Постигна боги11 на последната дупка, а Джони Милър – бърди12. След като играчите подписаха картите с резултатите си, председателят на турнира връчи на Милър трофея за първото място и чек за трийсет хиляди долара. Дали му стисна ръката, потупа няколко пъти Милър по рамото и после отиде да се пошегува още малко с публиката.

- Това получавам, задето снощи позволих на Скийт да ми държи устата отворена и да налива бира в гърлото ми. Старата ми баба щеше да играе по-добре с градинско гребло и кънки.

Дали Бодин бе прекарал цялото си детство в избягване на бащините си юмруци и не би позволил на никого да види, че е наранен.

4

Франческа стоеше в центъра на купчина пръснати по пода вечерни рокли и изучаваше отражението си в стената от огледала, изградена в единия край на спалнята й, която сега беше украсена с копринени тапети на ивици в ни цветове, столове в стил „Луи XV“ и един ранен Матис. Като архитект, погълнат от проекта си, тя изучаваше двайсетгодишното си лице за някакви дяволски несъвършенства, които биха могли да са се появили пакостливо от последния път, когато се беше оглеждала. Малкият й прав нос беше поръсен с безцветна пудра за дванайсет паунда опаковката, клепачите й бяха оцветени в опушени сенки, а миглите й бяха внимателно разделени с мъничък гребен от костенуркова черупка и бяха почернени с точно четири мазки вносен немски туш. Тя сведе критичния си поглед надолу по финото си телосложение, към изящната извивка на гърдите и линията на талията, преди да се отправи към краката, красиво обвити от зелен панталон от велур, идеално допълнен от копринена блуза в цвят слонова кост на „ГТиеро дьо Монци“. Тъкмо я бяха обявили за една от десетте най-красиви жени на Великобритания за 1975 година. Макар че никога не би проявила глупостта да го каже на глас, тя тайно се чудеше защо списанията се бяха занимавали с останалите девет.

Деликатните черти на Франческа притежаваха по-класическа красота от тези на майка й и баба й и бяха много променливи. Дръпнатите й зелени очи можеха да стават студени и отчуждени като на котка, когато беше недоволна, или дръзки като на барманка от Сохо, ако настроението й се променеше. Когато осъзна колко внимание й носи това, тя започна да подчертава приликата си с Вивиън Лий и остави кестенявата си коса да порасне в къдрав облак до раменете, като от време на време я прибираше назад от малкото си лице с фиби, за да изпъкне приликата.

Докато наблюдаваше отражението си, не й хрумваше, че е плиткоумна и суетна, че много от хората, които смяташе за приятели, едва я понасяха. Мъжете я обичаха и това беше всичко, което имаше значение. Тя бе толкова скандално красива, толкова съвършено очарователна, когато вложеше енергията си в това, че само най-добре защитените мъже можеха да й устоят. Да бъдат с Франческа, за тях беше, като да вземат наркотик, и дори след като връзката им приключеше, мнозина откриваха, че се връщат за съсипващ вгори рунд.

Също като майка си, и тя говореше в хиперболи и слагаше думите си в невидим курсив, като представяше дори най-баналните случки като огромни приключения. Носеха се слухове, че е магьосница в леглото, макар че подробностите за това, кой беше проникнал първи в пленителната вагина на прелестната Франческа, с времето се бяха замъглили. Целуваше се отлично, това беше сигурно, облягаше се върху гърдите на мъжа, сгушваше се в ръцете му като чувствено котенце и понякога ближеше устата му с връхчето на малкия си розов език.

Франческа никога не се беше замисляла, че мъжете я обожават, защото се държеше с тях по възможно най-добрия начин. Не беше нужно да търпят небрежността й, постоянната й мудност или обидчивостта й, когато не станеше на нейното. Мъжете я караха да разцъфтява. Поне за малко... докато не се отегчеше. После ставаше невъзможна.

Докато нанасяше коралов гланц върху устните си, не можа да не се усмихне при спомена за най-забележителното си завоевание, макар да беше абсолютно изумена, че той не бе приел добре раздялата им. И все пак какво би могла да направи? Няколко месеца като втора цигулка пред официалните му отговорности бяха внесли хладния полъх на реалността в лудешките горещи мечти за кралско безсмъртие, с които се беше забавлявала - стъклени карети, отварящи се катедрални врати, топовен гръм - фантазии, които не бяха напълно немислими за момиче, израснало в спалня на принцеса.

Когато най-сетне дойде на себе си по отношение на връзката им и осъзна, че не иска да прекара живота си на заден план заради Британската империя, се опита да скъса с него възможно най-чисто. Но той го прие доста зле. И сега го виждаше в онази нощ - с безупречен костюм, с изтънчена фризура и скъпи обувки. Как изобщо би могла да предположи, че мъж, който не си позволява и една гънка отвън, може да страда толкова силно от несигурността си? Спомни си онази вечер преди два месеца, когато бе сложила край на връзката си с най-желания ерген във Великобритания.

