Франческа чувстваше как животът й се възвръща. Дръзкото момиче! Търсеха нея! През вените й потече вълна от радост, докато я завладяваше зашеметяващото осъзнаване, че сега ще може да си тръгне от Дали с високо вдигната глава. Тази вълшебница от Манхатън щеше да й върне самоуважението.

- Опасявам се обаче, че нямам никаква представа къде е - казваше госпожица Сибил. - Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, след като сте били толкова път, но ако ми дадете визитката си, ще я предам на Далас. Той ще се погрижи тя да я получи.

- Не! - Франческа сграбчи вратата и я отвори, нелогично уплашена, че жената ще се изпари, преди да стигне до нея.

Докато се втурваше вътре, видя слаба жена с тъмна коса, в сив бизнес костюм, която стоеше до госпожица Сибил. - Не! -възкликна отново. - Тук съм! Тук...

- Какво става? - попита провлачено един гърлен глас. -Хей, как си, госпожице Сибил? Не можах да те видя снощи. Има ли готово кафе?

Франческа замръзна на вратата, докато Холи Грейс Бодин слизаше по стълбите, а дългите й голи крака се показваха под една от бледосините тениски на Дали. Тя се прозя и алтруистичните чувства на Франческа към нея от предишната нощ изчезнаха. Дори и без грим, и с разрошена от съня коса изглеждаше необикновено.

Франческа прочисти гърло и пристъпи навътре в хола, видима за всички.

Жената в сивия костюм ахна.

- Боже! Онези снимки не бяха и наполовина толкова хубави! - Тя тръгна напред и се усмихна широко. - Нека да съм първата, която ще поздрави нашето красиво дръзко момиче.

И после протегна ръка към Холи Грейс Бодин.

16

Съдейки по вниманието, което получаваше, Франческа сигурно беше невидима. Стоеше изтръпнала до вратата, докато жената от Манхатън примамваше Холи Грейс, говореше за ексклузивни договори и за графици, за серия от снимки, които й били направени, когато се появила на някакво благотворително събитие в Лос Анджелис, докато излизала с известен футболист.

- Но аз продавам спортни стоки - възкликна по едно време Холи Грейс. - Или поне го правех, докато преди няколко седмици не се забърках в един малък трудов скандал и демонстративно напуснах. Вие, изглежда, не разбирате, че не съм модел.

- Ще бъдеш, когато приключа с теб - настоя жената. -Просто ми обещай, че няма да изчезнеш отново, без да оставиш телефонен номер. От сега нататък винаги казвай на агента си къде отиваш.

- Нямам агент.

- Ще оправим и това.

Франческа осъзна, че за нея няма да има вълшебници. Никой нямаше да се погрижи за нея. Нямаше никакви магически договори, които да я спасят в последния момент. Зърна отражението си в огледалото, което госпожица Сибил бе обточила с раковини. Косата й беше разрошена, лицето й бе издрано и насинено. Погледна надолу и видя мръсотията и засъхналата кръв по ръцете си. Как изобщо си беше помислила, че ще може да живее само със силата на красотата си? Сравнена с Холи Грейс и Дали, беше втора класа. Клоуи грешеше. Да изглеждаш хубава, не беше достатъчно - винаги имаше някой по-хубав от теб.

Тя се извърна и мълчаливо излезе.

Измина почти час, преди Наоми Танака да си тръгне, а Холи Грейс да се върне в спалнята на Дали. Изглежда, колата под наем на Наоми беше изчезнала, докато тя бе вътре в къщата, и се наложи госпожица Сибил да я закара до единствения хотел в Уайнет. Наоми бе дала време на Холи Грейс до следващия ден да прегледа договора и да се консултира с адвокат. Не че Холи Грейс имаше съмнения да подпише. Сумата, която предлагаха, беше зашеметяваща - сто хиляди долара само за да се поврътва пред камерите и да се здрависва с клиентите по парфюмерийните щандове в магазините. Спомни си дните в Брайн, Тексас, когато живееше с Дали в студентско общежитие и се опитваше да изкара достатъчно пари за храна.

Все още облечена в синята тениска на Дали и с по една чаша кафе във всяка ръка, тя затвори вратата на спалнята му с бедро. Леглото изглеждаше като военна зона с разхвърляните завивки, омотани около хълбоците му. Дори заспал, Дали, изглежда, не можеше да намери покой. Тя постави едната чаша на нощното шкафче и отпи от своята.

Дръзкото момиче. Звучеше точно като за нея. Дори моментът бе подходящ. Беше уморена да се бори с момчетата от бранша, уморена да се налага да работи два пъти повече от всеки друг, за да постигне същото. Беше готова за нов старт в живота, за шанс да изкарва много пари. Отдавна беше решила, че когато такава възможност почука на вратата й, тя ще е там, за да отвори.

С кафето в ръка, седна в стария стол и постави крак върху голото коляно на другия. Тъничката златна гривна около глезена й улови слънчевите лъчи и пръсна трепкащо дъговидно отражение по тавана над главата й. В ума й проблясваха различни образи - дизайнерски дрехи, кожени палта, прочути нюйоркски ресторанти. След всичката работа, след всичките години на блъскане в каменни стени шансът на живота й най-сетне бе кацнал на рамото й.

