- Скийт е фен на таблоидите - обясни Дали. - Аз самият не ги харесвам особено, но те карат да се замислиш за силата на медиите. Когато бях дете, имахме една стара книга по география, чиято първата глава се казваше „Нашият смаляващ се свят“. Изразява го много точно, нали? Имате ли подобни книги в Англия?

- Ами... не мисля - отвърна тя несигурно. Измина миг тишина и я завладя ужасяващото усещане, че те може би очакват да им разкаже подробности за смъртта на Клоуи. Дори мисълта да сподели нещо толкова интимно с някой непознат я отврати, така че бързо се върна към старата тема, сякаш никога не я бяха прекъсвали. - Прелетях половината свят, прекарах ужасяващо мизерна нощ при най-отвратителните условия, които можете да си представите, и бях принудена да нося тази потресаваща рокля. После открих, че филмът ми е бил представен погрешно.

- Порнофилм? - попита Дали.

- Разбира се, че не! - възкликна тя. Тези недодялани американци май не отделяха и секунда, за да се замислят какво им излиза от устата. - Всъщност беше един от онези противни филми за... - тя се почувства зле дори да го каже - вампири.

- Без майтап! - Възхищението на Скийт беше очевидно. -Познаваш ли Винсънт Прайс?

Франческа затвори очи за миг и после отново ги отвори.

- Не съм имала това удоволствие.

Скийт потупа Дали по рамото.

- Помниш ли стария Винсънт, когато участваше в онзи сериал? Понякога и жена му вземаше участие. Как й беше името? Тя също е от онези известни английски актриси. Може би Франси я познава.

- Франческа - тросна се тя. - Ненавиждам да ме наричат по друг начин.

Скийт потъна отново в седалката си и тя осъзна, че го е обидила, но не се разтревожи. Името й беше каквото е и никой нямаше право да го променя, особено днес, когато се бе озовала в тази несигурна ситуация.

- Какви са плановете ти сега? - попита я Дали.

- Да се върна в Лондон възможно най-бързо. - Тя си помисли за Миранда Гуинуик, за Ники, за невъзможността да продължава както досега. - И после ще се омъжа. - Беше взела решението, без да го осъзнава, беше го взела, защото не виждаше друга алтернатива. След това, което беше изтърпяла през последните двайсет и четири часа, да се омъжи за богат пивовар, вече не й изглеждаше толкова ужасна съдба. Но след като изговори думите, се почувства потисната, а не облекчена. Още една фиба падна от косата й, този път отпред, и се заби във воланите. Тя се разсея от мрачните си мисли, като помоли Скийт да й подаде козметичното куфарче. Той го стори безмълвно. Франческа го постави в гънките на полите си и отвори капака.

- Боже мой... - Тя почти изплака, когато видя лицето си. Тежкият грим на очите й изглеждаше гротескно на естествена светлина, беше изяла червилото си, косата й стърчеше на всички страни и беше мръсна! Никога за всичките си двайсет и една години не се беше контила пред друг мъж освен фризьора си, но сега трябваше да възстанови себе си, личността, която разпознаваше!

Грабна шише почистващ лосион и се приготви да оправи бъркотията. Докато смъкваше тежкия грим, почувства нужда да се дистанцира от двамата мъже, да ги накара да разберат, че гя принадлежи на един различен свят.

- Откровено казано, изглеждам ужасяващо. Цялото пътуване беше абсолютен кошмар. - Издърпа изкуствените мигли, навлажни клепачите си и нанесе тънък слой основа с тъмносиви сенки. - Обикновено използвам една великолепна немска спирала за мигли „Екарт“, но прислужницата на Сиси Кавендиш - една наистина невъзможна жена от Западните Индии -забрави да я опакова, така че сега бедствам с някаква английска марка.

Знаеше, че говори твърде много, но не можеше да се спре. Прокара четка „Кент“ по карамеления руж и го нанесе върху областта под скулите си.

- Точно сега бих дала почти всичко за хубав масаж на лицето. В Мейфеър има едно чудесно място, където използват термална топла вода и всякакви невероятно чудодейни неща, които комбинират с масажа. И при Лизи Ардън предлагат подобни процедури. - Тя бързо очерта устните си с молив, запълни ги с розово-бежов блясък и огледа цялостния ефект. Не беше удивителен, но поне отново изглеждаше почти като себе си.

Нарастващото мълчание в колата я караше да се чувства все по-неловко, така че продължи да говори, за да го запълни.

- Винаги е трудно, когато си в Ню Йорк и се опитваш да избереш между Ардън и Джанет Сардин. Разбира се, става въпрос за Джанет Сартин на Медисън Авеню. Искам да кажа, човек може да отиде и в салона й до парка, но не е съвсем същото, нали?

За момент се възцари тишина.

Най-накрая Скийт проговори:

- Дали?

- Аха?

- Смяташ ли, че тя вече свърши?

Дали свали слънчевите си очила и ги постави на таблото.

- Имам чувството, че само загрява.

Франческа погледна към тях, засрамена от собственото си поведение и разгневена от неговото. Не виждаше ли, че тя преживяваше най-ужасния ден в живота си? Бе редно да се опита да направи нещата по-лесни за нея. Мразеше факта, че той не изглеждаше впечатлен от външността й, мразеше и факта, че не се опитваше на свой ред да я впечатли. По някакъв странен начин, който не успяваше съвсем да определи, неговата липса на интерес сякаш бе по-дезориентираща от всичко друго, което й се бе случило.

