През следващия час Франческа стоеше неподвижна за проби на светлината, а после се концентрира върху кратка репетиция, докато правеха финалните настройки. Беше представена на Флетчър Хол, тъмен актьор със зловеща външност, облечен във фрак и панталон, който играеше главната мъжка роля. Макар че следеше клюките за филмовите звезди, никога не го беше чувала и още веднъж се почувства завладяна от лошите си предчувствия. Защо не разпознаваше никое от имената? Може би беше сгрешила, че не научи повече за продукцията, преди да се втурне толкова сляпо. Може би трябваше да помоли за сценария... Но вчера беше прочела договора си и там всичко изглеждаше наред.

Предчувствията й постепенно се изпариха, когато засне първата сцена с лекота, застанала пред прозореца и следваща инструкциите на Лойд.

- Красиво! - повтаряше той непрестанно. - Великолепно! Ти си родена звезда, Франческа. - Комплиментите я успокоиха и въпреки нарастващото неудобство от роклята, между снимките се отпусна и пофлиртува с част от мъжете от екипа, които бяха толкова внимателни с нея предната вечер.

Лойд я снима как върви из стаята и прави дълбок реверанс на Флетчър Хол, и реагира на диалога му, като го гледа замислено. До обяд, когато я освободиха от костюма й за час, тя установи, че всъщност дори се забавлява. След почивката Лойд я разположи на няколко места в гостната, където засне близки кадри от всеки възможен ъгъл.

- Красива си, скъпа! - извика той. - Боже, това сърцевидно лице и тези чудесни очи са направо идеални. Развържете косата й! Красиво! Красиво! - Когато обяви почивка, Франческа се протегна като котка, която тъкмо са почесали по гърба.

В късния следобед приятното усещане беше отстъпило на разтапящата жега от времето и светлините на прожекторите. Вентилаторите около сцената почти не разхлаждаха въздуха, понеже ги изключваха, когато камерите работеха. Тежкият корсет и многобройните слоеве волани задържаха топлината до кожата й и накрая имаше чувството, че ще припадне.

- Абсолютно невъзможно ми е да продължа - заяви накрая тя, докато гримьорът леко попиваше мъничките перли пот, които бяха започнали да се образуват по линията на косата й по най-отвратителен начин. - Изпарявам се от тази жега, Лойд.

- Само още една сцена, скъпа. Само още една. Погледни ъгъла на светлината, влизаща през прозореца. Кожата ти със сигурност ще сияе. Моля те, Франческа, ти си истинска принцеса. Моята изящна, безукорна принцеса.

Как можеше да му откаже?

Лойд я поведе към един знак, отбелязан на пода, недалеч от камината. Тя беше разбрала, че началото на филма се върти около пристигането на млада английска ученичка в плантация в Мисисипи, където трябва да стане булка на усамотилия се собственик, мъж, който Франческа прие, че трябва да прилича на Рочестър от „Джейн Еър“, макар че Флетчър Хол й изглеждаше прекалено мазен, за да бъде романтичен герой. За нещастие на ученичката, но за щастие на Франческа, Лусинда трябваше да умре трагично още същия ден. Франческа вече си беше представила великолепната сцена, която възнамеряваше да изиграе с подобаващо количество сдържана страст. Предстоеше й да открие какво общо имаха плантаторът и Лусинда с основната история, която се развиваше в наши дни и изглежда, включваше голям брой женски образи, но тъй като тя нямаше да се появява в тази част от филма, това не я интересуваше.

Лойд избърса челото си с чиста кърпичка и отиде до Флетчър Хол.

- Искам да се приближиш зад Франческа, да поставиш ръце на раменете й и после да повдигнеш косата й отстрани, така че да можеш да целунеш врата й. Франческа, помни, че ти си била закриляна цял живот. Докосването му те шокира, но ти доставя удоволствие. Разбираш ли?

Тя почувства как между гърдите й се стича вадичка пот.

- Разбира се, че разбирам - отвърна сърдито. Гримьорът дойде и й напудри врата. Тя го накара да държи огледало, така че да може да провери резултата.

- Помни, Флетчър - продължи Лойд, - не искам да целуваш врата й наистина, а само да си представиш целувката. Добре тогава, да го изрепетираме.

Франческа зае мястото си само за да изтърпи още едно безконечно отлагане за донагласяване на светлината. После някой забеляза мокро петно на гърба на фрака на Флетчър, където се беше изпотил, и Сали трябваше да донесе резервното.

Франческа тропна с крак.

- Още колко дълго ще ме държиш тук? Няма да се примиря с това! Давам ти още точно пет минути, Лойд, и после си тръгвам!

Той я изгледа смразяващо.

- Хайде, Франческа, дръж се професионално. Всички тези хора също са уморени.

- Всички тези хора не носят десеткилограмов костюм. Искам да видя какви професионалисти щяха да бъдат, ако се задушаваха до смърт!

- Само още няколко минути - каза той успокоително, после сви дланите си в юмруци и ги постави драматично пред гърдите си. - Използвай напрежението, което усещаш, Франческа. Използвай напрежението в сцената си. Предай го на Лусинда - младо момиче, изпратено в непозната страна, за да се омъжи за мъж, когото не е виждала. Тишина. Тихо, тихо, тихо. Позволете на Франческа да почувства напрежението си.

