- Кажи ми! - повтори Били Ти по-високо. А после рязко замахна с юмрук и я удари в корема.

Холи Грейс нададе приглушен ужасен вик и тялото й се сгърчи. Дали имаше чувството, сякаш юмрукът на Джейси се беше приземил върху собствения му корем, и в главата му избухна бомба. Той се втурна напред, всеки нерв в тялото му бе готов да експлодира. Били Ти чу шума и се обърна, но преди да успее да помръдне, Дали го беше проснал на бетонения под. Били Ти погледна към него, тлъстото му лице бе свъсено в неверие като на злодей от комикс. Дали замахна с крак и го изрита силно в стомаха.

- Ах, ти... боклук - изохка Били Ти и се хвана за корема. -Лайнян боклук...

- Не! - изпищя Холи Грейс, когато Дали се накани да продължи. Тя скочи от дивана, втурна се към него и сграбчи ръката му. - Не, не го прави! - Лицето й беше изкривено от страх, докато се опитваше да го издърпа към вратата. - Не разбираш - изплака тя. - Само влошаваш нещата!

Дали й каза много тихо:

- Веднага си вземи дрехите и излез в коридора, Холи Грейс. Двамата с Били Ти малко ще си поговорим.

- Не... моля те...

- Тръгвай!

Тя не помръдна. Макар Дали да не искаше нищо друго, освен да се взира в красивото й покрусено лице, той се насили да погледне към Били Ти. Въпреки че фармацевтът бе по-тежък от него, беше дебел и разпуснат и Дали не мислеше, че ще изпита затруднение да го пребие.

Били Ти, изглежда, също го осъзнаваше, защото малките му свински очички се свиха от страх, докато закопчаваше ципа на панталона си и се опитваше да се изправи на крака.

- Разкарай го от тук, Холи Грейс - изпръхтя той. - Разкарай го или ще си платиш за това.

Холи Грейс хвана ръката на Дали и го дръпна толкова силно към вратата, че той едва запази равновесие.

- Върви си, Дали - замоли го тя, а гласът й излизаше на задъхани хрипове. - Моля те... моля те... върви си...

Тя беше боса и с разкопчана блуза. Докато се откопчваше от нея, той видя следи от натъртване между гърдите й и устата му пресъхна от страховете на собственото му детство. Пресегна се и отмести блузата от гърдите й, като изрече тихо проклятие, когато видя мрежата от синини по кожата й, някои от тях стари и избелели, други - съвсем пресни. Очите й бяха големи и измъчени, молеха го да не казва нищо. Но докато се взираше в тях, молбата изчезна, заменена от неподчинение. Тя се загърна и го погледна така, сякаш току-що беше прочел дневника й.

Гласът на Дали беше като шепот.

- Той ли ти стори това?

Ноздрите й потръпнаха.

- Паднах. - Облиза устните си и част от предизвикателството й изчезна, когато очите й нервно се стрелнаха към чичо й. - Всичко е... наред, Дали. Аз и Били Ти... Всичко е наред.

Неочаквано лицето й се сгърчи и той усети тежестта на нещастието й, сякаш бе негово. Пристъпи към Били Ти, който се беше изправил на крака, макар че все още бе леко приведен и се държеше за корема.

- Какво си й казал, че ще й направиш, ако проговори? - попита Дали. - С какво я заплашваш?

- Не ти влиза в работата - изсъска Били Ти, опитвайки се да се промъкне към вратата.

Дали застана на пътя му.

- Какво каза, че ще ти направи, Холи Грейс?

- Нищо. - Гласът й звучеше безжизнен и равен. - Не е казвал нищо.

- Ако споменеш и една дума за това, ще насъскам шерифа срещу теб - кресна Били Ти на Дали. - Ще му кажа, че си разбил магазина ми. Всички в града знаят, че си боклук, и моята дума ще тежи повече от твоята.

