- Просто... Ребрата й стърчаха и ми беше трудно да ям, когато знаех, че е гладна.

Скийт се изкикоти от пасажерското място и Дали се обърна към него.

- Какво толкова смешно има, по дяволите, можеш ли да ми кажеш?

- Съвсем нищичко - отвърна ухилено Скийт. - Съвсем нищичко.

Дали отби на едно разклонение на магистралата и отвори вратата си. Обърна се назад и се надвеси над облегалката си, за да види котката, която се беше сгушила на пода близо до хладилната чанта.

- Разкарай я веднага от тук, Франси.

- Ще я блъсне кола - запротестира тя, без да е напълно наясно защо тази котка, която не я беше дарила дори с най-малък знак за привързаност, е заслужила защитата й. - Не можем да я оставим на магистралата. Ще я сгазят.

- И светът ще се превърне в едно по-добро място - отвърна Дали.

Франческа го изгледа сърдито. Той се наведе още повече над седалката и помаха към котката. Животното изви гръб, изсъска и заби зъбите си в глезена на Франческа. Тя извика от болка и изкрещя на Дали.

- Виж какво направи! - Издърпа ранения си крак в скута и огледа глезена, а после се скара на котката: - Ти, неблагодарно животно! Надявам се, че ще те хвърли под някой автобус!

Намръщената гримаса на Дали се превърна в усмивка. След миг размисъл той затвори вратата на ривиерата и погледна към Скийт.

- Може би все пак трябва да позволим на Франси да задържи котката. Срамота ще е да разделим една такава двойка.

За хората, които харесваха малките градчета, Уайнет, Тексас, беше хубаво място за живеене. Сан Антонио и ярките му светлини бяха на по-малко от два часа на югоизток, ако човекът зад волана не обръщаше твърде много внимание на ограничението на скоростта, което бюрократите във Вашингтон бяха измислили, за да възпрепятстват свободното придвижване на свободните граждани на Тексас. От двете страни по улиците на Уайнет растяха дървета рустифина и даряваха сянка, а в парка имаше мраморен фонтан с четири чучура. Жителите бяха твърдоглави фермери, честни колкото всеки тексасец. В общи линии, след като човек се установеше в Уайнет, си оставаше там.

Преди госпожица Сибил Чандлър да я поеме, къщата на Чери Стрийт беше просто поредният викториански кошмар. През първата си година тук тя беше боядисала сивите претруфени капаци във великденски нюанси на розово и лавандула и бе окачила на предната веранда папрати във висящи саксии, чието макраме бе изработила сама. Все още недоволна, бе начупила тънките си учителски устни и бе нарисувала с помощта на шаблон редица от бледооранжеви скачащи зайци около рамките на предните прозорци. Когато свърши, подписа работата си с малки, стегнати букви близо до пощенската кутия на вратата. Този ефект я удовлетвори толкова много, че добави и кратка биография на вратата, близо до кутията:

Работа на госпожица Сибил Чандлър

Пенсионирана гимназиална учителка

Председател на Обществената библиотека „Приятели на Уайнет “

Страстен почитател на У. Б. Йейтс

Ъ. Хемингуей и други

Бунтар

И после, понеже помисли, че звучи твърде много като надгробен надпис, се задоволи само с първия ред и покри останалото с още един заек.

И все пак последната дума, която беше написала на вратата, не й излизаше от ума и дори сега я изпълваше с удоволствие. „Бунтар“. Как приятно звучеше и колко великолепно щеше да е тази дума да бъде изписана на надгробната й плоча. Просто името й, датите на раждането и смъртта (последната - далеч в бъдещето, надяваше се тя) и думата „бунтар“.

Докато размишляваше за големите литературни бунтари от миналото, тя знаеше, че не е много вероятно подобна вдъхваща страхопочитание дума да се отнесе към нея. Все пак беше започнала своя бунт само преди дванайсет години, когато на петдесет и една годишна възраст изостави преподавателския пост, който заемаше от трийсет и две години в престижно девическо училище в Бостън, опакова багажа си и се премести в Тексас. Приятелите й се побутваха и цъкаха с език, смятаха, че си е изгубила ума, без да се споменава значителната част от пенсията й. Но госпожица Сибил не послуша нито един, тъй като сковаващата предсказуемост на живота й просто я убиваше.

Смени дрехите си в тоалетната на самолета, летящ от Бостън до Сан Антонио - съблече тежкия вълнен костюм от тънкото си сухо тяло и се освободи от мрежата, която ограничаваше прошарената й коса. Нагласена в първия си чифт сини джинси и памучна туника, тя се върна на мястото си и прекара останалата част от полета да се наслаждава на червените си кожени ботуши до средата на прасеца и да чете Бети Фридан.

