Той сграбчи двете й ръце и я разтърси.

- Сега се успокой, чуваш ли ме? Успокой се, преди да пострадаш.

Тя го ритна силно в пищяла, но кожата на най-стария му чифт каубойски ботуши не го предпази от острия връх на сандала й.

- Проклятие! - извика той.

Франческа се засили да го ритне отново. Той протегна здравия си крак, спъна я и я просна на чакъла.

- Проклето копеле! - изпищя тя, а по бузите й се размазаха сълзи и мръсотия. - Проклето измамно копеле! Ще си платиш за това! - Надигна се с желанието отново да му се нахвърли. Не й пукаше дали ще я нарани, дали ще я убие. Надяваше се да го направи. Искаше да я убие. Така или иначе, щеше да умре от ужасната болка, която я разяждаше отвътре като смъртоносна отрова. Ако той я убиеше, поне болката щеше да свърши бързо.

- Спри, Франси - извика той, докато тя се олюляваше на крака. - Не се приближавай или наистина ще пострадаш.

- Проклето копеле - изхлипа тя и избърса нос с ръката си. -Проклето женено копеле! Ще те накарам да си платиш! - После отново му се нахвърли - разглезена малка британска котка срещу огромна, свободна американска пума.

Холи Грейс стоеше сред тълпата, която се бе събрала пред вратата на „Роустабаут“ да гледа.

- Не мога да повярвам, че Дали не й е казал за мен - обърна се тя към Скийт. - Обикновено не са му нужни повече от трийсет секунди, за да обяви съществуването ми на жената, с която в момента е.

- Не ставай смешна - изръмжа Скийт. - Тя знае за теб. Говорили сме пред нея стотици пъти за теб. Ето защо е толкова бесен. Всеки на този свят знае, че вие двамата сте женени от тийнейджъри. Това е просто поредният пример за това, каква глупачка е тази жена. - Тревогата вдълба бръчка между рошавите му вежди, когато Франческа замахна за нов удар. - Знам, че Дали се опитва да я държи на разстояние, без да я нарани, но ако някой от тези ритници попадне близо до опасната зона, тя ще свърши в болницата, а той за нанесена телесна повреда в затвора. Виждаш ли какво ти казвах за нея, Холи Грейс? Никога не съм виждал друга толкова проблемна жена като тази.

Холи Грейс си пийна от бутилката на Дали, която бе взела от масата, после каза на Скийт:

- Ако мълвата за този малък спор стигне до господин Дийн Бийман, ще изритат Дали от професионалните турнири. Обществото не обича футболните играчи да бият жени, да не говорим за голфърите.

Холи Грейс забеляза проблясъка от сълзите по бузите на Франческа. Въпреки решимостта на Дали да държи това дребно момиче на разстояние, то продължаваше да го напада. Струваше й се, че около нея има нещо повече, отколкото Скийт й беше казал по телефона. И все пак жената не беше особено разумна. Само глупак би нападнал Дали Бодин, без да държи зареден пистолет в едната ръка и камшик в другата. Потрепна, когато един от ритниците на Франческа успя да го засегне под коляното. Той бързо отвърна и успя да я обездвижи частично, като прикова и двата й лакътя зад гърба й и притисна лицето й до гърдите си.

Холи Грейс каза тихо на Скийт:

- Приготвя се отново да го ритне. По-добре да се намесим, преди нещата да отидат твърде далеч. - Подаде бутилката на мъжа до нея. - Аз ще се погрижа за Дали. Ти хвани нея, Скийт.

Скийт не възрази за разпределението. Макар че не му харесваше идеята да успокоява госпожица Фран-чес-ка, знаеше, че Холи Грейс е единственият човек с някакъв шанс да удържи Дали, когато наистина се разяреше. Бързо прекосиха паркинга и когато стигнаха до двамата, Скийт каза:

- Остави я на мен, Дали.

Франческа нададе приглушен хлип от болка. Лицето й беше притиснато към тениската на Дали. Извитите й зад гърба ръце сякаш всеки момент щяха да изскочат от раменните стави. Той не я беше убил. Въпреки болката, все пак не я беше убил.

- Остави ме на мира! - изкрещя тя в гърдите на Дали. Никой не разбра, че всъщност крещи на Скийт.

Дали не помръдна. Погледна смразяващо Скийт над главата на Франческа.

- Гледай си скапаната работа.

Холи Грейс пристъпи напред.

- Хайде, скъпи - каза тихо тя. - Има поне хиляда неща, които съм се приготвила да ти разкажа. - Започна да гали ръката на Дали със спокоен, собственически жест на жена, която осъзнава правото си да докосва един мъж по всеки начин, който й харесва. - Видях те по телевизията в Кайзер. Айръните ти този път изглеждаха наистина чудесно. Ако някога се научиш и как да правиш път, може би един ден най-сетне ще играеш прилично.

Постепенно хватката на Дали се отпусна и Скийт внимателно се протегна, за да я издърпа. Но в мига, в който я докосна, Франческа заби зъбите си в твърдата плът на гърдите на Дали, стискайки пекторалния му мускул.

Дали изкрещя продължително, докато Скийт издърпваше Франческа.

