Закръглена червенокоса жена, приличаща на катерица, погледна към Франческа от единственото заето бюро в помещението.

- Мога ли да ви помогна?

Франческа прочисти гърло, погледът й се отмести от полюшващите се златни кръстове, висящи от ушите на жената към полиестерната блуза, и после към черния телефон до ръката й. Едно позвъняване до Уайнет и проблемът й щеше да бъде решен. Щеше да има храна, дрехи и покрив над главата. Но идеята да изтича при Дали за помощ бе изгубила привлекателността си. Въпреки изтощението и страха, нещо в нея завинаги се бе променило на онзи пуст прашен път. Беше й писнало да е просто красиво украшение, което всеки порив на вятъра може да отнесе. За добро или лошо, щеше да поеме контрол над живота си.

- Мога ли да разговарям с шефа ви? - попита тя катерицата. Говореше предпазливо, опитваше се да звучи компетентно и професионално, а не като човек с мръсно лице и прашни сандали, който няма пукната пара.

Комбинацията от размъкнатия й външен вид и класния й британски акцент очевидно заинтригува жената.

- Аз съм Кейти Каткарт, секретарката. Бихте ли ми казали за какво става въпрос?

Можеше ли секретарката да й помогне? Франческа нямаше представа, но реши, че е по-добре да си има работа с мъжа на върха. Тя запази приятелски, но твърд тон.

- Всъщност е лично.

Жената се поколеба, после се изправи и тръгна към кабинета зад нея. Появи се миг по-късно.

- Стига да не отнеме твърде дълго време, мис Паджет ще ви приеме. Тя е мениджърът на станцията.

Нервността на Франческа се изстреля до космоса. Защо мениджърът на станцията трябваше да е жена? С мъж поне би имала половин шанс. После обаче си напомни, че това е възможност за ново начало - една нова Франческа, която не се опитва да се плъзга през живота, като използва старите трикове на бившето си Аз. Изпъна рамене и влезе в кабинета на мениджъра.

Златна на цвят табелка върху бюрото обявяваше присъствието на КЛЕЪР ПАДЖЕТ, елегантно име за една неелегантна жена. Беше в началото на четиресетте си години и имаше мъжко лице с квадратна челюст, смекчено донякъде от останките на малко червило. Посивяващата й кестенява коса беше със средна дължина и лоша подстрижка, и макар че не изглеждаше особено поддържана, все пак беше чиста. Държеше цигарата си като мъж, пъхната между показалеца и средния пъст на дясната си ръка, и когато я повдигна до устата си, не толкова вдиша дима, колкото го погълна.

- Какво има? - попита грубо Клеър. Говореше като професионален говорител, с богат и звучен глас, но без най-малка следа от приветливост. Откъм бюрото долетя слабият глас на мъжа в студиото, който четеше местните новини.

Макар че не беше поканена, Франческа се настани в единствения стол с облегалка в стаята, като реши на секундата, че Клеър Паджет не изглеждаше като човек, който би уважавал някой лесен противник. После се представи.

- Съжалявам, че идвам без уговорка, но искам да попитам за възможност за работа. - Гласът й звучеше нерешителен, вместо твърд. Какво се беше случило с цялата арогантност, която носеше със себе си като облак от парфюм?

След кратък оглед на външния й вид Клеър Паджет насочи обратно вниманието си към книжата пред себе си.

- Няма работа.

Франческа не беше и очаквала друго, но все пак се чувстваше така, сякаш й бяха изкарали въздуха. Помисли си за прашния път, който се извиваше към тънкия тексаски хоризонт. Езикът й беше сух и отекъл.

- Абсолютно сигурна ли сте? Готова съм да работя всичко.

Паджет засмука още дим и потупа с химикалката по най-горния лист хартия.

- Какъв опит имате?

Франческа започна да мисли трескаво.

- Била съм актриса. Имам много опит в ъъъ... модата.

- Това не ви квалифицира за работа в радиостанция. Дори и долнопробна като тази. - Клеър Паджет почука с химикалката си малко по-силно.

Франческа си пое дълбоко въздух и се приготви да скочи в твърде дълбока вода за човек, неумеещ да плува.

- Така е, госпожице Паджет, нямам никакъв опит в радиото. Но мога да работя здраво и имам желание да се уча. - Да работи здраво? Не беше работила никога през живота си.

Във всеки случай Клеър не беше впечатлена. Тя вдигна поглед и огледа Франческа с открита враждебност.

- Бях изритана от телевизията в Чикаго заради такава като теб - сладка малка мажоретка, която не знаеше да брои до три. - Шефката се облегна в стола си, присвила разочаровано очи. - Наричаме жените като теб Туинки - малки пухкави топки, които не знаят абсолютно нищо за радиопредаванията, но си мислят, че е много вълнуващо да правят кариера в радиото.

Шест месеца по-рано Франческа би изхвърчала оскърбена от кабинета, но сега стисна здраво ръце в скута си и повдигна брадичка малко по-високо.

- Готова съм да върша всичко, госпожице Паджет - да вдигам телефона, да изпълнявам поръчки... - Тя не можеше да обясни на тази жена, че не я привличаше кариерата в радиото. Ако в тази сграда се помещаваше фабрика за естествен тор, пак щеше да иска работа.

- Единствената работа, която мога да предложа, е като чистачка и момче за всичко.

- Приемам! - Мили боже, чистачка.