Върна вниманието си към огледалото и започна да отстранява фуркетите от косата си, предупреждавайки се наум да спре да се тревожи за мнението на Далас Бодин. Всеки момент щяха да се върнат в цивилизацията. Щеше да си повика такси, което да я отведе на летището в Гълфпорт и после да се метне на следващия полет до Лондон. Неочаквано си спомни за притеснителното си финансово положение и после също толкова бързо намери решение. Просто щеше да позвъни на Никълъс и да го накара да й изпрати пари за билета.

Усещаше гърлото си раздразнено и сухо и се прокашля.

- Бихте ли могли да вдигнете прозорците? Този прахоляк е ужасен. И наистина бих пийнала нещо. - Тя видя малка хладилна чанта отзад. - Предполагам, че няма шанс да имате бутилка „Перие“ тук?

Във вътрешността на ривиерата надвисна многозначително мълчание.

- Да ви кажа, мадам, тъкмо свърши - каза най-накрая Дали. - Опасявам се, че старият Скийт довърши последната бутилка точно след като обрахме онзи магазин в Меридиън.

8

Дали първи щеше да признае, че невинаги се отнасяше добре с жените. Отчасти вината беше негова, но отчасти си беше и тяхна. Той обичаше южняшки жени, весели жени, земни жени. Обичаше жени, с които може да пие, жени, които могат да разказват мръсни шегички, като снижат гласа си и изкрещят смешната част над запотените чаши с бира, мачкат коктейлните салфетки и пускат Уейлън Дженингс на джубокса, без да губят и миг в чудене как ли ще възприемат гова останалите. Харесваше жени, които не вдигаха олелия със сълзи на очи, защото е прекарал цялото си време на голф игрището, вместо да ги заведе на ресторант, в който сервират охлюви. Всъщност харесваше жени, които се държаха като мъже. Но красиви. Защото най-много от всичко Дали харесваше красивите жени. Не с престорената красота на моделите от кориците на списанията, с целия онзи грим и кокалести момчешки тела, от които тръпки го побиваха, а сексапилно красиви. Харесваше гърди и бедра, очи, които се смеят, и зъби, които проблясват, широко извити устни. Харесваше жени, които можеше да обича и после да зареже. Такъв си беше и това до голяма степен го караше да става гаден с всяка жена, за която някога му беше пукало.

Но Франческа Дей беше изключение. Тя го караше да става гаден само с присъствието си.

- Това бензиностанция ли е? - попита Скийт, щастлив за първи път от много километри насам.

Франческа се взря напред и каза мълчалива благодарствена молитва, когато Дали намали. Не че вярваше на историята за обира на магазина, но трябваше да е внимателна. Отбиха пред порутена дървена сграда с олющена боя и табела „Жива стръв“, написана на ръка и наклонена към една ръждясала помпа. Облак прах влетя през прозорците на колата, когато гумите изскърцаха по чакъла. Франческа имаше чувството, че пътува от векове. Умираше от жажда и глад и трябваше да използва тоалетната.

- Последна спирка - обяви Дали и изключи двигателя. - Вътре трябва да има телефон. Може да позвъниш на някой от приятелите си.

- О, няма да се обаждам на приятел - отвърна Франческа и измъкна малка чантичка от телешка кожа от козметичното куфарче. - Ще извикам такси да ме откара до летището в Гълфпорт.

Отзад се разнесе висок стон. Дали се отпусна в седалката си и нахлупи шапката над очите си.

- Какво има? - попита Франческа.

- Дори не знам откъде да започна - промърмори Дали.

- Не казвай и дума - обади се Скийт. - Просто я пусни навън и дай газ. Човекът тук ще се оправи с нея. Сериозен съм, Дали. Само един глупак би направил двойно боти умишлено.

- Какво има? - попита Франческа, която започваше да изпитва тревога.

Дали повдигна ръба на шапката си с палец.

- Като за начало, Гълфпорт е на около два часа зад нас. Сега сме в Луизиана, на половината път до Ню Орлиънс. Ако искаше да отидеш в Гълфпорт, защо вървеше на запад вместо на изток?

- Откъде можех да знам, че вървя на запад? - отвърна тя възмутено.

Дали удари волана с длани.

- Защото проклетото слънце залязваше пред очите ти, ето откъде!

- О! - Тя се замисли за момент. Нямаше причина да се паникьосва. Просто щеше да намери друг начин. - Има ли летище в Ню Орлиънс? Мога да използвам него.

- Как възнамеряваш да стигнеш до там? И ако още веднъж споменеш за такси, кълна се в бога, че ще изхвърля парчетата на тоя „Луи Хуитон“ сред боровете! Ти си насред нищото, лейди, не разбираш ли това? Тук няма таксита! Това е пустошта на Луизиана, а не Париж!

Тя седна по-сковано и захапа устните си.

- Разбирам - каза бавно. - Ами тогава вероятно мога да ви платя, за да ме закарате до там. - Взря се в чантичката си, а челото й се сбърчи от тревога. Колко пари й бяха останали? По-добре да се обади на Никълъс веднага, за да може парите да я чакат, когато стигнеше в Ню Орлиънс.