- Така ли? - Без предупреждение Дали взе кутия с надпис „Чупливо“ и я хвърли с всичка сила срещу стената, зад главата на Били Ти. Звукът от счупено стъкло отекна в склада. Холи Грейс вдиша шумно, а Били Ти започна да ругае. - Какво каза, че ще ти направи, Холи Грейс? - попита отново Дали.

- Не... не знам. Нищо.

Той запрати следваща кутия в стената. Били Ти нададе яростен вик, но беше твърде страхлив, за да възпре със сила младия и силен Дали.

- Спри веднага! - изпищя той. - Спри незабавно! - По лицето му беше избила пот, гласът му бе станал писклив от безпомощен гняв. - Спри, чуваш ли!

Дали искаше да забие юмруците си в увисналите му сланини, да удря Били Ти, докато го унищожи, но нещо вътре в него го спираше. Нещо в него знаеше, че най-добрият начин да помогне на Холи Грейс е, като узнае тайната, с която Били Ти я изнудваше.

Той взе друга кутия и я задържа върху дланта си.

- Имаме цялата нощ на разположение, Били, а ти притежаваш пълен склад, който мога да съсипя.

Дали отново хвърли кутията по стената. Тя се отвори и бутилките се счупиха, изпълвайки въздуха с остър мирис на алкохол.

Холи Грейс беше търпяла напрежението твърде дълго и първа се пречупи.

- Спри, Дали! Стига! Ще ти кажа, но трябва да обещаеш да си вървиш. Обещай ми!

- Обещавам - излъга той.

- Заради... заради майка ми е. - Изражението на лицето й го молеше да я разбере. - Ако кажа нещо, ще изпрати майка ми някъде надалеч! Наистина ще го направи. Не го познаваш.

Дали беше виждал Уинона Кохаган няколко пъти в града и тя му напомняше за Бланш Дюбоа, героиня в една от книгите, която госпожица Сибил му беше дала да чете. Разсеяна и красива по един повяхнал начин, Уинона заекваше, когато говореше, изпускаше пакети, забравяше имената на хората и се държеше като неспособна глупачка. Той знаеше, че тя е сестра на болната съпруга на Били Ти, и бе чувал, че се грижи за госпожа Дентън, докато Били Ти е на работа.

Холи Грейс продължи да сипе водопад от думи. Като вода, която най-сетне беше пропукала стената на язовира, тя повече не можеше да се сдържа.

- Били Ти твърди, че мама не е добре с главата, но това не е вярно. Просто е малко неуравновесена. Но той казва, че ако не правя, каквото иска, ще я прати в щатската психиатрична болница. Щом хората попаднат на такова място, повече не излизат. Не разбираш ли? Не мога да му позволя да стори това с майка ми. Тя се нуждае от мен.

Дали мразеше безпомощния й поглед и запрати още една кутия в стената, защото самият той беше само на седемнайсет и не беше съвсем сигурен как да направи така, че безпомощността й да изчезне. Но откри, че разрушението не помага, затова й изкрещя:

- Никога повече не бъди такава глупачка, Холи Грейс, чуваш ли? Той няма да отпрати майка ти. Няма да направи такова проклето нещо, защото, ако го направи, ще го убия с голи ръце.

Тя спря да изглежда толкова много като бито куче, но той виждаше, че Били Ти я беше тормозил твърде дълго, за да му повярва лесно. Проправи си път през останките от кутиите и сграбчи мъжа за реверите на аптекарската престилка. Били Ти изскимтя и вдигна ръце, за да предпази главата си. Дали го разтърси.

- Няма да я докосваш повече, нали, Били Ти?

- Не! - избърбори той. - Не, няма да я докосвам! Пусни ме. Накарай го да ме пусне, Холи Грейс!

- Знаеш, че ако я докоснеш отново, ще те докопам, нали?

- Да, аз...

- Знаеш, че ще те убия, ако я докоснеш отново.

- Знам! Моля те...

