- Извинете ме - каза тя грубо и се плъзна между Тони и Пийт.

Чу къс, неприятен смях от една от жените и после мърморенето на Тони.

- Ти си виновна, Бони - оплака се той. - Двете с Клио я уплашихте точно когато... - Останалата част милостиво се изгуби, докато се плъзгаше през тълпата към задната част на помещението и се оглеждаше за закътана маса.

- Хей, сладурче...

Хвърли бърз поглед през рамо и видя, че Пийт я следва. Промъкна се между две маси, почувства нечия ръка да докосва дупето й и се втурна към тоалетната. След като влезе, се облегна на вратата, с притиснато към гърдите й козметично куфарче. Отвън чу звук от счупване на стъкло и подскочи. Какво отвратително място! Мнението й за Скийт Купър спадна още повече. Неочаквано си спомни как Дали спомена някаква червенокоса сервитьорка. Не беше забелязала някой, който да отговаря на описанието, но всъщност не се беше огледала добре. Може би барманът щеше да й даде някаква информация.

Вратата рязко се отвори и двете жени влязоха в тоалетната.

- Виж какво си имаме тук, Бони Лин - подсмихна се Клио.

- И това ако не е госпожица Богата кучка - отвърна Бони. -Какво има, захарче? Умори се да обслужваш в хотела и дойде насам за малко благотворителност ли?

Франческа стисна зъби. Тези ужасни жени я бяха предизвиквали достатъчно. Тя вирна брадичка и се взря във виолетовите сенки на Бони.

- По рождение ли си толкова груба, или напоследък си развила тази черта?

Клио се разсмя и се обърна към Бони.

- Боже, боже. Май те постави на място! - Тя огледа козметичното куфарче на Франческа. - Какво толкова важно имаш вътре?

- Не ти влиза в работата.

- Бижутата ти ли са вътре, захарче? - предположи Бони. -Сапфирите и диамантите, които ти купуват ухажорите? Я кажи, колко вземаш за един сеанс?

- Сеанс?! - Франческа не можеше да сбърка смисъла и преди да успее да се спре, ръката й се протегна и зашлеви бузата на жената, която приличаше на палачинка. - Да не си...

Не успя да довърши. С разярен вой Бони изкриви пръстите си като орлови нокти и замахна във въздуха, за да сграбчи косата на Франческа, която инстинктивно вдигна куфарчето си, за да се прикрие. То удари Бони в корема, изкара въздуха й и за момент я накара да загуби равновесие на токчетата й от изкуствена алигаторска кожа. Докато тя се препъваше, Франческа изпита миг на примитивно задоволство, че най-накрая е успяла да накаже някого за всичките ужасни неща, които й се бяха случили през този ден. Мигът отлетя, когато видя изражението върху лицето на Клио и осъзна, че е попаднала в истинска беда.

Втурна се през вратата, но Клио я хвана и сграбчи китката й, преди да достигне джубокса.

- Не, кучко, няма да се измъкнеш - изръмжа тя и я дръпна обратно към тоалетната.

- Помощ! - извика Франческа, когато целият й живот премина пред очите й. - Моля ви, някой да ми помогне! Помощ!

Чу неприятен мъжки смях и когато Клио я бутна обратно към тоалетната, осъзна, че никой няма да скочи да я защити. Тези две ужасни жени възнамеряваха да я пребият там вътре, но изглежда, никой не се интересуваше от това! Паникьосана, тя замахна с куфарчето с намерението да отблъсне Клио, но вместо това удари някакъв татуиран мъж, който изкрещя.

- Вземи й куфарчето - нареди Клио, с натежал от ярост глас. - Тя току-що зашлеви Бони, а после я удари с него.

- Бони си го просеше - извика Пийт над финалните акорди на „Кристалния каубой“ и коментарите на любопитните свидетели. За невероятно облекчение на Франческа, той тръгна към нея с очевидни намерения да я спаси. Но после разбра, че мъжът с татуираната ръка е на друго мнение.

- Стой настрани! - рече той на Пийт, докато измъкваше куфарчето от ръцете й. - Това си е женска работа.

- Не! - извика Франческа. - Не е женска работа. Всъщност аз дори не я познавам и...

Изпищя, когато Клио вкопчи пръсти в косата й и започна да извива главата й по посока на тоалетната. От очите й се зарониха сълзи, вратът й се огъна назад. Това беше варварско! Ужасно! Щяха да я убият!

В този момент няколко кичура коса се отделиха от скалпа й. Красивата й кестенява коса! Разумът я напусна и я обзе сляпа ярост. Тя подивя и изпищя, докато се обръщаше. Клио изгрухтя, а после изведнъж заглъхна, когато ръката на Франческа намери корема й. Напрежението върху скалпа на Франческа незабавно отслабна, но тя имаше само миг да си поеме въздух, преди да види, че Бони се приближава към нея, готова да поеме оттам, откъдето я беше оставила Клио. Наблизо някаква маса се сгромоляса на пода, пръсна се чаша. Франческа едва осъзнаваше, че боят се е разраснал и че Пийт е скочил да я спасява, чудесният Пийт с шотландска риза и бирено шкембе, чудесният, великолепният, прелестният Пийт!

- Кучка такава! - изкрещя Бони и се протегна за нещо, което да сграбчи, което се оказаха перлените копчета по какаовия ръб на блузата от „Холстън“. Предницата поддаде, шевът на рамото се скъса. Франческа отново почувства, че дърпат косата й, и се извърна, хвана главата на Бони и на свой ред я сграбчи за косата.

