- Никой никога не е играл голф като Джак Никлаус - каза твърдо Дали. - Дори и Боби Джоунс.

Скийт говореше с Дуела, собственичката на бара, но когато чу да се споменава името на Никлаус, се намръщи и попита журналиста за шансовете на „Каубойс“ да стигнат до Супер-купата. Скийт не обичаше Дали да говори за Никлаус, така че си беше създал навик да прекъсва всякакви разговори, тръгнали в тази посока. Казваше, че говоренето за Никлаус праща цялата игра на Дали по дяволите. Дали не би го признал, но Скийт имаше право.

Докато двамата с журналиста говореха за „Каубойс“, Дали се опита да се отърси от потиснатостта, която го връхлиташе всяка есен, като по часовник, като се отдаде на позитивно мислене. Сезон 1974-та почти приключваше и той не се беше справил толкова зле. Беше спечелил няколко хиляди долара от наградния фонд и ги беше удвоил с лудешки залагания - изигра най-добрата топка с лявата ръка; заложи, че ще уцели средната нула на знака за 200 ярда; игра импровизиран мач в едно пресъхнало дере и дванайсетметрова бетонна канализационна тръба. На няколко дупки дори опита номера на Тревино, като хвърляше топката във въздуха и я удряше със стъклена бутилка, но явно в наши дни стъклото не беше толкова дебело, както едно време, така че Дали се отказа от номера, след като получи пет шева на дясната си ръка. Въпреки нараняването, спечели достатъчно пари, за да си плати бензина и да осигурява удобства на двама им със Скийт. Не беше цяло състояние, но беше дяволски много в сравнение с това, което старият Джейси Бодин някога бе изкарвал на кейовете край Бъфало в Хюсгьн.

Джейси беше починал преди година, съсипан от алкохола и лошия си нрав. Дали разбра за смъртта му едва няколко месеца по-късно, когато попадна на един от старите му приятели в някакъв бар в Накъдочес. Искаше му се да бе разбрал навреме, за да застане до ковчега, да погледне трупа на баща си и да се изплюе точно между затворените му очи. Една храчка за всички синини, които бе получил от юмруците на Джейси, и за тормоза, който бе изживял през детството си, за всеки път, когато бе слушал баща си да го нарича „безполезен... женчо... некадърен...“, докато повече не можеше да го търпи и избяга.

От това, което бе виждал на старите снимки, Дали дължеше красивата си външност на майка си. Тя също беше избягала. Напуснала Джейси скоро след раждането на Дали, без да си направи труда да остави адрес. Веднъж Джейси бе казал, че чул, че е отишла в Аляска, но никога не се бе опитвал да я намери.

- Твърде много неприятности - каза на Дали. - Няма жена, която да си струва толкова много неприятности, особено когато наоколо е пълно с жени.

С гъстата си кестенява коса и тежките клепачи Джейси привличаше повече жени, отколкото му трябваха. През годините поне дузина бяха прекарвали различни по дължина периоди с тях двамата, няколко дори доведоха деца със себе си. Част от жените се грижеха добре за Дали, други го тормозеха. Докато растеше, забеляза, че тези, които го тормозят, изглежда, се задържат повече от другите, вероятно защото беше необходим лош характер, за да издържиш край Джейси повече от няколко месеца.

- Той е роден зъл - каза една от по-добрите жени на Дали, докато си стягаше багажа. - Някои хора просто са си такива. При Джейси отначало не го разбираш, защото е умен и може да говори толкова хубаво, че те кара да се чувстваш най-красивата жена на света. Но в него има нещо извратено, нещо, което го прави гаден. Не слушай какво казва за теб, Дали. Ти си добро дете. Той просто се страхува, че ще пораснеш и ще направиш нещо с живота си, което ще е повече от всичко, което той някога е постигнал.

Дали избягваше обсега на юмруците на Джейси, доколкото беше възможно. Класната стая стана най-сигурното му убежище и за разлика от приятелите си, той никога не отсъстваше от училище - освен ако нямаше особено лоши наранявания по лицето. Тогава се мотаеше с кадитата, които работеха в голф клуба. Те го научиха на голф и докато стане на дванайсет, откри още по-безопасно убежище от училището.

Дали се отърси от старите спомени и каза на Скийт, че е време за сън. Върнаха се в мотела, но въпреки че беше уморен, бе мислил за миналото твърде дълго, за да може да заспи лесно.

След приключването на квалификациите на Про-Ам, на следващия ден започваше истинският турнир. Както повечето професионални голф турнири, „Ориндж Блосъм Оупън“ провеждаше първите си два кръга в четвъртък и петък. Играчите, които оцелееха след петък, продължаваха в следващите два кръга. Дали не само беше оцелял, но и водеше турнира с четири удара, когато мина покрай кулата на телевизията при първия тий в неделя сутринта за последния кръг.

- Просто бъди стабилен, Дали - каза му Скийт. Потупа с дланта си голф чантата му и погледна нервно към таблото, където името на Дали се мъдреше най-отгоре. - Помни, че днес играеш своята игра, не тази на някой друг. Изхвърли от ума си камерите и се концентрирай само върху удара.

