Мери Спенсър

Магията на страстта

1

Англия, март 1816 г.

— Та това е само брак, Лъки, не е доживотен затвор в Нюгейт. Уверявам те, не си заслужава да правиш толкова отчаяна физиономия. Преди теб вече толкова мъже са устояли на изпитанието, а някои са дори твърде щастливи. Виж Сейнт Дженивиъв например. — Джак Сомъртън, петият граф Рексли отпи глътка от чашата си. — Той наистина е блестящ пример. Следвай във всичко Сейнт Дженивиъв и ще живееш добре с неговата дъщеря.

Люсиен Брайланд, виконт Калън вдигна очи.

— И това ми го казва мъж, който се е заклел никога да не се жени? Учудваш ме, Джак.

Графът му подари благосклонна усмивка.

— Нямам нищо против брака — изсумтя той пренебрежително. — Наистина нямаше да е добре светът да е населен само от копелета. Нямаше да знаем с коя класа се смесваме, нали така? Самата мисъл е вече достатъчно гадна…

— Сноб — измърмори Люсиен.

— Така е — съгласи се драговолно Джак и допи виното си. — Освен това, — добави той и сложи чашата на малката масичка, — ако се вържа някой ден за жена, от което бог да ме пази, бих се уверил предварително, че е от добро семейство. Поне в това отношение твоята пуйчица е несравнима.

— Да, наистина е така — съгласи се Люсиен и завъртя бавно чашата с вино между пръстите си. Образът на Клара изникна, ясен и съвършен, пред очите му. Тя присъстваше неизменно в крайчеца на съзнанието му, въпреки че през последните години отчаяно се бе опитвал да я заличи от спомените си. — Клара Харкамс наистина е от видно семейство. В цяла Англия не бих намерил по-подходяща партия. — Той вдигна глава и черните му очи заблестяха. — Поне в това отношение.

Джак изплющя с език.

— Откакто те зная, говориш за лейди Клара като за харпия с конско лице, но мен вече не можеш да ме заблудиш. Роби едва вчера ме увери, че тя е прелестна млада дама. Нали, Улф? И ти го чу, нали? — обърна се той към третия мъж, седнал с тях на масата.

— Какво? — като чу името си лорд Сивърн вдигна тъмната си, доста рошава глава. — Прощавай, каза ли нещо?

— Опазил ме господ — Джак се наведе през масата и дръпна молива от ръката на лорд Сивърн. — Налага ли се да дращиш тъкмо когато Люсиен се мъчи да ни убеди в дълбочината на мъката си? Имай малко милост, човече.

Улф погледна Люсиен и попита:

— Лъки, ти още ли се тръшкаш за предстоящата си женитба с пуйчето? Така съвсем не ни даваш добър пример. Горе главата, момче, стегни се — това мога да ти кажа.

— Така ли? При начина, по който ти приемаш бъдещата си сватба с Бела? — отговори сухо Люсиен.

Улф въздъхна и си върна молива.

— Какво общо има тук Бела? Ние с нея сме сгодени, нали? Аз не се оплаквам. Никога не съм го правил, нито ще го правя.

— Сгоден, да — засмя се Люсиен. — Впрочем вече от три години. Или станаха четири? Ако някой тук дава лош пример, това си ти. Бела няма да те чака вечно, ясно ли ти е?

— Четири години годеж са нищо в сравнение с това, че ти и пуйчето сте обещани от люлката един на друг — осведоми го Улф и се наведе отново над изчисленията си. — Имал си двайсет и седем години време да свикнеш с мисълта и това е повече от достатъчно. Не познавам друг мъж, който да е бил предупреден толкова отрано. — На лицето му се появи обичайният израз на съсредоточеност, докато си записваше някакво равенство. — Освен това на Бела не й тежи да чака. Тя е добро момиче. Никога не ми създава грижи. В противен случай нямаше да я моля да се омъжи за мен.

Люсиен гледаше наведената глава на приятеля си.

— Улф, мисля, че прекаляваш, като гледаш на нея като на нещо, което се разбира от само себе си. Бела е хубава и мила. Дали да не се разменим.

Улф продължи да пише и дори не вдигна глава.

— Да си разменим ли? Какво?

Джак се наведе напред и извика право в ухото на Улф:

— Ами размяна — Бела срещу пуйчето, старче. Лъки иска да ти вземе годеницата.

— Бела ли? — Улф задраска бързо онова, което току-що беше написал. — Не, не шест и половина по дванайсет! Господи, щях да хвърля лабораторията във въздуха — измърмори той и продължи да пише. — И за какво му е тя?

Люсиен кимна на един келнер, който се спря, за да напълни чашите им, и отговори:

— Ами, за да му топли леглото, Улф. Бела има подходящо за това тяло. Не е толкова тънка и мършава като пуйчето, нито е толкова дребничка. Няма да се притеснявам дали няма да я смачкам или…

Изведнъж Улф скочи и за малко не прекатури масата. После се наведе от невероятната си височина и изрева в лицето на Люсиен:

— Какво каза току-що за Бела? Тя не е такава жена! Люсиен го отблъсна със смях.

— Седни, великанчо. Исках само най-сетне да ме чуеш. Не съм искал да се изразя непочтително за твоята Бела и ти го знаеш. Та тя ми е като сестра.

Граф Сивърн изсумтя по начин, който приличаше на яростен лай, и отпусна в креслото мускулестото си тяло.

— По дяволите, Люсиен, не ме закачай за Бела. За миг ми причерня пред очите, а не бих искал да те убия.

