- Насам, Дали! - извика една от жените. - Ще ловим ябълки в кофа с бира.

Дали удари предните крака на стола си в земята, грабна ръката на Франческа и промърмори:

- Боже, само това ми липсва. Спри да говориш, по дяволите. Искам да танцувам.

Тя не говореше, но изражението му беше толкова мрачно, че не си направи труда да го изтъкне. Стана и го последва. Докато я влачеше през заведението към джубокса, си припомни първата нощ, когато я доведе в „Роустабаут“. Наистина ли беше само преди три седмици?

Спомените й от „Блу Чокто“ бяха още пресни и беше нервна. Дали я бе завлякъл на дансинга и въпреки протестите й настоя да я научи на тексаския ту-степ и на „Котън Айд Джо“. След двайсет минути лицето й се зачерви, а кожата й овлажня. Не искаше нищо друго, освен да избяга в тоалетната и да поправи щетите.

- Танцувах достатъчно, Дали - каза му.

Той я насочи към центъра на дансинга.

- Тъкмо загряхме.

- Достатъчно съм загряла, благодаря.

- Така ли? Аз пък не съм.

Темпото на музиката се усили и хватката на Дали около кръста й се затегна. Тя започна да чува гласа на Клоуи да я дразни за кънтри музиката, да й казва, че никой не би я обичал, ако не изглежда красива, и почувства първите пристъпи на несигурност в себе си.

- Не искам да танцувам повече - настояваше и се опитваше да се измъкне.

- Твърде лошо, защото аз пък искам. - Дали беше сграбчил бутилка бира, докато подминаваха масата си. Без да нарушава ритъма, беше си пийнал, после допря бутилката до устните й и я наклони.

- Аз не... - Задави се, когато преглътна бирата. Той надигна бутилката и допи остатъка. По лицето й се стичаха вадички пот, по брадичката й течеше бира. - Ще те оставя - заплаши го тя и повиши глас. - Ще изляза през тази врата и от живота ти завинаги, ако веднага не ме пуснеш.

Той не й обърна внимание. Държеше влажните й ръце и притискаше тялото й към своето.

- Искам да седна! - настоя тя.

- Не ми пука какво искаш. - Той беше плъзнал ръцете си нагоре под мишниците й, точно там, където потта бе напоила блузата й.

- Моля те, Дали - изплака тя, ужасена.

- Затваряй си устата и размърдай краката си.

Франческа продължи да го моли, но той я пренебрегна. Червилото й беше изчезнало, мишниците й бяха позор и тя беше абсолютно сигурна, че ще се разплаче.

И точно тогава, в центъра на дансинга, Дали спря да се движи. Погледна надолу към нея, сведе глава и я целуна по бирената уста.

- Мамка му, красива си - прошепна й.

Тя си припомни нежните му думи сега, докато я дърпаше не особено нежно през оранжево-черните хартиени ленти към джубокса. След три седмици стойки, пози и опити да прави чудеса с евтина козметика, беше измъкнала от него само един комплимент, и то когато изглеждаше ужасно.

Дали се блъсна в двама мъже, но не си направи труда да се извини. Какво му ставаше тази вечер, зачуди се Франческа. Защо беше толкова навъсен? Групата си беше взела почивка и той порови в джоба на джинсите си за монети. Надигна се хор от ръмжене заедно с няколко подсвирвания.

- Не му позволявай да го направи, Франси - извика Къртис Молой.

Тя му хвърли пакостлива усмивка през рамо.

- Съжалявам, скъпи, но той е по-едър от мен. Освен това става ужасно сваддив, ако споря с него. - Комбинацията от британския й акцент и техния жаргон ги накара да се разсмеят, както и знаеше, че ще стане.

Дали натисна същите два бутона, които натискаше през цялата вечер, когато музикантите си почиваха, после постави бутилката с бира върху джубокса.

- Не съм слушал Къртис да дърдори толкова много за цяла година - каза той на Франческа. - Май те харесва. Дори жените започват да те харесват. - Думите му прозвучаха доста недоволно.

Тя пренебрегна лошото му настроение, когато се разнесе рок музиката.

- Ами ти? - попита го нахално. - Ти също ли ме харесваш?

Той размърда атлетичното си тяло при първите акорди на „Роден да бяга“, танцувайки на музиката на Спрингстийн толкова грациозно, колкото тя на ту-степа.

- Разбира се, че те харесвам - намръщи се. - Не съм чак толкова пропаднал, че да спя с теб, ако не те харесвах много повече от преди. Мамка му, обичам тази песен.

Франческа се надяваше на нещо по-романтично, но с Дали се беше научила да приема каквото й се предлага. Не споделяше ентусиазма му относно песента, която идваше от джубокса. Макар че не можеше да разбере напълно текста, схвана, че частта със скитниците, родени да бягат, е вероятно тази, която толкова много допада на Дали. Това не се припокриваше особено със собственото й разбиране за домашно блаженство, така че се концентрира върху мелодията, като нагаждаше движенията си към тези на Дали, както се беше научила да го прави толкова добре по време на нощните им танци в леглото. Той я погледна в очите и тя погледна в неговите, а музиката се завъртя около тях. Франческа чувстваше как ги свързва някаква невидима връзка, но после това чувство отлетя, когато в стомаха й се надигна неприятно усещане.

