- Несигурен е - съгласи се тя. Наведе се, взе торбата си, после се изправи. Импулсивната оптимистична част от нея, за която смяташе, че е умряла преди месеци, изглежда, беше станала господар на краката й, изглежда, я тласкаше да направи нещо, което можеше да предизвика само катастрофа, нещо нелогично, глупаво...

Нещо чудесно.

- Мога ли да получа парите си обратно, госпожо Гарсия? Удръжте каквото е необходимо за отделеното ви време днес.

Госпожа Гарсия изглеждаше обезпокоена.

- Сигурна ли си в решението си, Франческа? Вече си в десетата седмица. Не ти остава много време за безопасен аборт. Абсолютно сигурна ли си?

Франческа никога не се беше чувствала по-несигурна в живота си, но кимна.

Когато излезе от клиниката, се затича и после заподскача през последните няколко метра до доджа. Устата й бе извита в усмивка. От всички глупави неща, които бе правила през живота си, това беше най-глупавото. Усмивката й стана по-широка. Дали беше абсолютно прав за нея - нямаше и грам здрав разум. Беше по-бедна от църковна мишка, без професия и всяка минута живееше на ръба на катастрофата. Но точно сега, точно в този момент нищо нямаше значение, защото някои работи в живота бяха по-важни от здравия разум.

Франческа Серитела Дей беше загубила по-голямата част от достойнството си и цялата си гордост. Но нямаше да загуби бебето си.

20

През следващите няколко месеца Франческа откри нещо доста чудесно за себе си. С притиснат до стената гръб, с насочен към челото пистолет, с тиктакаща в утробата й бомба, тя научи, че е доста интелигентна. Усвояваше лесно новите неща, запаметяваше новопридобитото знание и имаше толкова малко академични предразсъдъци, наложени й от учителите, че мисленето й изобщо не беше ограничено. След като оцеля през първите месеци, откри привидно безкраен капацитет за усилена работа, от който започваше да се възползва, като оставаше до късно вечерта, четеше вестници и специализирани медийни списания, слушаше записи на предавания и се подготвяше да направи още една малка крачка.

- Имаш ли минутка, Клеър? - попита тя, като промуши глава в хранилището, стиснала касета във влажната си длан.

Клеър прелистваше един справочник и не си направи труда да вдигне глава.

Хранилището всъщност представляваше просто голям килер с албуми, подредени по рафтовете, е прикрепени към гръбчетата им ивици цветно тиксо, с което се обозначаваха различните категории - мъже вокалисти, жени вокалисти или групи. Франческа беше избрала умишлено това място, защото беше ничия територия и не искаше да даде на Клеър допълнителното предимство да седи като бог зад бюрото си, докато решава съдбата на молещия се в евтиния стол срещу нея.

- Имам цял ден - отвърна й тя саркастично, докато продължаваше да прелиства. - Всъщност седя тук от часове и си клатя краката, докато чакам някой да ме прекъсне.

Не беше най-благоприятното начало, но Франческа пренебрегна сарказма на Клеър и се разположи в центъра на вратата. Носеше най-новата дреха в гардероба си - мъжки суитшърт, който висеше като торба край хълбоците й. Скрити под него, джинсите й бяха разкопчани и се придържаха да не паднат от грубо зашита връв. Франческа погледна Клеър право в очите.

- Искам да пробвам работата на Тони като говорител, когато напусне.

Веждите на Клеър отскочиха до средата на челото й.

- Майтапиш се.

- Всъщност не. - Франческа вирна брадичка и продължи с цялата увереност на света. - Отделих известно време да се упражнявам и Джери ми помогна да си направя касета за прослушване. - Тя протегна ръка. - Мисля, че мога да се справя с работата.

Жестока развеселена усмивка изви ъгълчетата на устните на Клеър.

- Интересна амбиция, имайки предвид отчетливия ти британски акцент и това, че никога не си сядала зад микрофон през живота си. Разбира се, малката мажоретка, която зае мястото ми в Чикаго, също не беше виждала микрофон, затова може би трябва да внимавам.

Франческа държеше нервите си под контрол.

- Все пак бих искала да опитам. Заради британския акцент ще звуча по-различно от всеки друг.

- Ти чистиш тоалетни - тросна се Клеър и си запали цигара. - Наела съм те за това.

Франческа дори не трепна.

- И се справям добре, нали? Чистя тоалетни и върша всяка друга проклета работа, която ми възложиш. Сега ми дай право да опитам тази.

- Забрави.

Франческа реши да заложи всичко на карта. Трябваше да мисли за бебето и за бъдещето си.

- Знаеш ли, всъщност започвам да ти съчувствам, Клеър.

- Какво имаш предвид?

- Чувала си старата поговорка за това, как не можеш да разбереш друг човек, докато не се поставиш на неговото място. Разбирам те, Клеър. Знам точно какво е да те дискриминират заради това, което си, без значение колко усилено работиш. Знам какво е да ти отказват възможност за работа не заради липсата ти на способности, а заради личните предразсъдъци на работодателя ти.

