- Благодаря, скъпа. Игрището е наистина благосклонно към мен тази седмица.

- Къде е Скийт? - попита тя.

Франческа оглеждаше невинно захарницата от хром и стъкло в средата на масата.

- Стомахът му не е наред и реши да си остане в мотела. -Дали погледна Франческа с каменно изражение и после я попита иска ли нещо за ядене.

В съзнанието й изникнаха множество великолепни храни -омари, гъши пастет с шамфъстък, глазирани стриди - но сега беше много по-умна от преди пет дни.

- Какво ще црепоръчаш? - попита тя Дали.

- Лютият хотдог е хубав, но раците са по-добри.

Какви ли бяха тези раци?

- Раци тогава - каза му тя, като се молеше да не са много пържени. - Би ли препоръчал и нещо зелено с тях? Започвам да се притеснявам от скорбут.

- Обичаш ли пай от лайм?

Тя го погледна.

- Това е шега, нали?

Той й се ухили, после се обърна към сервитьорката.

- Донеси на Франси голяма салата, Мери Ан, и повечко нарязани домати. Аз ще взема риба на тиган и малко от онези мариновани краставички, които ядох вчера.

Веднага щом сервитьорката се отдалечи, двама добре поддържани мъже с панталони и поло блузи се приближиха към масата им от бара. От разговора им бързо стана ясно, че са професионални голф играчи, които участват в турнира с Дали, и че са дошли, за да видят Франческа. Разположиха се срещу нея и не след дълго вече й отправяха щедри комплименти и я учеха как да извади вкусното месо от сварения рак, който бързо бе донесен на тежък бял поднос. Тя се смееше на историите им, ласкаеше ги безобразно и в общи линии ги опитоми още преди да са довършили и първата си бира. Чувстваше се прекрасно.

Междувременно Дали бе зает с две свои почитателки на съседната маса, които го осведомиха, че работят като секретарки в един от нефтопреработвателните заводи в Лейк Чарлс. Франческа тайно наблюдаваше как си говори с тях, с наклонен назад стол и дръпната назад по русата му глава синя шапка, подпрял бирената бутилка на гърдите си и с онази ленива усмивка на лицето, когато едната от тях му каза някаква неприлична шега. Не след дълго те се потопиха в серия от отвратителни двусмислици за неговия „стик“.

Макар че двамата с Дали бяха въвлечени в отделни разговори, Франческа имаше чувството, че между тях има връзка, че той също я наблюдава, както и тя него. Или пък това бяха само фантазии? Но епизодът им в мотела я беше разтърсил.

Трима мускулести фермери, отглеждащи ориз, които Дали представи като Луис, Пат и Стоуни, си придърпаха столове и се присъединиха към тях. Стоуни не можеше да се откъсне от Франческа и непрестанно й допълваше чашата от бутилката лошо „Шабли“, което един от голф играчите й беше поръчал. Тя флиртуваше безсрамно с него, като се взираше в очите му с дълбочина, която бе поваляла и много по-засукани мъже. Той се местеше на стола си, подръпваше несъзнателно яката на тениската си и се опитваше да се държи така, сякаш красивите жени флиртуваха с него всеки ден.

Най-накрая отделните разговори се изчерпаха и членовете на групата се събраха заедно, за да си разказват смешни истории. Франческа се смееше на шегите им и изпи още една чаша „Шабли“. Обви я топла мъгла, предизвикана от алкохола, и цялостно усещане за благосъстояние. Чувстваше се така, сякаш голф играчите, секретарките и фермерите бяха най-добрите й приятели. Възхищението на мъжете я стопляше, завистта на жените поднови топящата се самоувереност, а присъствието на Дали до нея я изпълваше с енергия. Той ги разсмя с историята за неочакваната среща с алигатор на голф игрището във Флорида и тя изведнъж пожела да им отвърне с нещо, да им даде нещо малко от себе си.

- И аз имам история с животно - каза лъчезарно на новите си приятели.

Те я погледнаха с очакване.

- Майчице - промърмори до нея Дали.

Тя не Му обърна внимание. Хвана края на масата с едната си ръка и им отправи усмивка тип „чакайте да чуете“.

- Един приятел на майка ми отвори чудна нова къща за гости край Найроби - започна Франческа. Когато видя недоумяващото изражение, изписано върху няколко лица, поясни: - Найроби... в Кения, Африка. Заедно с една компания отидох там за седмица. Беше страхотна къща. Чудесна дълга веранда, гледаща към красив басейн, а пуншът беше просто първокласен. - Тя описа басейна и подноса с пуншове с грациозни жестове. - На втория ден с няколко приятели се метнахме, въоръжени с фотоапарати, в един лендроувър и излязохме извън града, за да направим снимки. Пътувахме около час, когато шофьорът ни направо откачи -не караше особено бързо, но някакъв африкански глиган изскочи пред нас. - Франческа направи ефектна пауза. - Е, подскочихме ужасно, когато лендроувърът блъсна бедното създание и то се строполи на пътя. Разбира се, всички изскочихме от автомобила, а един от мъжете, много противен френски челист, на име Раул -тя завъртя очи, така че всички да разберат точно какъв вид човек е Раул - взе апарата си и снима горкото грозно прасе, лежащо на пътя. Не знам как точно се стигна дотам, но изведнъж майка ми каза на Раул: „Няма ли да е смешно да снимаме глигана, облечен с твоето яке „Гучи“?“. - Франческа се разсмя при спомена. - Естествено, всички решиха, че това ще е забавно, и тъй като по глигана нямаше кръв, която да съсипе якето, Раул се съгласи. Както и да е, той и двама други мъже облякоха животното. Естествено, това беше ужасно безчувствено, но всички се смяха при вида на горкия мъртъв глиган във великолепното яке.

