Франческа почувства замайване. Беше стигнала твърде далеч. Толкова се беше увлякла да бъде себе си и да говори на снимките, че бе забравила да се сдържа. Не се ли научи на нещо през последните няколко месеца? Обречена ли бе да продължава така вечно, безразсъдна и безотговорна, втурваща се напред, без да обмисля последствията? Помисли си за малкото същество, което растеше в нея. Инстинктивно докосна корема си с ръка.

- Съжалявам, Клеър. Не исках да те разочаровам. Опасявам се, че се увлякох. - Франческа се обърна към вратата в опит да се измъкне, за да ближе на спокойствие раните си, но не беше достатъчно бърза.

- Къде си мислиш, че отиваш?

- В тоалетната.

- Божичко. Туинки се разтапя при първия признак за неприятности.

Франческа се извърна.

- По дяволите, Клеър!

- Наистина, по дяволите! Още когато прослушах касетата, ти казах, че говориш твърде бързо. Сега дяволски много искам за утре да забавиш темпото.

- Говоря твърде бързо? - Франческа не можеше да повярва на ушите си. Беше прогонила един от спонсорите на KDSC, а Клеър й крещеше, че говори бързо? А после осъзна и останалата част от думите й. - Утре?

- Можеш да заложиш сладкия си задник.

Франческа я зяпна.

- Ами спонсорът, мъжът, който ти се обади току-що?

- Майната му. Сядай, маце. Сега ще си направим първокласно радиошоу.

За два месеца деветдесетминутното предаване на Франческа се наложи като най-близкото нещо до хит на KDSC и враждебността на Клеър към нея постепенно намаля до същия цинизъм, който проявяваше и към останалата част от водещите. Продължи да мъмри Франческа практически за всичко - за това, че говори твърде бързо, че не произнася правилно думите, че пуска два спота заедно - но без значение колко скандални бяха коментарите й в ефир, никога не я цензурираше. Макар че спонтанността на Франческа понякога им носеше неприятности, Клеър знаеше какво е добро за радиото. Тя нямаше намерение да убива гъската, която толкова неочаквано бе започнала да снася златни яйца в нейната затънтена радиостанция. Рекламодателите започваха да искат ефирно време в предаването на Франческа и заплатата й бързо нарасна на сто трийсет и пет долара седмично.

За първи път в живота си Франческа откри удовлетворението от добре свършената работа и изпита огромното удоволствие от осъзнаването, че колегите й искрено я харесват. Момичетата скаути я поканиха на годишния им банкет за майки и дъщери и тя говори за значението на усилената работа. Осинови още една улична котка и прекарваше по-голямата част от почивните дни да пише серия публични обяви за приюта за животни на Сълфър Сити. Колкото повече откриваше живота си за другите хора, толкова по-добре се чувстваше.

Единственият облак на хоризонта беше тревогата й, че Дали може да чуе предаването й, докато пътува по шосе 90, и да реши да я проследи. Само като си помислеше колко идиотски се беше държала и настръхваше. Той й се присмиваше, отнасяше се снизходително с нея, третираше я като малоумна, а нейната реакция беше да скочи в леглото му и да си внуши, че е влюбена в него. Каква безгръбначна малка глупачка беше! Само дето вече не бе такава и ако Дали Бодин имаше наглостта да си напъха носа в работите й, щеше да съжалява. Това си беше нейният живот и всеки, който застанеше на пътя й, си търсеше боя.

Следвайки инстинктите си, Клеър започна да организира излъчвания на предаването на Франческа от различни местоположения, като например местната железария или полицията. В железарията Франческа се научи да използва правилно бормашина. В полицията издържа фалшив арест. И двете предавания имаха фантастичен успех главно защото Франческа не държеше в тайна колко мрази всяко от тези преживявания. Беше ужасена, че бормашината ще й се изплъзне и ще пробие ръката й. А пък килията, в която я бяха затворили, беше пълна с най-отвратителните буболечки, които беше виждала.

- О, боже, тази има щипки! - изстена тя пред слушателите си, докато вдигаше краката си от напукания балатум на пода. -Мразя това място, наистина. Не е чудно, че престъпниците са такива варвари.

Местният шериф, който седеше от другата страна на микрофона и я гледаше като влюбено теле, смачка натрапника с ботуша си.

- Но моля ви, госпожице Франческа, тези буболечки са безобидни. Трябва да се пазите от отровните стоножки.

Слушателите на KDSC чуха нещо, което звучеше като смесица от стон и писък, и се засмяха. Франческа отразяваше собствените им човешки слабости по забавен начин. Казваше това, което й се въртеше в главата, а доста често и в техните глави, макар че повечето от тях нямаха куража да излязат и да признаят слабостите си пред всички, както правеше тя. Подобен човек заслужаваше възхищение.

Рейтингите продължаваха да растат и Клеър Паджет потриваше наум ръце със задоволство.

Част от увеличената си заплата Франческа използва, за да купи електрически вентилатор в опит да прогони душната следобедна жега в стаята си, поръча си плакат на картина на Сезан, с който замести китарата, и направи първата вноска за един ръждясал шестгодишен „Форд Фалкън“. Остатъка скъта в първата си спестовна сметка.

