— Съжалявам, че не стана така — отговори Люсиен. — Ако Клара не ви е наляла до козирката с чай, не бихте ли желали да ви предложа някоя по-интересна напитка? — Той посочи един поднос с шери, бренди и вино.

— Да, благодаря, едно бренди би ми дошло добре.

Люсиен наля и на двамата, подаде чаша на капитан Блейксли и се приближи към огъня, за да изчака. Беше му ясно, че гостът нарочно е отпратил Клара.

— Допускам, че не съществува добър начин да ви го кажа — подхвана Блейксли и застана срещу Люсиен. — Имам чувството, че трябва да ви се извиня за мъчителната ситуация снощи във Воксхол. Прекалено късно разбрах какви са отношенията ви с лейди Холинг. Беше непростимо лейди Клара да трябва да бъде представена на вашата метреса, така че ви се извинявам.

Люсиен се усмихна и отпи голяма глътка бренди.

— Освен това — продължи капитанът притеснено, но не и по-малко решително, — исках да кажа, че много държа на Клара. Тя е моя приятелка от години и нейното щастие означава много за мен. Не бих желал тя да бъде наранена.

Люсиен вдигна вежда.

— Допускахте ли, че аз можех да го искам? Да я нараня?

— Не е невъзможно — отговори Блейксли, без да се замисля. — Познавам Клара по-отдавна от вас.

— Не — прекъсна го грубо Люсиен. — Не я познавате. Тя беше моя още преди да се е родила. Никой не я познава по-добре от мен.

— Така да е — продължи търпеливо Андрю Блейксли, — но ще се съгласите, вярвам, че я познавам добре.

За Люсиен това не беше важен въпрос и той само сви леко рамене.

— Вашите отношения с лейди Холинг могат дълбоко да наранят Клара. Тя винаги е вярвала във вечната любов. Клара нищичко не разбира от метреси и жени с нисък морал. Моля ви само, както би го направил всеки почтен мъж, да внимавате щото личните ви наклонности да не я засегнат.

Отговорът на Люсиен бе изречен с мъртвешко спокойствие.

— Капитан Блейксли, нима искате да намекнете, че нарочно съм го замислил така щото моята съпруга и моята метреса да се озоват по едно и също време във Воксхол?

— Разбира се, че не. Просто реших, че е подозрително и, откровено казано, отвратително, че така добре се възползвахте от създалите се обстоятелства.

— Лейди Холинг не е моя метреса — заяви той, — и не съм я чакал в онова тъмно кътче във Воксхол. Колкото и лоша да е, според вас, моята репутация, дори аз не бих отишъл толкова далеч, че да поддържам връзка с друга жена, докато съпругата ми е на един вик разстояние.

Блейксли го изгледа недоверчиво.

— След като си тръгнахме, лейди Холинг ми даде да разбера, искам да кажа, че тя ми обясни…

— Мога добре да си представя какво е искала — обясни с усмивка Люсиен. — Нещо повече, аз сякаш я чувам. Но ви моля да ми повярвате, че правите голяма грешка, ако вярвате или се вслушвате в онова, което тя ви казва. Не ви дължа нищо, но заради Клара ви предупреждавам — стойте по-далеч от лейди Памела Холинг. Тя е опасна жена.

— Милорд, боя се, че говорите зле за жена, която винаги е била много мила с мен.

Люсиен отново се засмя и поклати глава.

— О, Блейксли, ако Памела можеше сега да ви чуе, щеше да се изсмее. Чуйте, вие не сте глупак, иначе нямаше да останете жив след толкова сражения. Майстор на военното изкуство като вас ще прозре по-бързо от всеки друг майстор във воденето на война, но въпреки факта, че Памела е толкова добра актриса, ако се вгледате по-внимателно, скоро ще разберете, че тя играе. Не се ли учудихте да срещнете жена като нея на място като Воксхол?

— Нейна позната я е завела със себе си, въпреки нейното желание — обясни Блейксли. — Тя беше ужасена да се озове в такова заведение.

Люсиен вдигна очи към небето.

— А как се случи и вие да сте там? Момент, оставете ме да довърша. Възможно ли е да ви е довел мъж на име Росуел?

Блейксли се изчерви, но леко.

— Аз наистина се запознах в „Стражите“ с Росуел — призна той. — Каза ми, че е издател. Познавахме се съвсем отскоро, когато той ме покани да поиграем една вечер хазарт. Приех и той искаше да отидем на някое от обичайните места. Бауд Клакстън беше наистина изненада.

— Да, мога да си представя.

През следващите няколко минути Люсиен направи за събеседника си кратък преглед на отношенията, които бе имал с Памела, на тези между Памела и Росуел, както и начина, по който Блейксли е трябвало да бъде заплетен в интригата.

Когато свърши, Блейксли го изгледа мълчаливо.

— Закълнете ми се, че казвате истината — настоя той най-сетне. — Твърдите, че лейди Холинг ме е използвала, само за да ви върне при себе си?

— Мисля, че по-скоро, за да нарани Клара — каза Люсиен. — Но ви се кълна — казах ви истината.

Блейксли кимна.

— В такъв случай аз ви благодаря, милорд и отново ви искам извинение. Моля ви да разберете, че съм решен повече от когато и да било, да бдя над добруването на Клара. Аз съм й напълно и лоялно предан и ако тя поиска един ден помощта ми, непременно ще я получи.

