Дали поклати глава и забоде клечка за зъби в устата си.

Госпожица Сибил беше доста разочарована, но прикри чувствата си, като затършува в шарената торба, която беше взела със себе си, и извади от там книга с меки корици.

- Много добре, тогава. Наблюдавах визуалния ти контакт с младите дами в класа днес и стигнах до заключението, че всеки толкова очевидно заинтересуван от сексуални активности като теб, трябва да прочете за тях от най-добрите световни писатели. Очаквам смислено съчинение от теб след два дни. - С това тя бутна в ръцете му книгата „Любовникът на лейди Чатърли“ и напусна къщата.

Почти цял месец неуморно обсаждаше малкия апартамент, натрапваше забранени книги на своя бунтовен ученик и тормозеше Скийт да държи изкъсо поводите на момчето.

- Вие не разбирате - изрази най-накрая Скийт объркването си. - Въпреки факта, че никой не го търси, той е беглец, а аз дори не съм негов законен настойник. Аз съм бивш мошеник, когото той намери в тоалетната на една бензиностанция, и всъщност Дали се грижи за мен, а не обратното.

- Въпреки това ти си пълнолетен, а той не е - отвърна му госпожица Сибил.

Постепенно интелигентността на Дали победи враждебността му, макар че по-късно щеше да настоява, че госпожица Сибил просто го е победила с неприличните си книги. Тя го придума да се върне в училище, премести го в подготвителния клас за колежа и го напътстваше във всичко извън голфа. Благодарение на нейните усилия на осемнайсет Дали се дипломира с почести и беше приет в четири колежа.

След като замина за Тексаския университет, й липсваше ужасно, макар че двамата със Скийт бяха направили Уайнет своя база и той идваше да я вижда през ваканциите, когато не играеше голф. Постепенно отговорностите му го отдалечаваха все повече и за по-дълги периоди. Веднъж не се видяха почти цяла година. В замаяното си състояние тя едва го разпозна в нощта, когато я откри да седи насред бурята на тротоара на „Мейн“ и „Елууд“ по нощница.

Франческа си беше представяла, че Дали живее в модерна кооперация близо до голф игрище, а не в стара викторианска къща с куличка и пищни капаци на прозорците в пастелни тонове. Тя се взря невярващо в прозорците на къщата, докато ривиерата завиваше и се плъзгаше по тясната чакълена алея.

- Това зайци ли са?

- Двеста петдесет и шест - отвърна Скийт. - Петдесет и седем, ако броиш и онзи на предната врата. Виж, Дали, онази дъга на гаража е нова.

- Някой ден ще си счупи глупавия врат, докато се катери по стълбите - изръмжа Дали. После се обърна към Франческа: -Сега се дръж прилично. Сериозен съм, Франси. Без модните ти глупости.

Говореше й така, сякаш беше дете, а не негова любовница, но преди да може да му го върне, задната врата на къщата се отвори и от там се показа странна жена, която се втурна към тях. Дългата й сива опашка се развяваше зад нея, а на златна верижка на врата й подскачаха чифт очила за четене.

- Далас! Скийт! Мили Боже!

Дали излезе от колата и притисна дребното й слабо тяло в мечешка прегръдка. После Скийт я прегърна под още възгласи „Боже, Боже“.

Франческа се появи откъм задната седалка и ги погледна любопитно. Дали беше казал, че майка му е починала, но коя беше тази жена? Баба му? Доколкото знаеше, нямаше други роднини освен жена, на име Холи Грейс. Това тя ли беше? Франческа се съмняваше. Беше останала с впечатлението, че Холи Грейс е сестра на Дали. Освен това не можеше да си представи тази ексцентрична възрастна дама да се появи в мотел с някакъв дилър на шевролети от Тулса. Котката се измъкна от колата, с едното си здраво око огледа наоколо презрително и изчезна под задните стъпала.

- А кой е това, Далас? - попита възрастната дама, като се обърна към Франческа. - Моля те, представи ме на приятелката си.

- Това е Франси... Франческа - поправи се Дали. - Старият Фицджералд много би я харесал, госпожице Сибил. Но ако ти причинява неприятности, само ми кажи. - Франческа му хвърли яден поглед, но той не й обърна внимание и продължи с представянето. - Госпожице Сибил Чандлър... Франческа Дей.

В нея се взряха малки кафяви очи и Франческа неочаквано се почувства така, сякаш оглеждаха душата й.

- Приятно ми е да се запознаем - каза тя, като едва се сдържаше да стои на едно място.

Госпожица Сибил засия при звука на акцента й, после протегна ръка за сърдечно здрависване.

- Франческа, ти си англичанка! Каква великолепна изненада. Не обръщай внимание на Далас. Той може да очарова и мъртвец, разбира се, но е пълен негодник. Чела ли си Фицджералд?

Франческа беше гледала филм по „Великият Гетсби“, но подозираше, че това не се брои.

- Опасявам се, че не - отвърна. - Не чета много.

Госпожица Сибил цъкна неодобрително с език.

- Е, скоро ще поправим това. Внесете куфарите вътре, момчета. Далас, дъвка ли дъвчеш?

- Да, госпожо.

- Моля те, махни я заедно с шапката си, преди да влезеш вътре.

Франческа се изкикоти, когато възрастната жена изчезна през задната врата.

Дали изплю дъвката си в хортензиите.

- Само почакай - каза той заканително на Франческа.

