Нетърпеливо дръпна и разхлаби възела на вратовръзката му. Самият той я доиздърпа и захвърли настрани.
Реми избута сакото. Докато устните им продължаваха да се целуват ненаситно, тя се зае с копчетата на ризата. Но третото се съпротивляваше, оплело се в нишка от илика, и не искаше да се разкопчае. Тогава тя сграбчи двата края на ризата и ги дръпна настрани. Останалите копчета се разхвърчаха. Ръцете й се понесоха свободно по голите му гърди. Но и това не й беше достатъчно. Искаше да почувствува вкуса му. Изтръгна устните си от целувката му и ги премести върху пулсиращата вена на шията му. Усети лекия трепет, който премина по цялото му тяло.
— Някой ден, Реми… — Ниският му глас вибрираше в косата й, малко дрезгав от вълнение, а пръстите му се извиваха около яката на сакото й. — Някой ден ще трябва да платиш всички ризи, които си съсипала.
Тя прокара език по рамото му, лижейки топлата солена кожа, после вдигна глава.
— Накарай ме да платя, Коул! — Очите й проблеснаха. — Накарай ме да платя!
Той прие смелото предизвикателство. Разтвори сакото й и го смъкна от раменете й, после го дръпна надолу и то се свлече на пода. Със същото нетърпение, което тя бе проявила към него, разтвори рязко блузата й и копчетата литнаха във въздуха. Издърпа тънките презрамки на бельото й и откри златисто млечните й рамене. Блузата още не бе докоснала пода, когато дръпна надолу скъпата дантела и големите му ръце обхванаха малките й чувствителни гърди.
Изпъшка от внезапната вълна на удоволствие, която я прониза, но устата му заглуши въздишката. Обви здраво врата му с ръце, притегли го по-близо до себе си и разтвори уста, поканвайки езика му. Ръцете му се плъзнаха отстрани на кръста й и тя се изви към него, търсейки топлината на тялото му.
Искаше го. Желаеше го целия с освирепялост, която я смайваше. Каква беше тази внезапно изригнала страст? Явно копнежът й за него се е таял дълбоко в нея. А сега бе експлодирал навън, карайки я да се чувствува едновременно невероятно силна и невероятно слаба.
Ръцете му се стегнаха около кръста й и я вдигнаха без усилие. Желязната му ръка се обви около бедрата й, за да я задържи притисната до него, устните им се сливаха в целувка. Понесе я към една от спалните. Реми не знаеше към коя точно, но това нямаше значение. По пътя успя да изхлузи обувките си.
В спалнята той спря до леглото и бавно я спусна, докато краката й докоснаха пода. В следващия миг ръцете му бяха на колана на панталона й. Търсеше ципа. Долавяйки припряността му, тя също побърза да го досъблече.
След няколко минути дрехите им бяха образували купчина на пода, а тя лежеше до голото мъжко тяло. Сега вече можеше да го изследва на воля. Повдигна се на лакът и прокара устни по устата и по квадратната му брадичка, после завъртя глава да се полюбува на широките голи гърди и рамене.
Имаше някаква сила и вродена дисциплинираност в тези мускулести форми, които така я предизвикваха да ги докосва. Притисна устни в рамото му, после ги плъзна до врата му и надолу до вдлъбнатината в основата на шията. През цялото време усещаше галещата игра на ръцете му по гърба си. Те я милваха, възбуждаха, насърчаваха. Премествайки се надолу, потърка уста върху гладките му гърди, сетне започна да лиже възбуждащо малкото зърно. Чу одобрително ръмжене и се засмя. Плъзна ръката си надолу по плоския му корем. Мускулите му се стегнаха. Продължи по копринената къдрица от косми отдолу. Тогава той тихо изруга.
Миг по-късно зарови пръсти в косата й. Тя изпъшка протестиращо, но той я повдигна и я завъртя по гръб, хвана ръцете й, издърпа ги над главата й и прикова китките й към леглото. Тялото му я притискаше.
— Не! — Захвана долната й устна и леко я ощипа със зъби. — Толкова дълго не съм бил с теб, Реми. Проклет да бъда, ако това свърши, преди да е започнало.
Отново захапа долната й устна. Тя изпъшка. После усети още веднъж приятния натиск на устата му. Той я целуна дълго и дълбоко, изтръгвайки от нея усещания, за които не бе и подозирала. Разтапяше се от удоволствие, а той обсипваше с целувки лицето и очите й. Когато устата му слезе надолу по шията й, тръпки на наслада преминаха по цялото й тяло.
Ръцете му продължаваха да държат китките й приковани към леглото, но тя лежеше като доброволна пленница, завладяна от неотложната нужда за тези прекрасни усещания. Когато езикът му започна да ближе щръкналото зърно на гърдата й, дълбоко в стомаха й нещо се сви. Изстена. Осъзна, че прави с нея всичко това, което тя бе правила с него. И то бе чудесно. Чудесно!
Изви гръб, издавайки напред гърдите си. Така го караше да продължи. Той се подчини и от гърлото й излезе, звук на задоволство. Коул я погледна, видя как мята главата си със затворени очи и разтворени устни. Не можеше да издържа повече. Трябваше да я докосне. Пусна едната й китка и плъзна ръка по тялото й.
