Макар да не го знаеше, Миранда не бе единственият умислен човек на партито тази вечер. Въпреки привидната си веселост, Франческа беше нещастна. Предишния ден тя имаше среща със Стюарт Бесет, управител на най-престижната модна агенция в Лондон, за да го помоли за работа. Макар че нямаше желание да гради кариера, в нейния социален кръг моделството беше приемлив начин за печелене на пари и тя бе решила, че това може да е поне временен отговор на смущаващите й финансови проблеми.

Но за нейно смайване, Стюарт й беше казал, че е твърде ниска.

- Без значение колко е красив моделът, ако иска да дефилира, трябва да е над метър и седемдесет и два. Докато ти си само метър и петдесет и седем. Разбира се, мога да ти дам някаква друга работа, например като фотомодел, обаче първо ще трябва да направим няколко пробни снимки.

Тогава Франческа избухна, разкрещя му се, че е била фотографирана за някои от най-престижните списания в света и че няма нужда от пробни снимки като някакъв аматьор. Сега осъзнаваше, че е било глупаво от нейна страна да се разстройва така, но тогава просто не беше в състояние да се сдържи.

Макар че от смъртта на Клоуи бе изминала година, Франческа все още трудно приемаше липсата на майка си. Понякога тъгата й сякаш беше жива, осезаем обект, увит около нея. Първоначално приятелите й съчувстваха, но след няколко месеца, изглежда, започнаха да смятат, че трябва да забрави тъгата си като миналогодишната дължина на подгъвите. Тя се страхуваше, че ще спрат да я канят, ако не демонстрира повече веселост, а мразеше да остава сама, така че най-накрая се беше научила да скрива чувствата си. Когато беше на обществено място, се смееше и флиртуваше, сякаш всичко е наред.

За нейна изненада, смехът й помагаше, и последните няколко месеца усещаше, че най-сетне започва да се изцелява. Понякога дори изпитваше смътни пристъпи на гняв към Клоуи. Как майка й бе могла да я изостави така, с армия от кредитори, които чакаха като ято скакалци да разграбят всичките й притежания? Но гневът не продължаваше дълго. Сега, когато бе вече твърде късно, Франческа разбираше защо Клоуи е изглеждала толкова уморена и разсеяна през последните месеци от живота си.

Само седмици след смъртта на майка й на прага започнаха да се появяват мъже в костюми от три части с правни документи и алчни очи. Първо изчезнаха бижутата на Клоуи, после астън мартинът и картините. Накрая беше продадена и самата къща. Това уреди и последния от дълговете, но остави Франческа само с няколкостотин паунда, повечето от които вече бяха изхарчени и тя временно се настани в дома на Сиси Кавендиш, една от най-старите приятелки на Клоуи. За жалост, Франческа и Сиси никога не се бяха разбирали добре и от началото на септември Сиси бе дала ясно да се разбере, че иска Франческа да се изнесе. А тя не беше сигурна колко още ще може да я залъгва с мъгляви обещания.

Насили се да се разсмее на шегата на Талмедж Бътлър и се опита да намери утеха в идеята, че безпаричието е досадна, но временна ситуация. В другия край на помещението зърна Никълъс в морскосиньо сако на „Гивс енд Хокс“ и панталон с басти. Ако се омъжеше за него, щеше да има парите, от които се нуждаеше. Беше обмислила сериозно тази идея през един следобед преди няколко седмици, и то само за съвсем кратък миг, след като получи телефонно обаждане от някакъв извънредно омразен мъж, който я заплаши с какви ли не неприятни неща, ако не направи плащане по кредитната си карта. Не, Никълъс Гуинуик не беше решение на проблемите й. Тя презираше жените, които бяха толкова отчаяни, толкова несигурни в себе си, че се женеха за пари. Беше само на двайсет и една. Бъдещето й бе твърде специално, твърде пълно с обещания, за да го съсипе заради някаква временна спънка. Скоро щеше да се случи нещо. Всичко, което трябваше да направи, бе да чака.

- ...само боклук, който ще превърна в изкуство.

Дочутото изречение, привлякло вниманието на Франческа, бе произнесено от елегантен мъж, който приличаше на Ноел Кауърд, с късо цигаре и фризирана коса. Той се откъсна от Миранда Гуинуик, за да се материализира до нея.

- Здравей, скъпа - каза й. - Ти си невероятно красива, а аз чакам цяла вечер, за да те получа. Миранда каза, че ще ми харесаш.

Тя се усмихна и постави ръка върху неговата протегната длан.

- Франческа Дей. Надявам се, че съм си струвала чакането.

- Лойд Байрон. Напълно си струваше. Срещали сме се и преди, макар че сигурно не си спомняш.

- Напротив, помня много добре. Ти си приятел на Миранда, известен филмов режисьор.

- Само наемник, опасявам се, който отново се продаде за един пробит долар. - Той отметна драматично глава и заговори на тавана, като изпусна идеално кръгче дим. - Какво мизерно нещо са това, парите. Карат необикновените хора да правят какви ли не покварени неща.

Очите на Франческа се разшириха дяволито.

- Колко точно покварени неща сте направили, ако позволите да попитам?

