Глупости. Беше изтощена, това бе всичко и не можеше да мисли нормално. Веднага щом Дали заминеше за голф игрището, щеше да си легне и да спи, докато отново не се почувства себе си. Няколко останали искрици оптимизъм потрепнаха в нея. Просто беше уморена. Един хубав нощен сън и всичко щеше да е наред.

11

Наоми Яфе Танака удари с длан тежката стъклена повърхност на бюрото си.

- Не! - възкликна в слушалката, а напрегнатите й кафяви очи проблеснаха с раздразнение. - Тя дори не се доближава до онова, което си представям под дръзко момиче. Ако не си в състояние да намериш нещо по-добро от нея, ще се обърна към друга модна агенция, която ще бъде.

Гласът от другата страна на линията стана саркастичен.

- Искаш ли да ти дам малко телефонни номера, Наоми? Сигурен съм, че хората във „Вилхелмина“ ще ти свършат чудесна работа.

На хората от „Вилхелмина“ им беше писнало от Наоми, но тя нямаше намерение да споделя точно тази информация с жената на телефона. Прокара безцеремонно и нетърпеливо пръсти през тъмната си коса, която бе подстригана късо и гладко като на момче от известен нюйоркски фризьор, надъхан да предефинира думата „шикозен“.

- Просто продължавайте да търсите. - Тя захвърли последния брой на „Рекламна епоха“ през бюрото си. - И следващия път се опитайте да намерите някоя с индивидуалност.

Докато поставяше слушалката на мястото й, Трето Авеню - осем етажа под нейния ъглов офис във фирмата „Блейкмор, Стърн и Роденбау“ - се огласи от сирени, но Наоми не им обърна никакво внимание. Цял живот търпеше шумовете на Ню Йорк и не беше чувала съзнателно звука на сирена от миналата зима, когато двамата гей членове на нюйоркския градски балет, които живееха в апартамента над нея, не бяха запалили фондюто си близо до завесите. Тогавашният съпруг на Наоми, брилянтен японски биохимик, на име Тони Танака, абсолютно нелогично обвини нея за инцидента и отказа да й проговори до края на уикенда. Скоро след това тя се разведе с него - не заради реакцията му на огъня, а защото да живее с мъж, който не споделя дори най-елементарните си чувства, беше станало твърде болезнено за богатото еврейско момиче от Ъпър Ийст Сайд в Манхатън, което през незабравимата

пролет на 1968 година бе подпомогнало превземането на деканския кабинет на Колумбийския университет в Ню Йорк и го беше окупирало в името на Движението.

Наоми подръпна сребристочерната перлена огърлица, която допълваше сивия костюм от каша и копринената блуза - дрехи, които би презирала в онези яростни дни на свити юмруци с Хюи и Рени, и Аби, когато страстта й беше фокусирана върху анархията, а не върху пазарните дялове. През последните няколко седмици, докато се появяваха вестникарските репортажи за последното антиядрено приключение на брат й Джери, в ума й продължаваха да потрепват далечни спомени от онова време и тя откри, че изпитва носталгия по някогашното момиче, по малката сестра, която се опитваше толкова усилено да спечели уважението на големия си брат, че бе изтърпяла седящи стачки, лежащи стачки, секс стачки и дори трийсетдневна присъда.

Докато двайсет и четири годишният й по-голям брат разпалваше революция от стъпалата на Спрол Хол в „Бъркли“, Наоми беше първокурсничка в „Колумбия“ на повече от три хиляди километра от него. Тя беше радостта и гордостта на родителите им - красива, популярна и добра студентка - тяхната утешителна награда заради създаването на „другия“, сина, чиито странности ги бяха опозорили и чието име не трябваше да се споменава. Първоначално Наоми потъна в ученето, странеше от радикалните студенти в „Колумбия“. Но после Джери пристигна в кампуса и я хипнотизира заедно с останалите.

Тя винаги бе обожавала брат си, но през онзи зимен ден, когато го наблюдаваше, застанал като млад воин със сини джинси на върха на стъпалата, опитващ се да промени света с пламенната си реч, чувството беше още по-силно. Изучаваше волевите му семитски черти, обградени от голям ореол къдрава черна коса, и не можеше да повярва, че те двамата са излезли от една и съща утроба. Джери имаше пълни устни и изсечен нос, недокоснат от пластичния хирург, който беше оформил нейния. Всичко в него беше свръх, а тя самата се чувстваше просто обикновена. Повдигнал силните си ръце над главата, той размахваше юмруци във въздуха и отхвърляше глава, а зъбите му проблясваха като бели звезди на маслинената кожа. Наоми никога не беше виждала нещо по-чудесно в живота си

от своя брат, увещаващ през този ден тълпите да се разбунтуват в „Колумбия“.