Тъкмо бяха свършили да вечерят насаме в апартамента му и лицето му изглеждаше младо и любопитно уязвимо, докато светлината на свещите смекчаваше аристократичните му черти. Тя се взираше в него през масата, върху която бяха подредени ценности на двеста години и китайски порцелан, обкантен с двайсет и четири каратово злато, и се опитваше да го накара да разбере от сериозността на изражението й, че това е много по-трудно за нея, отколкото е възможно да бъде за него.

- Разбирам - каза той, след като му беше изложила по възможно най-милия начин аргументите си защо не могат да продължат приятелството си. И после още веднъж: - Разбирам.

- Наистина ли разбираш? - Тя наклони глава на една страна, така че косата да открие лицето й, позволявайки на светлината да улови двойката кристали, които се полюшваха на ушите й и проблясваха като звезди на фона на кестенявото небе.

Прямият му отговор я шокира.

- Всъщност не. - Той се отблъсна от масата и се изправи рязко. - Изобщо не разбирам. - Погледна надолу към пода и после отново към нея. - Трябва да призная, че доста се увлякох по теб, Франческа, а и ти ми даваше всички основания да смятам, че не съм ти безразличен.

- Не си - отвърна тя откровено. - Разбира се, че не си.

- Но не достатъчно, за да се примириш с всички трудности около мен.

Комбинацията от упорита гордост и болка, която долови в гласа му, я накара да се чувства ужасно виновна. Не се ли предполагаше, че благородниците крият чувствата си без значение от обстоятелствата?

- Наистина са много - напомни му тя.

- Да, нали? - В смеха му имаше горчива нотка. - Беше глупаво да повярвам, че държиш на мен достатъчно, че да се примириш с това.

Сега, в усамотението на спалнята си, Франческа се намръщи за кратко на отражението си в огледалото. Понеже нейното сърце не трепваше пред никого, винаги се изненадваше, когато някой от мъжете, с които имаше връзка, реагираше толкова силно на раздялата им.

И все пак нищо не можеше да се направи. Тя завъртя капачката на гланца и се опита да подобри настроението си, като си затананика британска салонна танцувална мелодия от 30-те години за един мъж, който танцувал с момиче, което танцувало с принца на Уелс.

- Тръгвам, скъпа - каза Клоуи, която се появи на вратата, докато нагласяше пастелното си филцово бомбе върху тъмната си къса къдрава коса. - Ако Хелмут се обади, кажи му, че ще се върна до един.

- Ако Хелмут се обади, ще му кажа, че си умряла. - Франческа сложи ръце на хълбоците си, а канеленокафявите й нокти изглеждаха като малки изрязани бадеми, докато потропваше нетърпеливо с тях по зеления велурен панталон.

Клоуи затегна закопчалката на визоновата яка около врата си.

- Скъпа...

Франческа почувства пристъп на угризение, когато забеляза колко уморена изглежда майка й, но го потисна, като си напомни, че саморазрушителната склонност на Клоуи към мъжете се бе влошила през последните месеци и нейно задължение като дъщеря беше да й го посочи.

- Той е жиголо, мамо. Всички го знаят. Измислен германски принц, който те прави на пълна глупачка. - Франческа се пресегна покрай ароматизираните закачалки в гардероба си към Стойката със златния люспест колан, който бе купила в магазина на „Дейвид Уеб“ последния път, когато беше в Ню Йорк. След като го закопча на кръста си, насочи вниманието си към Клоуи. - Тревожа се за теб, мамо. Под очите ти има сенки и изглеждаш уморена през цялото време. Невъзможно е да се живее с теб. Вчера ми донесе бежово кимоно на „Живанши“ вместо сребърното, за което те помолих.

Клоуи въздъхна.

- Съжалявам, скъпа. Аз... аз мисля за разни неща и не спя добре. Ще ти взема сребърното кимоно утре.

Удоволствието на Франческа, че ще получи правилното кимоно, не успя да засенчи напълно притеснението й за Клоуи. Опита се възможно най-нежно да я накара да разбере колко сериозна е ситуацията.

- Ти си на четиресет, мамо. Трябва да започнеш да се грижиш по-добре за себе си. Боже, не си ходила на масаж на лицето от седмици.

За свое изумление, видя, че е засегнала Клоуи. Спусна се и прегърна набързо майка си за помирение, като внимаваше да не размаже деликатно нанесения руж по скулите й.

- Няма значение - каза. - Аз те обожавам. А ти си все така най-красивата майка в Лондон.

- Което ми напомня, че една майка в тази къща е достатъчна. Вземаш си противозачатъчните, нали, скъпа?

Франческа изстена.

- Не започвай отново...

Клоуи извади чифт ръкавици от щраусова кожа на „Шанел“ и започна да си ги слага.

- Не мога да понеса мисълта, че ще забременееш, докато си още толкова млада. Бременността е толкова опасна.

Франческа отметна косата си зад раменете и се обърна към огледалото.

- Още една причина да не забравям, нали - каза тя безгрижно.

- Просто бъди внимателна, скъпа.

- Случвало ли се е някога да изпусна от контрол ситуация, в която има замесени мъже?