Дявол да ги вземе, каза си тя, но изобщо не се изненада, а само се ядоса от тяхното прекалено покровителствено отношение.

— Застрахователната компания те е изплашила, Фрейзър. Защо? — Значи и баща й беше с тях!

— Репутацията на компанията е заложена на карта — отвърна ядосано той.

— В такъв случай трябва да искате от мен да я защитя, а не да настоявате да капитулирам — изстреля в отговор Коул и Реми веднага почувства враждебността във въздуха — враждебност, която никой от тези мъже не се опитваше да прикрие.

Тогава Марк Жарден направи опит да внесе малко спокойствие и здрав разум.

— Бюкенън, струва ми се, че ти не разбираш колко пагубно ще бъде, ако тези обвинения в мошеничество получат гласност.

— За кого? За теб ли, Марк? Страх те е, че гласността може да накара твоите политически приятели да решат, че ти не си най-добрият кандидат за губернатор при следващите избори? Не виждам защо? Корупцията и мошеничеството не са нещо ново за политическия живот на Луизиана.

— Но това съвсем не е единствената ми грижа. Както и другите от семейството, аз мисля не само за себе си, но и за доброто на компанията. Няма никакви причини да се дава гласност на каквото и да било от това. Всичко може да се уреди със застрахователната компания — по приятелски, мирно и тихо.

— Кресънт Лайн няма да върне нито стотинка от обезщетението. Щом толкова ви се иска да потулите работата, тогава бръкнете в собствените си джобове и се откупете с парите, които толкова години сте смукали от компанията! — Коул замълча за момент, после добави саркастично: — Разбира се, ако го направите, тогава ти, Марк, няма да имаш средствата, необходими ти за изборите, нали? Доколкото разбирам, между проблемите с петролните участъци и Черния понеделник на Уол Стрийт, ти си се поизпотил финансово, Фрейзър. Що се отнася до добрия адвокат и наш гений на числата, май не му се иска да се раздели с парите, които дядото е скътал за него в попечителския фонд.

— Всичко това е несъществено и няма връзка с въпроса, Бюкенън — заговори Гейб. — Застрахователната компания не разчита на никого от нас. Тя очаква парите си от компанията.

— Могат да си очакват и да плашат, когото си искат. Компанията загуби един кораб, който беше натоварен догоре със суров петрол, платен предварително. Съвсем законно получихме обезщетение за това. И двамата знаем, адвокате, едно анонимно телефонно обаждане, че на борда на танкера не е имало петрол, когато е потънал, и един подпис на разписка за пластични експлозиви трудно ще минат за неопровержимо доказателство, че е извършено престъпление. Нямам никакво намерение да излагам на опасност финансовата стабилност на компанията само защото бордът на директорите се плаши от гласността. Погледнете балансовия отчет. — Чу се тупване по масата, придружено с шумолене на хартия. — В случай че върнем обратно дори част от обезщетението, ще се простим с напредъка, който компанията постигна през миналата година и ще я парализираме за следващите пет, ако не и повече години.

— А ти няма да имаш право на десетпроцентов дял — включи се саркастично Ланс. — Обвиняваш ни в егоизъм, но си загрижен не за интересите на компанията, а само за собствените си интереси. Винаги си ни мразел, Бюкенън. Една от причините да подпишеш този договор е да покажеш на една тайфа богати копелета, че си по-добър от тях. Обаче разбра, че не си такъв чудотворец, за какъвто си се мислел, нали? И си извършил това застрахователно мошеничество, нали? То донесе оборотния капитал, който бе толкова нужен, за да се преодолее кризата. А отделно вероятно си продал товара от суров петрол на черния пазар и си скътал шест-седем милиона долара в някоя швейцарска сметка. Няма съмнение, Бюкенън, че си имал и мотива, и начина, и удобната възможност. Рано или късно застрахователния детектив ще го докаже. Но ме дразни това, че оправяйки се с него, ще спасим задника ти.

Смаяна от бруталната логика в обвинението на Ланс, Реми затаи дъх, очаквайки бързо и ядосано опровержение от страна на Коул. Но такова нямаше. Вместо това настъпи дълго и тежко мълчание.

Когато Коул заговори, той бе ужасно спокоен.

— Това е линията на семейството, така ли? Очаквах нещо подобно.

— В понеделник сутринта — започна баща й, — ще се свържеш със застрахователната компания и ще насрочиш среща с тях. Марк ще се заеме с преговорите по споразумението…

— Не — прекъсна го по средата на изречението категоричният, но спокоен отказ на Коул.

— Какво?

— Не — повтори той още по-твърдо. — Все още аз управлявам компанията, Фрейзър. Няма да има преговори за споразумение.

— Струва ми се, че ти не разбра Ланс. Ако не направиш сделка със застрахователната компания, бордът ще бъде принуден да поиска оставката ти.

— Можеш да настояваш колкото си искаш — отсече Коул.