Франческа почувства, че всички около нея бяха потънали в пълно мълчание и че леко безразличните лица на хората около масата не се променят. Липсата на реакция само увеличи решимостта й да ги накара да харесат историята й, да харесат нея. Гласът й още повече се оживи, жестовете й станаха по-описателни.

- И така, стояхме на пътя, загледани в горкото създание. Само че... - Тя направи пауза, захапа долната си устна, за да добави напрежение, и продължи: - Когато Раул вдигна фотоапарата си, за да направи снимката, глиганът скочи на крака, поизтърси се и избяга сред дърветата. - Тя се разсмя триумфално на завършека, наклони глава настрани и ги зачака да се присъединят към смеха й.

Хората се усмихваха любезно.

Собственият й смях отшумя, когато осъзна, че са пропуснали шегата.

- Не разбирате ли? - възкликна тя с отчаяние. - Някъде из Кения, из резервата, днес се скита един нещастен глиган, облечен в „Гучи“!

Гласът на Дали най-накрая се извиси над мъртвешката тишина, която се бе възцарила.

- Да, това е страхотна история, Франси. Какво ще кажеш да потанцуваме?

Преди да успее да възрази, той я хвана не особено нежно за ръката и я издърпа към малкия квадрат линолеум пред джубокса. Започна да се движи в такт с музиката и каза тихо:

- Едно основно правило, Франси: когато си сред нормални хора, не завършвай изречението с „Гучи“.

Гърдите й сякаш се изпълниха с ужасна тежест. Искаше да ги накара да я харесват, а само се беше изложила. Беше разказала история, която никой не намираше за смешна, история, която неочаквано видя през техните очи, и осъзна, че изобщо не е трябвало да се обажда.

Самообладанието й се държеше на най-тънката възможна нишка, но сега и тя се скъса.

- Извини ме - каза Франческа, но гласът й прозвуча тихо дори в собствените й уши. Преди Дали да се опита да я спре, тя си проправи път през лабиринта от маси и излезе навън. В ноздрите й нахлу свеж въздух, влажната нощна миризма се смесваше с тази на дизел, креозот и пържено от кухнята. Тя се препъна, все още замаяна от виното, и се облегна на един пикап с кални гуми. Откъм джубокса се носеха звуците на „Зад затворени врати“.

Какво ставаше с нея? Помнеше колко силно се смя Ники, когато му разказа за глигана, как Сиси Кавендиш бършеше сълзите от очите си с кърпичка. Заля я вълна от носталгия по дома. Днес отново се беше опитала да се свърже с Ники, но никой не отговори, дори и икономът. Опита се да си го представи как седи в „Кейджън Бар енд Грил“ и се провали напълно. После се опита да си представи как тя самата седи край масата в стил „Хепълуайт“ в трапезарията на Ники и носи семейните смарагди на Гуинуик и постигна възхитителен успех. Но когато си представи другия край на масата - мястото, където трябваше да е Ники - вместо него видя Дали Бодин. Дали с избелелите му джинси, тесни тениски и лице на филмова звезда, властващ над масата от осемнайсети век на Ники Гуинуик.

Летящата врата се отвори и през нея излезе Дали. Отиде до Франческа и й подаде чантичката.

- Хей, Франси - каза тихо.

- Хей, Дали. - Тя взе чантичката си и погледна нагоре към нощното небе, обсипано със звезди.

- Добре се справи вътре.

Тя се изсмя тихо и горчиво.

Дали тикна клечка за зъби в устата си.

- Не, наистина. След като осъзна, че се излагаш, за разнообразие се държа с достойнство. Без сцени на дансинга, просто тихо излизане. Всички бяха наистина впечатлени. Искат да се върнеш вътре.

Тя нарочно го имитира.

- Едва ли.

Той се изкикоти точно когато вратата се отвори и от бара излязоха двама мъже.

- Дали - извикаха те.

- Кей Си, Чарли.

Мъжете се качиха в очукан джип чероки и Дали отново се обърна към нея.

- Франси, мисля, че вече мога да те понасям малко повече от преди. Искам да кажа, ти си все още трън в задника през повечето време и не си точно моят тип жена, но имаш някои достойнства. Наистина се увлече по историята за оня глиган. Хареса ми начинът, по който й се отдаде напълно, макар да беше съвсем очевидно, че сама си копаеш доста дълбок гроб.

Отвътре се разнесе тропане на чаши, когато джубоксът приключи с финалния акорд на „Зад затворени врати“. Франческа зарови петата на сандала си в чакъла.

- Искам да се върна вкъщи - каза тя рязко. - Презирам това място. Искам да се върна в Англия, където разбирам нещата. Искам си дрехите и къщата, и моя астън мартин. Искам отново да имам пари и приятели, които ме харесват. - Искаше и майка си, но не го каза.