- Моля те, Боже... направи чудо за мен. Моля те, Боже... изпрати ми глас. Изпрати ми пратеник...

Молитвата й беше интензивна и силна, вярата й - породена от отчаянието - мигновена и безгранична. Бог щеше да й отвърне. Бог трябваше да й отвърне. Чакаше пратеника да се появи в бяла роба и с ангелски глас да й посочи пътя в живота.

- Научих урока си, Боже. Наистина. Никога повече няма да съм разглезена и себична.

Тя чакаше със стиснати очи, по прашните й бузи се стичаха сълзи. Чакаше пратеникът да се появи и в ума й започна да се оформя образ, първоначално мъглив, но все по-отчетлив. Напрегна се да надникне и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, напрегна се, за да съзре пратеника. Напрегна се и видя...

Скарлет О’Хара.

Видя Скарлет, лежаща в прахта, силуета й на фона на хълм - разбира се, цялата картина оцветена с техниколор18. Скарлет, която плаче: „Бог е мой свидетел, никога вече няма да гладувам“.

Франческа се задави със сълзите си и в гърдите й се надигна истеричен смях. Тя се отпусна на пети и бавно позволи на смеха да я погълне. Колко типично - помисли си. - И колко подходящо. Другите хора се молят и получават светкавици и ангели.

Тя получаваше Скарлет О’Хара.

Изправи се и тръгна, без да знае накъде отива. Просто се движеше. Прахта полепваше като пудра по сандалите й и се наслояваше между пръстите й. Почувства нещо в задния си джоб, бръкна да види какво е и намери монета от двайсет и пет цента. Взря се в монетата в ръката си. Сама, в чужда страна, без дом, вероятно бременна, стоеше насред някакъв тексаски път само с дрехите на гърба си, двайсет и пет цента в ръка и с видението за Скарлет О’Хара в главата.

Започна да я завладява странна еуфория - дързост, усещане за безкрайни възможности. Това беше Америка, страната на неограничените възможности. Тя бе уморена от себе си, уморена от това, в което се бе превърнала, готова да започне наново. И в цялата история на цивилизацията беше ли получавал някой подобна възможност за започване наново, каквато имаше тя точно в този момент?

Дъщерята на Блек Джак погледна към монетата в ръката си, претегли за момент тежестта й и обмисли бъдещето си. Ако това щеше да е ново начало, не трябваше да носи никакъв багаж от миналото. Без да си даде шанс да размисли, тя замахна и хвърли монетата надалеч.

Земята бе толкова необятна, а небето - толкова високо, че дори не я чу да пада.

17

Холи Грейс седеше на зелената дървена пейка край тренировъчната зона и гледаше как Дали упражнява удари със своя айрън номер две. Това беше четвъртата му кошница с топки, а ударите му все още ги запращаха вляво - не леко кривване, а грозно отклонение. Скийт се беше отпуснал в другия край на пейката, а старата му шапка бе нахлупена над очите, така че да не гледа.

- Какво му става? - попита Холи Грейс, като бутна слънчевите си очила на върха на главата. - Виждала съм го много пъти да играе с махмурлук, но никога така. Той дори не се опитва да се коригира. Просто непрекъснато удря по един и същ начин.

- Ти си тази, която може да му чете мислите - изсумтя Скийт. - Ти ми кажи.

- Ей, Дали - провикна се Холи Грейс, - това са най-лошите удари в историята на голфа. Защо не забравиш за малката британка и не се концентрираш върху осигуряването на прехраната си?

Дали удари още една топка.

- А ти защо не си гледаш работата?

Холи Грейс се изправи и затъкна края на бялата си блуза в колана на джинсите, преди да тръгне към него. Розовата панделка, вплетена в дантеленото деколте на блузата й, се развя на вятъра и се установи във вдлъбнатината между гърдите й. Докато минаваше край друг голфър, който също тренираше и тъкмо замахваше, но пропусна удара си, разсеян от гледката, тя му се усмихна дръзко и му каза, че ще се справя много по-добре, ако си държи главата наведена.

Дали стоеше на ранното следобедно слънце, а косата му блестеше на светлината.

Тя му хвърли един поглед.

- Онези фермери в Далас ще те оберат до шушка този уикенд, скъпи. Ще дам на Скийт новичка банкнота от петдесет долара и ще му кажа да заложи срещу теб.

Дали се наведе и вдигна бирената бутилка, разположена в центъра на купчината топки.

- Това, което наистина обичам в теб, Холи Грейс, е начинът, по който ме ободряваш.

Тя пристъпи напред и го прегърна приятелски, наслаждавайки се на отчетливата мъжка миризма, комбинация между потната му риза и кожения аромат на дръжките на стика.

- Казвам каквото виждам, скъпи, а точно сега не ставаш за нищо. - Тя отстъпи и го погледна право в очите. - Тревожиш се за нея, нали?

Дали погледна знака за 250 ярда и после отново към Холи Грейс.

- Чувствам се отговорен за нея, нищо не мога да променя по въпроса. Скийт не е трябвало да я пуска да си отиде така. Той знае каква е. Забърква се във вампирски филми, бие се по баровете, продава дрехите си на акулите от заложните къщи. Боже, та тя ме нападна на паркинга онзи ден, нали така?

