- Разбира се, че те обичам. Но любовта невинаги е достатъчна.

Когато видя агонията в очите му, тя бе завладяна от познатата безпомощност, която не я напусна дори по време на бракосъчетаването им в кабинета на пастор Лиъри.

Дали спря да си тананика и се закова на линията за три точки.

- Наистина ли каза на Боби Фритчи, че ще излезеш с него днес?

Холи Грейс продължи да пее няколко такта без него.

- Не точно. Но си го помислих. Толкова се ядосвам, когато закъсняваш.

Дали я пусна и я изгледа продължително.

- Ако наистина искаш развод, знаеш, че ще се съглася.

- Знам. - Тя тръгна към седалките и седна, протягайки краката си напред, и направи малка драскотина по новия под на тренер Фритчи с токчетата си. - Но тъй като нямам планове да се омъжвам повторно, ще съм доволна, ако положението си остане каквото е.

Дали се усмихна и мина през центъра на игрището, за да седне на седалката до нея.

- Надявам се, че в Ню Йорк нещата ще се получат при теб, скъпа. Наистина. Знаеш, че искам да те видя щастлива повече от всичко на света.

- Знам, че искаш. Същото важи и за мен.

Холи Грейс започна да говори за Уинона и Ед, за госпожица Сибил и за всички неща, които обикновено обсъждаха, когато бяха заедно в Уайнет. Той я слушаше с половин ухо. Припомняше си двамата тийнейджъри с бурно минало, с бебе и без никакви пари. Сега осъзнаваше, че тогава не са имали шанс, но се бяха обичали и се бяха борили здраво...

Скийт си намери работа на строеж в Остин, за да им помага, доколкото може, но не членуваше в никой синдикат, затова не му плащаха добре. Дали ремонтираше покриви, когато не учеше или не се опитваше да изкара допълнително пари на голф игрището. А трябваше да пращат пари и на Уинона и никога нямаха достатъчно.

Дали беше живял в бедност толкова дълго, че това не го тревожеше особено, но за Холи Грейс беше различно. В очите й имаше безпомощност и паника и това нейно изражение смразяваше кръвта му. Караше го да се чувства така, сякаш я съсипва, и затова спореше - горчиви битки, в които я обвиняваше, че сама не полага усилия. Заявяваше, че не поддържа къщата достатъчно чиста или че е твърде мързелива да му сготви нещо вкусно. Тя му отвръщаше с обвинения, че не осигурява достатъчно пари за семейството, и настояваше да спре да играе голф, а вместо това да учи за инженер.

- Не искам да ставам инженер - отвърна той по време на една особено свирепа кавга. Тресна учебниците си върху издрасканата повърхност на кухненската маса и добави: - Искам да уча литература и да играя голф!

Тя го замери с кухненската кърпа.

- Щом толкова много искаш да играеш голф, защо прахосваш пари, за да учиш литература?

Той й върна кърпата.

- Никой в семейството ми никога не е учил в колеж! Аз съм първият.

Дани се разплака при гневния звук от гласа на баща си. Дали го взе, зарови лицето си в русите му къдри и отказа да погледне Холи Грейс. Как можеше да й обясни, че трябва да докаже нещо, когато и той самият не знаеше какво е то?

Колкото и еднакви да бяха в някои отношения, двамата искаха различни неща от живота. Битките им започнаха да стават по-свирепи и накрая двамата атакуваха най-уязвимите си места, и се чувстваха зле, задето се нараняват. Скийт смяташе, че се карат, защото и двамата са толкова млади, че на практика се отглеждат един друг заедно с Дани. Беше вярно.

- Ще ми се да не се разхождаш наоколо с това навъсено изражение през цялото време - каза един ден Холи Грейс, докато мацваше крем по пъпчиците, които от време на време още избиваха по брадичката на Дали. - Не разбираш ли, че първата стъпка към възмъжаването е да спреш да се преструваш на мъж?

- Какво знаеш ти за възмъжаването? - отвърна й той, като я грабна през кръста и я придърпа в скута си. Любиха се, но след няколко часа той отново я хокаше, че не ходи изправена.

- Вървиш с превити рамене само защото си мислиш, че гърдите ти са твърде големи.

- Не е така! - разгорещено възрази Холи Грейс.

- Така е и ти го знаеш. - Той повдигна брадичката й, за да го погледне в очите. - Скъпа, кога ще спреш да се самообвиняваш за това, което Били Ти ти причини?

В края на краищата думите на Дали оказаха въздействие върху Холи Грейс и тя се откопчи от миналото си.

За жалост, не всичките им конфронтации свършваха толкова добре.

- Имаш проблем с отношението си - обвини я Дали в края на няколкодневен спор за пари. - Никога нищо не е достатъчно добро за теб.

- Искам да съм някой! - възрази му тя. - Аз съм заточена тук с бебето, докато ти ходиш в колеж.

- Веднага щом завърша, можеш да отидеш и ти. Говорили сме за това стотици пъти.

- Дотогава ще е твърде късно. Половината ми живот ще е минал.

Бракът им беше доста бурен, а после Дани умря.

