- Съжалявам за онзи ден.

- Какво имаш предвид?

- С Ханк и Ричи.

- О!

- Знам, че онези неща за теб и момчетата не са верни.

- Не, не са.

- Знам. Ядосах ти се.

В нея пламна слаба надежда.

- Няма нищо.

- Не е така. Не трябваше да казвам това, което казах. Не трябваше да докосвам крака ти така. Но ти просто ме вбеси.

- Нямах намерение... да те вбесявам. Можеш да си доста страшен.

Вдигна глава и за първи път тази вечер изглеждаше доволен.

- Мога ли?

Тя не се сдържа и се усмихна.

- Няма нужда да се гордееш толкова със себе си. Не си чак толкова страшен.

Той също се усмихна и лицето му стана толкова красиво, че устата й пресъхна.

Гледаха се известно време и после тя си спомни за Били Ти и за това, което Дали беше видял, за това, какво явно очакваше от нея. Краткото й щастие изчезна. Тръгна към първия ред и седна.

- Знам какво си мислиш, но не е вярно. Аз... аз не можех да се противя на това, което Били Ти правеше с мен.

Той я погледна, сякаш й бяха пораснали рога.

- Знам. Да не смяташ, че наистина си мисля, че ти е харесвало?

Думите й се изляха като водопад.

- Но за теб изглеждаше толкова лесно да го накараш да спре. Каза няколко думи на мама и всичко приключи. За мен не беше лесно. Бях уплашена. Той ме нараняваше и се страхувах, че ще нарани и нея, преди да я отпрати. Каза, че никой няма да ми повярва, ако го издам, че мама ще ме мрази.

Дали се приближи и седна до нея. Тя забеляза, че кожата на върха на обувките му е ожулена и че се е опитал да прикрие драскотините. Зачуди се дали и той мрази, че е беден, колкото и тя, дали бедността го караше да се чувства също толкова безпомощен.

Дали прочисти гърлото си.

- Защо каза това за цветето? За опипването. Смяташ, че съм такъв, защото ти говорих по този начин тогава с Ханк и Ричи?

- Не точно.

- Тогава защо?

- Сметнах, че може би... че след като ме видя с Били Ти, може би очакваш от мен да... нали, да... правя секс с теб тази вечер.

Дали вдигна глава и я погледна възмутено.

- Тогава защо се съгласи да излезеш с мен? Ако си мислила, че това е всичко, което искам от теб, защо, по дяволите, се съгласи?

- Предполагам, че дълбоко в себе си съм се надявала да греша.

Дали се изправи и я загледа.

- Така ли? Е, със сигурност грешиш. Адски права си, че

грешиш! Не знам какво не е наред с теб. Ти си най-красивото момиче в гимназията. И си умна. Не знаеш ли, че те харесах още през първия час по английски?

- Как да го разбера, щом всеки път когато ме погледнеш, се мръщиш?

Той не можа да срещне погледа й.

- Просто трябваше да го разбереш, това е.

Не казаха нищо повече. Напуснаха сградата и тръгнаха към паркинга на стадиона. Откъм седалките се разнесоха викове и по високоговорителите обявиха:

- Първи даун. Уайнет.

Дали хвана ръката й и я пъхна заедно със своята в джоба на якето си.

- Сърдиш ли се, че закъснях?

Холи Грейс се извърна към вратата на салона. За частица от секундата се почувства дезориентирана, докато гледаше към двайсет и седем годишния Дали, облегнат на касата. Изглеждаше по-голям, по-солиден, много по-красив от навъсеното седемнайсетгодишно момче, в което се беше влюбила. Бързо се окопити.

- Разбира се, че се сърдя. Всъщност току-що казах на Боби Фритчи, че тази вечер ще изляза с него, вместо да те чакам. -Тя измъкна чантичката изпод мишницата си и я залюля на пръсти. - Откри ли нещо за малката англичанка?

- Никой не я е виждал. Не мисля, че още е в Уайнет. Госпожица Сибил й е дала парите, които й оставих, така че би трябвало вече да лети за Лондон.

Холи Грейс виждаше, че въпреки това е разтревожен.

- Мисля, че те е грижа повече, отколкото си признаваш. Макар, честно казано, да не разбирам защо, като изключим факта колко поразително красива е.

- Различна е, това е. Едно ще ти кажа. Никога през целия си живот не съм бил с жена, толкова по-различна от мен. Противоположностите може и да се привличат в началото, но не се погаждат много добре.

Холи Грейс го погледна, а в очите й проблесна мимолетна тъга.

- Понякога хората, които са еднакви, също не успяват.

Той тръгна към нея, като се движеше по бавния, сексапилен начин, който някога я разтапяше. Придърпа я в прегръдките си за танц, като тананикаше „Загубила си тази любов“ в ухото й. Дори с импровизирана музика телата им се движеха идеално заедно, сякаш бяха танцували милиони години.

- По дяволите, висока си с тези обувки - оплака се той.

- Малко те изнервя, нали? Така не можеш да ме гледаш отвисоко.

- Ако Боби влезе и те види да се разхождаш на високи токчета по новия му под, ще се оправяш сама.

- Все още не мога да мисля за Боби Фритчи като за баскетболния треньор на Уайнет. Помня как висях на вратата, докато вие двамата изтърпявахте сутрешното си задържане.

