- Познай какво стана днес, Звяр! Най-прекрасното нещо. -Пръстите й се плъзнаха през меката козина на животното. -Почувствах как бебето ми мърда...

Три седмици след разговора й с Клеър, водещите на KDSC бяха покосени от грипна епидемия и желязната шефка бе принудена да позволи на Франческа да се настани в студиото. Сърцето на Франческа биеше толкова бързо, че имаше чувството, че в гърдите й се въртят перки на хеликоптер.

Студиото беше малко и задушно. Франческа се настани пред контролното табло и несръчно си сложи слушалките. Ръцете й трепереха. В малка радиостанция като KDSC нямаше тонрежисьори, които да обслужват контролното табло, говорителите правеха всичко сами. Франческа бе прекарала часове наред да се научи как да пуска плочите, да работи с копчетата за микрофона, да променя нивото на звука и да използва трикасетния дек, макар че можеше да достига само две от отделенията от стола си пред микрофона.

Когато новините свършиха, тя погледна редицата циферблати на контролното табло. Струваше й се, че променят формата си пред очите й, че се разтапят, докато накрая не можеше да си спомни за какво служи нито един от тях. Насили се да се концентрира. Ръката й се насочи към таблото. Бутна лоста, който задействаше микрофона и увеличи звука. Между гърдите й се стичаше пот. Трябваше да се представи добре. Ако объркаше нещо днес, Клеър никога нямаше да й даде втори шанс.

Когато отвори уста, езикът й сякаш беше залепнал за небцето.

- Здравейте - изграчи тя. - Аз съм Франческа Дей от KDSC, с музика в сряда сутринта.

Говореше твърде бързо, сливаше думите и не можеше да измисли какво да каже, макар че беше репетирала този момент в ума си стотици пъти. Паникьосана, тя пусна плочата, но я беше нагласила твърде близо до началото на песента и тя тръгна с провлачване. Франческа изстена на глас, а после осъзна, че не е изключила микрофона, така че и това бе прозвучало в ефир. Засуети се с лоста.

Клеър я гледаше от приемната през прозрачната стена и клатеше глава с отвращение. Франческа имаше чувството, че чува думата „Туинки“ да достига до слуха й през изолираните стени.

Нервите й постепенно се успокоиха и тя започна да се справя по-добре, но през последните месеци беше слушала касети с твърде много добри говорители, за да знае колко е посредствена. Когато времето й най-накрая свърши и тя излезе от студиото, куцаща от изтощение, Кейти й се усмихна съчувствено и промърмори нещо за нервите при първия път. Клеър изскочи от кабинета си и обяви, че грипната епидемия е повалила и Пол Мейнърд и че отново ще пусне Франческа в ефир следващия следобед. Говореше толкова язвително, че Франческа не изпита и най-малко съмнение колко й е неприятна създалата се ситуация.

Същата вечер, докато използваше една от четирите си вилици, за да сипе препържените бъркани яйца в чинията си, тя се опита за хиляден път да прецени какво е объркала. Защо не можеше да говори пред микрофона така, както говореше на хората?

Хората. Остави вилицата си, връхлетяна от неочаквана идея. Клеър все говореше за хората, но къде бяха те? Скочи импулсивно от масата и започна да прелиства списанията, които беше взела от студиото. Най-накрая изряза четири снимки на хора, за които реши, че може би ще слушат предаването следващия следобед - млада майка, побеляла възрастна жена, козметичка и шофьор на камион с наднормено тегло, като онези, които пътуваха из страната по щатските магистрали и хващаха сигнала на KDSC в радиус от петдесетина километра. Те щяха да са публиката й утре. Само тези четиримата.

Следващия следобед тя залепи снимките върху контролното табло, като изпусна старата дама два пъти с несръчните си пръсти. Сутрешният водещ пусна новините и тя се настани на стола, нагласяйки слушалките си. Без повече имитации. Щеше да го направи по своя си начин. Погледна снимките пред себе си - младата майка, старата жена, козметичката и шофьора. Говори на тях, мамка му. Бъди себе си и забрави всичко останало.

Новините свършиха. Франческа се взря в приветливите кафяви очи на младата майка, натисна копчето на микрофона и пое дълбоко въздух.

- Здравейте, всички, аз съм Франческа с музика и леки разговори в четвъртък следобед. Прекарвате ли си наистина добре днес? Надявам се да е така. Ако не, може би ние ще променим нещата. - Боже, звучеше като Мери Попинс. - За добро или зло, ще съм с вас през целия следобед, ако успея да натисна правилните копчета. - Така беше по-добре. Усещаше, че се отпуска малко. - Да започнем с музика. - Погледна към своя шофьор. Изглеждаше като някой, който Дали би харесал, пияч на бира, който обича футбола и мръсните шегички. Тя му се усмихна. - Чуйте тази абсолютно отегчителна песен на Деби Буун. Обещавам ви, че песните ще стават по-хубави с напредването на предаването.

Пусна първата плоча, свали микрофона си и докато сладкият глас на Деби Буун се носеше от контролния апарат, погледна към прозрачната стена. Там бяха изникнали три стреснати лица - на Кейти, на Клеър и на директора на новините. Франческа прехапа устни, приготви за пускане първата реклама и започна да брои. Не беше стигнала и до десет, когато Клеър влетя през вратата.