Скийт се изкиска.

- Изглежда, за разнообразие, добрата Франси ще поеме малко от жегата вместо нас.

Дали му се усмихна.

- Почти виждам как госпожица Сибил потрива ръце в очакване да я докопа. - Той погледна Франческа. - Сериозна ли беше, като каза, че не си чела Фицджералд?

Франческа започваше да се чувства така, сякаш бе признала серийно убийство.

- Това не е престъпление, Дали.

- Тук е. - Той се изхили злобно. - Хайде да влизаме.

Къщата на Чери Стрийт имаше високи тавани, тежки орехови корнизи и светли стаи. Старите дървени подове на места бяха издраскани, няколко пукнатини помрачаваха измазаните стени, а във вътрешната декорация липсваше всякакъв усет за съчетаване. И все пак къщата излъчваше някакъв хаотичен чар. Тапети на ивици бяха залепени до тапети на цветя, а странната смесица от мебели беше оживена от плетени възглавнички и одеяла от многоцветни прежди. Растения, поставени в ръчно изработени керамични саксии, се гушеха в тъмните ъгли, гоблени украсяваха стените, а голф трофеи изскачаха отвсякъде - като подпирачки за врати, подпори за рафтове с книги, притискащи купчини от вестници или просто отразяващи светлината от слънчевите прозорци.

Три дни след пристигането им в Уайнет, Франческа се измъкна от стаята, където я беше настанила госпожица Сибил, и се запромъква през коридора. Под тениската на Дали, която падаше до средата на бедрата й, носеше изумителни копринени черни бикини, появили се чудодейно в малкия куп дрехи, които госпожица Сибил й беше заела, за да допълни гардероба й. Беше ги обула преди половин час, когато чу, че Дали се качва по стълбите и влиза в спалнята си.

След пристигането им едва го виждаше. Сутрин рано отиваше на полигона, от там на голф игрището и после бог знае къде, като я оставяше сама в компанията на госпожица Сибил. Франческа не бе прекарала в къщата и един ден, преди да й връчат екземпляр от „Нежна е нощта“ с приятелския съвет да не се цупи, когато нещата не се развиват според очакванията й. Безразличието на Дали я разстройваше. Той се държеше, сякаш между тях не се беше случило нищо, сякаш не бяха правили любов. Първоначално се опита да не обръща внимание, но сега беше решила, че трябва да започне да се бори за онова, което искаше, а то бе нещо повече от няколко нощи заедно.

Почука тихо с върха на нелакирания си нокът по отсрещната врата, опасявайки се, че госпожица Сибил ще се събуди и ще я чуе. Потръпна при мисълта какво би направила тази неприятна старица, ако разбереше, че Франческа се промъква по коридора до стаята на Дали за извънбрачен секс. Вероятно щеше да я прогони от къщата, крещейки „Блудница!“ с всичка сила. Когато не чу отговор от другата страна на вратата, Франческа почука малко по-силно.

Гласът на Дали прокънтя без предупреждение, като оръдие в нощната тишина.

- Ако си ти, Франси, влизай и спри да вдигаш толкова шум.

Тя се стрелна в стаята, съскайки като изпусната гума.

- Шшш! Ще те чуе, Дали. Ще разбере, че съм при теб.

Той стоеше напълно облечен и удряше голф топки с пътъра си през килима към празна бирена бутилка.

- Госпожица Сибил е ексцентрична - каза, докато преценяваше линията на удара, - но в никакъв случай не е светица. Мисля, че беше разочарована, когато й казах, че ще спим в отделни стаи.

Франческа също беше разочарована, но нямаше да повдига въпроса сега, когато гордостта й вече беше ужилена.

- Едва те виждам, откакто пристигнахме тук. Мислех си, че може да си още ядосан заради Звяра.

- Звяра?

- Онази проклета котка. - В гласа й се прокрадна следа от раздразнение. - Вчера пак ме ухапа.

Дали се усмихна, но после стана сериозен.

- Всъщност, Франси, помислих си, че може би ще е добре да си държим ръцете далеч един от друг за известно време.

Нещо в нея потръпна.

- Защо? Какво имаш предвид?

Топката чукна стъклото, когато ударът му намери целта си.

- Искам да кажа, че не мисля, че в този момент можеш да понесеш още неприятности в живота си, а трябва да знаеш, че по отношение на жените на мен не може да се разчита. - Той използва стика, за да придърпа друга топка. - Не че се гордея с това, ако ме разбираш, но така стоят нещата. Така че, ако ти се въртят идеи за бунгала, пълни с рози, или за хавлиени кърпи с надпис „Той“ и „Тя“, трябва да се отървеш от тях.

От старата горда Франческа все още се беше запазило достатъчно, че да успее да се изсмее снизходително въпреки буцата в гърлото си.

- Бунгало с рози? Сериозно, Дали, какво изобщо си мислиш? Аз ще се омъжа за Ники, не помниш ли? Това е последната ми забежка, преди да ми надянат оковите за постоянно.

Само дето нямаше да се омъжи за Ники. Миналата вечер се беше обадила отново с надеждата, че той вече се е прибрал и ще може да измоли от него малък заем, така че да не е толкова зависима от Дали по отношение на парите. Обаждането й събуди иконома, който й каза, че господин Гуинуик е на сватбено пътешествие. Франческа бе застинала със слушалката в ръка за известно време, преди да успее да затвори.