- Ти си лъжкиня, Холи Грейс Бодин. Никога не са ми налагали сутрешно задържане. Вместо това поемах удари.

- И това ти се случи, много добре знаеш. Госпожица Сибил така се развихряше всеки път когато учителите те удряха, че те се умориха да се разправят с нея.

- Помни го по твоя си начин, а аз ще го помня по моя. -Дали положи бузата си върху нейната. - Като те видях тук, се сетих за танците от завършването. Не мисля, че някога съм се потил повече през живота си. През цялото време, докато танцувахме, трябваше да се отдръпвам заради ефекта, който имаше върху мен. Всичко, за което можех да мисля, беше как да се усамотим в онова елдорадо, което бях наел, само дето знаех, че няма да мога да те докосна заради онова, за което си говорихме. Най-нещастната нощ в живота ми.

- Доколкото си спомням, твоите нещастни нощи не продължиха твърде дълго. Трябва да съм била най-лесното момиче в областта. По дяволите, не можех да мисля за нищо друго освен за секс с теб. Имах нужда да отмия усещането за Били Ти от себе си толкова силно, че бях готова и в ада да ида за това...

Холи Грейс лежеше по гръб в тясното легло в бедната стая на Дали, стиснала здраво очи. Той стенеше и се притискаше към тялото й. Усещаше грубия деним на джинсите му по голите си крака. Бикините й бяха захвърлени на балатума до леглото заедно с обувките, но иначе беше облечена - бялата й блуза беше разкопчана до кръста, сутиенът й - отместен нагоре, а вълнената пола благоприлично покриваше ръката на Дали, която изследваше областта между краката й.

- Моля те... - прошепна тя. Изви се към дланта му. Дишането му звучеше тежко и накъсано в ухото й, хълбоците му се движеха ритмично до бедрото й. Не мислеше, че може да издържи още дълго. През последните два месеца срещите и ласките им ставаха все по-горещи, докато вече не можеха да мислят за нищо друго. И все пак се сдържаха. Холи Грейс, защото не искаше той да си помисли, че е лесна, а Дали, защото не искаше тя да си мисли, че е като Били Ти.

Неочаквано тя сви ръката си в юмрук и го удари по рамото. Дали се отдръпна, устните му бяха влажни и подпухнали от целувките им.

- Защо го направи?

- Защото повече не мога да понасям това! - възкликна тя. -Искам да го направим! Знам, че не е правилно. Знам, че не трябва да ти позволявам, но просто не мога да търпя повече. Имам чувството, че горя. - Тя се опита да го накара да разбере. - Всички тези месеци, през които Били Ти ме принуждаваше да го правим. Всички тези месеци, през които ме нараняваше. Нямам ли право поне веднъж и аз да го искам?

Дали я гледа дълго време, за да се увери, че е сериозна.

- Не искам да си мислиш, че... Обичам те, Холи Грейс. Обичам те повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот. И пак ще те обичам, дори да кажеш „не“.

Тя се надигна, издърпа блузата си и смъкна презрамките на сутиена по раменете си.

- Уморих се да казвам „не“.

Макар че се бяха докосвали навсякъде, по правило оставаха с дрехите си, така че това беше първият път, когато я виждаше гола от кръста нагоре. Дали я погледна с изумление, после се протегна и прокара нежно пръст по гърдите й.

- Толкова си хубава, скъпа - каза задавено.

През нея премина вълна от почуда заради емоциите, прозиращи в изражението му, и тя откри, че иска да даде всичко на това момче, което я даряваше с толкова много нежност. Наведе се напред, пъхна палците си под ластиците на чорапите и ги събу. После разкопча полата си и повдигна бедра, за да я плъзне надолу. Той смъкна тениската си и джинсите, после събу слипа.

Холи Грейс изпиваше с очи красотата на стегнатото му младо тяло, докато лежеше до нея и нежно прокарваше пръсти през косата й. Вдигна глава от смачканата възглавница, за да го целуне, и плъзна езика си в устата му. Той изстена и го прие. Целувката им стана по-гореща, дългите им крака се усукаха, а русите им коси се овлажниха от пот.

- Не искам да забременееш - прошепна той в устата й. - Аз само... ще внимавам.

Но разбира се, не го направи и това беше най-хубавото нещо, което Холи Грейс беше изпитвала. Тя изпусна нисък гърлен стон, когато свърши, Дали я последва бързо, потрепвайки в ръцете й, сякаш беше прострелян с куршум. Всичко продължи не повече от минута.

Следващите пъти използваха презервативи, но тя вече беше забременяла, а той отказа да намери пари за аборт.

- Абортът е грях, когато двама души се обичат - изкрещя й. А после гласът му омекна. - Знам, че планирахме да изчакаме, докато не завърша университета, но ще се оженим още сега. С изключение на Скийт ти си единственото хубаво нещо в живота ми.

- Не мога да имам бебе сега - изплака тя. - Аз съм на седемнайсет! Искам да отида в Сан Антонио и да си намеря работа. Искам да постигна нещо. Да родя сега, значи да проваля целия си живот.

- Как можеш да говориш така? Не ме ли обичаш, Холи Грейс?