Черният понеделник се завърна с пълна сила. Тази сутрин, точно след като беше изпълзял от леглото и стоеше под душа в опит да накара кървясалите си очи да останат отворени, Мечката беше дошъл и му прошепна в ухото.

Вече е почти Хелоуин, Бодин. Къде ще се скриеш тази година?

Дали беше пуснал студената вода докрай, но Мечката остана.

Как, по дяволите, един безполезен смотаняк като теб мисли, че може да си изкарва прехраната на една и съща планета с мен?

Дали се отърси от спомена, щом храната пристигна заедно със Скийт, който се намести в сепарето. Той бутна чинията си през масата и се извърна, когато Скийт взе вилицата му и я забоде в кървавата пържола.

- Как се чувстваш днес, Дали?

- Не мога да се оплача.

- Снощи пи доста.

Дали сви рамене.

- Тази сутрин потичах няколко мили. Направих малко лицеви опори. Поизпотих се.

Скийт го погледна, хванал ножа и вилицата.

- Аха.

- Какво, по дяволите, означава това?

- Нищо, освен дето смятам, че черният понеделник отново те е връхлетял.

Той си пийна от чашата с кафе.

- Нормално е да се чувствам депресиран към края на сезона - твърде много мотели, твърде много време на път.

- Особено когато дори не си се доближил до някой от основните турнири.

- Турнирът си е турнир.

- Конски фъшкии. - Скийт се върна към стека. Възцариха се няколко минути мълчание.

Най-накрая Дали проговори.

- Чудех се дали и Никлаус има черни понеделници.

Скийт трясна вилицата си.

- Не започвай отново да мислиш за Никлаус! Всеки път когато започнеш да мислиш за него, играта ти отива по дяволите.

Дали отмести кафето си и взе сметката.

- Дай ми няколко амфетки, ако обичаш.

- По дяволите, Дали, мислех, че щеше да отказваш тези неща.

- Искаш ли да остана в играта днес, или не?

- Разбира се, че искам, но не ми харесва начинът, по който го правиш напоследък.

- Просто се успокой, ако обичаш, и ми дай шибаните хапчета!

Скийт поклати глава и се подчини, като бръкна в джоба си и бутна черните капсули през масата. Дали ги сграбчи. Докато ги поглъщаше, не му убегна почти смешното противоречие между грижите, които полагаше за спортното си тяло, и издевателството, на което го подлагаше под формата на липса на сън, пиене и уличната фармация от джобовете на Скийт. И все пак това нямаше значение. Взря се в парите, които бе оставил на масата. Когато си роден Бодин, е почти сигурно, че няма да умреш от старост.

- Тази рокля е отвратителна!

Франческа изучаваше отражението си в голямото огледало, поставено в края на фургона, определен за импровизирана гардеробна. Очите й бяха уголемени за екрана с кехлибарени сенки и дебел слой туш за мигли, а косата й беше разделена на път, опъната гладко по слепоочията й и събрана на букли, които падаха над ушите. Фризурите от онзи период бяха едновременно очарователни и ласкателни, така че тя се спогоди с мъжа, който току-що бе приключил с косата й, но роклята беше друга работа. За набитото й за модата око безвкусната розова тафта със слоеве волани от нагъната бяла дантела по долната част изглеждаше като пресладен ягодов екпер. Горната част беше толкова прилепнала, че едва дишаше, а г ърдите й бяха толкова повдигнати, че всичко освен зърната беше изхвръкнало навън. Роклята успяваше да изглежда едновременно захаросана и вулгарна и изобщо не приличаше на костюмите, които Мариса Беренсон носеше в „Бари Линдън“.

- Със сигурност не отговаря на очакванията ми и не бих могла да я нося - каза тя твърдо. - Ще трябва да направиш нещо.

Сали Калавера дръпна малко по-силно от необходимото една розова панделка.

- Този костюм е създаден специално за ролята.

Франческа се смъмри, че не е обърнала достатъчно внимание на роклята вчера, когато Сали й я мереше. Но тогава беше толкова разсеяна от изтощение и от факта, че Лойд Байрон се беше оказал така неразумно упорит, когато му се оплака от ужасните условия на живот, че едва погледна костюма. Сега оставаше по-малко от час, преди да се яви на снимачната площадка за първата от трите си сцени. Поне мъжете във филмовата компания бяха отзивчиви, намериха й по-удобна стая с отделна баня, донесоха й храната заедно с джина, за който си беше мечтала. Макар че „кокошарникът“ с малките си прозорци и светъл фурнир беше истинско извращение, тя спа като заклана и дори на сутринта се събуди изпълнена с очакване - а сега този костюм!

След като се извърна, за да види гърба на роклята, тя реши да се опита да убеди Сали.

- Със сигурност имаш и нещо друго. Абсолютно никога не нося розово.

- Това е костюмът, който Лорд Байрон одобри, и аз не мога да направя нищо повече. - Сали затегна и последните кукички, които закопчаваха гърба на роклята и издърпа връзките по-грубо от необходимото.

Франческа изстена тихо от неудобното пристягане.

- Защо все го наричаш с това нелепо име, Лорд Байрон?

- Щом задаваш този въпрос, значи, не го познаваш много добре.

