- Не ми започвай с това.

- Така и не ми каза как реагира, когато се омъжи за японягата. - Той се изсмя цинично. - Само моята сестра Наоми може да се омъжи за японяга, който се казва Тони. Боже, каква страна.

- Майката на Тони е американка. И той е един от водещите биохимици в страната. Трудовете, които публикува, са много важни... - Тя спря, осъзнавайки, че защитава мъж, когото вече дори не харесва. Точно така й действаше Джери.

Отдели време, за да проучи по-внимателно изражението му. Умората, която си беше помислила, че вижда преди малко, изглежда, отново се беше появила и тя трябваше да си припомни, че това е просто преструвка.

- Отново си загазил, нали?

Джери сви рамене.

Той наистина изглежда уморен - помисли си, - а аз все още съм дъщеря на майка си.

- Хайде, ела в кухнята. Ще ти направя нещо за ядене. - Дори ако хуните разбиваха вратата на къщата, жените в нейното семейство пак биха събрали всички на разточителна вечеря.

Докато Джери пушеше, тя му приготви сандвич с печено говеждо, с допълнително парче швейцарско сирене, точно както го обичаше, и му добави от смокините, които беше купила за себе си. Постави храната пред него и после си наля чаша вино, като тайно го наблюдаваше как яде. Виждаше, че е гладен, точно както виждаше, че не желае тя да види колко е гладен, и се чудеше откога ли не се е хранил както трябва. Някога жените се редяха на опашка, за да получат честта да нахранят Джери Яфе. Представяше си, че сигурно още го правят, тъй като брат й продължаваше да има достатъчно сексапил. Но винаги се разяряваше, като виждаше колко небрежно се отнася той към жените, които са влюбени в него.

Направи му още един сандвич, който той унищожи също толкова бързо, колкото и първия. Наоми седеше на стола до него и почувства нелогичен пристъп на гордост. Брат й беше най-добрият от всички студентски водачи, въпреки чувството за комизъм на Аби Хофман, дисциплината на Том Хейдън и огнения език на Стокли Кармайкъл. Но сега Джери беше динозавър, радикал от шейсетте, който нямаше думата в тази епоха на егото. Атакуваше ядрени силози с чук и крещеше: „Власт на народа“, на хора, чиито уши бяха запушени от слушалките на уокмените.

- Колко плащаш за това местенце? - попита я той, докато смачкваше салфетката си и ставаше да отиде до хладилника.

- Не ти влиза в работата. - Тя категорично отказваше да слуша лекцията му за броя на умиращите от глад деца, които може да нахрани с парите от наема.

Той извади кутия с мляко и си взе чаша от сушилника.

- Как е мама? - Въпросът му звучеше небрежно, но тя не се заблуди.

- Артритът я притеснява, но иначе е добре. - Джери изплакна чашата и я постави на горния рафт на съдомиялната. Открай време беше по-подреден от нея. - Татко също е добре - продължи тя, неочаквано неспособна да понесе мисълта да го кара да я пита. - Знаеш, че се пенсионира миналото лято.

- Да, знам. Те питат ли изобщо...

Наоми не можа да се сдържи. Стана от стола, отиде до брат си и положи бузата си на рамото му.

- Знам, че мислят за теб, Джер - каза тихо. - Просто... просто за тях е трудно.

- А би трябвало да се гордеят с мен - рече той горчиво.

- Приятелите им те коментират - отвърна тя, макар да знаеше колко неубедително е това извинение.

Джери я прегърна за кратко, неловко, а после бързо се отдръпна и отиде в хола. Откри го, застанал до прозореца, дръпнал завесата с едната ръка и с цигара в другата.

- Кажи ми защо си тук, Джери. Какво искаш?

За момент той продължи да се взира в силуета на Манхатън. После бутна цигарата в ъгъла на устата си, притисна длани една към друга в молитвена поза и направи лек поклон.

- Търся убежище, сестро. Просто убежище.

Дали спечели турнира на Лейк Чарлс.

- Разбира се, че ще спечелиш проклетото нещо -изръмжа Скийт, докато зримата вървяха към мотелската стая в неделя вечерта със сребърен трофей и чек за десет хиляди долара. - Не ставаше въпрос за тенджера с боб, така че естествено беше да играеш по най-добрия начин от поне два месеца насам. Защо не направи същото и на „Файърстоун“ или на някое друго място с камера, насочена към теб, можеш ли да ми кажеш?

Франческа изрита сандалите си и седна в единия край на леглото. Беше уморена до мозъка на костите си. Бе извървяла всичките осемнайсет дупки на голф игрището, за да поздрави Дали, както и да обезкуражи всякакви нефтени секретарки, които можеше да се приближат твърде много. Сега, когато тя го обичаше, за Дали всичко щеше да се промени. Така беше решила. Той щеше да започне да играе за нея, точно както беше играл днес, да печели турнири, да печели пари, за да ги издържа. Бяха любовници по-малко от ден и тя осъзнаваше, че идеята Дали да я издържа е малко преждевременна, но не можеше да се сдържи да не мисли за това.

Дали започна да издърпва задния край на голф тениската си от светлосивия панталон.

