Сюзън Филипс - Мис Каприз

Никълъс поклати глава.

- Той е от приятелите на Миранда. Ела в трапезарията, скъпа. Искам да ти покажа новия Де Кунинг.

Франческа послушно огледа картината, после поговори с няколко от приятелите на Ники. Забрави за Лойд Байрон, докато Миранда Гуинуик не я притисна точно когато двамата с Никълъс се приготвяха да тръгват.

- Поздравления, Франческа - каза тя. - Чух чудесните новини. Изглежда, имаш талант всеки път да успяваш да си стъпиш на краката. Като котка...

Франческа откровено не харесваше сестрата на Никълъс. Намираше Миранда за суха и чуплива като клонка, на каквато приличаше, и в същото време смехотворно свръхпокровителствена към брат си, който беше достатъчно голям, за да се грижи сам за себе си. Двете жени отдавна се бяха отказали от опитите си да изразяват нещо повече от куха любезност една към друга.

- Като говорим за котки - каза тя любезно, - изглеждаш божествено, Миранда. Много е хитро да комбинираш ивици и карета. Но за какви чудесни новини говориш?

- За филма на Лойд, разбира се. Преди да си тръгне, ми каза, че те е избрал за важна роля. Всички наоколо позеленяха от завист.

- Ти наистина ли му вярваш? - Франческа повдигна едната си вежда.

- Не трябва ли?

- Разбира се, че не. Не съм изпаднала дотолкова, че да се появявам в четвъртокласни филми.

Сестрата на Никълъс отметна глава и се разсмя, а очите й заблестяха с нехарактерна светлина.

- Горката Франческа. Четвъртокласни, казваш. Мислех, че познаваш всички. Очевидно не си толкова au courant¹³, за ковкото се представяш.

Франческа, която се смяташе за най-осведомения човек, едва успя да прикрие раздразнението си.

- Какво имаш предвид?

- Извинявай, скъпа, нямах намерение да те обиждам. Просто съм изненадана, че не си чувала за Лойд. Той спечели „Златната палма“ в Кан преди четири години, не помниш ли? Критиците полудяха по него - филмите му са изумителни алегории - и всички са сигурни, че новата му продукция ще бъде огромен успех. Той работи само с най-добрите.

Франческа почувства лек пристъп на вълнение, докато Миранда продължаваше да изброява всички известни актьори, с които Байрон беше работил. Въпреки машинациите си, Миранда Гуинуик беше ужасен сноб и ако тя смяташе Лойд Байрон за уважаван режисьор, Франческа реши, че трябва да обмисли по-добре предложението му.

За нещастие, веднага щом напуснаха дома на сестра му, Ники я заведе в един частен клуб, който тъкмо беше открит в „Челси“. Останаха почти до един и после той отново й предложи брак и се скараха ужасно - този път за последно, ако зависеше от нея - така че не успя да си легне до много късно. В резултат на това се събуди доста след обяд на следващия ден, и то само защото Миранда й позвъни да я пита някаква глупост за някаква шивачка.

Скочи от леглото и прокле домашната прислужница на Сиси, че не я е събудила по-рано, после прелетя през килимите на гостната спалня, развързвайки колана на кремавата си нощница „Натори“. Набързо си взе душ, обу чифт черни вълнени панталони и облече пурпурножълт пуловер на „Соня Рикел“. Сложи минимум грим, само руж, сенки и гланц за устни, обу боти до глезена с цип и се втурна към хотела на Байрон, където администраторът я информира, че режисьорът вече е освободил стаята си.

- Оставил ли е съобщение? - попита тя, потрепвайки нетърпеливо с нокът.

- Ще проверя.

Администраторът се върна след миг с плик в ръката. Франческа го разкъса и бързо прочете съобщението.

Hosannas¹⁴, скъпа Франческа,

Ако четеш това писмо, значи, си се осъзнала, макар че беше абсолютно нехуманно от твоя страна да не ми се обадиш, преди да тръгна. Трябваш ми в Луизиана този петък, най-най-късно. Хвани самолета до Гълфпорт, Мисисипи, и наеми шофьор да те закара до плантацията „ Уентуърт “ според приложеното описание. Моят асистент ще подготви разрешителното за работа, договора и т.н., когато пристигнеш, и ще ти възстанови пътните разходи. Телеграфирай съгласието си незабавно на адреса на плантацията, така че отново да мога да дишам спокойно.

Чао, моя красива нова звезда!

Франческа натъпка указанията в чантичката си заедно с бележката от Байрон. Помнеше колко изящно изглеждаше Мариса Беренсон и в „Кабаре“, и в „Бари Линдън“ и колко й завиждаше, когато я видеше в някой филм. Колко великолепен начин да изкарва пари.

После се намръщи, когато си спомни коментара на Байрон за възстановяването на пътните й разходи. Защо не го беше хванала по-рано, за да уреди билета. Сега трябваше да го плаща сама, а беше почти сигурна, че няма достатъчно пари за самолетен билет в сметката си. Нелепата ситуация с кредитната й карта временно беше изключила тази възможност, а след предишната нощ отказваше категорично да говори с Ники. Откъде щеше да вземе пари за самолетен билет? Погледна часовника на рецепцията и видя, че закъснява за часа при фризьора си. С въздишка хвана чантата под мишница. Щеше да измисли нещо.

- Извинете, господин Бодин. - Хубавичката стюардеса на „Делта“ спря до мястото на Дали. - Имате ли нещо против да ми дадете автограф за племенника? Той играе в гимназиалния отбор по голф. Казва се Матю и ви е голям почитател.