Вината на Дали за смъртта на сина им беше като скоротечен рак. Веднага напуснаха къщата, където това се беше случило, но нощ след нощ той сънуваше капака на резервоара. В сънищата си виждаше счупената панта и се извръщаше, за да отиде в стария дървен гараж, където държеше инструментите си, за да я поправи. Но така и не стигаше до него. Вместо това се озоваваше в Уайнет или в покрайнините на Хюстън, където бе отраснал. Знаеше, че трябва да се върне до резервоара и да оправи капака, но нещо все го спираше.

Събуждаше се, потънал в пот, с усукани чаршафи. Понякога Холи Грейс вече беше будна, раменете й се тресяха, а лицето й бе заровено във възглавницата, за да заглуши плача й. За всичкото време, през което я беше познавал, нищо не бе успяло да я разплаче. Нито когато Били Тия удряше, нито когато бе уплашена, защото бяха само деца и нямаха пари, нито на погребението на Дани, когато стоеше сякаш издялана от камък, докато той самият плачеше като малко бебе. Но сега тя плачеше и това бе най-ужасният звук, който Дали бе чувал.

Вината му беше като болест, която го разяждаше. Всеки път когато затвореше очи, виждаше Дани да тича към него на неуверените си крачка, едната презрамка на дънковия гащеризон бе паднала през рамото му, а русите му къдрици блестяха на слънцето. Виждаше сините му очи, широко отворени в почуда, и дългите мигли, които полягаха на бузите му, когато спеше. Чуваше писъците и смеха на Дани, спомняше си начина, по който смучеше пръста си, когато бе уморен. Виждаше Дани в ума си и после чуваше Холи Грейс да плаче, и докато раменете й се тресяха безпомощно, вината му се увеличаваше и му се искаше да бе умрял заедно със сина си.

Най-накрая тя заяви, че го напуска, че все още го обича, но е получила работа в търговския екип на компания за спортни стоки и на другата сутрин заминава за Форт Уърт. И тази нощ звукът на приглушения й плач отново го събуди. Полежа за момент с отворени очи и после я издърпа от възглавницата и я удари през лицето. Зашлеви я пак и пак. После си нахлузи панталона и избяга от къщата, така че идните години Холи Грейс Бодин да си спомня, че има за съпруг негодник, който я удря, а не някакво глупаво хлапе, което я е карало да плаче, защото е убило бебето й.

След като тя си тръгна, месеци наред той така силно се напиваше, че не можеше да играе голф, макар да се предполагаше, че трябва да се подготвя за квалификациите за професионалисти. Накрая Скийт се обади на Холи Грейс и тя дойде да го види.

- За първи път от дълго време съм щастлива - каза му тя. -Защо и ти не можеш да си щастлив?

Отне им години, за да се научат да се обичат по нов начин. Първоначално се връщаха обратно в леглото само за да открият, че отново подхващат старите спорове. От време на време се опитваха да живеят заедно за няколко месеца, но искаха различни неща от живота и не се получаваше. Първия път, когато я видя с друг мъж, на Дали му се прииска да го убие. Но понеже самият той бе хвърлил око на една сладка дребна секретарка, сдържа юмруците си.

През годините бяха говорили за развод, но никой от тях не предприе нищо по въпроса. За Дали Скийт беше най-добрият приятел на света. А Холи Грейс обичаше Уинона с цялото си сърце. Но те двамата - Холи Грейс и Дали - бяха истинското си семейство, а хората с тежко детство като тях не се отказваха лесно от семейството.

19

Сградата представляваше нисък бял квадрат от бетон, с четири прашни коли, паркирани отстрани до контейнер за боклук. Зад него имаше заключена с катинар барака, а на петдесетина метра зад нея беше тънкият метален прът на радиоантената, към която Франческа вървеше от почти два часа.

Докато Звярът се отправяше да изследва околността, тя уморено изкачи двете стъпала, водещи към водната врата. Стъклената й повърхност беше помътняла от прах и отпечатъци от безброй пръсти. По-голямата част от лявата страна на вратата беше покрита с лепенки, рекламиращи „Търговската камара на Сълфър Сити“, „Юнайтед Уей“ и различни излъчвателни асоциации. Центърът беше зает от златните букви KDSC. Долната част на С-то липсваше, така че всъщност можеше и да е G, но Франческа знаеше, че не е, защото беше видяла С-то на пощенската кутия в началото на алеята.

Макар че можеше да се огледа във вратата, за да проучи външния си вид, тя не си направи труда. Вместо това потърка чело с опакото на дланта си, избута влажните кичури коса, които се бяха залепили за него, и изтупа джинсите си, доколкото можеше. Нямаше какво да направи за кървавите драскотини по ръката си, така че ги пренебрегна. Еуфорията й бе отшумяла, останало бе единствено изтощението и едно ужасно предчувствие.

Бутна вратата и се озова в нещо като приемна, претъпкана с шест разхвърляни бюра, почти толкова часовници, многобройни информационни табла, календари и плакати, закрепени към стените с жълт скоч. От лявата й страна се мъдреше модерен диван на кафяво-жълти ивици с изтърбушена централна част. В стаята имаше само един голям прозорец, който гледаше към студио. В него мъж със слушалки седеше пред микрофон. Гласът му се разнасяше в офиса през високоговорители, но звукът беше намален.