- Махай се! - изкомандва тя.

Животното й хвърли зъл поглед, но не промени курса си. Франческа въздъхна. С този късмет напоследък какво очакваше?

Беше проспала първия си следобед и нощ в Лейк Чарлс и едва усети, че Дали влиза в стаята и вдига шум, а после отново го прави, когато излиза на сутринта. По времето, когато се събуди напълно, го нямаше от няколко часа. Почти припаднала от глад, тя се изкъпа набързо и използва без задръжки тоалетните принадлежности на Дали. После взе петте долара, които й беше оставил за храна, и докато се взираше в банкнотата, взе едно от най-трудните решения в живота си.

Сега държеше в ръка малък хартиен плик, който съдържаше два чифта евтини гащички, евтина спирала за мигли, най-малката опаковка лакочистител, която откри, и пакетче пили за нокти. С няколкото цента, които й останаха, си купи единствената храна, която можеше да си позволи, десерт „Милки Уей“. Усещаше със задоволство тежестта му на дъното на плика. Искаше истинска храна, петел, див ориз, куп салата с дресинг със синьо сирене, резен трюфелова торта, но имаше нужда и от бикини, спирала и спасение от позорните си нокти. Докато извървяваше километър и половина на отиване и на връщане по магистралата, си мислеше за всички пари, които бе пропиляла през годините. Стодоларови обувки, хилядадоларови рокли - парите изтичаха през пръстите й като карти от ръката на магьосник. На цената на един обикновен копринен шал можеше да се нахрани като царица.

Тъй като Франческа не разполагаше с пари колкото за един шал, реши да се наслади изцяло на кулинарното си преживяване, колкото и скромно да беше. Край мотела растеше сенчесто дърво, под което бе поставен ръждясал градински стол. Щеше да седне на него, да се наслади на топлината на следобеда и да изяде шоколадовия десерт хапка по хапка, като вкуси докрай всяка, за да продължи удоволствието по-дълго. Но първо щеше да се отърве от котката.

- Къш! - изсъска й тя, като тропна с крак по асфалта. Котката наклони деформираната си глава към нея и не помръдна. - Махай се, проклет звяр, намери си друг да го тормозиш. - Когато животното не помръдна, Франческа изсумтя с отвращение и тръгна към стола. Котката я последва. Франческа я игнорира, отказвайки да позволи на това грозно животно да съсипе удоволствието й от първата храна, която щеше да хапне от събота вечерта.

Изрита сандалите си и охлади петите си в тревата, докато ровеше в пакета за десерта. Беше ценен колкото кюлче злато. Внимателно го разопакова и наслюнчи пръста си, за да обере няколкото шоколадови стърготини, които паднаха върху джинсите й. Амброзия... Плъзна ъгълчето на десерта в устата си, заби зъби през шоколадовата обвивка в нугата и отхапа. Докато дъвчеше, знаеше, че никога през живота си не е вкусвала нещо толкова великолепно. Трябваше да се насили да отхапе отново бавно, вместо да натъпче всичко в устата си.

Котката издаде дълбок, дрезгав звук, за който Франческа реши, че е някакво извратено мяучене.

Загледа се в животното, застанало до дънера на дървото, което я гледаше със здравото си око.

- Забрави, звяр. Аз повече се нуждая от храна. - Тя отхапа отново. - Не съм любител на животните, така че няма защо да ме гледаш по този начин. Не обичам нищо, което има лапи и не знае как да пуска водата в тоалетната.

Животното не помръдна. Франческа огледа очертаните му ребра и проскубаната козина. Дали само си въобразяваше, или наистина виждаше някакво тъжно примирение в това кривогледо лице? Отхапа още една малка хапка. Шоколадът вече не беше чак толкова вкусен. Ако само не знаеше колко са ужасни пристъпите на глад.

- Адско проклятие! - Тя откъсна парче от края на десерта, начупи го на малки късчета и ги подреди върху опаковката. Постави ги на земята и се загледа в котката. - Надявам се, че си доволна, нещастна котко.

Котката се приближи до стола, наведе обезобразената си глава към шоколада и изяде всяко парченце, все едно й правеше услуга.

Дали се върна от игрището към седем вечерта. По това време тя вече беше оправила маникюра си, беше преброила тухлите в стената на стаята и четеше „Битие“. Когато той се появи на вратата, толкова отчаяно копнееше за човешка компания, че скочи от стола си и едва в последния момент успя да се въздържи да не се хвърли към него.

- Там отвън стои най-грозната котка, която съм виждал през живота си - каза Дали, като хвърли ключовете си на тоалетката. - Мамка му, мразя котки. Единствените животни на света, които не мога да понасям, са котките. - Тъй като точно в този момент Франческа също не беше много добре настроена към този вид, не започна да спори. - Ето - каза Дали и хвърли един пакет към нея. - Донесох ти вечеря.

Тя нададе тих вик, грабна пакета и го разкъса.

- Хамбургер! О, боже... пържени картофки, великолепно! Обожавам те - Тя извади картофките и незабавно набута два в устата си.

- Боже, Франси, не е нужно да се правиш, че умираш от глад. Оставих ти пари за обяд.