Преди края на годината тя стана част от военизираната студентска група в университета, действие, коего най-накрая й спечели одобрението на брат й, но доведе и до болезнено отчуждаване от родителите й. Илюзиите й бавно бяха разбити през следващите няколко години, когато стана жертва на необуздания мъжки шовинизъм на Движението, на неорганизираността му и на параноята. До третата си година в университета тя вече беше прекъснала връзки с лидерите му и Джери никога не й го прости. През изминалите две години те се видяха само веднъж и през цялото време спориха. Сега тя прекарваше дните си в молитви Джери да не стори нещо толкова непоправимо ужасно и всички в агенцията да разберат, че й е брат. Някак си не можеше да си представи, че консервативните собственици на „Блейкмор, Стърн и Роденбау“ ще назначат сестрата на всепризнат радикал за първия вицепрезидент от женски пол.

Отдалечи мислите си от бившия си живот и се върна в настоящето - графичния дизайн, разтворен върху бюрото. Както обикновено, почувства пристъп на задоволство от добре свършената работа. Опитното й око одобряваше дизайна на бутилката на „Дързък“, сълзата от замръзнало стъкло, върху която имаше капачка във формата на вълна в морскосиньо. Флаконът на парфюма щеше да е елегантно опакован в блестяща синя кутия с цикламените букви на слогана, който тя беше измислила - „ДЪРЗЪК! Само за свободни души“. Удивителната след името на продукта беше нейна идея, която й харесваше особено много. И все пак, въпреки успеха на опаковката и слогана, духът на кампанията липсваше, защото Наоми не можеше да изпълни една проста задача: не беше в състояние да намери дръзкото момиче.

Интеркомът иззвъня и секретарката й напомни, че има среща с Хари Р. Роденбо, старши вицепрезидент и член на борда на БС&Р. Господин Роденбо изрично бе поискал да донесе графичния дизайн на „Дързък“. Наоми изстена наум. Като един от двамата творчески директори на компанията, тя се занимаваше с парфюмите и козметиката от години и никога не бе имала толкова неприятности. Защо Хари Роденбо трябваше да изпитва такава слабост към проекта на „Дързък“? Хари, който отчаяно искаше още една награда „Клио“, преди да се пенсионира, настояваше за ново лице, което да представя новия продукт. Модел, който е вълнуващ, но не е познат на читателите на модните списания.

- Искам личност, Наоми, а не поредното лице от конвейера - беше й казал, когато я извика на своя персийски килим предната седмица. - Искам дългостеблена американска роза с няколко бодли по нея. Тази кампания е за американската жена със свободен дух и ако не можеш да намериш нещо по-близо до целта ни от всички тези преизползвани детски лица, които ми пробутваш през последните три седмици, не виждам как ще се справиш с позицията на вицепрезидент.

Лукавото му старо копеле.

Наоми събра книжата си по същия начин, както правеше всичко - с бързи, концентрирани движения. Утре щеше да започне да се обажда на всички театрални агенции и да търси актриса вместо модел. И по-печени шовинисти от Хари Р. Роденбо се бяха опитвали да я смачкат, но досега никой не беше успявал.

Наоми мина край бюрото на секретарката си, спря, за да вземе току-що пристигнала пратка, и бутна едно списание на пода.

- Ще го вдигна - каза секретарката и се протегна.

Но Наоми вече го беше вдигнала, а критичното й око бе привлечено от серия импровизирани фотографии на страницата, която се беше отворила. Почувства как косъмчетата на тила й настръхват - инстинктивна реакция, която й казваше по-ясно от всяка фокус група, че е открила нещо значимо. Нейното дръзко момиче! Профил, анфас, три четвърти - всяка снимка беше по-добра от предишната. Беше намерила своята американска красавица на пода в кабинета на секретарката си.

Погледна заглавието. Момичето не беше професионален модел, но това не беше непременно проблем. Отгърна на предната корица и се намръщи.

- Това списание е отпреди шест месеца.

- Разчиствах чекмеджето си и...

- Няма значение. - Нанси отгърна отново на снимката и посочи с показалец страницата. - Звънни тук и там, докато съм в среща и виж дали можеш да я намериш. Не установявай контакт, просто разбери откъде е.

Но когато Наоми се върна от срещата си с Хари Роденбо, установи, че секретарката й не е успяла да открие нищо.

- Тя, изглежда, е изчезнала, госпожо Танака. Никой не знае къде е в момента.

- Ще я намерим - каза Наоми. Колелата в ума й вече се въртяха, докато прехвърляше списъка с контактите си. Погледна ролекса си и изчисли часовата разлика. После сграбчи списанието и се отправи към кабинета си. Докато набираше номера, погледна надолу към снимките. - Ще те намеря - каза на красивата жена от страницата. - Ще те намеря и когато приключа с теб, животът ти няма да е същият.

Разногледата котка последва Франческа към мотела. Имаше мръсносива козина с плешиви петна около костеливите плешки от някакъв отдавнашен бой. Муцуната й беше сплескана отстрани, а едно от очите й беше обезобразено, така че се виждаше само млечнобялото. В добавка към този непривлекателен вид, липсваше и връхчето на едното ухо. На Франческа й се щеше животното да си беше намерило друг, когото да следва по пътя, и забърза крачка, докато се връщаше към паркинга. Неумолимата грозота на котката я притесняваше. Изпитваше необяснимо желание да не се доближава край нещо толкова грозно, мислеше, че част от грозотата му може да се полепи по нея, че хората ще я съдят според компанията й.