- Е, защо така? Нещо, което е толкова приятно, като секса, и не изисква никакви пари, би трябвало да е точно по твоята част.

- Аз не съм спортна натура.

- Аха. Е, това наистина обяснява всичко.

Но тя не можеше да забрави мочурището.

- Може ли да се върнем в мотела, Дали?

- Не мисля, Франси. Ще се затвориш отново в банята, ще се тревожиш за грима си и отново ще прибегнеш до онзи парфюм. - Той повдигна косата от едната страна на врата й, наведе се и зарови нос в кожата й. - Натискала ли си се някога на задната седалка?

Франческа затвори очи при възхитителното усещане, което той предизвикваше.

- Броят ли се лимузините на кралското семейство?

Той захапа нежно ухото й.

- Не, освен ако не са били със затъмнени прозорци.

Тя не беше сигурна кой се е раздвижил първи, но устата на Дали се озова върху нейната. Ръцете му се движеха по врата й и се заровиха в косата й, като я разпръснаха върху голата му кожа. Хвана главата й с дланите си и я наведе назад, така че устата й неволно се отвори. Франческа чакаше нахлуването на езика му, но не последва нищо. Вместо това, той си играеше с долната й устна. Нейните ръце пропълзяха по гърдите му към гърба и несъзнателно се плъзнаха под тениската му, така че да усети стегнатата му гола кожа. Устните им си играеха и тя загуби всякакво желание да се опитва да запази контрол. Не след дълго откри, че приема езика му с удоволствие - красивия му език, красивата му уста, красивата му гладка кожа под пръстите й. Отдаде се на целувката, концентрира се единствено върху усещането, което той предизвикваше в нея, без да мисли какво ще последва. Устните му се отделиха от нейните и докоснаха врата й.

Франческа се изкикоти тихичко.

- Имаш ли нещо против да споделиш шегата с целия клас, или предпочиташ да я запазиш за себе си? - промърмори тихо Дали върху кожата й.

- Не, просто се забавлявам. - Тя се усмихна, когато той целуна врата й и дръпна възела на кръста й, с който бе завързала дългата тениска. - Какво е „аджи“?

- Аджи? Човек като мен, завършил Тексаския университет.

Тя се дръпна рязко назад, удивлението беше изписано в идеално извитите дъги на веждите й.

- Учил си в университет? Не вярвам!

Дали я изгледа с леко раздразнено изражение.

- Имам бакалавърска степен по английска литература. Искаш ли да видиш дипломата ми, или ще се върнем към заниманията ни?

- Английска литература? - Тя избухна в смях. - Дали, това е невероятно! Та ти едва говориш езика.

Той очевидно се обиди.

- Е, това е много мило. Наистина много мило да кажеш нещо подобно на някого.

Все още смеейки се, тя се хвърли в ръцете му толкова неочаквано, че наруши баланса му и го запрати върху волана. После каза най-удивителното нещо.

- Целия ще те изям, Дали Бодин.

Сега беше негов ред да се разсмее, но не можа да продължи дълго, защото устата й се озова върху неговата. Тя забрави, че е уплашена и че не е добра в секса, докато се надигаше на колене и сядаше в скута му.

- Нещо взе да ми става доста тясно, скъпа - каза накрая той в устата й. Отдръпна се, отвори вратата на ривиерата и излезе. После протегна ръце за нея.

Тя му позволи да й помогне да се измъкне, но вместо да отвори задната врата, така че да се настанят на по-широко, той притисна хълбоците й с бедра към колата и отново я зацелува. Мъждивата светлина, която се процеждаше през отворената врата, правеше тъмнината отвъд образувалия се светъл кръг да изглежда още по-плътна. В ума й потрепнаха смътни образи на отворените й сандали и алигаторите, спотайващи се зад колата. Без да прекъсва и за миг целувката, тя обви ръце около раменете му и се надигна, увивайки единия си крак около ханша му, а с другия стъпи здраво върху ботуша му.

- Харесва ми как се целуваш - промърмори той. Лявата му ръка се плъзна по гръбнака й и разкопча сутиена й, докато дясната се провря между телата им, за да разкопчае копчето на джинсите й.

Франческа усети, че нервността отново я завладява, но този път нямаше нищо общо с алигаторите.

- Да си купим шампанско, Дали. Аз... аз мисля, че малко шампанско ще ми помогне да се отпусна.

- Аз ще те отпусна. - Той се справи с копчето и започна да се занимава с ципа.

- Дали! - възкликна тя. - Ние сме навън.

- Аха. Само аз, ти и мочурището. - Ципът се отвори.

- Аз... не мисля, че съм готова за това.

Дали бръкна под широката й тениска, покри гърдите й с ръце, а устата му се плъзна по бузата й, намирайки устните й. В нея забушува паника. Той потърка зърното й с палеца си и тя тихо изстена. Искаше да го накара да вярва, че е чудесна, че е забележителна любовница, но как можеше да постигне това насред мочурището?

- Аз... трябва ми шампанско. Приглушени светлини. Трябват ми чаршафи, Дали.

Той отдръпна ръката си от гърдите й и я постави нежно на врата й. После рече, като се взираше в очите й:

- Не, скъпа, не ти трябват. Не ти трябва нищо друго освен теб самата. Време е да започнеш да разбираш това, Франси. Трябва да започнеш да разчиташ на себе си, вместо на тези патерици, които си мислиш, че са ти нужни.

