Дали вдигна поглед от пода.

- Истината ли ми казваш? Без Той и Тя? Без дългосрочни планове?

- Разбира се, че ти казвам истината.

- Сигурна ли си? Когато ме гледаш така, в изражението ти има нещо странно.

Тя се тръшна в един стол и огледа стаята, сякаш карамелените стени и рафтовете с книги до тавана бяха далеч по-интересни от мъжа пред нея.

- Очарование, скъпи - каза безгрижно, като преметна голия си крак през облегалката на стола и изви стъпало. - Все пак ти си единствен по рода си.

- И нищо повече?

- Боже, Дали. Не искам да те обидя, но не съм от типа жени, които биха се влюбили в беден голф играч от Тексас.

Да, такава съм - помисли си. - Точно такава жена съм.

- Е, имаш право. Да ти кажа, не мога да си представя да се влюбиш в който и да е бедняк.

Тя реши, че е дошло време да спаси малкото останало от гордостта й, така че се изправи и се протегна, разкривайки долния край на копринените си бикини.

- Е, скъпи, мисля да тръгвам, изглежда, ти имаш с какво да се занимаваш.

Той я погледна за минута, сякаш премисляше нещо. После посочи със стика към отсрещния край на стаята.

- Всъщност мисля, че можеш да ми помогнеш. Иди и застани там, ако обичаш.

- Защо?

- Просто го направи. Аз съм мъжът. Ти си жената. Прави каквото кажа.

Франческа направи гримаса, но после се подчини, като се движеше бавно.

- Сега смъкни тази тениска - нареди той.

- Дали!

- Хайде, това е сериозно и нямаме цяла нощ.

Той изобщо не изглеждаше сериозен, така че тя покорно свали тениската, без да бърза, и докато му се разкриваше, през тялото й премина топла вълна.

Дали огледа голите й гърди и черните копринени бикини. После подсвирна с възхищение.

- Истинска красота, мила. Вдъхновяваща гледка. Ще се получи по-добре, отколкото си мислех.

- Какво ще се получи? - попита тя притеснено.

- Нещо, което ние, професионалните голф играчи, правим като упражнение. Ти ще легнеш на килима в поза, която аз избера. Когато си готова, ще смъкнеш бикините си, ще посочиш някоя част от тялото си и аз ще проверя колко близо мога да стигна до нея с един удар. Това е най-доброто упражнение на света за подобряване на концентрацията.

Франческа се усмихна и постави една ръка на голия си хълбок.

- Мога да си представя колко е забавно да си събереш топките, след като свършиш.

- По дяволите, вие, британските жени, сте много умни.

- Твърде умни, за да ти позволим това.

- Опасявах се, че ще го кажеш. - Той подпря стика на един стол и тръгна към нея. - Предполагам, че просто ще трябва да измислим нещо друго, с което да запълним времето си.

- Като например?

Той се протегна и я придърпа в обятията си.

- Не знам. Но мисля усилено.

По-късно, докато лежеше в прегръдките му, замаяна от секса, тя мислеше колко е странно, че една жена, която бе отхвърлила принца на Уелс, се беше влюбила в Дали Бодин. Наклони глава така, че устните й да докоснат голите му гърди, и лекичко го целуна. Точно преди да потъне в сън, тя си каза, че ще го накара да я обикне. Щеше да стане жената, която той искаше да бъде, и после Дали щеше да я обикне толкова, колкото и тя него.

Сънят не идваше и не идваше при Дали - през тази нощ и през следващите две седмици. Можеше да усети как Хелоуин скоростно наближава и лежеше буден, опитваше се да се разсее, като играеше голф в главата си или мислеше за Франческа. За жената, която се беше описала като една от най-изтънчените на света само защото бе обиколила Европа и ядеше охлюви. Но по негово мнение Мис Каприз щеше да е научила дяволски много повече, ако беше прекарала няколко полувремена под трибуните на стадиона в гимназията на Уайнет.

Тя, изглежда, не беше прекарала достатъчно време между завивките, за да се отпусне истински с него, и той можеше да види как се тревожи дали ръцете й са на правилното място или дали се движи по начин, който му харесва. Беше му трудно да се наслаждава на цялата тази всеотдайност, насочена към него.

Знаеше, че тя почти се е самоубедила, че е влюбена в него, но едва ли щяха да са й нужни и двайсет и четири часа в Лондон, за да забрави името му. И все пак трябваше да признае, че когато най-накрая я качеше на самолета, част от него щеше да чувства липсата й въпреки факта, че тя бе упорито създание, което не се отказваше лесно от установените си навици. Не можеше да подмине огледало, без да прекара ден и половина да съзерцава образа си, и оставяше бъркотия навсякъде, откъдето минеше, сякаш очакваше някакви прислужници да вървят след нея и да чистят. Но трябваше да признае, че изглежда, полагаше усилия. Изпълняваше поръчките на госпожица Сибил в града и се грижеше за проклетата кривогледа котка, опитваше се да се сближи със Скийт, като му разказваше истории за всички филмови звезди, които бе срещала. Дори започна да чете Дж. Д. Селинджър. Но по-важното беше, че изглежда, най-накрая схвана идеята, че светът не е създаден за нейно удобство.