— А ние не бихме желали това да се случи тъкмо в клуба „При Уайт“. — Джак посрещна невъзмутимо любопитния поглед на някои присъстващи, докато те не извърнаха очи. — Ти като загуби тук самообладание миналия път, за малко не ни изхвърлиха.

— Беше по вина на американеца — заяви категорично Улф, без да сваля поглед от Люсиен. — И той се раздрънка за Бела, но аз не го допуснах.

— Така е — потвърди Люсиен. — Бела е чудесна. Тя успя даже да те накара да забравиш любимата си химия, което си е същинско чудо.

Улф се засмя и хвана реверите на тясната си жилетка.

— Щом се налага да приказваш за жени, говори за собствената си. Никога не ти е било трудно да кажеш нещо за пуйчето.

— За бога, Улф, не го оставяй да подхване тази тема — предупреди го Джак. — Клетото дете не знае на какво се решава, като се омъжва за Лъки. Откакто бяхме заедно в Оксфорд, той вече не говори толкова много за нея. Постепенно почвам да мисля, че това момче все пак яко е хлътнало по нея.

— Така е — съгласи се сериозно Улф и двамата мъже изгледаха Люсиен, който се наместваше притеснено на стола си. — Виж какво, не си длъжен да се жениш за нея. Роби все ще измисли нещо, за да развали годежа. Няма да е кой знае колко трудно и лейди Клара няма да пострада от клюки и приказки. Годежът ви не е оповестяван публично, нали така?

— Не, това е само споразумение между нашите две семейства, нищо повече.

— Ето на, виждаш ли — заяви Джак. — Няма нищо по-просто. Развали годежа и ще си свободен да се ожениш, за когото си пожелаеш. Дори за Памела, ако ще ти е по-мила като съпруга, отколкото като любовница, нещо, в което се съмнявам.

Люсиен го изгледа гневно.

— Остави Памела на мира. Тя вече ми превръща достатъчно често живота в ад заради предстоящата ми женитба.

— Не достатъчно често, за да те откаже, хващам се на бас. — Щеше да е глупачка, ако не го правеше. Тази жена те изправи на крака, а е прекалено мързелива и няма да хаби сега време и усилия по друг мъж.

Ръцете на Люсиен лежаха неподвижни и той каза спокойно:

— Не ме ядосвай, Джак, няма да търпя приятелите ми да злословят за Памела, няма да го понеса и от теб.

Джак продължи да си пие невъзмутимо виното.

— Казвам само истината, Лъки, не искам да те нараня. Тя е твоя любовница, а се хващам на бас, че познаваш този род жени по-добре от когото и да било.

Люсиен кимна леко и черната му коса проблесна на светлината на елегантната клубна лампа.

— Точно така е, и зная, че тя ми харесва. Пък и това изобщо не те засяга. Впрочем най-голямото желание на баща ми беше ние с Клара да се оженим. Споразумението, което е сключил с маркиз Сейнт Дженивиъв, не може да бъде нарушено толкова лесно, дори ако го желаех, но не е така. Признавам, че не бързам да се разделя с ергенството, но винаги съм знаел, че ако го направя, ще взема за жена Клара Харкамс. Тя наистина ще е съвършената съпруга. Защото е добре възпитана, учтива и си знае мястото. Сигурно би предпочела да си счупи ръка, но не и да направи нещо, което би могло да изложи публично нейния съпруг. Освен това аз, разбира се, няма да я оставя в Лондон.

Улф вдигна вежди.

— Не? Но къде тогава?

— Ще я изпратя в Пеъруд. Там ще се чувства добре, преди всичко, защото ще съм погрижил предварително да е вече бременна. Клара е момиче от провинцията, както и всички от семейство Сейнт Дженивиъв. Куп деца, градина и няколко юнкери от местния гарнизон, които да й се възхищават — това ще я задоволи и няма да й е трудно да живее далеч от Лондон. След шест месеца тук ще трябва да е щастлива да се оттегли отново в провинцията.

— Звучиш много убедено — каза Джак. — Но хайде представи си, че на пуйчето му допадне модерният градски живот? Тогава няма да се съгласи толкова лесно да се махне.

— Ще го направи — възрази Люсиен. — Би било катастрофа, ако се опитаме да живеем заедно по-дълго, отколкото е крайно необходимо. Почти съм сигурен, че Клара няма и да се опита. В противен случай само бихме се направили нещастни. Аз поемам грижата тя да забременее и я махам оттук, и толкоз. Ще прекарва, може би, един-два месеца годишно в Лондон, колкото да й направя още едно дете, но едва ли ще се виждаме по-често.

— Ти си безсърдечен — поклати глава Улф. — На мен ми е мъчно за пуйчето, горкото момиче. Защо я мразиш толкова?

— Нима съм създал впечатление, че я мразя? — засмя се мрачно Люсиен.

Джак се изправи и го изгледа остро.

— Е, със сигурност може да се каже, че не обичаш това момиче. След всички тези години, през които се наслушахме на оплакванията ти от лейди Клара, щеше да е направо невъзможно.

— Наистина ли? — Люсиен затвори очи и отпусна уморено глава на облегалката на стола. — Колкото и невъзможно да изглежда, на времето я обичах. И й се доверявах.

— Лъки! — извика недоверчиво Улф. — През всички тези години… ти не направи дори намек за такова нещо. Бях сигурен, че момичето те е отблъснало от пръв поглед.