- Страх ме е. - Франческа се опита да звучи предизвикателно, но не успя напълно. Отдръпна се от него, слезе от каубойския му ботуш и си призна всичко. - Може да ти прозвучи смешно, но Еван Вариън каза, че съм фригидна, а и онзи шведски скулптор в Маракеш...

- Искаш ли да изчакаш малко с този епизод от разказа си?

Почувства, че част от борбеността й се завръща, и го изгледа.

- Доведе ме тук нарочно, нали? Доведе ме тук, защото знаеше, че ще мразя това място. - Отстъпи няколко крачки и посочи с треперещ пръст към ривиерата. - Аз не съм от типа жени, с които правиш секс на задната седалка на колата.

- Кой е казал нещо за задната седалка?

Тя го изгледа за момент и после възкликна:

- О, не! Няма да легна на тази осеяна със създания земя. Сериозна съм, Дали.

- Аз самият също не харесвам много земята.

- Тогава как? Къде?

- Хайде, Франси. Спри да планираш и разсъждаваш, и да се опитваш да застанеш с по-добрата ти страна към камерата. Нека просто се поцелуваме малко, така че нещата да следват естествения си ход.

- Искам да знам къде, Дали.

- Знам, че искаш, скъпа, но няма да ти кажа, защото ще започнеш да се притесняваш дали цветово всичко ще си подхожда. Поне веднъж в живота си поеми риска да направиш нещо, при което може и да не изглеждаш върховно.

Имаше чувството, че той държи огледало пред нея - не много голямо и със замъглено стъкло, но все пак огледало. Толкова суетна ли беше, както явно смяташе Дали? Толкова преценяваща? Не искаше да мисли така, но все пак... Вирна брадичка и започна да сваля предизвикателно джинсите си.

- Добре, ще го направим по твоя начин. Просто не очаквай нищо забележително от мен. - Тънките крачоли се закачиха за сандалите й. Тя се наведе, за да ги събуе, но токчетата се оплетоха в гънките. Дръпна още веднъж джинсите и капанът съвсем се затегна. - Това възбужда ли те, Дали? - изфуча. -Харесва ли ти да ме гледаш? Разгорещяваш ли се? По дяволите! По дяволите!

Той се приближи до нея, но тя го изгледа през воала на косата си и оголи зъби.

- Да не си посмял да ме докоснеш. Сериозна съм. Ще се оправя сама.

- Това не е много обещаващо начало, Франси.

- Върви по дяволите! - С омотани около глезените джинси тя се препъна към колата, тръшна се на предната седалка и най-накрая се освободи от дрехата. После се изправи по тениска и сандали. - Ето! И няма да сваля нищо повече, преди да се почувствам готова.

- Звучи ми справедливо. - Той разтвори ръце. - Искаш ли да се сгушиш за малко, докато се съвземеш.

Тя искаше. Наистина искаше.

- Предполагам, че да.

Сгуши се до гърдите му. Дали я подържа за момент, после наклони главата й назад и отново започна да я целува. Самооценката й беше паднала толкова ниско, че дори не се опита да го впечатли, просто остави цялата работа на него. След малко осъзна, че й харесва. Езикът му докосваше нейния, а ръцете му докосваха голата кожа на гърба й. Тя повдигна своите ръце и ги обви около врата му. Той бръкна под тениската й и палците му започнаха да си играят с гърдите й, а после се плъзнаха към зърната. Беше толкова хубаво - разтреперващо и стоплящо едновременно. Дали скулпторът си беше играл с гърдите й? Сигурно, но тя не помнеше. А после Дали вдигна тениската над гърдите й и започна да ги дразни с устни - с красивите си, чудесни устни. Франческа въздъхна, когато той засмука нежно едното, а после и другото й зърно. За нейна изненада, осъзна, че собствените й длани са се пъхнали под неговата тениска и масажират гърдите му. Вдигна я на ръце, тръгна напред, а тя се отпусна върху гърдите му. После я остави.

Върху багажника на ривиерата.

- Категорично не! - извика тя.

- Просто опитай - отвърна той.

Франческа отвори уста да му каже, че нищо на света не би могло да я убеди да се натиска с някого, просната на капака на кола, но той, изглежда, взе отворената й уста за покана. Преди да успее да оформи думите, Дали отново започна да я целува. Без да знае точно какво се случва, тя се чу, че въздиша, докато целувката му ставаше по-дълбока и по-гореща. Набързо забрави за унизителното си положение. Той се пресегна надолу и обви пръсти около глезена й, после дръпна крака й нагоре.

- Ето тук - рече нежно. - Сложи крака си точно до номера, скъпа.

Тя направи каквото й каза.

- Повдигни малко хълбоци. Точно така. - Гласът му беше дрезгав, не толкова спокоен, както обикновено, и докато я наместваше, дишането му беше забързано.

Тя вдигна тениската му, искаше да усети голата му кожа върху гърдите си. Той я съблече през глава и после започна да смъква бикините й.

- Дали...

- Всичко е наред, скъпа. Всичко е наред. - Бикините й изчезнаха и дупето й се отпусна върху студения метал, покрит с прах от пътя. - Франси, онази опаковка противозачатъчни хапчета в багажа ти не е там само за украса, нали?