Едно нещо знаеше със сигурност. Щеше да изпрати на стария Ники дяволски по-добра жена, отколкото той му беше дал.

14

Наоми Яфе Танака трябваше да положи усилия да не скочи от бюрото си и да се разтанцува, когато остави телефонната слушалка. Беше я намерила! След невероятно количество работа най-накрая беше намерила своето дръзко момиче! Бързо повика секретарката си и й продиктува няколко инструкции.

- Не се опитвай да се свържеш с нея, искам лично да я открия. Просто провери информацията ми, за да сме сигурни, че е вярна.

Секретарката й вдигна поглед от бележника си.

- Не смяташ, че ще ти откаже, нали?

- Не ми се вярва. Не и е парите, които ще й предложа. - Но въпреки цялата си увереност, Наоми беше роден войн и знаеше, че няма да се успокои, докато не види подписа на момичето под железен договор. - Искам да тръгна възможно най-бързо. Съобщи ми веднага щом уредиш всичко.

След като секретарката й излезе, Наоми се поколеба за момент, а после набра номера на своя апартамент. Телефонът звънеше ли, звънеше, но тя отказваше да затвори. Той беше там. Нямаше чак такъв късмет, че да е изчезнал магически. Не трябваше да се съгласява да остане у дома й. Ако някой от фирмата научеше...

- Вдигни, по дяволите!

Линията изщрака.

- Публичен дом и крематориум „Саул“. Говори Лайънел.

- Не можеш ли просто да кажеш „ало“ като всички нормални хора? - тросна се тя. Защо си причиняваше това? Полицията искаше да разпита Джери, но той бе получил информация, че планират да го натопят е изфабрикувани обвинения за продажба на наркотици, така че отказваше да говори с тях. Вече дори не пушеше трева, камо ли да продава дрога и не й даде сърце да го изхвърли на улицата. А и беше запазила достатъчно от старото си недоверие към полицията, за да изпитва нежелание да го предаде на непредсказуемостта на правната система.

- Говори мило с мен, иначе ще затворя - каза той.

- Страхотно. А ако стана наистина гадна, ще се изнесеш ли?

- Имаш благодарствено писмо от „Спасете децата“ за приноса ти от петдесет въшливи долара.

- По дяволите, не е твоя работа да ми четеш пощата.

- Опитваш се да си платиш входа за рая, а?

Наоми отказа да захапе стръвта. Последва миг мълчание и после той неохотно се извини.

- Извинявай. Толкова съм отегчен, че не мога да се понасям.

- Погледна ли информацията за колежа по право, която ти оставих? - попита тя небрежно.

- О, мамка му, не започвай отново с това.

- Джери...

- Няма да се продам!

- Просто помисли, Джери. Да учиш право, не е да се продаваш. Можеш да свършиш повече полезни неща вътре в системата...

- Забрави, Наоми! Светът навън е готов да се взриви. Като добавим още един адвокат в системата, няма да променим нищо.

Въпреки яростните му протести, тя усети, че идеята да учи право не беше толкова отблъскваща, колкото твърдеше. Знаеше, че му трябва време да я обмисли, затова не го притисна повече.

- Виж, Джери, трябва да напусна града за няколко дни. Направи ми услуга и се постарай да си изчезнал, когато се върна.

- Къде отиваш?

Наоми погледна към листчетата на бюрото си и се усмихна. До двайсет и четири часа дръзкото момиче щеше да е подписало и доставено.

- Отивам в едно затънтено градче в Тексас, наречено Уайнет.

Облечена в джинси, сандали и с една от ярко оцветените памучни блузи на госпожица Сибил, Франческа седеше до Дали в една долнопробна кръчма, наречена „Роустабаут“. След почти три седмици в Уайнет, беше загубила бройката на вечерите, които бе прекарала в любимото заведение на Дали в града. Въпреки шумната кънтри група, облаците надвиснал цигарен дим и опърпаните оранжево-черни украси за Хелоуин, висящи от бара, тя бе установила, че мястото всъщност й харесва.

Всички в Уайнет познаваха най-известния голф играч на града, така че двамата винаги влизаха в кръчмата сред хор от „Здрасти, Дали“ и дрънченето на китарите. Но тази вечер за първи път имаше нещо ново. Сред подвикванията имаше и „Здрасти, Франси“, което й достави силно удоволствие.

Една от редовните клиентки на „Роустабаут“ бутна нагоре маската си на вещица и залепи шумна целувка на бузата на Скийт.

- Скийт, стара мечко, най-накрая ще те заведа до олтара.

Той се изкикоти.

- Твърде млада си за мен, Юнис. Не мога да ти насмогна.

- Много си прав, скъпи.

Юнис се разсмя високо и после се отдалечи с приятелка, неразумно облечена в харемен костюм, който оставяше разголен закръгления й корем.

Франческа се усмихна. Макар че цялата вечер Дали беше в мрачно настроение, тя се забавляваше. Повечето от редовните клиенти на „Роустабаут“ носеха обикновеното си облекло от джинси и стетсъни, но няколко се бяха предрешили с костюми за Хелоуин и всички бармани имаха гумени носове и очила.