— Дадено! — Изплющя с камшика над дългите уши на мулетата, плесна ги с юздите по задниците и ги пришпори с викове и ругатни, крещейки „варда“ на фургоните отпред.

Броуди пресече улицата и стигна до магазина за шапки им галантерия на мадам Ридо. Малката табела на прозореца обещаваше последната парижка мода, а изпълнението на това обещание бе загънато в пакета под мишницата на Броуди — рисунки на най-новите модели от Франция, само отпреди две седмици, пристигнали с неговия кораб „Кресънт Глори“.

Влезе и затвори вратата след себе си. Веднага се отправи към вътрешността, търсейки да зърне къносаната коса на собственичката, която непрекъснато сменяше мазната си усмивка на продавачка с надменния вид на купувачка. Най-напред улови блещукането на кадифе с наситен тъмночервен цвят. После видя една млада жена. Беше с гръб към него и пробваше шапки пред огледалото. Забеляза две неща едновременно: тънката й талия, подчертана от бухналата пола на роклята й и смолисточерната й коса вместо типичния тъмнокафяв цвят при повечето креолки. Явно имаше примес от испанска кръв.

При следващата си крачка Броуди зърна отражението й в огледалото и рязко спря, зашеметен от съвършените черти на овалното й лице, което досущ приличаше на камея, и спокойното й живо изражение. Гледаше я втренчено, искаше да разбере коя е, но в същото време не можеше да помръдне от мястото си и да откъсне поглед от нея.

Адриен Жарден потисна една въздишка на недоволство, остави шапката с връзки и взе друга — от коприна с бисерен цвят, украсена с венец от кадифени листа, цветя и ленти. Нахлузи я, оставяйки отначало лентите да висят, после ги завърза хлабаво на фльонга. Завъртя леко глава, за да се огледа отстрани и тогава забеляза другото лице в огледалото — лице на мъж. За секунда очите й се впиха в неговите. Малка бръчка се появи между тъмните му вежди, той оцени с поглед шапката и поклати леко глава в знак на неодобрение.

Адриен веднага прекъсна зрителния си контакт с него и се съсредоточи върху собственото си отражение, настръхнала от раздразнение поради дързостта и невъзпитаността на мъжа. Без съмнение янки! Нима си мислеше, че за нея има някакво значение мнението му?

На всичко отгоре обаче установи, че и тя самата не харесва шапката. Но я задържа дълго на главата си. Играеше си с лентите. Подпъхна един кичур коса и поправи друг. За да се разбере, когато накрая я свали и остави настрана, че решението й не е било повлияно от неговата реакция. През цялото време се преструваше, че не забелязва отражението му в огледалото и че не разглежда с периферното си зрение широкото му чело, леката чупка на иначе правия му нос, добре оформената му брадичка, високите му скули, ясно очертаната му челюст, махагоновочервената му коса и тъмнокафявите му очи. Безпристрастността й я накара да се съгласи, че той е красив — с онази груба, сурова, типична за янките красота.

Адриен взе поредната бяла копринена шапка, украсена с атлазени рози и бяла дантела, питайки се какво прави този мъж в магазина на мадам Симон. Съпругата си ли придружаваше? Или сестра си? Или пък своята любовница? Последното й се стори най-вероятно. В него имаше нещо авантюристично, което сигурно го подтикваше да се показва пред хората с нея.

Като въртеше глава наляво-надясно, оглеждайки се, Адриен изследва внимателно цялото помещение. И видя само леля Зизи, заета с мъчителното решение кой чифт ръкавици да си купи. Сякаш щяха да подобрят външния й вид. Горката леля Зизи бе наследила силно стърчащия нос на дядо — на него той наистина придаваше аристократичен вид, но на нея… Адриен осъзна защо леля й така се бе привързала към нефритенозеления абсент.

Огледа пак собственото си отражение и откри, че отново си задава първоначалния въпрос: какво правеше този янки сам в магазина на мадам Симон? Имаше ли вземане-даване със собственичката? И от какъв вид? Беше прекалено добре облечен за дребен търговец.

С нараснало любопитство Адриен пак се съсредоточи върху неговото отражение. Отново срещна очите му и отново видя лекото свиване на вежди и поклащане на глава, с което не одобряваше и последната шапка. Пак се направи, че не го забелязва. Даде си сметка, че е съвсем лесно да отиде до някое друго огледало, но това щеше да бъде признание, че е видяла интереса му, а не й се искаше с нищо да показва, че присъствието му я засяга. Винаги беше най-добре да игнорираш янките.

Само от опърничавост реши да пробва една особено грозна шапка с широка периферия, при което се усмихна и хвърли бърз поглед на Броуди. Той бе свел очи, сякаш криеше настроението си, но устата му се бе извила в усмивка и на бузите му се бяха появили две много привлекателни гънки. Отново поклати глава, но този път по-скоро като израз на веселото си настроение.

