Тя погледна и двамата, сякаш бяха купчина кучешки лайна, и се отдалечи. Отношението й вбеси Дали. Само защото от време на време Ричи и Ханк се забъркваха в неприятности и не бяха в подготвителния клас не означаваше, че тя трябва да се отнася с тях като с червеи или нещо такова, особено когато сама носеше евтини чорапогащи и дрипава пола, с която я беше виждал стотици пъти. С цигарата, провиснала от ъгъла на устата му, Дали тръгна наперено към нея, раменете му се бяха превили под яката на дънковото яке, очите му се приевиваха от дима, с неприветливо, твърдо изражение на лицето. Дори без токовете на каубойските си ботуши беше достатъчно висок, за да накара Холи Грейс да погледне нагоре.

Изпречи се на пътя й и сви горната си устна в нещо като усмивка, така че тя да разбере точно с какъв тип си има работа.

- Приятелите ми ти предложиха цигара - каза той много бавно и тихо.

Тя също сгърчи горната си устна.

- Отказах им.

Дали присви очи малко повече и я погледна още по-гадно, беше време тя да си спомни, че е зад училището с истински мъж и никое от онези излъскани подгответа, които винаги точеха лиги по нея, не беше наоколо да й помогне.

- Не чух да им казваш „не, благодаря“ - проточи той.

Тя вирна брадичка и го погледна право в очите.

- Чух, че си педал, Дали. Вярно ли е? Говори се, че си толкова красив, че ще те номинират за кралица на красотата.

Ханк и Ричи се разкикотиха. Двамата не смееха да дразнят Дали за външния му вид, тъй като той ги преби още първия път, когато опитаха, но това не означаваше, че не се наслаждаваха да гледат, когато някой друг го прави. Дали стисна зъби. Мразеше лицето си и беше направил всичко по силите си, за да го съсипе с навъсеното си изражение. Дотук само госпожица Сибил Чандлър бе успяла да го прозре. Възнамеряваше това да си остане така.

- Не трябва да обръщаш внимание на клюките - тросна се той. - Аз поне не обърнах, когато разправяха, че се предлагаш на всяко момче в горния курс. - Това беше лъжа. Част от привлекателността на Холи Грейс се състоеше във факта, че никой не бе успял да се приближи до нея на повече от няколко половинчати опипвания и целувки.

Кокалчетата й постепенно побеляха от стискането на учебника, но като се изключи това, тя не издаде емоциите си дори с трепване.

- Твърде лошо, че никога няма да си сред тях - надсмя му се.

Поведението й го разяри. Караше го да се чувства нищожен и безполезен, жалък мъж. Никоя жена не беше говорила така на неговия старец Джейси Бодин и никоя жена нямаше да говори така и на него. Приближи се, така че да се извиси над нея, и тя да почувства заплахата от твърдата като стомана мъжка плът, която се готви да я премаже. Холи Грейс рязко отстъпи встрани, но той беше по-бърз. Захвърли цигарата си на асфалта и започна да я притиска, докато тя не опря гръб в тухлената стена.

Зад него Ханк и Ричи издаваха мляскащи звуци с усти и подсвиркваха, но Дали не им обръщаше внимание. Холи Грейс все още стискаше учебника по химия в ръцете си, така че вместо да почувства гърдите й до своите, усещаше само твърдите кокалчета на пръстите й. Опря ръцете си на стената от двете й страни и се наведе към нея, като прикова хълбоците й със своите и се опита да не обръща внимание на сладня аромат на дългата й руса коса, който му напомняше за цветя и свеж пролетен въздух.

- Ти не знаеш какво да правиш с един истински мъж - подигра й се той, като размърда хълбоците си срещу нея. - Твърде си заета да бъркаш в гащите на онези богаташчета, за да разбереш.

Изчака я да се предаде, да сведе ясните си сини очи, да се смути и тогава да я пусне.

- Свиня! - изплю тя, като го гледаше предизвикателно. -Твърде си невеж, за да осъзнаеш колко жалък си всъщност.

Ричи и Ханк започнаха да дюдюкат. Дали искаше да ги удари... да удари нея... Щеше да я накара да свали гарда!

- Така ли? - подсмихна се и грубо плъзна ръката си по нея до подгъва на полата й, като в същото време притискаше тялото й към стената, така че да не може да се измъкне. Тя премигна. Клепачите й се отвориха и затвориха веднъж, два пъти. Не каза нищо, не се съпротивляваше.

Дали пъхна ръката си под полата й и докосна крака й през чорапогащника, без да си позволява да мисли за това, колко много иска да го направи, колко често бе мечтал за тези крака.

Тя стисна челюсти и зъбите й изскърцаха, но не каза и дума. Беше твърда като стомана, готова да се изправи срещу всеки мъж, който дръзнеше да я погледне. Дали си помисли дали да не я вземе веднага, на това място. Тя нямаше дори да се съпротивлява. Вероятно го искаше. Точно това му беше казвал Джейси за жените - че обичат мъже, които вземат онова, което им харесва. Докато Скийт твърдеше, че не е вярно, че жените искат мъже, които ги уважават, но може би Скийт беше просто твърде мекушав.

Холи Грейс го гледаше, а сърцето в гърдите му блъскаше силно. Той придвижи ръката си към вътрешната част на бедрото й. Тя не помръдна. Лицето й беше въплъщение на предизвикателството. Всичко в нея му казваше колко е твърда - очите, потръпването на ноздрите, стиснатите челюсти. Всичко, освен малкото безпомощно вибриране, което бе започнало да изкривява устата й.

