Скийт отвори вратата и излезе.

- Ще си взема бутилка „Доктор Пепър“, докато ти се оправяш с това, Дали. Но едно ще ти кажа, ако тя е още в колата, когато се върна, ще трябва да си търсиш някой друг да ти държи стиковете в понеделник. - Вратата се затръшна.

- Какъв невъзможен мъж - каза Франческа и подсмръкна. Погледна косо към Дали. Той не би я оставил само защото този негов ужасен приятел не я харесваше, нали? Обърна се към него с помирителен тон: - Нека се обадя по телефона. Ще отнеме само минута.

Измъкна се от колата, колкото грациозно можеше с разлюлян кринолин, и се вмъкна в порутената сграда. Отвори чантичката си, извади портфейла и бързо преброи парите. Не й отне дълго. Ледена тръпка полази гърба й. Имаше само осемнайсет долара... осемнайсет долара, които я деляха от гладната смърт.

Слушалката беше лепкава от мръсотия, но не й обърна внимание, докато я сграбчваше и набираше 0. Най-сетне се свърза с чуждестранен оператор, даде му номера на Никълъс и поръча разговорът да е за негова сметка. Докато чакаше да я свържат, се опита да се разсее от нарастващата си тревожност, като гледаше как Дали излиза от колата и отива при собственика на бензиностанцията, който товареше стари гуми в каросерията на разнебитен камион и ги оглеждаше с интерес. Каква загуба - помисли си тя, докато очите й се връщаха върху Дали, -да се дари с такова лице такъв необразован селяк.

Икономът на Никълъс най-накрая вдигна, но надеждите й за спасение се разбиха, когато отказа разговора, обявявайки, че работодателят му е извън града за няколко седмици. Тя се взря в слушалката и после поръча друг разговор, този път със Сиси Кавендиш. Сиси отговори, но също като иконома на Никълъс и тя не беше склонна да приеме разговора. Тази ужасна кучка! Франческа се разгневи, когато линията замлъкна.

Започна да се чувства истински изплашена и прехвърли наум целия си списък с познати само за да осъзнае, че отношенията й дори с най-лоялните й почитатели не бяха добри през последните месеци. Единственият човек, който би й заел пари, бе Дейвид Грейвс, който снимаше някъде в Африка. Тя скръцна със зъби и набра трети номер, този път на Миранда Гуинуик. За нейна изненада, разговорът беше приет.

- Франческа, колко е приятно да те чуя, макар че минава дванайсет и бях заспала. Как върви филмовата ти кариера? Отнася ли се Лойд добре с теб?

Франческа почти можеше да чуе мъркането й и стисна слушалката по-здраво.

- Всичко е чудесно, Миранда. Не мога да ти се отблагодаря. Но изникна нещо спешно и трябва да се свържа с Ники. Ще ми дадеш ли номера му, ако обичаш?

- Съжалявам, скъпа, но в момента той се е изолирал с една стара приятелка. Великолепна руса математичка, която го обожава.

- Не ти вярвам.

- Франческа, дори Ники има граници и мисля, че ти най-накрая ги прескочи. Остави ми номера си и ще му предам да ти се обади, когато се върне след две седмици.

- Две седмици не става! Трябва да говоря с него сега.

- Защо?

- Лично е - отсече Франческа.

- Съжалявам, не мога да ти помогна.

- Не прави това, Миранда! Наистина трябва... - Разговорът прекъсна точно когато собственикът на бензиностанцията влезе и завъртя копчето на мръсното бяло пластмасово радио. Гласът на Даяна Рос неочаквано атакува ушите на Франческа и я попита: а сега накъде.

- О, Боже... - промърмори Франческа.

Точно тогава вдигна поглед и видя Дали да заобикаля колата си отпред към шофьорското място.

- Чакай!

Пусна слушалката и се втурна към вратата, сърцето й се блъскаше в ребрата, ужасена, че той може да тръгне и да я изостави.

Дали спря на място и се облегна на капака, като кръстоса ръце пред гърдите си.

- Не ми казвай - обърна се към нея. - Не намери никого.

- Ами да... не. Виждаш ли, Ники, моят годеник...

- Няма значение. - Той вдигна шапката си за козирката и прокара ръка през косата си. - Ще те оставя на летището. Само трябва да обещаеш да не говориш по пътя.

Тя настръхна, но преди да има време да отговори, той посочи с палец към пасажерското място.

- Скачай. Скийт искаше да се поразтъпче и ще го вземем по-нататък.

Франческа трябваше да отиде до тоалетната, преди да тръгнат, и щеше да умре, ако не сменеше дрехите си.

- Трябват ми няколко минути - каза тя. - Сигурна съм, че няма да имаш против да почакаш. - Тъй като изобщо не беше сигурна в това, използва цялата си сила върху него – зелените котешки очи, пухкавата уста, малката безпомощна ръка върху неговата.

Ръката беше грешка. Той погледна надолу, сякаш виждаше змия.

- Трябва да ти кажа, Франси, че начинът, по който правиш нещата, ужасно ме дразни.

Тя издърпа ръката си.

- Не ме наричай така! Името ми е Франческа. И не си мисли, че и аз съм очарована от теб.

- Не си и въобразявам, че си очарована от когото и да е освен от себе си. - Той измъкна пакетче дъвки от джоба на ризата си. - И от господин Хуитон, разбира се.