Озвучителят, който беше зает с голите гърди на Франческа през по-голямата част от деня, се наведе към оператора:

- Искам да почувствам напрежението й.

- Нареди се на опашката, брато.

Най-накрая новият фрак пристигна и сцената беше заснета.

- Не мърдайте! - извикай Лойд веднага щом приключиха. -Трябва ни само близък план на Флетчър, който целува врата на Франческа, и сме готови. Ще отнеме само секунда. Готови ли са всички?

Франческа изръмжа, но остана на място. Беше изтърпяла толкова много - още няколко минути нямаха значение. Флетчър постави ръце на раменете й и повдигна косата й. Тя мразеше да я докосва. Беше прекадено обикновен, не беше изобщо нейният тип мъж.

- Извий малко повече врата си, Франческа - нареди й Лойд. - Грим, къде си?

- Тук съм, Лойд.

- Давай тогава.

Гримьорът изглеждаше озадачен.

- Какво ти трябва?

- Какво ми трябва ли? - Лойд повдигна ръцете си в драматичен жест на фрустрация.

- О, ясноооо. - Гримьорът направи извинителна гримаса, после извика на Сали, която стоеше точно зад камерата. - Хей, Калаверо, протегни се към кутията ми, ако обичаш, и ми подхвърли зъбките на Флетчър?

Зъбките на Флетчър?

Франческа почувства как стомахът й се обърна.

7

- Зъбки! - изпищя тя. - За какво са му притрябвали на Флетчър зъбки?

Сали плесна отвратителния предмет в ръката на гримьора.

- Това е вампирски филм, скъпа. Какво очакваш да носи - прашки ли?

Франческа имаше чувството, че е в ужасен кошмар. Тя се отдръпна от Флетчър Хол и се нахвърли върху Байрон.

- Ти ме излъга! - извика тя. - Защо не ми каза, че това ще е вампирски филм? От всички смотани, мухлясали... Боже, ще те осъдя за това. Ще те съдя през всеки миг от нелепия ти живот. Ако си помислиш и за момент, че ще позволя името ми да се появи в... в... - Тя не можеше да изрече думата отново, наистина не можеше! В ума й проблесна образът на Мариса Беренсон, изящната Мариса, която чува какво се е случило с бедната Франческа Дей и се смее, докато по алабастровите й бузи не рукнат потоци от сълзи.

Франческа стисна юмруци и изплака:

- Кажи ми незабавно за какво се разказва в този отвратителен филм!

Лойд подсмръкна, очевидно обиден.

- За живота и смъртта, за трансфера на кръв, за самата същност на живота, преминаваща от един човек към друг. Метафизични събития, за които ти очевадно не знаеш нищо. - Той се отдалечи разсърден.

Сали пристъпи напред и кръстоса ръце, очевидно се наслаждаваше на ситуацията.

- Филмът е за група стюардеси, които наемат имение, което се смята за обитавано от духове. Предишният собственик изсмуква кръвта им една по една - това е добрият стар Флетчър, който прекарва последния век, вехнейки по изгубената си любов Лусинда. Има и втори сюжет с женски вампир и мъж стриптийзьор, но това е по към края.

Франческа не искаше да слуша повече. Хвърли бесен поглед към всички и се отдалечи от сцената. Кринолинът на роклята се люлееше около нея, а кръвта кипеше във вените й, докато се носеше през имението към фургоните в търсене на Лу Стайнър. Бяха я направили на глупачка! Беше продала дрехите си и бе пропътувала половината свят, за да играе второстепенна роля във вампирски филм!

Треперейки от гняв, тя откри Стайнър, седнал зад метална маса под дърветата близо до камиона с храната. Обръчът на роклята се повдигна откъм гърба й, когато спря внезапно, и се удари в краката на масата.

- Приех тази работа, защото чух, че господин Байрон има репутация на изтъкнат режисьор! - заяви тя, жестикулирайки ядосано.

Той вдигна поглед от полуизядения си сандвич.

- Кой ти каза това?

Пред очите й заплува самодоволният образ на Миранда Гуимуик и всичко й стана ослепително ясно. Миранда, която се предполагаше, че е феминистка, беше саботирала друга жена в заблуден опит да защити брат си.

- Той ми каза, че прави духовни послания! - възкликна Франческа. - Какво общо има всичко това с духовните послания или с жизнената сила, или с Фелини, за бога!

Стайнър се подсмихна.

- А защо си мислиш, че го наричаме Лорд Байрон? От устата му и гоената звучат като поезия. Разбира се, те си остават говна, когато приключи с тях, но ние не му го казваме. Евтин с и работи бързо.

Франческа все още се опитваше да вярва, че става въпрос за недоразумение, че съществува някакъв малък лъч надежда, за което настояваше оптимистичната й натура.

- Ами „Златната палма“? - попита вцепенено.

- Златната какво?

- Палма. - Чувстваше се като глупачка. - Филмовият фестивал в Кан.

Лу Стайнър я зяпна за момент, преди да се разсмее толкова силно, че изплю малко парче шунка.

- Захарче, единствената палма, с която Лорд Байрон си е имал работа, е онази в гащите му. Последният филм, който направи за мен, беше съвместно режисираният „Клането“, а този преди него беше „Аризонските затворнички“. Представи се много добре в автокината.