- Твърде, твърде много. - Той си пийна от водната чаша, щедро напълнена с нещо, което приличаше на чист скоч. -Всяка връзка с Холивуд развращава. Аз обаче съм решен да сложа собствения си отпечатък дори върху най-глупавия комерсиален продукт.

- Какъв невероятен кураж! - Тя се усмихна с, както се надяваше, възхищение, макар че всъщност беше развеселена от почти съвършената му пародия на отегчен от света режисьор, насилван да прави компромиси с изкуството.

Очите на Лойд Байрон проследиха скулите й, а после се плъзнаха по устните - в погледа му имаше достатъчно възхищение, но никаква страст, което й подсказа предпочитанието му към мъжката компания. Той сви устни и се наведе напред, сякаш споделяше голяма тайна. - След два дни, скъпа Франческа, заминавам за забравената от бога Мисисипи, за да започна снимките на нещо, наречено „Делта Блъд“ - сценарий, който собственоръчно трансформирах от окаян боклук в силно духовно послание.

- Обожавам духовните послания - изгука тя и си взе нова чаша шампанско от преминаващия келнер, докато тайно изучаваше Сара Фаргейт-Смит, облечена в рокля на ивици от тафта, и се опитваше да реши дали е на „Адолфо“, или на „Валентино“.

- Възнамерявам да направя „Делта Блъд“ алегория, послание за почит както към живота, така и към смъртта. - Той направи драматичен жест с чашата, без да разсипе и капка. -Месекващият цикъл на естествения ред. Разбираш ли?

- Несекващите цикли са тясната ми специалност.

За момент той сякаш се вглеждаше през кожата й, после драматично затвори очи.

- Мога да усетя жизнената ти сила да пулсира толкова могъщо във въздуха, че дъхът ми секва. Ти изпращаш невидими вибрации дори с най-лекото движение на главата си. - Притисна ръка към бузата си. - Абсолютно никога не греша за хората. Докосни кожата ми. Със сигурност е лепкава.

Тя се разсмя.

- Вероятно скаридите са били престояли.

Той грабна ръката й и целуна пръстите й.

- Любов. Влюбих се. Задължително трябва да участваш в моя филм. От момента, в който те видях, знаех, че ще си идеална за ролята на Лусинда.

Франческа повдигна вежда.

- Аз не съм актриса. Какво те накара да мислиш така?

Той се намръщи.

- Никога не лепя етикети на хората. Ти си това, което възприемам, че си. Ще кажа на моя продуцент, че просто отказвам да снимам филма без теб.

- Не смяташ ли, че това е малко крайно? - попита го Франческа с усмивка. - Познаваш ме от пет минути.

- Познавал съм те през целия си живот, аз винаги се доверявам на инстинктите си. Това ме отличава от останалите. -Устните му оформиха идеален овал и изпуснаха второ кръгче от дим. - Ролята е малка, но запомняща се. Експериментирам с идеята за физическото и духовното пътуване във времето -южняшка плантация в пика на просперитета й през осемнайсети век и после в наши дни, потънала в разруха. Искам да те използвам в началото в няколко кратки, но безкрайно забележителни сцени, в ролята на млада английска девица, която идва в плантацията. Тя не говори, но присъствието й абсолютно завладява екрана. Ролята може да се превърне в образцова, ако се интересуваш от сериозна кариера.

За частица от секундата Франческа изпита див, лудешки безразсъден пристъп на изкушение. Филмова кариера би могла да е идеалният отговор на всичките й финансови затруднения, а и драматизмът на изпълнението винаги я беше привличал. Помисли си за приятелката си Мариса Беренсон, която, изглежда, се чувстваше идеално с филмовата си кариера, и после почти се разсмя на глас на наивността си. Истинските режисьори едва ли се примъкваха към непознати жени на коктейли да им предлагат роли.

Байрон бе измъкнал малък подвързан с кожа бележник от джоба на гърдите си и драскаше нещо в него със златна химикалка.

- Трябва да тръгна за Щатите утре, така че ми звънни в хотела предобед. Ето къде съм отседнал. Не ме разочаровай, Франческа. Цялото ми бъдеще зависи от твоето решение. Наистина не можеш да отхвърлиш възможността да се появиш в голям американски филм.

Докато вземаше листа от него и го плъзваше в джоба си, тя се въздържа да изкоментира, че „Делта Блъд“ не й звучи като голям американски филм.

- Беше чудесно да се запознаем, Лойд, но се опасявам, че аз не съм актриса.

Той притисна и двете си ръце - едната с цигарето и другата с питието - към ушите си и заприлича на извънземно, обвито в дим.

- Без негативни мисли! Ти си това, което аз виждам в теб. Творческият ум по никакъв начин не може да си позволи негативни мисли. Позвъни ми предобед, скъпа. Просто трябва да те имам!

С тези думи той се отправи обратно към Миранда. Докато го наблюдаваше, Франческа почувства една ръка да докосва рамото й, а в ухото й някой прошепна:

- Той не е единственият, който трябва да те има.

- Ники Гуинуик, ти си ужасяващ секс звяр - каза Франческа, като се обърна, за да го целуне мимолетно по гладко избръснатата челюст. - Току-що срещнах много забавен дребосък. Познаваш ли го?