Тя му хвърли най-смразяващия си поглед, отиде до задната врата на колата и я отвори, за да измъкне куфара си, защото абсолютно нищо - нито адската бедност, нито предателството на Миранда, нито безочието на Дали Бодин, нямаше да я накара да остане в това мъчително розово облекло и миг повече.

Той бавно разопакова пакетчето дъвка, докато я гледаше как се мъчи с куфара.

- Ако го обърнеш от другата страна, Франси, ще излезе по-лесно.

Тя стисна зъби, за да не го нарече с някакъв гаден епитет, и дръпна рязко куфара, като остави дълга резка по кожата, когато го закачи за дръжката на вратата. „Ще го убия - помисли си, като влачеше куфара към ръждясалия синьо-бял знак за тоалетната. - Ще го убия и после ще скачам върху трупа му.“ Хвана напуканата порцеланова бяла дръжка и блъсна вратата, но тя отказа да поддаде. Франческа опита още веднъж-два пъти и накрая вратата се отвори, поскърцвайки на пантите си, разкривайки ужасяваща гледка.

Тоалетната беше отвратителна. На мъждивата светлина от крушката, която висеше на връв от тавана, се виждаше насъбралата се в улеите между начупените плочки по пода мръсна вода. Тоалетната чиния беше покрита с мръсотия, капакът й липсваше, а седалката беше наполовина счупена. Докато стоеше и гледаше зловонното помещение, сълзите, които цял ден заплашваха да потекат, най-накрая започнаха да се ронят от очите й. Беше гладна и жадна, трябваше да използва отвратителната тоалетна, нямаше никакви пари и искаше да си отиде вкъщи. Пусна куфара отвън в прахта, седна върху него и се разплака. Как можеше да й се случва всичко това? Тя беше една от десетте най-красиви жени във Великобритания!

В прахта до нея се появиха чифт каубойски ботуши. Тя се разплака още по-силно, заравяйки лицето си в ръце, докато надаваше силни хълцащи звуци, които, изглежда, идваха чак от пръстите на краката й. Ботушите направиха крачка към нея, после потропаха нетърпеливо в прахта.

- Тази врява още дълго ли ще продължи, Франси? Искам да се добера до Скийт преди алигаторите.

- Излизах с принца на Уелс - каза тя през хлипанията, когато най-накрая погледна към него. - Той се влюби в мен!

- Аха. Е, казват, че при тях има доста кръвосмешения...

- Можех да съм кралица! - Произнесе, ридаейки, докато сълзите се стичаха по бузите и капеха върху гърдите й. - Той ме обожаваше, всички го знаят. Ходехме на балове и опери...

Дали примижа към залязващото слънце.

- Мислиш ли, че би могла да прескочиш тази част и да караш по същество?

- Трябва да отида до тоалетната! - изплака тя, посочвайки с треперещ пръст към ръждясалата синьо-бяла табела.

Той я остави и се появи след малко.

- Разбирам какво имаш предвид. - Изрови две смачкани салфетки от джоба си и ги остави да паднат в скута й. - Мисля, че за теб ще е по-безопасно зад сградата.

Тя погледна надолу към салфетките, после към него и започна отново да хлипа.

Дали продължи да дъвче дъвката си.

- Твоята английска спирала май наистина не я бива много.

Тя скочи от куфара, салфетките паднаха на земята, и му се разкрещя:

- Мислиш, че всичко това е забавно, нали? Смяташ, че е адски смешно, дето съм прикована към тази ужасна рокля и не мога да си отида вкъщи, а Ники е забягнал с някаква математичка, за която Миранда казва, че била страхотна...

- Аха. - Куфарът й се катурна под натиска на ботуша му. Преди Франческа да успее да възрази, той се наведе и отвори една от закопчалките. - Тук е страхотна бъркотия - каза Дали като видя хаоса вътре. - Имаш ли някакви джинси?

- Под „Зандра Роудс“.

- Занд какво? Няма значение, намерих джинсите. Ами тениска? Носиш ли тениски, Франси?

- Там има блуза - подсмръкна тя. - Бежово-сива, на „Холстън“. И един колан „Ермес“ с катарама арт деко. Както и сандалите ми на „Ботега Венета“.

Той подпря едната си ръка на коляното и я погледна.

- Пак започваш да ме предизвикваш, така ли, скъпа?

Тя избърса сълзите с опакото на ръката си и се взря в него, без да има и най-мъглява представа за какво говори. Той въздъхна и се изправи.

- По-добре намери сама каквото търсиш. Аз ще отида при колата и ще те изчакам. И се постарай да не се бавиш много. Старият Скийт вече ще е станал по-лют и от тексаско тамале.

Когато той се извърна от нея, Франческа подсмръкна и прехапа устни.

- Господин Бодин? - Той се обърна. Тя заби нокти в дланите си. - Ще бъде ли възможно... - Боже, това беше унизително! - Искам да кажа, може би ще... Всъщност, изглежда, аз... - Какво й ставаше? Как успя този необразован селяк да я сплаши дотолкова, че да не може да формулира и най-простото изречение?

- Изплюй камъчето, скъпа. Твърдо съм решил да намеря лек за рака преди края на десетилетието или поне да пия една студена бира и да хапна лют хотдог, преди момчетата на Ландри да излязат на терена за шампионата на дивизията.