Той въздъхна и почеса гърдите си. Защо не гледаше към нея? Тя се изправи.

- Това беше шега, Дали. Аз също мога да се шегувам.

- Не се обиждай, Франси, но шегите ти не са много смешни.

- За мен са. За приятелите ми също.

- Така ли? Е, това е друго нещо. Имаме различен вкус за приятели и знам, че ти не би харесала тези, с които пия заедно. Неколцина от тях са голф играчи, някои са местни, и повечето дори не говорят правилен английски. Не са твоят тип хора.

- Ако трябва да съм напълно откровена - каза Франческа, взирайки се в телевизионния екран, - всеки, който не живее в контейнер за боклук, е мой тип човек.

Дали се усмихна и изчезна в банята, за да си вземе душ. Десет минути по-късно вратата се отвори и той нахлу в спалнята с хавлия, увита около кръста, и почервеняло лице.

- Защо четката ми за зъби е мокра? - изрева той и тикна обезчестения предмет в лицето й.

Желанието й се беше изпълнило. Сега той я гледаше, взираше се право в нея и това изобщо не й харесваше. Франческа отстъпи назад и прехапа устни с изражение, което се надяваше да изглежда очарователно виновно.

- Опасявам се, че се наложи да я взема назаем.

- Да я вземеш назаем?! Това е най-отвратителното нещо, което съм чувал.

- Да, ами виж, аз изгубих своята и...

- Я взе назаем! - Франческа отстъпи още една крачка, когато видя, че той набира пара. - Тук не става дума за чаша захар, сестро! Говорим за шибаната ми четка за зъби, най-личното притежание на един човек!

- Всеки път я дезинфектирам - обясни тя.

- Дезинфектираш я - повтори зловещо той. - Това означава ли, че не става въпрос за еднократно ползване? Намекваш, че става дума за продължителна употреба?

- Всъщност не е продължителна. Искам да кажа, ние се познаваме едва от няколко дни.

Той хвърли четката за зъби по нея и я удари по ръката.

- Вземи я! Задръж шибаната четка! Пренебрегвах факта, че се навличаш в дрехите ми, че ми прецака бръснарското ножче, че не слагаш капачката на дезодоранта ми! Затварях си очите за бъркотията, която създаваш в стаята, но проклет да съм, ако пренебрегна това.

Осъзна, че Дали й е истински ядосан и че несъзнателно е прекрачила някаква невидима граница. Поради причина, която не разбираше, историята с четката за зъби беше достатъчно важна за него, че да реши да повдигне въпроса. Усети да я залива пристъп на паника. Беше го притиснала твърде много и сега той щеше да я изрита. В следващите няколко секунди щеше да вдигне ръка, да посочи с пръст към вратата и да й каже завинаги да се махне от живота му.

Тя бързо се приближи до него.

- Дали, съжалявам. Наистина. - Той я изгледа с каменно изражение. Франческа повдигна ръце и ги положи леко на гърдите му с разперени пръсти. Късите й нелакирани нокти бяха леко жълти от годините, в които ги беше покривала с лак. Изви глава нагоре и го погледна право в очите. - Не ми се ядосвай. -Премести тежестта си по-близо, така че краката й се притиснаха към неговите, и после приближи глава към гърдите му и положи брадичката си върху голата му кожа. Никой мъж не можеше да й устои. Не напълно. Не и когато си беше наумила нещо. Просто още не си го бе наумила, това е всичко. Клоуи не я ли беше възпитавала от самото й раждане как да очарова мъжете?

- Какво правиш? - попита той.

Франческа не му отговори, просто се облегна на него, нежна и покорна като спящо котенце. Дали миришеше на чисто и на сапун и тя вдъхна дълбоко аромата. Нямаше да я изгони. Нямаше да му го позволи. Ако го направеше, не й оставаше нищо и никой друг. Щеше да изчезне. Точно сега Дали Бодин беше единственото, което имаше на света, и тя щеше да направи абсолютно всичко, за да го запази. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му. Повдигна се на пръсти и обви врата му с ръце, после прокара устни по линията на челюстта му и притисна гърдите си към неговите. Можеше да усети как той се възбужда под хавлията и отново изпита усещане за собствената си сила.

- Какво точно си си наумила с всичко това? - попита той тихо. - Боричкане под чаршафите?

- Неизбежно е, нали? - Франческа се насили да звучи безцеремонно. - Не че не се държиш като идеален джентълмен, но все пак споделяме една стая.

- Трябва да ти кажа, Франси, че не смятам това за добра идея.

- Защо не? - Тя направи възможно най-доброто изпълнение с мигли, като се имаше предвид, че си бе сложила само евтина спирала, и премести бедрата си по-близо до тялото му, идеалната кокетка, жена, създадена само за да доставя удоволствие на мъжете.

- Не е ли очевидно? - Ръката му се плъзна около кръста й, а пръстите му нежно замилваха кожата й. - Ние не се харесваме. Искаш ли да правиш секс с мъж, който не те харесва, Франси? Който няма да те уважава на сутринта? Защото, както си го подкарала, точно това ще се случи.

- Вече не ти вярвам. - Старата й увереност се възвърна удовлетворяващо бързо. - Мисля, че ме харесваш повече, отколкото признаваш. Мисля, че затова толкова се стараеш да ме отбягваш през последната седмица, затова изобщо не ме поглеждаш.