- Луда кучка! - развика се той, като замахна е ръка, за да я удари. Холи Грейс скочи пред него и използва тялото си като щит, защото не можеше да понесе мисълта да го изхвърлят от турнира. Дали се спря, положи ръка на рамото й и потърка гърдите си със свит юмрук. На слепоочието му пулсираше вена.

- Разкарай я от погледа ми! Сериозно, Скийт! Купи й самолетен билет за къщи и не ми позволявай да я видя никога повече!

Точно преди Скийт да я извлече, Франческа чу ехото от гласа на Дали да я достига отново, много по-тихо и нежно.

- Съжалявам! - каза той.

Съжалявам... Думата кънтеше в главата й като горчив рефрен. Само тази едничка дума като извинение, че е разрушил всичко, което бе останало от живота й. Но после чу и останалата част.

- Съжалявам, Холи Грейс.

Франческа позволи на Скийт да я остави на предната седалка в колата и остана седнала, без да помръдва, когато той подкара по магистралата.

Пътуваха в мълчание няколко минути и накрая той каза:

- Виж, Франси, ще спра на бензиностанцията, за да се обадя на една моя приятелка да я питам дали може да те приюти за тази нощ. Много е мила. Утре сутринта ще Лойда е багажа ти и ще те закарам до летището в Сан Антонио. Ще си се прибрала в Лондон, преди да разбереш.

Тя не отговори и той я изгледа неспокойно. За първи път откакто я беше срещнал, изпита съжаление към нея. Беше доста хубава, когато не говореше, и можеше да види, че е наистина наранена.

- Слушай, Франси, няма причина да се дразниш толкова заради Холи Грейс. Дали и Холи Грейс са просто факт от живота, като бирата и футбола. Но те са спрели да се бъркат в сексуалния си живот преди много време и ако тази вечер не беше вбесила толкова Дали, вероятно той щеше още да те задържи.

Франческа потръпна. Дали щял да я задържи - като някой от своите мелези. Преглътна сълзите и горчилката, докато си мислеше колко ниско е паднала.

Скийт настъпи по-здраво педала и няколко минути по-късно отбиха на бензиностанцията.

- Стой тук, веднага се връщам.

Франческа изчака, докато Скийт изчезна вътре, преди да се измъкне от колата и да започне да бяга. Тичаше по магистралата, избягвайки фаровете на колите, тичаше в нощта, сякаш можеше да избяга от себе си. Присви я от едната страна и това най-накрая я принуди да забави темпото, но продължи.

Скита се часове по пустите улици на Уайнет, без да гледа къде върви, без да я е грижа. Докато минаваше край празните магазини и притихналите домове, усещаше, че сякаш и последната част от старото й аз умира... най-добрата част, вечната светлина на оптимизма. Без значение колко мрачна беше ситуацията след смъртта на Клоуи, тя винаги беше усещала, че трудностите са само временни. Сега най-накрая осъзна, че изобщо не е така.

Сандалът й се плъзна по мръсната оранжева вътрешност на някакъв тиквен фенер, смачкан на улицата, и тя падна, като удари хълбока си в тротоара. Остана да лежи за момент с неудобно извит под себе си крак, а по предмишницата й се смесваха тиквено пюре и засъхнала кръв. Не беше от типа жени, които мъжете изоставяха - тя изоставяше мъжете. Сълзите отново напълниха очите й. Какво беше направила, за да заслужи това? Толкова ужасна ли беше? Толкова лошо ли беше наранявала хората, че това да е наказанието й?

Не можеше да измисли какво да прави, затова остана да лежи в мръсотията и тиквата и да плаче. Всичките й мечти, всичките й планове, всичко... беше изчезнало. Дали не я обичаше. Нямаше да се ожени за нея. Нямаше да заживеят щастливо завинаги.

Не помнеше как е взела решение отново да тръгне, но след малко осъзна, че краката й се движат и че върви по друга улица. В мрака се спъна в тротоара, вдигна поглед и видя, че стои пред пъстроцветната къщичка на Дали.

Холи Грейс отби ривиерата по алеята и изключи двигателя. Беше почти три часът през нощта. Дали се беше отпуснал на мястото до шофьора, но макар че очите му бяха затворени, тя не мислеше, че е заспал. Излезе от колата и заобиколи към вратата му. Притеснена, че той може да падне на земята, подпря вратата с хълбок, докато я отваряше. Дали не помръдна.

- Хайде, скъпи - каза тя, протегна се и дръпна ръката му. -Да се прибираме.

Дали промърмори нещо неразбираемо и отпусна единия си крак на земята.

- Точно така - окуражи го тя. - Хайде.

Той се изправи и обгърна с едната си ръка раменете й, както бе правил толкова много пъти преди. Част от Холи Грейс искаше да се отдръпне и се надяваше, че той ще се изсипе на земята като гнила круша, но другата част не би го оставила за нищо на света - нито за перспективата да стане регионален мениджър продажби, нито за възможността да смени своя файърбърд с порше, защото Дали Бодин беше човекът, когото обичаше почти най-много на света. Почти, но не съвсем, защото човекът, когото се беше научила да обича най-много, бе тя самата. Дали я беше научил на това преди много време. Беше я научил на много хубави неща, които сам не бе успял да усвои.

Той неочаквано се отдръпна от нея и тръгна към къщата. Залиташе съвсем леко, въпреки че не беше пил малко. Холи Грейс се загледа след него. Бяха изминали шест години, но той все още не забравяше Дани.