Тя беше измамно малка и нежна. Всичко в нея бе съвършено пропорционално. Но той знаеше, че в тези деликатни форми се крие голяма мощ. Не толкова физическа, колкото душевна сила, идваща от несломимата воля — воля, която й даваше смелостта и твърдостта да бъде точно такава, каквато е. И тази нейна сила можеше да го кара да я жадува, да му причинява болка, да го прави уязвим.
Но това нямаше никакво значение сега, когато си играеше с гърдите й — с ръце, с уста, с език — и чуваше нейните въздишки, хлипания, стенания.
Прокара ръка по крака й и я задържа върху нежното й задниче. Тя потрепери.
— Как съм могла да забравя тези усещания? Как съм могла, Коул?
Не знаеше какво да й отговори.
— Има ли значение? Има ли значение сега?
— Не… Люби ме, Коул.
Целуваше я, а под него тя цялата бе движение. Ръцете й, устните й, тялото й го желаеше. Знаеше, че тя не може да разбере неотложността, която я тласка. Не можеше да осъзнае, че може би за последен път са заедно. Но той го разбираше.
В този момент и на това място тя му принадлежеше. И той на нея. Това бе единственото сигурно нещо. Не бе достатъчно, но това бе всичко, което имаше. И той го взе.
Прошепна името му и впи зъби в рамото му.
— Не ме карай да чакам повече, Коул!
Не можеше да й устои — нито тогава, нито сега. Усети тръпките й, когато се прехвърли върху нея и разтвори краката й. Когато проникна в нея, тя произнесе името му. Беше гореща. Беше стегната. Беше влажна. Почувствува как увива крака около него, а бедрата й го привличат по-плътно. Натискът се усили като приближаваща лятна буря. Светлина… вятър… топлина. После бурята се развихри. Освобождаването ги връхлетя като поток.
7.
Легнала удобно върху сгъвката на ръката му Реми се сгуши по-плътно и прокара буза по гърдите му. Чудеше се на своята двойствена реакция, която я караше да чувствува върховна задоволеност и едновременно с това да бъде изпълнена с енергия.
Вдигна глава назад и го погледна. Не можа да се сдържи и прокара пръсти по острата линия на челюстта му.
— Винаги ли е така с нас двамата?
— Невинаги… — В усмивката, която й подари, имаше чувствена леност. — Понякога е по-добре.
— Невъзможно!
Хвана ръката й и притисна пръстите й към устните си.
В очите му се появиха дяволити пламъчета.
— Може и да имаш право.
Тя се разсмя от изненада. Признанието опровергаваше типично мъжкото хвалене за сексуална мощ, което очакваше да чуе.
— Ти ме смайваш!
Погледът му стана малко по-сериозен.
— Опитай се да не го забравиш. — Помълчаха известно време, после Коул каза: — Най-добре е да ставаме, Реми.
Издаде тих звук на несъгласие.
— Още не! Толкова ми е приятно.
Ръката му се постегна около нея — в мълчалив знак, че могат да останат така известно време. Тя затвори очи, вдишвайки мускусния аромат на тяхната страст, който още се носеше във въздуха. Искаше й се да може да задържи този момент, да си стои така, без да й се налага да си спомня. Последната мисъл я накара да се намръщи. Защо не искаше да си спомня?
Напрегна се. Нещо проблесна в съзнанието й. Беше свързано с Коул. Беше сигурна в това по същия странен начин, както беше сигурна, че са любовници, без в действителност да си спомня нищо за тяхната връзка.
Лежеше и се напрягаше да извика от паметта си спомена за онова неопределено чувство за беда. Не можа. Беше й се изплъзнало.
Въздъхна разочаровано. Предишното й задоволство изчезна, вече не я свърташе на едно място.
— Мисля, че е по-добре… — Когато се надигна да стане, ръката на Коул се отпусна на леглото. Той спеше дълбоко.
Усмихна се и посегна да го събуди, но гледката на грубите му мъжки черти, умиротворени от спокойствието и невинността на съня, я спря. Реши, че нищо не пречи да го остави да поспи още малко, и тихо се измъкна.
Отиде безшумно до банята и затвори вратата след себе си. Взе си набързо душ, надяна хотелската хавлия и се подсуши. Предпазливо отвори вратата към спалнята и се огледа. Коул лежеше точно в същата поза.
Придвижи се безшумно до купчината дрехи на пода и започна да ги събира, припомняйки си как припряно се бяха съблекли. Старателно ги раздели на „негови“ и „мои“. После отиде във всекидневната, за да събере и останалите.
Върна телефона на писалището, поколеба се и погледна пак към спалнята. Импулсивно вдигна слушалката и поръча кафето, което Коул желаеше при пристигането. Почувствува се доволна от себе си — когато той се събуди, ще му го сервира в леглото. Хареса й идеята да го поглези малко.
"Маскарад" отзывы
Отзывы читателей о книге "Маскарад". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Маскарад" друзьям в соцсетях.