Той взе чисти дрехи от куфара си и изчезна в банята за душ. Докато се върне, облечен в обичайната си униформа от джинси и тениска, тя беше задоволила глада си, но не и нуждата си от компания. С тревога видя, че той се приготвя да излезе отново.

- Пак ли излизаш?

Дали седна в крайчеца на леглото и издърпа ботушите си.

- Двамата със Скийт имаме среща с мъж, на име Пърл.

- По това време на нощта?

Той се подсмихна

- Господин Пърл има доста гъвкаво приемно време.

Франческа имаше чувството, че изпуска нещо, но не можеше да си представи какво. Отмести останките от храната и скочи на крака.

- Мога ли да Лойда с теб, Дали? Ще стоя в колата, докато свършите със срещата си.

- Не мисля, Франси. Този вид срещи понякога продължават до малките часове.

- Нямам нищо против. Наистина, нямам. - Тя се мразеше заради това, че настоява, но не смяташе, че ще може да издържи затворена в стаята, без човек, е който да поговори.

- Съжалявам, Мис Каприз. - Той тикна портфейла си в задния си джоб.

- Не ме наричай така! Мразя, когато го правиш! - Той повдигна една вежда към нея и тя бързо смени темата. - Разкажи ми за турнира. Как мина?

- Днес само се упражнявахме. Про-Ам е в сряда, но истинският турнир е чак в четвъртък. Има ли някакъв напредък в опитите ти да се свържеш е Ники?

Тя поклати глава, без особено желание да говори по темата.

- Колко ще спечелиш, ако победиш в турнира?

Той взе шапката си и я постави на главата си и американският флаг се облещи насреща й.

- Само около десет хиляди. Това не е някакъв особен турнир, но членовете му са ми приятели, така че играя в него всяка година.

Сумата, която само преди година щеше да й се стори нищожна, сега й изглеждаше като цяло състояние.

- Но това е чудесно. Десет хиляди долара! Трябва да спечелиш, Дали.

Той я погледна с необичайно безизразно лице.

- И защо?

- Ами за да получиш парите, разбира се.

Той сви рамене.

- Докато ривиерата е в движение, не ми пука за парите, Франси.

- Това е нелепо. На всеки му пука за пари.

- На мен не. - Той излезе през вратата и после почти незабавно се появи отново. - Защо има опаковка от хамбургер навън, Франси? Нали не храниш тази грозна котка?

- Не ставай смешен. Ненавиждам котките.

- Е, това е първото смислено нещо, което си казала, откакто те срещнах. - Той й кимна одобрително и затвори вратата. Тя ритна стола пред бюрото с върха на сандалите си и отново започна да брои тухлите.

- Пърл е бира! - извика пет вечери по-късно, когато Дали се върна призори от полуфиналите на турнира. Размаха му една блестяща реклама от списание в лицето. - През всичките нощи, когато ме оставяше сама в тази забравена от бога стая с нищо освен телевизора за компания, си ходил да пиеш бира в някой долнопробен бар.

Скийт остави стиковете на Дали в ъгъла.

- Не е зле да ставаш по-рано, ако искаш да заблудиш госпожица Фран-чес-ка. И не бива да държиш тези стари списания наоколо, Дали.

Дали сви рамене и разтърка един схванат мускул на лявата си ръка.

- Кой би предположил, че тя може да чете?

Скийт се изкиска и излезе. Коментарът на Дали предизвика пристъп на болка у Франческа. Връхлетяха я неудобни спомени за нелюбезни коментари, които тя самата беше правила, коментари, които някога изглеждаха остроумни, но сега бяха просто жестоки.

- Смяташ, че съм ужасно смешна, нали? - каза тя тихо. -Харесва ти да правиш шеги, които не разбирам, и коментари, които не схващам. Дори не си даваш труд да ми се подиграваш зад гърба, присмиваш ми се в лицето.

Дали разкопча ризата си.

- Боже, Франси, не преувеличавай толкова.

Тя се отпусна на ръба на леглото. Дали не беше погледнал към нея нито веднъж, откакто беше влязъл в стаята, дори когато й говореше. Франческа бе станала невидима за него, безполова и невидима. Страховете й, че Дали ще очаква от нея да спят заедно в замяна на това, че споделят стаята, сега й изглеждаха нелепи. Той изобщо не беше привлечен от нея. Дори не я харесваше. Докато сваляше ризата си, тя гледаше гърдите му, покрити с косъмчета и с добре оформени мускули. Облакът на депресията, който я преследваше от дни, сега се спусна още по-ниско.

Той съблече ризата си и я хвърли на леглото.

- Виж, Франси, няма да харесаш заведенията, които двамата със Скийт посещаваме. Масите нямат покривки, храната е само пържена.

Тя си спомни за „Блу Чокто“ и осъзна, че вероятно е прав. После погледна към включения телевизор, по който за втори път днес излъчваха нещо, наречено „Мечта за Джини“.

- Не ме е грижа, Дали. Обичам пържени храни, а покривките вече не са на мода. Миналата година майка ми организира парти за Нуреев и използвахме подложки за маса.

- Обзалагам се, че не са били с картата на Луизиана.

- Мисля, че липсваше в мострите на „Порто“16, измежду които можеше да избира.