- Това няма нищо общо с харесването - каза Дали, другата му ръка загали хълбоците й, гласът му стана нисък и дрезгав. -Това е просто заради физическото привличане.

Дали наведе глава и тя усети, че се приготвя да я целуне. Измъкна се от ръцете му и се усмихна съблазнително.

- Дай ми само няколко минутки. - Отдалечи се от него и се отправи към банята.

Веднага щом се озова вътре, се облегна на вратата и си пое дълбок, треперлив дъх, опитвайки се да потисне нервността си от предстоящото. Това беше. Това беше нейният шанс да задържи Дали при себе си, да бъде сигурна, че няма да я изрита, че ще продължи да я храни и да се грижи за нея. Но имаше и нещо повече. Ако накараше Дали да прави любов с нея, щеше отново да стане себе си, макар вече да не беше сигурна какво точно означава това.

Щеше й се да има една от онези роби на „Натори“. И шампанско, и красива спалня с балкон към морето. Зърна изображението си в огледалото и се приближи. Изглеждаше ужасно. Косата й беше твърде свободна, лицето й - твърде бледо. Трябваха й дрехи и грим. Изстиска паста за зъби върху пръста си и го завря в устата си, за да освежи дъха си. Как можеше да позволи на Дали да я види с тези ужасни евтини бикини? С треперещи пръсти разкопча джинсите си и ги смъкна по краката си. Изстена тихо, когато видя червените белези по кожата си близо до пъпа, където се беше отбелязал коланът. Не искаше Дали да я вижда с бръчки. Потърка белезите с пръст и се опита да ги заглади, но само зачерви още повече кожата си. Реши, че ще изгаси светлините.

Смъкна бързо тениската си и се уви в хавлия. Дишаше учестено и плитко. Докато издърпваше евтините си силонови бикини, видя малко косми, които беше пропуснала при бръсненето. Изпружи крак на тоалетната чиния и плъзна острието на Дали по оскърбителния участък. Така беше по-добре. Опита се да измисли какво още може да направи, за да се разхубави. Освежи червилото си и после попи излишъка е тоалетна хартия, така че да не се размаже, докато се целуват. Вдъхна си увереност, като си напомни, че се целува отлично, както и той.

Нещо в нея се смаляваше като стар балон, караше я да се чувства увиснала и безформена. Ами ако той не я харесаше? Ами ако тя просто не ставаше, както не ставаше за Еван Вариън или за скулптора в Маракеш? Ами ако... зелените й очи я гледаха от огледалото, когато й хрумна ужасяваща мисъл. Ами ако миришеше лошо? Грабна шишето с „Фем“ от тоалетката, разтвори краката си и пръсна.

- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Тя се извърна и видя, че Дали стои в рамката на вратата с една ръка на кръста. Откога ли беше там? Какво беше видял? Тя се изправи виновно.

- Нищо... аз... не правя нищо.

Той погледна шишето „Фем“, което висеше от ръката й.

- Няма ли нещо в теб, което да е истинско?

- Аз... не знам какво имаш предвид.

Той пристъпи в банята.

- Да не би да тестваш нови варианти за употреба на парфюма, Франси? Това ли правеше? - Дали опря едната си ръка в стената и се наведе напред. - Имаш дизайнерски джинси, дизайнерски обувки, дизайнерски куфар. А сега Мис Каприз ще има и дизайнерско котенце.

- Дали!

- Ти си завършен консуматор, скъпа, мечтата на всеки рекламист. Ще му сложиш ли и малки златни дизайнерски инициали?

- Това не е смешно. - Тя тръшна шишето на тоалетката и стисна хавлията здраво с ръка. Кожата й се зачерви от срам.

Той поклати глава с неизмерима досада, която тя сметна за обидна.

- Хайде, Франси, обличай се. Казах, че няма да го направя, но не мога да се сдържа. Тази вечер те вземам с мен.

- На какво дължа това великодушие? - тросна се тя.

Дали се извърна и излезе от банята, така че думите му долетяха през рамото му.

- Истината е, скъпа, че се страхувам, че ако скоро не се запознаеш с истинския свят, ще си навлечеш някоя непоправима беда.

12

Заведението „Кейджън Бар и Грил“ беше значително по-добро от „Блу Чокто“, макар и все пак да не беше онзи тип места, който Франческа би избрала за дебюта си. Разположено на около десет километра южно от Лейк Чарлс, то се намираше край една двулентова магистрала насред нищото. Имаше летящи врати, които тропаха всеки път, когато някой влезеше, и скърцащ вентилатор на тавана с една счупена перка. На стената зад масата, на която седяха, беше закована шарена морскосиня риба меч между множество календари и реклама на хляб. Подложките за маса бяха точно каквито ги описа Дали, макар че беше забравил да спомене олющените краища и легендата в червено, отпечатана до картата на Луизиана, „Божията страна“.

До масата се приближи хубавичка кафявоока сервитьорка с джинси и потник. Тя огледа Франческа със смесица от любопитство и зле прикрита завист и после се обърна към Дали: - Здрасти, Дали. Чувам, че си само на един удар от първото място. Поздравления.