- Побързай, Холи Грейс!

- Идвам, идвам. - В мислите си се пренесе по времето, когато Теди беше на шест месеца. Тя беше отишла в Далас, кьдето Франческа тъкмо бе приела работа в една от местните радиостанции. Макар че се чуваха по телефона, това беше първият път, в който се виждаха след раждането. Франческа поздрави Холи Грейс в новия си апартамент с радостен писък, придружен от шумна целувка по бузата. После гордо й връчи гърчещото се пакетче. Когато Холи Грейс погледна надолу към малкото личице на бебето, всякакви съмнения, които още може би се таяха в ума й за бащата на детето, се изпариха. Дори в най-разюзданите си фантазии не можеше да си представи, че великолепният й съпруг можеше да има нещо общо с детето в ръцете й. Теди беше прелестен и Холи Грейс го обикна незабавно и от все сърце, но просто беше най-грозното бебе, което някога бе виждала. Със сигурност изобщо не приличаше на Дани. Който и да беше бащата на това грозничко малко създание, не можеше да е Дали Бодин.

Изминалите години бяха подобрили до известна степен външността на Теди. Главата му бе добре оформена, но мъничко голяма за тялото му. Имаше кестенява коса, тънка, мека и права, веждите и миглите му бяха много бледи, почти невидими, а скулите му бяха огромни. Понякога, когато обърнеше главата си по определен начин, Холи Грейс сякаш виждаше какво ще е лицето му като зрял мъж - силно, отличително, привлекателно. Но докато израснеше до това лице, дори собствената му майка не правеше грешката да се хвали с външността му.

- Хайде, Холи Грейс! - Главата на Теди се подаде от бялата входна врата. - Размърдай се!

- Ще те размърдам аз! - изръмжа тя, но се забърза. Докато влизаше в коридора, съблече пухеното си яке и оправи ръкавите на снежнобелия си анцуг, чиито крачоли бяха натъпкани в чифт италиански ботуши, украсени с бронзови кожени цветя. Отличителната й руса коса падаше по раменете, цветът й сега бе подчертан от модни бледосребристи кичури. Беше гримирана само с лек тъмнокафяв туш за мигли и малко руж. Реши, че фините бръчици, които бяха започнали да се оформят в ъгълчетата на очите й, са признак за характер. Освен това днес беше почивният й ден и нямаше търпение да се разкрасява.

Дневната в апартамента на Франческа имаше бледожълти стени, прасковени панели и изящен килим на „Хериц“ със син акцент. Памучно-копринена дамаска с десен на английска градина придаваше на помещението точно онзи вид елегантност и скандален лукс, който „Дом и градина“ обичаха да представят на гланцираните си страници. Само дето Франческа отказваше да отглежда детето си като на витрина и доста небрежно саботираше подредбата на дизайнера си. Пейзажът на Хюбърт Робърт над камината от италиански мрамор бе отстъпил място на яркочервен динозавър, изпълнен с пастели и нагласен в пищна рамка (Тиодор Дей, ранният му период). Един италиански скрин от седемнайсети век бе избутан встрани, за да освободи място за любимия оранжев винилов пуф на Теди, а на самия скрин бе поставен Мики-Маусовият телефон, който Теди и Холи Грейс бяха подарили на Франческа за трийсет и първия й рожден ден.

Холи Грейс пристъпи в дневната, пусна чантата си върху един брой на „Ню Йорк Таймс“ и помаха на Консуело, испанката, която се грижеше великолепно за Теди, но оставяше всички съдове за миене на Франческа. Когато се извърна, забеляза момиче, което се бе свило на дивана, четейки списание. Момичето беше на шестнайсет или седемнайсет, с лошо изрусена коса и избеляваща синина на бузата. Холи Грейс спря на място, а после се обърна към Теди с разпален шепот:

- Майка ти пак го направи, нали?

- Мама каза да ти предам да не я плашиш.

- Така става, като отида до Калифорния за три седмици. -Холи Грейс грабна Теди за ръката и го дръпна към стаята му, далеч от ушите на момичето. Веднага щом затвори вратата, тя възкликна разстроено: - По дяволите, мислех, че ще говориш с нея! Не мога да повярвам, че отново го е направила.

Теди тръгна към кутията за обувки, в която държеше колекцията си от марки, и се заигра с капака.

- Казва се Деби и е доста приятна. Но социалните вече й намериха приемно семейство, така че си тръгва след няколко дни.

- Теди, това момиче е проститутка. Вероятно има следи от игли по ръцете си. - Той започна да издува и да прибира бузите си, навик, който показваше нежеланието му да говори за нещо. Холи Грейс изръмжа ядосано. - Виж, скъпи, защо веднага не ми позвъни в Ел Ей? Знам, че си само на девет, но гениалното ти айкю върви с някои отговорности и една от тях е да се опитваш майка ти да не загуби връзка с реалността. Знаеш, че тя няма и капка здрав разум по отношение на неща като приютяване на бегълци, забъркали се със сводници. Води се от сърцето си, вместо от разума.

- Харесвам Деби - каза упорито Теди.

- Ти харесваше и онази Дженифър, а тя открадна петдесет долара от касичката ти, преди да избяга.

- Остави ми бележка, че ще ги върне, освен това само тя е открадвала нещо.