Не беше бременна, каза си. Не можеше да бъде. Лекарят много ясно й беше обяснил, че не може да забременее, докато цикълът й не се възстанови. Но гаденето, което изпитваше напоследък, я беше разтревожило достатъчно, че да отиде в библиотеката и да прегледа една от онези образователни брошури за забременяването. За нейно изумление, научи точно обратното и отчаяно започна да брои назад дните до първата нощ, когато тя и Дали се бяха любили. Беше почти преди месец.

Танцуваха отново, а после се върнаха на масата си. Дали бе положил длан на кръста й. Тя се наслаждаваше на докосването, на усещането да е жена, защитена от мъж, който се грижи за нея. Може би нямаше да е толкова лошо, ако е бременна, помисли си, докато сядаха на масата. Дали не беше мъж, който щеше да й връчи няколкостотин долара за аборт в местната клиника. Не че тя имаше желание да ражда дете, но започваше да учи, че всичко си има цена. Може би бременността щеше да го накара да й се посвети, а след като това се случеше, всичко щеше да се нареди чудесно. Тя щеше да го насърчи да спре да пие толкова много и да се концентрира повече върху голфа. После той щеше да започне да печели турнири и да изкарва достатъчно пари, за да могат да си купят къща в някой град. Нямаше да е онзи светски живот, който си представяше за себе си, но вече не се нуждаеше от всички онези околосветски екскурзии и знаеше, че ще е щастлива, докато Дали я обича. Щяха да пътуват заедно и той щеше да се грижи за нея, и всичко щеше да е перфектно.

Но картината не искаше да се избистри напълно в ума й, затова тя си пийна още малко бира.

Един женски глас, провлечен като мързеливото тексаско циганско лято, прекъсна мислите й.

- Хей, Дали - каза гласът тихо, - направи ли няколко бърдита за мен?

Франческа долови промяната в Дали, появата на будност, която допреди миг я нямаше, и вдигна глава.

До масата им стоеше и се взираше в Дали с палави сини очи най-красивата жена, която Франческа беше виждала. Дали скочи и с тихо възклицание я прегърна. Франческа имаше чувството, че времето замръзва, докато двете ослепителни руси създания притискаха глави - чистокръвни красиви американци, облечени в джинси и износени каубойски ботуши, свръхчовеци, които неочаквано я накараха да се почувства невероятно дребна и обикновена. Жената носеше стетсън, бутнат назад в облака от руса коса, който падаше в съблазнително безредие по раменете й, и беше оставила трите горни копчета на карираната си риза разкопчани, така че да разкриват пищната й гръд. Тънката й талия бе опасана с широк кожен колан, а тесните джинси обвиваха плътно хълбоците й и се спускаха в права линия по почти безкрайните й елегантни крака.

Жената погледна Дали в очите и каза нещо толкова тихо, че само Франческа го чу:

- Не смяташе, че ще те оставя сам на Хелоуин, нали, скъпи? - прошепна тя.

Страхът, който беше сграбчил сърцето на Франческа в студения си юмрук, изчезна внезапно, когато осъзна колко много си приличаха двамата. Разбира се... не трябваше да се стряска толкова. Естествено, че щяха да си приличат. Тази жена можеше да е само сестрата на Дали, загадъчната Холи Грейс.

Миг по-късно Дали го потвърди. Пусна високата руса богиня и се обърна към Франческа.

- Холи Грейс, това е Франческа Дей. Франси, представям ти Холи Грейс Бодин.

- Приятно ми е. - Франческа протегна ръката си и се усмихна топло. - Бих разпознала сестрата на Дали навсякъде, двамата много си приличате.

Холи Грейс дръпна ръба на стетсъна си и огледа Франческа с ясните си сини очи.

- Съжалявам, че ще те разочаровам, скъпа, но не съм сестра на Дали.

Франческа я огледа озадачено.

- Аз съм съпругата му.

15

Франческа чу Дали да я вика. Тръгна по-бързо, очите й бяха замъглени от сълзите. Сандалите й се плъзгаха по чакъла, докато тичаше през паркинга към магистралата. Но крачките й не можеха да се мерят с неговите и той я хвана, преди да стигне пътя.

- Имаш ли нещо против да ми кажеш какво става? - изкрещя той, като я улови за рамото и я обърна към себе си. -Защо бягаш, защо ме наруга и защо се изложи пред всички тези хора, които тъкмо започваха да си мислят, че си нормално човешко същество?

Той й крещеше, сякаш вината беше нейна, сякаш тя беше лъжец, измамник, коварна змия, която превръща любовта в предателство. Замахна с ръка и го зашлеви през лицето с всичка сила.

Той я зашлеви на свой ред.

Макар че беше достатъчно ядосан, че да я удари, не беше достатъчно ядосан, че да я нарани, така че приложи само частичка от силата си. И все пак тя беше толкова дребна, че загуби равновесие и се блъсна в една кола. Сграбчи страничното огледало с една ръка и притисна другата към бузата си.

- Исусе, Франси, едва те докоснах. - Той се втурна напред и се протегна да я хване.

- Копеле такова! - Тя се извърна към него и го удари отново, този път уцели челюстта му.