Неочаквано боят сякаш беше навсякъде около нея - столове се трошаха по пода, една бутилка профуча във въздуха, някой изпищя. Франческа усети как нокътят на десния й показалец се счупи. Блузата й се разпра и разкри дантеления й сутиен в цвят екрю, но тя нямаше време да се притеснява за благоприличието, докато острите пръстени на Бони се забиваха във врата й. Франческа стисна зъби от болка и дръпна по-силно. В същото време осъзна внезапно и ужасяващо, че тя - Франческа Серитела Дей, галеничката на международната сцена, любимката на светските колумнисти, почти принцесата на Уелс - е в центъра, в самия център, в абсолютното ядро на кръчмарско сбиване.

Вратата в другия край на „Блу Чокто“ се отвори и в бара влезе Скийт, следван от Дали Бодин. Дали остана неподвижен за момент, огледа случващото се, видя участващите хора и поклати глава с отвращение.

- О, мамка му. - С дълга, пресилена въздишка започна да си проправя път през тълпата.

През целия си живот Франческа не се беше радвала повече да види някого, само дето първоначално изобщо не разпозна, че е той. Когато Дали докосна рамото й, тя пусна Бони, извърна се и го удари с всичка сила в гърдите.

- Хей! - извика той и потърка мястото. - Аз съм на твоя страна... май.

- Дали! - Тя се хвърли в ръцете му. - О, Дали, Дали, Дали! Моят чудесен Дали! Не мога да повярвам, че си ти!

Той я отблъсна.

- Леко, Франси, още не си се измъкнала. Защо, по дяволите...

Така и не довърши. Някой, който приличаше на статист от старите филми на Стив Рийвс, го повали с дясно кроше и Франческа с ужас видя как Дали се изпружи на пода. Зърна куфарчето, временно почиващо си върху джубокса, грабна го и удари с него отвратителния мъж по главата. За неин ужас закопчалката поддаде и тя безпомощно зърна как великолепните й ружове, сенки, кремове и лосиони се разлетяха из бара. От кутията със специална пудра изхвръкна ароматен облак и скоро всички кашляха и кихаха, което малко уталожи боя.

Дали се изправи с олюляване на крака, раздаде няколко удара и после сграбчи ръката й.

- Хайде. Да се махаме от тук, преди да решат да те изядат за закуска.

- Гримовете ми! - Тя се втурна към едни блестящо розови сенки, макар да знаеше, че е нелепо дори да се опитва да ги спаси с разкъсаната си блуза, кървавата драскотина на врата, няколкото счупени нокътя и застрашения си живот. Но връщането на сенките неочаквано се оказа най-важното нещо на света за нея и тя бе готова да се бие за тях.

Дали уви ръка около кръста й и повдигна краката й от пода.

- Дяволите да ги вземат гримовете ти!

- Не! Пусни ме! - Трябваше да си вземе сенките. Едно по едно й отнемаха всяко нещо, което притежаваше, и ако само още някое изчезнеше, ако още един предмет й се изплъзнеше, щеше да е все едно самата тя да изчезне, да се разтопи като Чеширския котарак, докато от нея не останеше нищо, дори зъбите.

- Хайде, Франси!

- Не! - Тя се бореше с Дали, както се бореше и с останалите, риташе с крака във въздуха, риташе прасците му, крещеше. - Искам ги! Трябва да си ги получа.

- Хубавичко ще си го получиш!

- Моля те, Дали, моля те!

Магическата дума не я беше проваляла преди, не го направи и сега. Като мърмореше под нос, той се наведе, все още обвил ръка около нея, и грабна сенките. Докато се изправяше, тя ги измъкна от него, после се протегна и успя да сграбчи отворения капак на куфарчето, преди той да я отнесе. Докато успее да затвори капака, загуби един овлажнител с мирис на бадеми и счупи още един нокът, но успя да предотврати изпадането на малката чантичка от телешка кожа с триста и петдесетте долара вътре. В нея бяха и скъпоценните прасковени сенки.

Скийт задържа вратата отворена и Дали я изнесе. Докато я оставяше на тротоара, тя чу сирени. Той незабавно я сграбчи отново и я повлече към колата.

- Тя не може дори да върви сама ли? - попита Скийт, хващайки ключовете, които Дали му подхвърли.

- В настроение е за кавги. - Дали погледна към проблясващите сирени, които не бяха много далеч. - Тази година вече имах достатъчно неприятности с комисар Дийн Биман и ПГ А, така че да изчезваме. - Хвърли я не особено нежно на задната седалка, скочи след нея и затръшна вратата.

Няколко минути пътуваха в мълчание. Зъбите й започнаха да тракат от постефекта, ръцете й трепереха, докато се опитваше да придържа предницата на блузата си и да подвие някои от скъсаните краища под сутиена. Не след дълго разбра, че е безнадеждно. В гърлото й заседна буца. Обви ръце около себе си, копнеейки за някакъв израз на симпатия, за някаква тревога за състоянието й, за малък знак, че някой се интересува от нея.

Дали се протегна под седалката пред себе си и издърпа неотворена бутилка скоч. След като разкъса бандерола с палец, махна капачката и отпи дълга глътка, а после я погледна замислено. Франческа се приготви за въпросите, които предстояха, и реши твърдо да отговори на всеки с възможно най-голямо достойнство. Захапа долната си устна, за да не трепери.