Прикривайки собствената си усмивка, Адриен свали шапката и взе друга, която й бе харесала по-рано — с воалетка от черна дантела, което предизвикваше лек театрален ефект. Пробва я и веднага я одобри. Беше сигурна, че дори онзи янки ще се съгласи с избора й. Но когато погледна крадешком към отражението му в огледалото, то беше изчезнало!

Изненадана, Адриен стрелна очи през рамо към мястото, където бе стоял. Нямаше го. Осъзнала какво е направила, тя отново се обърна към огледалото, зашеметена от странното разочарование, което изпита. Секунда по-късно бе още по-изненадана да открие, че той стои пред нея.

— Тази шапка е много привлекателна — каза той на френски с американски акцент. Гласът му бе нисък и плътен. — За съжаление скрива очите ви. А съм сигурен, че са ви казвали колко красиви очи имате — като море в лунна нощ.

Тя не отговори. Честно казано, Броуди щеше да се изненада, ако беше отговорила. Добре възпитаните креолски госпожици не разговаряха с непознати, а тя несъмнено бе добре възпитана. Но не беше нужно да отговаря, защото имаше много изразително лице.

Беше възвърнала самообладанието си със забележителна бързина, след като отначало се бе вдървила от изненадата да го види толкова близо до себе си. Нямаше никакво издайническо изчервяване от неудобство, нито капчица тревога в очите й. Беше останала на мястото си. Дали от засегнато честолюбие? Или от гордост? Или от любопитство? Броуди не се интересуваше особено от причината. Тя беше тук и го слушаше.

Шапката с воала бе сменена от една бяла сламена капела с периферия. Венец цветя обграждаше плоското й дъно, а отстрани се спускаха розови атлазени ленти. Вместо да я превърне в изображение на девствената невинност, шапката я правеше още по-съблазнителна и все пак… в нея нямаше и следа от кокетство.

Този път Броуди поклати отрицателно глава.

— Съгласен съм, че периферията ще пази лицето ви от слънцето, но също така ще държи на разстояние мъжа до вас. Не бих желал да я носите, ако вървите с мен под ръка.

Отново забележката му бе посрещната с мълчание. Тя махна сламената шапка и я смени с друга с бели щраусови пера. Броуди се намръщи в знак на пресилено неодобрение.

— Това със сигурност ще гъделичка носа на мъжа и ще превръща всяка негова дума в кихавица.

Ъгълчетата на устните й се извиха в неуловима усмивка. На Броуди не му и трябваше повече.

Когато свали шапката, тя машинално вдигна ръка и приглади косата си. Това привлече погледа му към черната лъскава маса, сресана на път и прибрана на малък нисък кок.

— Честно казано, мадмоазел, никога не трябва да криете косата си под шапка. Тя самата е украшение, като воала на звездна нощ — промълви той нежно.

Адриен спокойно си сложи собствената кадифена шапка с наситен тъмночервен цвят и без да го поглежда, застяга връзките под брадичката си.

В този миг мадам Симон изникна откъм задната част на магазина, хвърли поглед върху Броуди и се втурна напред, като в изражението й се смени цяла гама от чувства — от ужас и ярост до паника и обида.

— Извинете ме, че се забавих, госпожице. Ако този джентълмен ви е досаждал в мое отсъствие…

— Напротив, мадам Симон — отвърна момичето на безупречен английски. Гласът й беше равен, нежен и официален. Тя може да прави каквото си иска с мъжете, помисли си Броуди. — Струва ми се, че по-скоро аз съм го обезпокоила. — Броуди се усмихна и едва се въздържа да не отметне назад глава и да се разсмее на тази проницателна и предизвикателна забележка. Тя наистина го бе обезпокоила… по най-възбуждащия начин. — Ще ме извините, мадам, струва ми се, че леля ми свърши с покупката си.

С тези думи се завъртя грациозно и се отдалечи. Мадам Симон тръгна след нея, но Броуди я хвана за ръката.

— Представете ме!

— За бога, не разбирате ли… — запротестира шепнешком тя.

— Представете ме — повтори тихо той, после повдигна пакета, който носеше. — Представете ме, или тези рисунки ще се озоват на тинестото дъно на Мисисипи, вместо в задната ви стаичка. И за ваше сведение, „Морска звезда“ се е повредила при буря и е акостирала принудително в Хавана. Ще я ремонтират една седмица. Което означава, че вашата конкурентка, мадам Трюсар, ще получи със закъснение копията на последните модели.

— Една седмица… — промълви възбудено тя.

— Представете ме!

Възможността да открадне цяла седмица в това състезание победи колебанието дали би било благоразумно да удовлетвори молбата му. Обърна се, закрепи една усмивка на лицето си и отиде заедно с Броуди до младата жена и нейната придружителка на неопределена възраст и със съвсем различно лице.

— Мосю Донован, позволете ми да ви представя мадам Жарден и нейната племенница, мадмоазел Адриен Жарден. Мадам, това е мосю Броуди Донован — собственик на параходната компания Кресънт Лайн.