Прекосиха първия етаж, взеха чифт ръкавици, букет копринени теменуги и ръчно изрисувана кутия за бижута и ги поставиха на купчина, която да вземат по-късно. Накрая стигнаха до отдела за парфюми и замайващата смес от най-изисканите аромати на света заля Клоуи, но този път уханието им не бе накърнено от тълпите хора, изпълващи пространството между щандовете през деня.

Когато стигнаха до средата, той пусна ръката й и се обърна да я погледне. Започна да разкопчава блузата й и тя почувства странна смесица от възбуда и притеснение. Въпреки факта, че магазинът беше празен, те все пак бяха в центъра на „Хародс“.

- Джак, аз...

- Не се дръж като дете, Клоуи. Следвай примера ми.

Потръпна от вълнение, когато той избута сатенената материя на блузата й, за да разкрие дантеления й сутиен с цвят на слонова кост. Издърпа една опакована в целофан кутия с „Джой“ от откритата стъклена витрина и разопакова парфюма.

- Облегни се на щанда - каза й с копринен глас. - Сложи ръце на ръба.

Тя изпълни инструкциите му, отслабена от напрегнатостта в сребристите му очи. Той извади запушалката от гърлото на шишето и я плъзна под дантеления ръб на сутиена й. Клоуи си пое рязко въздух, когато Джак потърка студения край по зърното й.

- Хубаво е, нали? - промърмори Джак с нисък и дрезгав глас.

Тя кимна, неспособна да говори. Той постави запушалката в шишенцето, взе втора капка парфюм и я плъзна от другата страна на сутиена, за да докосне другото й зърно. Клоуи усещаше как плътта й набъбва под бавното кръгово движение на стъклото и когато жегата започна да се натрупва вътре в нея, красивото безразсъдно лице на Джак сякаш заплува пред очите й.

Той плъзна запушалката надолу и тя почувства ръката му да се мушва под ръба на полата й и бавно да се издига по чорапите.

- Разтвори крака - прошепна Джак.

Тя стисна края на щанда с ръце и изпълни молбата му. Джак плъзна запушалката нагоре по едното й бедро, над ръба на чорапите и по голата й кожа, като описваше бавни кръгове до самия край на бикините й. Клоуи изстена и отвори краката си по-широко.

Той се разсмя коварно и извади ръката си изпод полата й.

- Не още, мила. Още не.

Двамата продължиха из притихналия магазин, вървяха от един отдел към друг почти без да разговарят. Той погали гърдите й, когато забоде една антична арменска игла на яката на блузата й, потърка дупето й през полата, докато плъзгаше гребен с дръжка от чисто сребро през косата й. Тя пробва един колан от крокодилска кожа и чифт обувки със заострени върхове. В отдела за бижута той махна перлените й обеци и ги замени със златни клипсове, оградени от дузини малки диаманти. Когато Клоуи възрази срещу това разточителство, той се изсмя.

- Това е само едно завъртане на рулетката, мила. Само едно.

Намери яка от пера на бяло марабу и след като я бутна към една мраморна колона, смъкна блузата по раменете й.

- Твърде много приличаш на ученичка - заяви и се протегна да махне сутиена й. Копринената материя се плъзна от пръстите му на килима и тя застана пред него гола до кръста.

Имаше големи, пълни гърди, увенчани с плоски зърна, големи колкото монета от петдесет цента, втвърдени и набъбнали от възбуда. Джак повдигна всяка от гърдите й в ръце. Харесваше й да се показва пред него и застана напълно неподвижна, хладината от колоната приятно докосваше горещия й гръб. Той защипа зърната й и тя ахна. Джак се разсмя, хвана меката яка и я уви около голите й рамене, така че да я покрие. После бавно започна да дърпа краищата напред-назад.

- Джак... - Тя искаше да я вземе там. Искаше да се плъзне надолу по колоната, да отвори крака и да го поеме в себе си.

- Развих неочакван копнеж за малко „Джой“ - прошепна й Джак. Отмести шала на една страна, покри голямото й зърно с уста и започна да го смуче настойчиво.

Тя потрепери, когато жегата изпълни всяка частица от нея, изгори вътрешните й органи, попари кожата й.

- Моля те... - промърмори. - О, моля те... не ме измъчвай повече.

Той се отдръпна от нея, неспокойните му очи припламваха игриво.

- Още мъничко, мила. Още не съм се наиграл. Мисля, че трябва да идем при кожите.

И после с полуусмивка, която й показа, че знае точно колко далеч я е отвел, той намести яката върху гърдите й, като драсна леко едното й зърно с нокът, докато наместваше краищата.

- Не искам да гледам кожи - каза тя. - Искам...

Но той я поведе към асансьора, който ловко задвижи с лостовете, сякаш го правеше всеки ден. Докато пътуваше нагоре с него, голите й гърди бяха покрити само с белите пера на марабуто.

Когато стигнаха, Джак сякаш забрави за нея. Отиваше от стелаж на стелаж, разглеждаше палтата и шаловете по тях, докато накрая избра дълго до земята палто от руски рис. Космите бяха дълги и дебели, сребристобели на цвят. Той огледа за момент палтото и после се обърна към нея.

- Свали си полата.