Дали се отдръпна рязко, зарови ръце в джобовете на джинсите си и прегърби рамене. Ричи и Ханк се изхилиха. Твърде късно осъзна, че трябваше да се отдръпне по-бавно. Сега изглеждаше така, сякаш тя го е победила, сякаш отстъпва. Холи Грейс го изгледа, като че ли беше буболечка, която тъкмо бе смачкала с петата си, и после се отдалечи.

Ханк и Ричи започнаха да го дразнят, затова той не престана да се фука колко му е навита тя всъщност и какъв късмет щяла да има, ако си го получеше. Но през цялото време, докато говореше, стомахът му продължаваше да се свива, сякаш бе ял нещо развалено, и не можеше да забрави безпомощното потрепване в ъгълчето на меката й розова уста.

Същата вечер се озова на алеята зад „Пюрити Дръгс“, където тя работеше при чичо си след училище. Облегна гръб на стената на магазина и зарови токовете на ботушите си в прахта. Помисли си, че в момента трябваше да е със Скийт на тренировъчното поле и да упражнява удари с ууд номер три. Само дето не го беше грижа за ууд номер три. Не го беше грижа за голфа, за състезанията с момчетата в клуба или за нещо друго. А само за това, как да се реваншира в очите на Холи Грейс Кохаган.

На външната стена имаше вентилационна решетка на двайсетина сантиметра над главата му. От време на време чуваше звуците, идващи от склада от другата страна - изпусната кутия, Били Ти, който крещи поръчки, далечния звън на телефона. Постепенно звуците отмираха с наближаването на часа за затваряне, докато накрая чу гласа на Холи Грейс толкова ясно, че явно стоеше под вентилационния отвор.

- Ти тръгвай, Били Ти. Аз ще заключа.

- Не бързам за никъде, захарче.

Дали ясно си представи Били Ти, облечен в бяла аптекарска манта и с червендалесто лице, което гледа над големия му нос към момчетата, дошли да си купят презервативи. Били Ти бе взел няколко от рафта зад себе си, сложил ги беше на тезгяха и после като котка, която си играе с мишките, ги покрива с ръка и казва: „Ако ги купите, ще кажа на майките ви“. Дали го беше погледнал право в очите и отвърнал, че ги купува, за да може да изчука майка му. Това беше накарало стария Били Ти да замлъкне.

Гласът на Холи Грейс се разнесе отново.

- Тогава ще си тръгвам, Били Ти. Имам доста да уча за утре.

Гласът й звучеше странно, притеснено и прекалено любезно.

- Не още, скъпа - отвърна чичо й с мазен като нефт глас. -По-рано тази седмица ми се измъкна. Отпред вече е заключено. А сега ела тук.

- Не, Били Ти, аз не... - Холи Грейс спря рязко, сякаш нещо бе запушило устата й.

Дали се изпъна до стената, а сърцето заблъска в гърдите му. Чу непогрешимия звук на стон и стисна очи. Боже... ето защо странеше от всички момчета в гимназията. Отдаваше се на чичо си. На собствения си чичо.

Заля го чиста ярост. Без никаква представа какво планира да направи, след като влезе, той се втурна към задната врата и я отвори. По рафтовете на коридора бяха подредени празни кашони, пакети с хартиени кърпички и тоалетна хартия. Премигна, за да пригоди зрението си към полумрака. Складът беше отляво, вратата му беше открехната и можеше да чуе гласа на Били Ти.

- Толкова си хубава, Холи Грейс. Да... о, да...

Ръцете на Дали се свиха в юмруци. Тръгна към вратата и надникна. Призля му.

Холи Грейс беше просната на стария диван, белият й чорапогащник бе смъкнат до глезените, а едната ръка на чичо й се бе мушнала под полата й. Били Ти беше коленичил до дивана и пуфтеше като парен локомотив, докато се опитваше да й досъбуе чорапогащника и да я гали едновременно. Беше с гръб към вратата, затова не видя, че Дали го гледа. Холи Грейс лежеше с обърнато към вратата лице и стиснати очи, сякаш не искаше да се откъсне и за секунда от това, което Били Ти й правеше.

Дали не можеше да се насили да отвърне поглед и докато гледаше, последните му романтични блянове за нея умряха. Били Ти свали чорапогащника й и започна да се бори с копчетата на блузата. Най-накрая я разкопча и избута сутиена й нагоре. Дали зърна за миг голите гърди на Холи Грейс, пълни и обли, точно каквито си ги беше представял.

- О, Холи Грейс - изстена Били Ти, все още коленичил на пода пред нея. Вдигна полата до кръста й и започна да се бори с ципа си. - Кажи ми колко много го искаш. Кажи ми колко съм добър.

Дали имаше чувството, че ще повърне, но не можеше да помръдне. Не можеше да избяга от гледката на тези дълги грациозни крака, разтворени толкова непохватно на дивана.

- Кажи ми - повтаряше Били Ти. - Кажи ми колко много го желаеш, захарче.

Холи Грейс не отвори очи, не каза и думичка. Тя просто извърна лицето си към старата плетена възглавница на дивана. Дали почувства по гръбнака му да пробягват ледени тръпки и настръхна.