Дали направи това, което искаше да направи от момента, в който бе надникнал в склада. Той замахна с юмрук и го стовари в свинското лице на Били Ти. После го удари още няколко пъти, докато не видя достатъчно кръв, за да се почувства по-добре. Спря, преди Били Ти да припадне, и се приближи до лицето му.

- Давай, извикай полиция, Били Ти. Накарай ги да ме арестуват, защото, докато седя в килията над офиса на шерифа, ще разказвам на всеки, когото познавам, за мръсните малки игрички, които играеш тук. Ще кажа на всяко ченге, което видя, на всеки филантропски адвокат. Ще кажа на хората, които метат килията ми, ще кажа на полицая за малолетни, който ще разследва случая ми. Няма да е нужно много време мълвата да се разнесе. Хората ще се преструват, че не вярват, но ще мислят за това всеки път когато те видят и ще се чудят дали е вярно.

Били Ти не каза нищо. Просто лежеше и скимтеше, опитваше се да скрие окървавеното си лице в дланите на дебелите си ръце.

- Хайде, Холи Грейс. Двамата с теб трябва да поговорим с един човек. - Дали взе обувките й и чорапогащника, хвана я внимателно за ръката и я изведе от склада.

Ако очакваше благодарност от нея, тя бързо му показа колко греши. Когато чу какво възнамерява да направи, се разкрещя:

- Ти обеща, лъжец такъв! Обеща, че няма да кажеш на никого!

Той не отвърна нищо, не се опита да й обясни, защото виждаше страха в очите й и прецени, че ако беше на нейно място, също щеше да е уплашен.

Уинона Кохаган кършеше ръце в диплите на набраната си розова престилка, докато седеше в хола в къщата на Били Ти и слушаше Дали. Холи Грейс стоеше до стълбите, устата й бе побеляла и изопната, сякаш искаше да умре от срам. В този момент Дали за първи път осъзна, че тя не бе изплакала нито веднъж. От момента, в който бе нахлул в склада, очите й бяха сухи и покрусени.

Уинона не си губи времето да ги разпитва и Дали остана с впечатлението, че някъде дълбоко в себе си тя трябва да бе подозирала, че Били Ти е перверзник. Но тихото нещастие в очите й му каза, че тя не бе имала представа, че жертвата е дъщеря й. Разбра незабавно, че Уинона обича Холи Грейс и че не би позволила никому да нарани дъщеря й, без значение какво ще й струва. Когато най-накрая излезе от къщата, той реши, че въпреки цялата си вятърничавост, Уинона ще направи необходимото.

Холи Грейс не го погледна, когато си тръгваше, нито му каза „благодаря“.

През следващите няколко дни тя не се появи в училище. Той, Скийт и госпожица Сибил посетиха „Пюрити Дръгс“ в извънработно време. Оставиха госпожица Сибил да говори през повечето време и когато тя приключи, Били Ти беше схванал идеята, че повече не може да остане в Уайнет.

Когато Холи Грейс отново се върна в училище, гледаше право през Дали, сякаш той не съществуваше. Дали не искаше да й покаже колко е наранен от надменното й поведение, затова флиртуваше е най-добрата й приятелка и правеше така, че около него да има красиви момичета винаги когато смяташе, че може да я срещне. Това не даде очаквания от него резултат, защото всеки път, когато наистина я срещнеше, край нея се въртеше някое богато момче от подготвителния курс. И все пак понякога си мислеше, че е доловил проблясък на тъга в очите й, така че най-накрая преглътна гордостта си и отиде при нея. Попита я дали иска да го придружи на училищните танци. Държеше се така, сякаш не го беше грижа дали ще се съгласи, или не, сякаш й правеше огромна услуга, че дори си бе помислил да я покани. Искаше да е сигурен, че когато му откаже, тя ще е наясно, че и пет пари не е давал за това и че я е попитал само защото е нямал какво друго да прави.