Пръстите й се запънаха на страничния цип и за момент тя си помисли, че ще трябва да го помоли за помощ. Но после закопчалката се предаде, Клоуи плъзна полата заедно с подплатата надолу по бедрата си и я прекрачи. Краищата на яката падаха до горната част на дантеленият й жартиерен колан.

- Бикините. Свали и бикините.

Дъхът й излизаше на къси, тихи хрипове, докато изпълняваше молбата му, и накрая остана само по жартиери и чорапи. Без да й казва, сама махна боата и я пусна на земята, като леко изпъна рамене назад, така че Джак да пирува с гледката на гърдите й, узрели и набъбнали, и на лоното й, покрито с тъмни копринени косъмчета, очертани от бялата дантела на жартиерите.

Тръгна към нея, протегнал великолепното палто в ръце, а тъмните му очи проблясваха като лъскавите му ръкавели.

- За да избереш подходящата кожа, трябва да я почувстваш със своята собствена... с гърдите си... - Гласът му беше тих и мек като кожата на риса, която спускаше възбуждащо по тялото й. - С гърдите... с корема и с дупето... с вътрешността на бедрата...

Тя се протегна към палтото и притисна кожата до своята.

- Моля те... Измъчваш ме. Моля те, спри...

Той се отдръпна отново, но този път само за да махне ръкавелите от ризата си. Клоуи го гледаше как се съблича, а сърцето й биеше в гърлото от желание. Той застана пред нея гол, взе палтото от ръцете й и го положи с козината нагоре върху ниския подиум в центъра на помещението. После стъпи върху него и я издърпа при себе си.

Докосването на голата му кожа до нейната запали възбудата й толкова силно, че тя почти забрави да диша. Той прокара ръцете си по тялото й, после я обърна така, че да гледа към изложбеното пространство. Премести се леко зад нея и започна да гали гърдите й, сякаш я възбуждаше за невидима публика, която ги наблюдаваше мълчаливо в тъмния салон. Ръката му се спусна по корема й и покрай бедрата. Тя почувства пениса му да се втвърдява до бедрото й. Ръката му се намести между краката й и от докосването му жегата в нея се натрупа, в тялото й запулсира безкраен копнеж за освобождение.

Джак я положи върху меката дебела кожа и погали бедрата й, като ги разтвори и се намести между тях. Тя обърна бузата си към меката козина и изви хълбоци, отдаде му се изцяло в центъра на салона, върху подиума, специално проектиран да излага най-доброто от „Хародс“.

Той погледна часовника си.

- В момента охраната би трябвало да идва на работа. Чудя се колко ли време ще им е нужно да ни проследят дотук. - И после проникна в нея.

Отне й момент да осъзнае думите му. Изпусна дрезгаво възклицание, когато разбра какво е направил.

- Господи! Планирал си да стане така, нали?

Той замачка гърдите й с ръце и проникна по-дълбоко.

- Разбира се.

Огънят в тялото й и ужасът от разкриването им се сляха в разтърсваща експлозия от чувства. Докато оргазмът я помиташе, тя захапа рамото му.

- Копеле...

Той се разсмя и свърши със силно, шумно стенание.

Едва успяха да избягат от охраната. Облечен само с най-необходимото, Джак хвърли палтото от рис върху голата Клоуи и я повлече по стълбите. Докато босите й крака летяха по стъпалата, безразсъдният му смях отекваше в ушите й. Преди да напуснат магазина, той хвърли бикините й върху една стъклена витрина заедно с визитната си картичка.

На следващия ден Клоуи получи бележка, че майка му е болна и временно трябва да се върне в Чикаго. Докато го чакаше, тя живееше в агонията на разбърканите си емоции -гняв заради риска, на който я беше изложил, възбуда от вълнението, което й беше дарил, и силен страх, че няма да се върне. Изминаха четири седмици, после пет. Тя се опита да му позвъни, но връзката беше толкова лоша, че не успяваха дори да я разберат. Изнизаха се два месеца. Клоуи се убеди, че Джак не я обича. Той беше авантюрист, търсач на силни усещания. Беше видял дебеланата в нея и не искаше да имат нищо общо.

Десет седмици след нощта в „Хародс“ той се появи толкова внезапно, колкото беше изчезнал.

- Здравей, мила - каза, застанал на входната врата на къщата й с кашмирено палто, безгрижно наметнато на раменете му. - Липсваше ми.

Тя се хвърли в прегръдките му, хлипаща от облекчение, че отново го вижда.

- Джак... Джак... Скъпи мой.

Той прокара палеца си по долната й устна, после я целуна. Тя дръпна ръцете си и силно го зашлеви през лицето.

- Бременна съм, копеле такова!

За нейна изненада, Джак незабавно се съгласи да се ожени за нея и те се бракосъчетаха три дни по-късно в провинциалното имение на неин приятел. Докато стоеше до красивия младоженец пред импровизирания градински олтар, Клоуи знаеше, че е най-щастливата жена на света. Блек Джак Дей можеше да се ожени за всяка, но беше избрал нея. С изминаването на седмиците тя решително игнорираше слуха, че докато е бил в Чикаго, семейството му го е лишило от наследство. Вместо това си фантазираше за бебето. Колко прелестно щеше да е да разполага с цялата любов на двама души, съпруг и дете.