизвикваше около себе си. Обичаше страстта и ревността му, насладата, с която ядеше храната си, невъздържания му смях, безсрамната му сантименталност. Веднъж, когато влезе в стаята, го завари да плаче на телевизионна реклама на „Кодак“ и когато му се подигра за това, той дори не направи опит да се оправдае. Беше започнала да обича дори мъжкия му шовинизъм. За разлика от Дали, който въпреки момчешките си маниери беше най-освободеният мъж, когото познаваше, идеята за отношенията между мъжете и жените, която изповядваше Джери, бе здраво вкоренена в петдесетте. И винаги изглеждаше объркан, когато тя го конфронтираше с това, и много унил, че той - любимецът на радикалите - изглежда, не можеше да разбере един от базисните принципи на цялата социална революция.

- Здравей, Холи Грейс - каза той и се приближи до нея.

Тя се наведе, за да остави лепкавата си чаша на масичката, и се опита да го изгледа така, сякаш не успява съвсем да си спомни името му.

- О, здрасти, Джери.

Стратегията й не проработи. Той се приближи, стегнатото му тяло напредваше с решителност, която предизвика в нея тръпка на страх.

- Да не си посмял да ме докоснеш, комунистически терорист - предупреди го тя, като изпъна ръка, сякаш държеше разпятие, с което може да го прогони.

Той заобиколи масичката.

- Сериозна съм, Джери.

- От какво се страхуваш, мила?

- Страхувам?! - сопна се тя. - Аз? Да се страхувам от теб? Само в мечтите ти, ляв комуняга такъв.

- Боже, Холи Грейс, какъв език. - Той спря пред нея и без да се обръща, каза на сестра си: - Наоми, можете ли двамата с Теди да си намерите някаква работа в кухнята за няколко минути?

- Да не си посмяла да излезеш, Наоми! - нареди Холи Грейс.

- Съжалявам, Холи Грейс, но напрежението не е добро за бременните. Хайде, Теди. Да идем да си направим пуканки.

Холи Грейс си пое дълбоко въздух. Този път нямаше да позволи на Джери да я баламосва. Аферата им беше продължила три месеца и той се бе възползвал от нея през цялото време. Докато тя се влюбваше, той просто използваше известността й като средство да вкара името си във вестниците, така че да популяризира антиядрената си дейност. Холи Грейс не можеше да повярва каква загубенячка е била. Старите радикали не се променяха. Те просто завършваха право и научаваха нови номера.

Джери се протегна да я погали, но физическият контакт с него обикновено замъгляваше мисълта й, така че тя отскочи настрани, преди да я е докоснал.

- Дръж си ръцете далеч, момко. - Последните няколко месеца беше оцеляла без него доста успешно и нямаше да позволи отново да бъде впримчена. Беше твърде стара, за да умира два пъти в една година от разбито сърце.

- Не мислиш ли, че раздялата ни продължи достатъчно дълго? - попита той. - Липсваш ми.

Тя му хвърли най-студения си поглед.

- Какво става? Не те дават по телевизията, след като вече не сме двойка? - Някога обичаше начина, по който тъмните къдрици падаха по гърба му. Помнеше усещането им – меки и копринени. Увиваше ги около пръстите си, докосваше ги с устни.

- Не започвай пак с това, Холи Грейс.

- Никой ли не иска да излъчва речите ти по вечерните новини, откакто скъсахме? - продължи злобно тя. - Ти наистина използва връзката ни докрай, нали? Докато аз се захласвах по теб като пълен идиот, ти изпращаше съобщения до медиите.

- Наистина започваш да ме вбесяваш. Обичам те, Холи Грейс. Обичам те повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот. Нещата между нас вървяха добре.

Отново го правеше. Отново разбиваше сърцето й.

- Единственото добро нещо беше сексът - каза тя разпалено.

- Между нас имаше дяволски повече от секс!

- Като например? Не харесвам приятелите ти и със сигурност не харесвам политическите ти възгледи. Освен това знаеш, че мразя евреи.

Джери изръмжа и се тръшна на дивана.

- О, боже, отново се започва.

- Аз съм заклет антисемит. Наистина, Джери. Аз съм от Тексас. Мразя евреи, мразя черни и мисля, че всички гейове трябва да отидат в затвора. Какво бъдеще бих могла да имам с комуняга като теб?

- Ти не мразиш евреите - каза с разумен тон Джери, сякаш говореше на дете. - Преди три години подписа петицията за правата на хомосексуалистите, която беше публикувана във всеки вестник в Ню Йорк, а през следващата година пресата подробно отрази аферата ти с един уайдрисийвър от „Питсбърг Стишгьрс“.

- Но кожата му беше доста светла - възрази Холи Грейс. -И винаги гласуваше за републиканците.