- Не смятам, че си подходяща за нея. *

Франческа пренебрегна сарказма в гласа й.

- О, напротив, подходяща съм. Аз съм чудесна чистачка.

Отново привлече вниманието на Клеър Паджет, но този път жената изглеждаше развеселена.

- Всъщност исках някоя мексиканка. Имаш ли американско гражданство?

Франческа поклати глава.

- А зелена карта?

Тя отново поклати глава. Нямаше и смътна представа какво е „зелена карта“, но беше абсолютно сигурна, че няма, и отказваше да започне новия си живот с лъжа. Може би откровеността щеше да впечатли Клеър.

- Нямам дори паспорт. Откраднаха ми го на пътя преди няколко часа.

- Колко жалко. - Клеър Паджет не направи и минимално усилие да скрие колко се наслаждава на ситуацията. Напомняше на Франческа за котка с безпомощно птиче в устата. Очевидно, въпреки окаяния си вид, тя щеше да плаща за всички унижения, които Паджет е претърпяла през годините благодарение на красивите жени. - В такъв случай ще те назнача за шейсет и пет долара седмично. Ще почиваш всяка втора събота. През останалото време ще работиш тук от изгрев до залез-слънце, докато излъчваме. Ще ти плащаме в брой. Всеки ден тук пристигат стотици мексиканци, така че още първия път, в който се издъниш, изхвърчаш.

Надниците на тази жена бяха робски. Това беше работа за нелегални чужденци, които нямаха избор.

- Добре - каза Франческа, защого нямаше избор.

Клеър Паджет се усмихна мрачно и я поведе към секретарката.

- Прясно месо, Кейти. Дай й парцал и й покажи тоалетната.

Клеър изчезна, а Кейти погледна Франческа със съжаление.

- Никой не я е чистил от седмици. Доста е зле.

Франческа преглътна.

- Няма проблем.

Разбира се, проблем имаше. Тя застана пред килера към малката кухня в станцията и се загледа в рафта, отрупан с почистващи препарати, за никой от които нямаше и най-малка представа за какво служи. Знаеше да играе бакара и познаваше шеф готвачите на най-известните световни ресторанти, но нямаше и най-бегла идея как да изчисти една тоалетна. Прочете етикетите възможно най-бързо и половин час по-късно Клеър Паджет я откри на колене да изсипва син почистващ препарат на прах върху чинията на зловещо изцапаната тоалетна.

- Като търкаш пода, не забравяй и ъглите, Франческа. Мразя небрежната работа.

Франческа стисна зъби и кимна. Стомахът й се бунтуваше, докато се подготвяше да атакува мръсотията по чинията. Мислите й неволно се върнаха към Хеда, старата й икономка. Хеда с навитите чорапи и болния гръб, която прекарваше живота си на колене, за да чисти след Клоуи и Франческа.

Клеър си дръпна от цигарата и после я хвърли нарочно до крака й.

- По-добре се разбързай, маце. Приготвяме се да затваряме за днес. - Франческа чу злобното подхилкване, когато жената се отдалечи.

Малко по-късно говорителят, който беше в ефир, когато Франческа пристигна, мушна глава в тоалетната и каза, че ще заключва. Сърцето й подскочи. Нямаше къде да отиде, нямаше къде да спи.

- Всички ли си тръгнаха?

Той кимна и я огледа, и очевидно хареса видяното.

- Трябва ли ти превоз до града?

Франческа се изправи и отметна косата от очите си, опитвайки се да изглежда естествено.

- Не. Ще ме вземат. - Наклони глава към мръсотията, а решението й да не започва новия си живот с лъжи се изпари. -Госпожица Паджет ми нареди да свърша с това, преди да си

тръгна. Каза, че аз мога да заключа. - Твърде безцеремонно ли звучеше? Какво щеше да прави, ако той не се съгласеше?

- Както решиш. - Той й се усмихна приятелски. Франческа въздъхна с облекчение, когато чу предната врата да се затваря няколко минути по-късно.

Франческа прекара нощта на дивана заедно със Звяра, свит до корема й. И двете бяха хапнали сандвичи, които тя направи от стария хляб и фъстъченото масло, които откри в кухнята. Беше изтощена до мозъка на костите си, но не можеше да заспи. Вместо това лежеше с отворени очи, козината на Звяра се разделяше между пръстите й, и мислеше за това, колко много препятствия имаше пред себе си.

На следващата сутрин се събуди преди пет и веднага повърна в тоалетната, която бе изчистила с толкова болезнени усилия предната вечер. През останалата част от деня се опитваше да си внуши, че това е само реакция на фъстъченото масло.

- Франческа! По дяволите, къде е тя? - Клеър излетя от кабинета си, докато Франческа забързано излезе от нюзрума, където тъкмо бе предала пакет следобедни вестници.

- Тук съм, Клеър - каза уморено. - Какъв е проблемът? Бяха изминали шест седмици от началото на работата й за KDSC и отношенията й с шефката на станцията не се бяха подобрили. Според слуховете, които бе дочула от членовете на малкия състав, радиокариерата на Клеър бе започнала по време, когато в тази сфера се допускали малко жени. Мениджърите я наемали заради интелигентността и агресивността й, а после я уволнявали по същата причина. Най-накрая се бе прехвърлила в телевизията, където бе водила горчиви битки за правото си да прави сериозни репортажи вместо леките истории, които се смятаха подходящи за жените.