Дали дори не кимна в знак за потвърждение на думите му. Вместо това се ухили на една привлекателна брюнетка, застанала близо до въжетата, които държаха феновете настрана. Тя му се усмихна в отговор, така че той се приближи да размени няколко шеги с нея, все едно нямаше никакви грижи, сякаш спечелването на турнира не беше най-важното нещо в живота му.

Последната игра на Дали бе с Джони Милър, който през този сезон бе спечелил най-много пари. Когато дойде ред за неговия удар, Скийт му връчи стик номер три и му даде последни напътствия:

- Помни, че ти си най-добрият млад голф играч на турнира, Дали. Ти го знаеш и аз го знам. Какво ще кажеш да го разбере и останалата част от света?

Дали кимна, зае позиция и направи исторически удар.

В края на четиринайсетата дупка Дали все още водеше с шестнайсет удара под пара. Джони Милър го догонваше бързо, но все още беше на четири дупки зад него. Дали изхвърли Милър от ума си и се концентрира върху своята игра. Вкара петфутов път и си каза, че е роден за тази игра. Някои ставаха шампиони, но други бяха създадени такива от момента на зачеването си. Най-накрая щеше да оправдае репутацията, която му бяха създали списанията. Докато името му стоеше изписано най-отгоре на таблото на „Ориндж Блосъм Оупън“, Дали се чувстваше така, сякаш бе излязал от утробата, стиснал в ръката чисто нов „Тайтълист“.

Крачките му ставаха по-големи, докато се придвижваше към петнайсетия феъруей. Телевизионните камери следяха всяко движение, от него струеше увереност. Неуспехите във финалите от последните две години вече бяха зад гърба му. Те бяха нещастни случайности, просто нещастни случайности. Тексаското момче щеше да подпали света на голфа.

Слънцето огря русата му коса и затопли ризата му. Една добре изглеждаща жена от тълпата му изпрати въздушна целувка. Той се разсмя и се престори, че хваща целувката и я пъха в джоба си.

Скийт му подаде айрън номер осем за един сравнително лесен удар. Дали стисна стика, прецени разположението и зае позиция. Чувстваше се силен, способен. Преднината му беше солидна, играта му се развиваше, нищо не можеше да му отмъкне победата.

Нищо освен Мечката.

Не мислиш, че можеш да спечелиш, нали, Бодин?

Гласът на Мечката прозвуча в главата на Дали толкова ясен, сякаш Джак Никлаус стоеше пред него.

Шампионите като мен печелят турнирите, не смотаняците като теб.

Разкарай се - изпищя мозъкът на Дали. - Не се показвай сега!

По челото му започна да избива пот. Той намести захвата си, опита се отново да се отпусне, насили се да не слуша гласа.

Какво имаш да покажеш? Какво друго си направил в живота си, освен да прецакваш нещата?

Остави ме на мира! Дали се отдръпна от топката, отново премери линията към дупката и зае позиция. Изтегли стика назад и замахна. Тълпата изстена като един, когато топката се отклони наляво и се приземи на една висока неравност. В ума на Дали Мечката поклати голямата си руса глава.

Точно за това ти говоря, Бодин. Просто ти липсва онова, от което са направени шампионите.

С тревожно изражение, Скийт се приближи към Дали.

- Откъде дойде този удар, по дяволите? Сега ще трябва да се бориш за пара.

- Просто загубих равновесие - тросна се Дали.

Просто изгуби кураж - прошепна му Мечката.

Мечката започна да се появява в главата на Дали скоро след като беше започнал да играе в професионални турнири. Преди това там беше само гласът на Джейси. Дали разбираше, че той самият е създал Мечката, и знаеше, че има голяма разлика между любезния възпитан Джак Никлаус в реалния живот и това адско създание, което говореше като Никлаус и изглеждаше като Никлаус, и знаеше най-скритите му тайни.

Но логиката нямаше нищо общо с личните демони и не случайно личният демон на Дали бе приел формата на Джак Никлаус - мъж, на когото той се възхищаваше повече от всеки друг, мъж с чудесно семейство, уважаващ колегите си и с най-страхотната игра на голф, която светът бе виждал. Мъж, който не можеше да се провали, дори да се опиташе.

Ти си хлапе от мизерните квартали - прошепна Мечката, докато Дали се готвеше за къс лек удар на шестнайсети грийн. Топката докосна края на дупката и се изтърколи настрани.

Джони Милър погледна съчувствено Дали, после изпълни пара си. Две дупки по-късно, когато Дали изпълни своя удар на осемнайсета дупка, преднината му се беше стопила до равен резултат с Милър.

Казваше ти твоят старец, че не струваш много - заяви Мечката, когато топката на Дали се отклони упорито настрани. - Защо не го послуша?

Колкото по-лошо играеше Дали, толкова повече се шегуваше с тълпата.

- Е, откъде изскочи това мизерно изпълнение? - извика към зрителите, почесвайки се по главата с престорено учудване. После посочи към една закръглена внушителна жена, която стоеше до въжетата. - Мадам, може би е по-добре да оставите чантата си и да Лойдете насам, за да изпълните следващия удар вместо мен.