— Вашето предупреждение е почтено — каза Люсиен. — Но сега и аз искам да ви предупредя. Обичам жена си и не ще позволя нито на вас, нито на друг мъж да застане между нас.

— Аз също обичам Клара — каза откровено Блейксли. — Ако видя, че заради вас или лейди Холинг или който и да било друг тя се почувства дълбоко уязвена, ще направя необходимото, за да я отърва от създалата се ситуация.

— Добре е, че сме на едно мнение. — Люсиен се обърна, защото Клара влизаше с къс хартия в ръка. Това, че веднага отиде при него, а не при Блейксли, накара сърцето му да затупти по-силно от гордост и радост. Тя остана до него и докато се сбогуваха с госта и тя се наведе за миг да целуне Андрю по бузата, преди той да се поклони и да си тръгне.

Когато вратата се затвори зад него, Люсиен я прегърна, привлече я към себе си и леко я целуна. Тя лежеше сякаш вцепенена и толкова напрегната в обятията му, че изглеждаше по-крехка от обикновено.

— Не ти ли е добре, Клара? — попита той и я погледна в пребледнялото лице. Не беше сигурен дали бледността й се дължи на бонето или на роклята, които носеше, или трябваше да си го обясни с държането си миналата вечер? Беше близко до ума. И той не спа добре след всичко, което се случи между тях.

— Може би съм малко уморена — отговори тя. Погледът й остана прикован към копчетата на дрехата му. — Но посещението на Андрю ме зарадва. Толкова отдавна не бяхме разговаряли. Той беше вече от половин час тук, преди ти да си дойдеш. Но дотогава в стаята беше и един слуга. Тъкмо го бях пратила да донесе пресен чай. — Тя вдигна ръце и оправи вратовръзката му. — Личи си, че тази сутрин си се облякъл сам — забеляза тя с престорен укор. — Сам ли се избръсна?

— Да. — Той хвана едната й ръка и я потри в бузата си, по която вече беше набола брада. — При това със студена вода. На всичкото отгоре си порязах врата. — Той продължи да държи здраво ръката й и когато тя поиска да свали вратовръзката, за да види раничката.

— Клара — каза меко той и целуна дланта й. — Зная, че не си правили с Андрю Блейксли нищо друго, освен да седиш тук с него и да пиеш чай. Онова, което ти казах миналата нощ, беше грешка, грешка беше да ти го казвам, погрешен и начинът, по който ти го казах. Отдавна и неразумно те ревнувам от мъжете, които ти се възхищават. Не ми е лесно да се боря с това, но се опитвам. Дълбоко съжалявам за провиненията си миналата нощ и за държането си след това. Моля те, прости ми.

Очите й плувнаха в сълзи, още щом той заговори, а когато свърши, те вече потекоха. Тя подсмърчаше, примигваше и още две сълзи потекоха по бузите й.

— Люсиен — прошепна тя, но все още не го поглеждаше. — Аз също съжалявам.

Той я прегърна и я притегли силно към себе си. Тя притисна лице към рамото му и продължи да плаче, а той свали коприненото боне и я погали по косата.

— Имаш ли уговорена среща за днес?

— Б-бела — изпелтечи тя през сълзи. — Искахме да ходим по покупки.

— Ще й пратя бележка, че съжаляваш, но няма да можеш — каза той и почна да я люлее. — Ще съобщя и на семейство Ландлър, че довечера няма да отидем у тях. Клара — той хвана лицето й с две ръце и го вдигна към себе си — ще те сложа веднага в нашето легло горе и ще спя с теб. Ако искаш, разбира се. Но преди това трябва да ти кажа нещо. Както и да са изглеждали нещата снощи, лейди Холинг не е моя метреса. Не ти дължа обяснения за времето преди да станеш моя жена, но ти се кълна в бога, че след сватбата не съм спал с друга жена, освен теб. Нямам метреса и не желая да имам. Ти си единствената жена, която желая. — Той се усмихна. — И ако само си помислиш, любима, колко често сме изпълнявали съпружеските си задължения, ще признаеш, че просто не бих могъл да имам достатъчно енергия, за да се справя с още една жена, дори да го исках.

Тя се изчерви.

— Тъкмо това се питах, Люсиен.

Той наведе глава, целуна я нежно и с цялата любов, която изпитваше към нея.

— Можеш да попиташ леля си, дали ти казвам истината — измърмори той. — Сигурен съм — тя би потвърдила, че да се изпълни такъв план — максимум би било същинско чудо.

Клара се разсмя през сълзи и си избърса бузите. После обви шията му с ръце и дълбоко въздъхна.

— Занеси ми горе и спи с мен — помоли го тя. — Вече не искам и да си спомням за вчера.

— Аз също — каза той тихо, вдигна я на ръце и тръгна към вратата. — Нека заличим този спомен и да го заместим с нов.

След няколко часа Люсиен слезе по стълбата в кабинета си. Би желал да се върне в леглото, където остави Клара дълбоко заспала, но трябваше да изпълни известни задължения, които не търпяха отлагане.

Люсиен седна с чаша бренди на бюрото и се залови да напише няколко писма. Първото беше до Бела и с него се извиняваше задето едва сега й съобщава, че Клара няма да може да отиде с нея да пазарува, но обещава на другата заран да я посети. Второто съдържаше отказ, отправен към лорд и лейди Ландлър и Люсиен го състави особено грижливо, защото беше наистина много невъзпитано да откаже толкова късно.