Госпожица Сибил беше избрала Уайнет, като затвори очи и забоде показалец в картата на Тексас. Училищното настоятелство я бе избрало, без да я вижда, по нейната биография, доволно, че толкова високо ценен учител кандидатства за работа в малката им гимназия. И все пак, когато тя се появи на първата им среща, облечена в свободно падаща хавайска рокля на цветя, осемсантиметрови сребърни обеци и червените кожени ботуши, директорът реши да я уволни толкова бързо, колкото я беше наел. Но тя го успокои, като го прониза с малките си прями очи и му каза, че няма да допусне никакви кръшкачи в час. След седмица започна да преподава, а три седмици по-късно разкъса настоятелството заради това, че бяха изключили „Спасителят в ръжта“ от списъка за четене.

Дж. Д. Селинджър се появи отново по рафтовете в библиотеката, горните класове повишиха устните си резулти по английски със сто точки спрямо предходната година, а госпожица Сибил Чандлър загуби девствеността си с Би Джей Рандал, който притежаваше магазина за електрически уреди в града и смяташе, че тя е най-чудесната жена на света.

Всичко вървеше добре за госпожица Сибил, докато Би Джей не почина и тя бе принудена да се пенсионира на шейсет и пет години. Бродеше безцелно из къщата с твърде много време на разположение, твърде малко пари и никой, за когото да се грижи. Една късна вечер тя се разходи от жилището си до центъра на града. Там я намери Дали Бодин, седнала на тротоара на „Мейн“ и „Елууд“, насред гръмотевична буря, облечена само по нощница.

Сега госпожица Сибил погледна часовника, докато връщаше слушалката на мястото й, след като бе приключила седмичния си разговор с Холи Грейс. После отнесе месинговата лейка в дневната на викторианската къща на Дали, за да се погрижи за растенията. Само след няколко часа нейните момчета щяха да са си у дома. Прескочи един от мелезите на Дали, остави лейката, настани се на един огрян от слънцето стол и позволи на ума си да се зарее назад през годините към зимата на 1965-а.

Тъкмо беше приключила да проверява работите от поправителния клас по английски върху Юлий Цезар, когато вратата на стаята се отвори и вътре влезе някакъв дългурест младеж, когото не беше виждала досега. Незабавно реши, че е твърде красив за собственото си добро, с наперена походка и дръзко изражение. Той плясна регистрационната си карта на бюрото й и без да чака покана, се отпусна в един празен стол, като опъна дългите си крака през пътеката. Момчетата го огледаха внимателно, момичетата се изкикотиха и изпънаха вратове, за да го видят по-добре. Той се ухили на няколко от тях и огледа неприкрито гърдите им. После се облегна назад и заспа.

Госпожица Сибил изчака удобен момент след биенето на звънеца и го повика до бюрото си. Той застана пред нея с един пръст, забоден в предния джоб на джинсите си и с непоколебимо отегчено изражение. Тя огледа картата с името му, провери възрастта му - почти шестнайсет - и го информира за правилата в класната й стая:

- Не поощрявам закъсненията, дъвченето на дъвка или кръшкането. Ще напишете кратко есе, в което ще се представите. Искам го на бюрото си утре сутрин.

Той я огледа за момент, после извади палеца си от джоба на джинсите.

- Върви на майната си, лейди.

Естествено, това заявление привлече вниманието й, но преди да успее да му отговори, той беше напуснал стаята. Докато се взираше в празната врата, в нея се надигна огромен прилив от вълнение. Беше видяла проблясване на интелект в тези свъсени сини очи. Удивително! Тя незабавно осъзна, че този млад мъж е разяждан не само от дързост. Той беше и бунтар, също като нея!

Точно в деветнайсет и трийсет същата вечер тя почука на предната врата на порутена къща-близнак и се представи на мъжа, който беше посочен в регистрационната карта на момчето като негов настойник - зловещ тип, който едва ли имаше трийсет. Обясни затруднението си и мъжът обезсърчително поклати глава.

- Нещата с Дали тръгнаха на зле - обясни й той. - Първите няколко месеца всичко беше наред, но детето има нужда от дом и семейство. Ето защо му казах, че ще се установим в Уайнет, но го отстраниха от училище още първия ден, защото удари учителя по физическо.

Госпожица Сибил подсмръкна.

- Извънредно противен мъж. Далас е направил отличен избор. - Тя чу зад себе си тихи стъпки и бързо добави: - Не че одобрявам насилието, разбира се, макар че мога да си представя, че понякога е доста удовлетворително. - После се обърна и каза на дългурестото твърде красиво момче, застанало прегърбено в рамката на вратата, че е дошла да провери как върви домашната му работа.

- Ами ако ви кажа, че няма да я напиша? - подсмихна се той.

- Мисля си, че настойникът ви ще възрази. - Тя огледа Скийт. - Кажете ми, господин Купър, какво е мнението ви за физическото насилие?

- Никак не ме притеснява - отвърна Скийт.

- Смятате ли, че ще сте в състояние да окажете физически натиск върху Дал ас, ако не прави, каквото му кажа?

- Трудно е да се прецени. Превъзхождам го на килограми, но той мен на височина. А ако е твърде наранен, няма да е в състояние да притисне момчетата в клуба този уикенд. В общи линии, бих казал „не“.

Тя не се отказа.

- Добре тогава, Дал ас. Моля те да направиш домашното си доброволно. В името на безсмъртната ти душа.