— Съветвам те да размислиш — намеси се спокойно Гейб.

— Твърденията и ограничените доказателства на застрахователната компания за опит за мошеничество са достатъчна причина бордът да постави под съмнение поведението ти. Ако откажеш да се оттеглиш, този борд ще те отстрани от поста ти поради злоупотреба със служебно положение и ще прекрати договора ти.

— Опитайте се — бе краткото и студено възражение на Коул, последвано от шума на бутнат назад стол. — Опитайте се и ще повдигна толкова обвинения в злоупотреба със служебно положение срещу този борд, че името Жарден всеки ден ще стои в заглавията на вестниците. Щом искате битка, Фрейзър, ще я имате.

— Не можеш да спечелиш!

— И така да е. Но ако аз потъна, и вие ще потънете с мен.

Вратата се отвори широко и Коул излезе — не беше с костюм и вратовръзка, а с джинси и широк кремав пуловер, които му придаваха по-груб вид. Забави ход, щом я видя. Враждебните му сиви очи преминаха студено през нея.

— Значи ти пак си с тях — промърмори той и отмина.

Осъзнала, че си е помислил, че тя одобрява решението им, Реми се завъртя, за да му обясни, че не е знаела за това събиране, но се спря. Нещата, които чу — обвиненията на Ланс, предупрежденията на Гейб, заплахата на Коул — какво мислеше за всичко това?

— Блъфира — чу в този миг гласа на Марк.

— Не се самозаблуждавай — каза рязко Ланс. — Това копеле възнамерява да направи точно каквото казва.

— Да върви по дяволите — изруга Гейб и удари по масата. — Защо не може да разбере, че е по-разумно да се споразумеем със застрахователната компания, вместо да бъдем въвлечени в дълга и скъпа съдебна битка? Това е съвсем разумен аргумент, но той изобщо не поиска да го чуе.

— Не можеш да убедиш такъв човек — промърмори баща й. В същия момент Реми чу, че Коул излезе.

— Трябва да направим нещо — настоя Марк. — По дяволите, Фрейзър, не можем да му позволим да ни разори! За бога, знаеш какво ще стане, ако нещо от това се разчуе.

Изведнъж осъзна смисъла на думите им. Не ги интересуваше особено дали Коул е виновен и дали обвиненията за мошеничество са справедливи. Подходът им беше далеч по-прагматичен: да намерят решение, което като цяло да има възможно най-малко вредно въздействие върху компанията. Тяхното мнение бе, че такова решение е да се преговаря за постигане на споразумение със застрахователите, преди да бъдат предприети каквито и да било други действия. Разумно ли беше да се постъпи така? Реми тръгна след Коул.

Когато излезе на улицата го видя да пресича Канал Стрийт по посока на Квартала, а след това го изгуби от погледа си. Шествието бе завършило и тълпите, които се бяха събрали да го наблюдават по Канал Стрийт, сега заливаха тесните улички на Вийо Каре. Тя се втурна след Коул и се смеси с морето от гуляйджии, туристи и колежани, които се шляеха насам-натам, като че ли търсейки нещо, без да знаят точно какво, но уверени, че ще разберат, когато го намерят.

Реми се провираше нетърпеливо през тълпата, опитвайки се да настигне Коул. Погледна бегло педераста в украсено със златни пайети трико и двойката в еднакви сака с надпис ДЕТРОЙТ АУТОМОТИВ на гърба, които се спобутваха и го гледаха глуповато, без да съзнават, че това е само първият от многото претенциозни шокиращи костюми, които ще видят на Карнавала. Вече ги нямаше семействата, които доскоро образуваха шпалир от двете страни на пътя.

На ъгъла на Шартр и Конти един човек — оркестър изпълняваше странна интерпретация на „Марди Гра Мамбо“. Реми забеляза Коул, който си пробиваше път пред тълпата от зяпачи. Викна му, но той не я чу. За щастие насрещният поток по Роял го забави и тя успя да скъсиш разстоянието.

— Коул, почакай! — Той погледна назад. Очите му се присвиха. За миг тя си помисли, че ще продължи нататък, но той спря, изчаквайки тълпата да се разпръсне. Реми успя да се провре до него. Разбутваше хората по пътя си и непрекъснато се извиняваше.

— Какво искаш? — Коул отблъсна един амбулантен търговец, който продаваше маски.

— Да поговорим. — Почувствува нетърпението и гнева му и се зачуди откъде да започне.

— Ако си дошла да ми защитаваш позицията на семейството, до гуша ми дойде от нея.

— Ти не разбираш…

— Разбирам по-добре от теб — сопна се той, обърна се и си запробива път през морето от хора.

Реми го следваше по петите. На страничната улица имаше по-малко навалица. Успя да се изравни с него, подтичвайки, за да не изостава.

— Коул, семейството ми само иска това, което е най-доброто за компанията.