- Предразсъдъци! - Клеър избълва облак дим подобно на дракон. - Никога не съм била предубедена. Аз самата съм жертва на предубеждения.

Нямаше място за отстъпление и Франческа я притисна още повече.

- Не желаеш да отделиш дори петнайсет минути, за да изслушаш една касета. На това му казвам предразсъдък.

Клеър стисна челюсти.

- Добре, Франческа. Ще ти дам петнайсет минути. - Тя грабна касетата от ръката й. - Но не се надявай особено.

През останалата част от деня вътрешностите на Франческа бяха като желирани. Тази работа й трябваше. Не само защото отчаяно се нуждаеше от пари, но и защото трябваше да успее в нещо. Радиото беше медия, която функционираше без изображения, медия, в която зелените очи и идеалният профил нямаха значение. Радиото беше нейният тест, нейният шанс да докаже, че никога повече няма да й се налага да разчита на външността си.

В един и трийсет Клеър промуши глава през вратата на кабинета си и извика при себе си Франческа, която остави листовките, които подреждаше в един кашон, и се опита да изглежда уверено. Не успя да се справи напълно.

- Касетата не е ужасна -- каза Клеър, като се настани в стола си, - но не е и много по-добре. - Тя я бутна през бюрото си.

Франческа се взря в нея в опит да скрие унищожителното разочарование, което изпита.

- Гласът ти е твърде задъхан - продължи Клеър енергично и безпристрастно. - Говориш много бързо и слагаш ударения на най-странните места. Британският ти акцент е единственото нещо, което е в твоя полза. Иначе звучиш като лоша имитация на който и да е мъж от тази станция.

Франческа се мъчеше да долови следа от лична неприязън в гласа й, някакъв намек, че Клеър е отмъстителна. Но всичко, което долови, беше безстрастната оценка на опитен професионалист.

- Нека да направя друга касета - помоли тя. - Нека опитам отново.

Столът изскърца, когато Клеър се облегна в него.

- Не искам да слушам друга касета, няма да е по-различна. В радиостанциите на средни вълни се говори за хората. Ако слушателите искат музика, те се прехвърлят на късите вълни. Ако искаш да успееш като водещ, трябва да помниш, че говориш на хората, не на микрофона. Иначе ще си поредната Туинки.

Франческа сграбчи касетата и се отправи към вратата, самоконтролът й почти се разпадаше. Как изобщо си беше представяла, че може да пробие в радиото без никакъв опит? Поредната заблуда. Поредният пясъчен замък, който беше построила твърде близо до водата.

- Най-доброто, което мога да направя, е да те използвам като заместник-водещ през празниците, когато всички други почиват.

Франческа се завъртя.

- Заместник-водещ! Ще ме използваш като заместник-водещ?

- За бога, Франческа. Не се дръж така, сякаш ти правя голяма услуга. Това просто означава, че ще работиш следобеда на Великден, когато и без това никой не ни слуша.

Но Франческа не позволи раздразнителността на Клеър да помрачи настроението й и нададе радостен вик.

Същата вечер тя извади консерва котешка храна от единствения кухненски шкаф и започна да говори на Звяра.

- Ще постигна нещо сама - каза му. - Не ме интересува колко усилено трябва да работя или какво трябва да правя. Ще съм най-добрият говорител, който КБ8С някога е виждал. -Звярът повдигна задния си крак и започна да се ближе. Франческа се намръщи. - Това е възможно най-отвратителният ти навик и ако си мислиш, че ще го правиш около дъщеря ми, помисли си пак.

Звярът не й обръщаше внимание. Тя се пресегна за ръждивата отварачка и я затегна около ръба на консервата, но не започна да я отваря веднага. Вместо това се загледа замечтано пред себе си. Знаеше интуитивно, че ще има дъщеря - малко, обсипано със звезди американско бебенце, което от самото начало ще се научи да не разчита на физическата си красота, която бе предопределено да наследи от родителите си. Дъщеря й щеше да е четвъртото и най-добро поколение жени Серитела. Франческа се закле да я научи на всичко, което бе принудена да научи сама, всички неща, които едно малко момиче трябва да знае, така че никога да не се озове на незнаен прашен път и да се чуди как е стигнала дотам.

Звярът прекъсна фантазията й, като потупа маратонката й с лапа и й напомни за вечерята. Франческа започна да отваря консервата.

- Твърдо съм решила да я кръстя Натали. Името е много хубаво - женствено, но силно. Какво мислиш?

Звярът се взираше в храната, която се приближаваше към него толкова бавно, цялото му внимание беше фокусирано върху вечерята. В гърлото на Франческа заседна малка буца, когато я Свали на земята. Жените не трябваше да раждат бебета, когато имаха само една котка, с която да споделят мечтите си за бъдещето. После се отърси от самосъжалението. Никой не я беше принуждавал да запази бебето. Тя сама бе взела решението и нямаше да започне да хленчи. Седна с кръстосани крака върху постлания с балатум под до купичката на котката и се протегна да я погали.