Дали огледа гърдите й с одобрителна усмивка и после насочи очи към лицето й, което не беше толкова хубаво като останалата част от нея, но все пак беше доста приятно.

- С удоволствие - отговори, като взе листа и химикалката, които тя му подаваше. - Надявам се, че играе по-добре, отколкото аз напоследък.

- Вторият пилот ми каза, че сте имали известни проблеми във Файърстоун преди няколко седмици.

- Захарче, аз създадох проблемите във Файърстоун.

Тя се разсмя кокетно, а после снижи глас, така че само той да я чува.

- Обзалагам се, че сте създавали проблеми на много места и извън голф игрището.

- Правя каквото мога. - Той й се усмихна лениво.

- Потърси ме следващия път, като си в Лос Анджелис, става ли? - Тя написа нещо на листа, който той й върна, скъса го и му го даде с усмивка.

Докато стюардесата се отдалечаваше, Дали набута хартията в джоба на джинсите си, където тя изшумоли заедно с листа на момичето от „Авис“, което му го беше пъхнало на заминаване от Лос Анджелис.

Скийт изсумтя към него от седалката до прозореца.

- Обзалагам се, че няма племенник, или ако има, той никога не е чувал за теб.

Дали отвори издание с меки корици на „Закуска за шампиони“ от Вонегът и се зачете. Мразеше да говори със Скийт в самолети. Той не обичаше да пътува, освен ако не се намираше върху четири гуми на междущатската магистрала. Редките пъти, в които се налагаше да изоставят ривиерата на Дали, за да летят през страната за някой турнир - като това пътуване от Атланта до Лос Анджелис и обратно - обикновено раздразнителният Скийт се вкисваше напълно.

Сега той погледна намръщено Дали.

- Кога най-сетне ще пристигнем? Мразя тези проклети самолети и не искам да започваш отново със законите на физиката. Ти знаеш и аз знам, че между нас и земята няма нищо освен въздух, а от въздуха не се очаква да задържа нещо толкова голямо.

Дали затвори очи и каза благо.

- Млъквай, Скийт.

- Не ми заспивай. По дяволите, Дали, сериозен съм! Знаеш колко много мразя да летя. Най-малкото, което можеш да направиш, е да останеш буден и да ми говориш.

- Уморен съм. Миналата нощ не спах достатъчно.

- Нищо чудно. Пирува до два сутринта, а после доведе онова краставо псе с теб.

Дали отвори очи и погледна косо Скийт.

- Не мисля, че на Астрид ще й хареса да я наричат краставо псе.

- Не тя! Кучето, глупако! По дяволите, Дали, можех да чуя как онзи помияр скимти през стените на мотела.

- А какво трябваше да направя? - попита Дали, като се обърна, за да срещне намръщеното изражение на Скийт. - Да го оставя да умре от глад край магистралата?

- Колко даде на служителите на рецепцията на мотела, преди да тръгнем днес?

Дали промърмори нещо, което Скийт не чу добре.

- К’во каза? - попита той войнствено.

- Казах сто! Сто сега и сто другата година, когато се върна и намеря кучето в добро състояние.

- Проклет глупак - промърмори Скийт. - Ти и твоите бездомници. Имаш псета, настанени в мотелите на трийсет щата. Дори не знам как не им губиш бройката. Кучета. Избягали деца...

- Дете. Само едно е и го качих на автобуса още същия ден.

- Ти и проклетите ти бездомници.

Дали огледа бавно Скийт от главата до петите.

- Да - каза той. - Аз и моите проклети бездомници.

Това накара Скийт да замълчи за малко, а точно от това имаше нужда Дали. Той отвори книгата си за втори път и от нея в скута му изпаднаха три сини листа. Разгъна ги, като огледа канта с лудуващи Снупита в горната част и редицата от целувки в долната, и после започна да чете.

Скъпи Дали,

Лежа край басейна на Роки Хали, а от скандалността ме дели само един миниатюрен бански. Помниш ли Сю ЛуисДжеферсън, малкото момиче, което работеше в „Деъри Куин “ на бара с шейковете и разочарова родителите си, като замина на север, вместо в Източнотексаската баптистка църква, защото искаше да е мажоретка на „Бойлмаркър “, но вместо това забременя след щатския мач в Охайо от един лайнбекър? („Пардю “ загубиха 21 на 13). Както и да е, припомних си дните преди няколко години, когато Сю Луис все още беше в Уайнет и се чувстваше като царица, а гаджето й започваше да й омръзва. Веднъж си поръчах ванилов шоколад с пръчици отгоре, а тя ми каза: „Струва ми се, че животът е като сладоледа, Холи Грейс. Или е толкова вкусен, че те побиват тръпки, или се разтапя в ръката ти и целият се омазваш“.

Животът се разтапя, Дали.

След като надскочих нормата с петдесет процента за онези кръвопийци в „ Спортс Екуипмънт Интернешънъл“, миналата седмица новият вицепрезидент ме извика в кабинета си и ми каза, че повишават друг за регионален мениджър продажби. Тъй като този Някой Друг се оказа мъж и едва си беше изпълнил нормата за миналата година, побеснях и го заплаших с процес за равнопоставеност на половете. Той отвърна: „Хайде сега, скъпа. Вие, жените, сте толкова чувствителни към подобни неща. Искам да ми имаш доверие “. На което му отвърнах, че напълно му вярвам, че ще се възбуди в дом за възрастни жени. Последваха още няколко разгорещени размени на реплики, което е причината сега да лежа под номер 22 край басейна, а не да живея по летищата.