Холи Грейс започна да изучава тънките бели кожени каишки на сандалите си и после го изгледа замислено.

- Някой ден ще трябва да се разведем.

- Не виждам защо. Не планираш да се омъжваш отново, нали?

- Разбира се, че не. Но... просто може би не е добре и за двама ни да продължаваме така, да използваме брака си, за да не се обвързваме емоционално.

Той я огледа подозрително.

- Отново ли четеш „Космополитън“?

- Знаех си! - Тя си сложи слънчевите очила, върна се при пейката и грабна чантата си. - С теб не може да се говори. Толкова си тесногръд.

- Ще те взема от майка ти в шест - извика Дали след нея, докато тя вървеше към паркинга. - Можеш да ме поканиш на барбекю.

Докато файърбърдът на Холи Грейс излизаше от паркинга, Дали подаде на Скийт стика си.

- Да се върнем на игрището и да изиграем няколко дупки. И ако дори заподозреш, че мисля да използвам отново този стик, просто ме застреляй.

Но дори без въпросния стик, Дали игра зле. Знаеше какъв е проблемът и той нямаше нищо общо със замаха и техниката му на игра. В ума му имаше твърде много жени. Чувстваше се зле заради Франси. Колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни дали й е казал, че е женен. И все пак това не беше извинение за начина, по който тя се бе държала онази нощ на паркинга, сякаш двамата си бяха направили кръвни тестове и бяха внесли предплата за сватбените пръстени. По дяволите, той й бе казал, че нещата не са сериозни. Какво не беше наред с тези жени? Казваш им в лицето, че няма да се ожениш за тях, а те кимат сладко, отвръщат, че разбират и че се чувстват по същия начин, но изобщо не знаеш какво им е в главата. Това беше една от причините, поради която не искаше развод. Това и фактът, че двамата с Холи Грейс бяха семейство.

След две поредни двойни богита Дали реши да приключи с играта за деня. Отърва се от Скийт и се разходи за малко из игрището, като мушкаше храстите със стика си и избутваше загубени топки, както бе правил като дете. Когато измъкна една съвсем нова топка изпод листата, осъзна, че сигурно е почти шест, а той все още не се е изкъпал и преоблякъл, за да вземе Холи Грейс. Щеше да закъснее, а тя щеше да е бясна. Толкова много пъти беше закъснявал, че накрая Холи Грейс се беше отказала да се бори с това. И преди шест години беше закъснял. Трябваше да са пред погребалното бюро в десет, за да вземат малкия ковчег, но той не се появи до обед.

Примигна силно. Понякога божата все още го прорязваше остро и свирепо като наточен нож. Понякога умът му играеше номера и той виждаше лицето на Дани толкова ясно, като своето собствено. А после виждаше устата на Холи Грейс да се изкривява в ужасена гримаса, когато й казваше, че момченцето й е мъртво, че той е допуснал малкото сладко русокосо дете да умре.

Замахна и нанесе злостен удар по туфа бурени със стика си. Нямаше да мисли за Дани. Щеше да мисли за Холи Грейс. Щеше да мисли за онзи далечен есенен ден, когато бяха на седемнайсет, есента, когато запалиха пожара в себе си за първи път...

- Ето я, идва! Мили Боже, Дали, погледни тези цици!

Ханк Симборски се облегна на тухлената стена зад железарията, където хулиганите от гимназията в Уайнет се събираха всеки ден по обед, за да пушат. Ханк сграбчи гърдите си и сръга Ричи Райли с лакът.

- Умирам, боже! Умирам! Нека стисна поне веднъж тези гърди, за да си отида като щастлив мъж!

Дали запали втора цигара „Марлборо“ от фаса на предишната и погледна през дима към Холи Грейс Кохаган, която вървеше към тях с вирнат нос и притиснат към евтината й памучна блуза учебник по химия. Косата й беше прибрана назад с широка жълта лента. Носеше синя пола и бял чорапогащник на ромбове, като онзи, който беше виждал опънат по пластмасовите крака на витрината на „Улуърт“. Не харесваше Холи Грейс Кохаган, макар че тя беше най-красивото момиче в гимназията на Уайнет. Държеше се надменно с останалата част от света, което го караше да се смее, защото всички знаеха, че тя и майка й живеят от подаянията на чичо й Били Т. Дентън, аптекар в „Пюрити Дръгс“. Дали и Холи Грейс бяха единствените наистина бедни деца в подготвителния клас за колежа, но тя се държеше така, сякаш е равна на другите, докато той дружеше с момчета като Ханк Симборски и Ричи Райли, така че всички да знаят, че не му пука.

Ричи се отдели от стената и се придвижи напред, за да привлече вниманието й, като изду гърдите си, за да компенсира факта, че тя беше е една глава по-висока от него.

- Здрасти, Холи Грейс, искаш ли цигара?

Ханк се приближи бавно, като се опитваше да изглежда хладнокръвен, но не успяваше напълно, защото лицето му бе започнало да почервенява.

- Вземи си една от моите - предложи й той, като измъкна пакет „Уинстън“.

Дали наблюдаваше как Ханк се надига на пръсти в опит да добави към ръста си още някой сантиметър, което все още не беше достатъчно, за да го изравни с амазонката Холи Грейс.