Макар да знаеше, че външният й вид се е подобрил, тъй като вече се хранеше по-добре и се тревожеше по-малко, почти не обръщаше внимание на факта, че кожата й е възвърнала здравословния си блясък, а косата й отново е лъскава. Нямаше нито време, нито желание да се задържа пред огледалото, развлечение, което беше абсолютно безполезно за оцеляването й.

Летището на Сълфър Сити рекламираше клуб за парашутисти и обикновено раздразнителният нрав на Клеър стана още по-неприветлив. Тя винаги надушваше добрата програмна идея, но дори и тя не можеше да заповяда на жена, бременна в осмия месец, да скочи с парашут. Бременността на Франческа силно изнервяше Клеър и тя рядко се съобразяваше с този факт.

- Ще насрочим скока два месеца след раждането на детето. Така ще имаш повече от достатъчно време да се възстановиш. Ще използваме безжичен микрофон, за да могат слушателите ти да чуват как пищиш по целия път надолу.

- Няма да скачам с парашут! - възкликна Франческа.

Клеър посочи купчината формуляри от Американското бюро по натурализация и имиграция върху бюрото си, чрез които трябваше да се узакони престоят на Франческа в Щатите.

- Ако искаш да попълня тези формуляри, ще скочиш.

- Това е изнудване.

Клеър сви рамене.

- Аз съм реалист. Вероятно няма да се задържиш дълго тук, маце, но докато си ми подръка, ще изцедя и последната ти капка кръв.

Това не беше първият път, в който Клеър намекваше за бъдещето й, и всеки път, когато го направеше, Франческа я заливаше вълна на очакване. Тя знаеше правилото: хората, които бяха добри, не се задържаха много дълго в KDSC, разкриваха им се нови, по-големи хоризонти.

През този ден тя излезе тромаво от кабинета на Клеър, доволна от себе си. Предаването й се развиваше добре, имаше спестени почти петстотин долара в банката и светлото бъдеще, изглежда, се очертаваше на не много далечния хоризонт. Усмихна се. Всичко, което бе нужно, за да успееш в живота, беше малко талант и много усилена работа. После видя от входната врата към нея да се приближава позната фигура и настроението й помръкна.

- Виж ти - провлачи Холи Грейс Бодин, като спря в средата на приемната. - Този глупав кучи син ти е надул корема.

21

Балонът на самодоволството на Франческа бързо се спука. Холи Грейс постави недружелюбно петте си лакирани пръста на хълбока на елегантно ушития си летен панталон и поклати глава, отвратена.

- Този мъж няма повече акъл в главата от деня, в който се оженихме.

Франческа трепна, когато всички в офиса обърнаха глави към тях. Почувства как бузите й пламват и внезапно изпита желанието да покрие с ръце надутия си корем.

- Искате ли да използвате кабинета ми, за да си побъбрите, момичета? - Клеър стоеше на прага на кабинета си и очевидно се наслаждаваше на малката драма, която се разиграваше пред нея.

Холи Грейс бързо прецени Клеър като шефката и обяви:

- Момичетата ще си намерят местенце край някой барплот и ще си поръчат нещо силно. Ако, разбира се, нямате нищо против.

- В никакъв случай. - Клеър помаха с ръка към вратата. -Надявам се, че си готова да споделиш малко от това вълнение със слушателите си утре, Франческа. Сигурна съм, че и те ще са очаровани.

Франческа вървеше на няколко крачки след Холи Грейс, докато прекосяваха паркинга към гладкия сребрист мерцедес. Нямаше желание да ходи където и да било с Холи Грейс, но не искаше да сподели точно тази сцена със своите яростно любопитни колеги. Мускулите на врата й се бяха стегнали на твърди възли и тя се опита да се отпусне. Ако позволеше на Холи Грейс да я сплаши толкова бързо, никога нямаше да се възстанови.

Мерцедесът имаше перленосив кожен салон, който миришеше на ново. Холи Грейс влезе в колата и потупа леко волана, а после извади слънчеви очила от чантата си, която Франческа незабавно разпозна като „Ермес“. Тя изпиваше с очи всеки детайл от гардероба й, от великолепното тюркоазено горнище, през зашеметяващата хромирана гривна на „Перети“ и сладките сребристи сандали на „Ферагамо“. Рекламите на „Дързък“ бяха навсякъде и Франческа не се изненада да открие колко добре се справя Холи Грейс. Колкото можеше по-небрежно, тя покри с ръце петното от кафе върху предната страна на безформената си жълта памучна рокля за бременни.

Докато пътуваха мълчаливо към Сълфър Сити, стомахът й се сви от ужас. След като вече знаеше за бебето, Холи Грейс със сигурност щеше да отиде при Дали. Ами ако той се опиташе да предяви права върху него? Какво щеше да прави? Загледа се право напред и се насили да мисли.

В предградията на Сълфър Сити Холи Грейс намали на едно кръстовище, огледа два ресторанта и продължи. Едва когато стигнаха до третия, който изглеждаше най-окаяно, тя спря доволна.