- Да не си полудяла? Какво беше това с отегчителната песен?

- Радио с характер - отвърна Франческа, погледна невинно Клеър и безгрижно махна с ръка, сякаш всичко беше някакъв майтап.

Кейти подаде главата си в студиото.

- Клеър, телефонните линии започват да прегряват. Какво да правя?

Клеър помисли за момент и после се обърна към Франческа.

- Добре, госпожице Характер. Приеми разговорите в ефир. И си дръж пръста на копчето, защото слушателите ни невинаги говорят прилично.

- В ефир? Не говориш сериозно!

- Ти си тази, която реши да се прави на умница. Недей да спиш с моряци, ако се страхуваш от венерически болести. -Клеър излезе от студиото и остана на пост пред прозореца, къдего пушеше и слушаше.

Деби Буун изпя последните ноти на „Ти осветяваш живота ми“ и Франческа извъртя трийсетсекундната реклама на местна дъскорезница. Когато и тя свърши, включи микрофона. „Хора - каза си. - Говориш на хора.“

- Телефонните ни линии са отворени. Аз съм Франческа. Какво искате да споделите с нас?

- Мисля, че сте поклонничка на дявола - каза капризен женски глас от другата страна на линията. - Не знаете ли, че Деби Буун е написала тази песен за Господ?

Франческа се взря в снимката на белокосата дама, залепена на контролното табло. Как можеше тази сладка възрастна жена да се държи така с нея? Тя настръхна.

- Деби лично ли ви го каза?

- Не ми отговаряйте така нахално! - върна й го гласът. -Все трябва да слушаме песни за секс, секс и пак секс, а когато най-после се появи нещо хубаво, вие го осмивате. Всеки, който не харесва тази песен, не обича Господа.

Франческа се взря във възрастната дама.

- Това е ужасно ограничено схващане, не смятате ли?

Жената й затвори, а звукът от затръшването на телефона прозвуча като звук от куршум в слушалките. Франческа със закъснение се сети, че това са нейните слушатели и би трябвало да се държи мило с тях. Направи гримаса към снимката на младата майка.

- Съжалявам. Може би не трябваше да казвам това, но тя звучеше като истинска злобарка, нали?

С периферното си зрение можеше да види как Клеър отпуска глава и се удря по челото. Набързо се поправи.

- Разбира се, аз самата бях ужасно ограничена в миналото, така че вероятно не трябва да съдя другите. - Натисна бутона на телефонната линия. - Говорите с Франческа. Какво искате да споделите?

- Да... ъъъ. Аз съм Сам. Обаждам се от паркинга за камиони на шосе 90. Вижте, ъъъ... радвам се, че казахте това за оная песен.

- И ти ли не я харесваш, Сам?

- Неее. По мое мнение това е най-страхотно педалската лайняна музика...

Франческа натисна бутона и каза задъхано:

- Имаш много мръсен език, Сам, затова те отрязвам.

Инцидентът я изнерви и тя бутна на пода купчина листове точно когато следващият й слушател се представи като Силвия.

- Ако смятате, че „Ти осветяваш живота ми“ е толкова лоша, защо я пускате? - попита я тя.

Франческа реши, че единственият начин да постигне успех, е да бъде себе си - за добро или зло. Тя погледна козметичката.

- Всъщност, Силвия, първоначално и аз харесвах песента, но се уморих от нея, защото всеки ден я пускаме много често. Това е част от програмната ни политика. Ако не я пусна поне веднъж в моето предаване, може да си загубя работата и за да съм напълно честна с теб, шефката ми и без това не ме харесва особено.

Устата на Клеър от другата страна на прозореца се отвори в мълчалив писък.

- Много добре знам за какво говорите - отвърна Силвия. И после, за изненада на Франческа, призна, че бившият й шеф също й вгорчавал живота. Франческа й зададе няколко съчувствени въпроса и Силвия, която очевидно беше бъбрива, й отговори откровено. В главата й започна да се оформя идея. Франческа осъзна, че без да иска, е уцелила чувствително място, и бързо започна да моли и другите слушатели да споделят опита си с техните работодатели.

Линиите останаха отворени през по-голямата част от следващите два часа.

Когато времето й изтече, Франческа излезе от студиото с прилепнал към тялото й пуловер, а адреналинът все още препускаше из вените й. С леко смаяно изражение, Кейти наклони глава към кабинета на шефката.

Франческа решително изправи рамене, влезе вътре и откри Клеър да говори по телефона.

- Естествено, разбирам позицията ви. Абсолютно. Благодаря ви за обаждането... О, да, със сигурност ще говоря с нея. -Тя остави слушалката и се взря във Франческа, чието въодушевление започваше да се изпарява. - Това беше последният господин, който говори в ефир - обясни Клеър. - Онзи, за когото обяви, че звучи като „някой гаден тип, който бие жена си и после я праща да му купи бира“. - Клеър се облегна в стола си и кръстоса ръце пред плоските си гърди. - Този гаден тип е един от най-големите ни спонсори. Или поне беше.