- Уморен съм, Скийт, и китките ме болят. Ще имаш ли нещо против да оставим разговора за по-късно?

- Ти винаги казваш така. Но нищо не остава за по-късно, защото никога не говориш за това. Продължаваш...

- Престани! - Франческа скочи от леглото и закръжи около Скийт. - Остави го на мира, чуваш ли? Не виждаш ли колко е уморен? Държиш се така, сякаш е загубил проклетия турнир, а той го спечели. Беше великолепен.

- Великолепен, как ли пък не - провлачи Скийт. - Това момче не игра и с три четвърти от способностите си и знае това по-добре от всеки друг. Какво ще кажеш да си гледаш грима, госпожице Фран-чес-ка, и да оставиш на мен да се грижа за Дали? - Той излезе и затръшна вратата.

Франческа се обърна към Дали.

- Защо не го уволниш? Той е непоносим, Дали. Прави всичко толкова трудно за теб.

Той въздъхна и съблече тениската си през главата.

- Зарежи това, Франси.

- Този мъж е нает от теб и въпреки това се държи така, сякаш ти работиш за него. Трябва да сложиш край на това. -Тя го наблюдаваше как отиде до кафявия хартиен плик, който беше донесъл в стаята, и как извади от него пакет от шест бири. Пиеше твърде много, осъзна тя, макар че не му личеше. Беше го виждала и да гълта някакви хапчета, но се съмняваше да са витамини. Щом се появеше подходящ случай, щеше да го убеди да спре и с двете.

Дали взе една кутийка от опаковката и я отвори.

- Да се опитваш да застанеш между мен и Скийт, не е добра идея, Франси.

- Не се опитвам да застана между вас, а само да направя нещата по-лесни за теб.

- Така ли? Е, зарежи тази работа. - Той пресуши бирата на един дъх и се изправи. - Отивам да си взема душ.

Тя не искаше Дали да й се сърди, затова изви устни в неустоимо сексапилна усмивка.

- Имаш ли нужда от малко помощ за по-недостъпните места?

- Уморен съм - отвърна раздразнено той. - Просто ме остави на мира. - Отиде в банята и затвори вратата, но не и преди да зърне болката в очите й.

Съблече дрехите си и си пусна душа докрай. Водата потече върху болящото го рамо. Затвори очи и пъхна главата си под струята, мислейки за страдалческия израз върху лицето й. Трябваше да се досети, че ще започне да си въобразява, че е влюбена в него. Беше точно от типа жени, които не можеха да видят по-дълбоко от красивото му лице. По дяволите, трябваше да запази нещата между тях каквито си бяха, но те спяха в една и съща стая почти от седмица и достъпността й го подлудяваше. Какво друго можеше да очаква от себе си? Освен това, нещо в глупавата история за глигана, която тя разказа онази вечер, му беше подействало.

И въпреки това трябваше да си държи панталона закопчан. Сега тя щеше да се лепне за него като лош късмет, да очаква сърца и цветя, и всякакви други глупости, които той нямаше ни най-малко намерение да й даде. Нямаше начин, не и при положение, че наближаваха Уайнет, не и при положение, че Хелоуин чукаше на вратата, не и когато можеше да се сети за поне една дузина други жени, които харесваше много повече. И все пак, макар че нямаше намерение да й го признава, тя беше една от най-добре изглеждащите жени, които някога беше срещал. Макар да осъзнаваше, че това е грешка, подозираше, че не след дълго отново щяха да се озоват в леглото.

Ти си истинско копеле, нали, Бодин?

Мечката проблесна от тъмните кътчета на съзнанието му с ореол от божествена светлина около главата. Проклетият Мечка.

Ти си загубеняк, друже - прошепна той с познатия си провлечен говор от Средния запад. - Евтин загубеняк. Баща ти знаеше това и ти го знаеш. Идва Хелоуин, в случай че си забравил...

Дали отвъртя крана на студената вода и заглуши останалото.

Но нещата с Франческа не станаха по-лесни и на следващия ден връзката им не се подобри, когато след като преминаха границата между Луизиана и Тексас Дали започна да се оплаква, че чува странни шумове.

- Какво мислиш, че е това? - попита той Скийт. - Проверяваха двигателя преди няма и три седмици. Освен това сякаш идва от задната седалка. Чуваш ли го?

Скийт беше потънал в статия за Ан-Маргарет от последното издание на „Пийпъл“ и поклати глава.

- Може би е ауспухът. - Дали погледна през рамо към Франческа. - Чуваш ли нещо там отзад, Франси? Някакъв странен стържещ звук?

- Нищичко не се чува - отвърна бързо Франческа.

Точно в този миг във вътрешността на колата се разнесе силно стъргане. Главата на Скийт подскочи.

- Какво беше това?

Дали изруга.

- Знам какъв е този звук. По дяволите, Франси. Взела си онази грозна разногледа котка, нали?

- Дали, не се разстройвай - помоли тя. - Нямах намерение да я вземам. Тя просто ме последва в колата и не можах да я изхвърля.

- Разбира се, че те е последвала! - извика Дали в огледалото за обратно виждане. - Ти я хранеше, нали? Макар че ти казах да не го правиш, ти хранеше проклетата котка.

Франческа се опита да го накара да разбере.