Холи Грейс видя, че губи битката.

- Поне трябваше да ми звъннеш.

Теди вдигна капака на кутията с колекцията си и го постави на главата си, решително слагайки край на разговора. Холи Грейс въздъхна. Понякога Теди беше чувствителен, а понякога действаше точно като Франческа.

Половин час по-късно тя и Теди си проправяха път през задръстените улици към Гринич Вилидж. Докато чакаха на един светофар, Холи Грейс си помисли за мускулестия нападател от „Ню Йорк Рейнджърс“, с когото имаше среща за вечеря. Беше сигурна, че ще е страхотен в леглото, но фактът, че не можеше да се възползва от това, я потисна. Този СПИН я вбесяваше. Точно когато жените най-накрая бяха получили сексуално освобождение, тази ужасна болест бе сложила край на забавлението. Навремето се наслаждаваше на безразборните си връзки. След като любовниците й покажеха най-добрите си номера, ги изритваше, преди да са започнали да очакват от нея да им прави закуска. Който и да беше казал, че сексът с непознати е унизителен, трябва да е бил човек, който обича да приготвя закуски. Тя решително отхвърли упорития образ на един тъмнокос мъж, на когото с удоволствие би приготвяла закуска. Тази връзка беше временна лудост от нейна страна - катастрофален случай на беснеещи хормони, които бяха замъглили разсъдъка й.

Холи Грейс натисна клаксона, когато светофарът превключи и глупакът в додж дейтъна я засече, като почти удари калника на чисто новия й мерцедес. Струваше й се, че СПИН-ът е засегнал всеки по някакъв начин. Дори бившият й съпруг остана моногамен през последната година. Тя се намръщи, все още разстроена заради него. Със сигурност напоследък нямаше нищо против моногамията, но за жалост, Дали я практикуваше с жена, на име Бамби.

- Холи Грейс? - обади се Теди и погледна към нея откъм пасажерското място. - Мислиш ли, че е правилно един учител да пише двойка на дете, защото то не е изпълнило един тъп научен проект в класа за надарени, както се предполага, че е трябвало да направи?

- Това не ми звучи като теоретичен въпрос - отвърна сухо Холи Грейс.

- Какво означава това?

- Означава, че е трябвало да си направиш проекта.

- Този беше тъп - намръщи се Теди. - Защо някой би искал да се разхожда наоколо, да убива буболечки и да ги окачва на дъска с карфици? Не мислиш ли, че е тъпо?

Холи Грейс започваше да схваща. Въпреки увлечението на Теди по военните игри и запълването на всеки лист хартия, който му попаднеше в ръцете, с рисунки на пистолети и ножове, от които капеше кръв, в сърцето си детето беше пацифист. Веднъж го беше видяла да носи паяк през седемнайсетте етажа до долу, за да го пусне на улицата.

- Говори ли с майка си за това?

- Да. Тя позвъни на учителката и я помоли да нарисувам буболечките, а не да ги убивам, но госпожица Пиърсън каза „не“, накрая се скараха и тя затвори. Мама не харесва госпожица Пиърсън. Смята, че ни товари твърде много. Накрая мама каза, че тя ще ми убие буболечките.

Холи Грейс завъртя очи при представата Франческа да убива нещо. Ако някаква гадинка трябваше да бъде убита, тя много добре знаеше на кого накрая щеше да му се наложи да свърши работата.

- Тогава това решава проблема ти, нали?

Теди я погледна с наранено достойнство.

- Да не ме смяташ за кръгъл идиот? Каква разлика има за буболечките дали аз, или тя ще ги убие? Накрая те пак ще са мъртви заради мен.

Холи Грейс го погледна и се усмихна. Наистина обичаше това дете, о, да!

Старомодната модернизирана къща на Наоми Яфе Танака Пърлман се намираше на малка павирана уличка в Гринич Вилидж със запазени нюйоркски стари улични фенери. Зелените капаци и белите тухли на къщата бяха обвити от голите клонки на глициния. Наоми бе купила имота с част от печалбата от рекламната си агенция, която бе основала преди четири години. Живееше тук с втория си съпруг, Бенджамин Р. Пърлман, професор по политология в Колумбийския университет. Според Холи Грейс бракът им бе сключен в рая на радикалните левичари. Даваха пари за всяка измислена кауза, която им се изпречеше на пътя, организираха коктейли за хора, които искаха да взривят във въздуха ЦРУ, и за развлечение работеха в кухня за бедни веднъж седмично. И все пак Холи Грейс трябваше да признае, че Наоми никога не бе изглеждала по-щастлива. Тя самата й беше казала, че за първи път в живота си се чувства като пълнокръвен човек.

Наоми ги въведе в уютната си всекидневна, като се поклащаше повече, отколкото Холи Грейс смяташе, че е нормално за петия месец от бременността. Мразеше изгарящата завист, която я пробождаше всеки път щом видеше клатушкането на Наоми, но не можеше да се сдържи, въпреки че тя й беше добра приятелка още от времето на „Дързък“. Всеки път когато погледнеше към нея, не можеше да не си помисли, че ако и тя не забременее скоро, е вероятно да пропусне завинаги шанса да има дете.

- ...така че тя ще ме скъса по природознание - заключи Теди откъм кухнята, където двамата с Наоми бяха отишли за разхладителни напитки.