Обви топлата чаша с ръка и погледна към Дали. Хората, които знаеха, че пътищата им се бяха разделили, винаги питаха защо не се разведат. Не можеха да разберат, че на Холи Грейс и Дали все още им харесваше да са женени. Те бяха семейство.

Погледът й се плъзна по твърдата извивка на прасеца му, чиято гледка някога предизвикваше силно желание у нея. Кога бяха правили любов за последно? Не можеше да си спомни. Всичко, което знаеше, бе, че в мига, в който двамата скачаха в леглото, старите им проблеми се връщаха. Холи Грейс беше отново безпомощно младо момиче, нуждаещо се от закрила, а Дали беше съпруг тийнейджър, който отчаяно се опитваше да поддържа семейство, докато провалът тегнеше над него като тъмен облак. Сега, когато стояха далеч един от друг, с облекчение се бяха отървали от онези свои стари роли. Най-накрая бяха решили, че любовници имаше колкото щеш, но най-добър приятел се намираше трудно.

Дали простена и се обърна по корем. Тя го остави на спокойствие още няколко минути, докато той заравяше лице във възглавниците и протягаше краката си. Накрая се изправи и седна на ръба на леглото. Остави чашата си и му подаде неговата.

- Донесох ти малко кафе. Изпий го и ти гарантирам, че ще се почувстваш почти като човек към края на седмицата.

Дали се отпусна на възглавниците, подпрени на таблата, и с полуотворени очи повдигна ръка. Тя му връчи чашата, после отметна един кичур руса коса, паднала над челото му. Дори с разрошена коса и набола брада успяваше да изглежда великолепен. Докато живееха заедно, сутрешният му вид обикновено я разгневяваше. Когато тя се събуждаше, изглеждаше като божия гняв, а той - като филмова звезда. Той все й повтаряше, че е най-хубава сутрин, но тя така и не му повярва. Дали не беше обективен по отношение на нея. Той я смяташе за най-красивата жена на света, без значение колко зле изглежда.

- Виждала ли си Франси тази сутрин? - промърмори той.

- Преди малко я видях за около три секунди в дневната, после избяга. Дали, не че критикувам вкуса ти към жените, но тя ми изглежда малко вятърничава. - Холи Грейс се облегна на възглавниците и сви колене, като се изкикоти при спомена за сцената на паркинга на „Роустабаут“. - Тя наистина те нападна снощи, нали? Възхищавам й се за това. Единствената друга жена, която се е изправяла срещу теб, съм аз.

Той обърна глава и я изгледа.

- Така ли? Е, това не е единственото общо нещо между вас. И двете говорите твърде много сутрин.

Холи Ерейс не обърна внимание на лошото му настроение. Дали винаги беше нацупен, когато се събудеше, но тя обичаше да говори сутрин. Понякога можеше да изтръгне някое интересно парченце информация от него, ако го обработваше, преди да се е разсънил напълно.

- Трябва да ти кажа, че според мен тя е най-интересното същество, което си прибирал от улицата, от доста време насам. Дори е по-забавна от онова джудже клоун, което пътуваше с родеото. Скийт ми каза как е потрошила стаята ти в Ню Орлиънс. Как ми се ще да го бях видяла. - Тя подпря лакът на възглавницата до главата му и легна на една страна. - От чисто любопитство, защо не си й казал за мен?

Дали изгледа за момент Холи Грейс над ръба на чашата си, а после я отдалечи от устните си, без да отпие.

- Не ставай смешна. Тя знае за теб. През цялото време говорех за теб пред нея.

- Това ми каза и Скийт, но се чудя дали в някой от тези разговори случайно сте употребили и думата „съпруга“?

- Разбира се, че съм. Или поне Скийт. - Той прокара пръсти през косата си. - Не знам... някой със сигурност я е споменал. Може би госпожица Сибил.

- Съжалявам, скъпи, но на мен ми изглеждаше, че тя чува лошите новини за първи път.

Дали нетърпеливо остави чашата си.

- По дяволите, какво значение има? Франси е твърде влюбена в себе си, за да я е грижа за някой друг. Доколкото зависи от мен, тя е минало.

Холи Грейс не беше изненадана. Битката на паркинга предишната вечер изглеждаше като окончателна раздяла... освен ако участниците в нея не се обичаха отчаяно, също както бе между нея и Дали навремето.

Той отметна рязко завивките и стана от леглото, облечен само в бял памучен слип. Холи Грейс си позволи да се наслади на стегнатите мускули по раменете му и на силните му бедра. Зачуди се как на мъжете им бе хрумнало, че жените не обичат да гледат мъжки тела. Вероятно това го бе измислил някой дървен философ с докторска титла, двойна гуша и шкембе.

Дали се извърна и видя, че го наблюдава. Намръщи се, макар Холи Грейс да подозираше, че вероятно се наслаждава.

- Трябва да открия Скийт и да се уверя, че й е дал достатъчно пари за самолетен билет. Ако продължи да се мотае наоколо, ще се забърка в повече неприятности, отколкото може да понесе.

Холи Грейс го погледна по-внимателно и изпита необичаен пристъп на ревност. Отдавна не беше възразявала срещу аферите на Дали с други жени, особено след като и тя получаваше своя дял от красивите мъже. Но не й харесваше представата той да се грижи твърде много за жена, която не е получила одобрението й, което показваше точно колко тесногръда християнка е.