Франческа отказваше да позволи на гардеробиерката или на костюма да развали настроението й. Все пак горката Сали трябваше да работи в този ужасен фургон всеки ден. Това би вбесило всеки. Напомни си, че й е дадена роля в престижен филм. Освен това външният й вид беше достатъчно поразителен, че да засенчи всеки костюм, дори този. И все пак задължително трябваше да направи нещо, за да получи хотелска стая. Нямаше намерение да прекара още една нощ на място, което не предлагаше обслужващ персонал.

Френските токчета на чехлите й скърцаха по чакъла, докато вървеше по алеята и се отправяше към плантаторската къща, а огромната й рокля с кринолин се полюшваше около нея. Този път нямаше да допусне грешката, която направи вчера, да се опитва да преговаря с лакеите. Този път щеше да отиде направо при продуцента с цял списък оплаквания. Вчера Лойд Байрон й беше казал, че иска персоналът и актьорите да живеят заедно, за да се създаде екипен дух, но тя подозираше, че просто е стиснат. По нейно мнение появата в престижен филм не можеше да компенсира живеенето й като варварин.

След няколко упътвания тя най-сетне намери Лу Стайнър, продуцента на „Делта Блъд“. Беше в коридора на имението „Уентуърт“, точно до гостната, където подготвяха снимачната площадка. Развлеченият му вид я порази. Дундест и неизбръснат, със златен анкх символ, висящ в отворената яка на хавайската му риза, изглеждаше така, сякаш продава откраднати часовници на някой ъгъл в Сохо. Тя прескочи електрическите кабели, навити по килима на коридора, и се представи. Когато той вдигна поглед от клипборда си, Франческа започна да изброява оплакванията си, като в същото време запази усмивката на лицето си.

- ...затова, господин Стайнър, не мога да прекарам още една нощ в това ужасно място. Сигурна съм, че разбирате. Трябва да получа хотелска стая, преди да се стъмни. - Тя го загледа победоносно. - Толкова е трудно да се спи, когато се тревожиш, че хлебарките ще те погълнат.

Той отдели няколко мига да погледа влюбено повдигнатите й гърди, после издърпа един сгъваем стол и седна в него, като се разкрачи толкова широко, че тъканта на панталона се опъна по бедрата му.

- Лорд Байрон ми каза, че си истинска хубавица, но не му повярвах. Това показва колко съм глупав. - Той издаде неприятен цъкащ звук с уста. - Единствено главните актьори и актриси имат хотелски стаи, сладкишче, и то само заради договорите им. Докато простолюдието трябва да търпи лишения.

- Простолюдието? - тросна се тя, напълно забравяйки всички усилия за смирение. Всички хора в този бранш ли бяха толкова гнусни? Почувства раздразнение към Миранда Гуинуик. Дали Миранда знаеше колко неприятни ще са условията тук?

- Ако не искаш работата - каза Лу Стайнър и сви рамене, - има дузина други кукли, които могат да дотичат тук още този следобед и да заемат мястото ти. Негово величество те нае, не аз.

Кукла! Франческа усещаше как зад клепачите й започна да се натрупва червена мъгла, но точно когато отвори устата си да избухне, една ръка полегна на рамото й.

- Франческа! - възкликна Лойд Байрон, обърна я към себе си, целуна я по бузата и разтопи гнева й. - Изглеждаш абсолютно очарователно! Нали е чудесна, Лу? Тези зелени котешки очи! Тази невероятна уста! Не ти ли казах колко идеална ще е за Лусинда, струваше си всяко пени, за да я доведем тук.

Франческа понечи да му припомни, че тя е дала тези пенита и че си иска всяко едно от тях обратно, но преди да успее да каже нещо, Лойд Байрон продължи:

- Роклята я брилянтна. Невинно детинска и все пак чувствена. Харесва ми косата ти. Хей, всички, това е Франческа Дей!

Франческа отвърна на представянето, а после Байрон я дръпна настрани, извади бледожълта кърпичка от джоба на ваниловите си къси панталони, шити по поръчка, и внимателно я притисна към челото си.

- Ще снимаме сцените ти днес и утре, а камерата ми ще е в истински възторг. Нямаш никакви реплики, така че няма причина да си нервна.

- Изобщо не съм нервна - заяви тя. Боже мили, беше излизала с принца на Уелс. Как изобщо някой можеше да си помисли, че нещо подобно ще я изнерви? - Лойд, тази рокля...

- Чудесна е, нали? - Той я поведе към гостната, като я насочи между две камери и гора от светлини в предната част на снимачната площадка, която беше обзаведена със столове в стил „Хепълуайт“, тапицирано диванче и свежи цветя в стари сребърни вази. - В първия кадър ще стоиш пред онези прозорци. Ще те осветяваме отзад, така че всичко, което трябва да правиш е да се движиш напред, когато ти кажа, и да оставиш великолепното си лице бавно да дойде на фокус.

Споменаването на великолепното й лице успокои част от възмущението й заради отношението към нея и тя го погледна по-мило.

- Мисли за жизнената сила - напътстваше я той. - Гледала си Фелини с неговите мълчаливи герои. Макар че Лусинда не казва и дума, присъствието й трябва да се излъчва от екрана и да сграбчи публиката за гърлото. Тя е символ на недостижимото. Жизненост, сияние, магия! - Той сви устни. - Боже, надявам се, че няма да е толкова езотерично, че кретените в публиката да пропуснат смисъла.