— Не разбирам как Бела може да разговаря с този мъж — каза отчаяно Улф и погледна в противоположната посока, където Бела се разхождаше с очевидно удоволствие по слънчевия бряг на реката. — Какво ли интересно за нея може да й каже? Той от наука и представа си няма. Опитах се веднъж да поговоря с него за физика, а той ме погледна като да бях луд. С човек като него тя просто не може да има нещо общо.

— Така ли? — попита учудено Джак.

— Ами разбира се — настоя разпалено Улф. — Бела е умна, да знаеш. Не е някоя от онези празноглави глупачки, които в обществото се срещат на всяка крачка. — Ръцете му се свиха в юмруци. — Трябваше да пречукам Кърлейн още на бала у Върси, тогава имах възможност.

— Боя се, че забравяш, приятелю — намеси се Люсиен, — тогава Кърлейн ти изви ръцете на гърба. Ти едва можеше да помръднеш, та камо ли да убиеш човека. Очевидно е, че той знае за физиката повече, отколкото предполагаш.

Улф го изгледа мрачно.

— Кърлейн успя да ме надвие, само защото Бела ме отклони вниманието ми задълго. Той може да се смята щастлив, че държах, преди да го убия, Бела да ми се махне от пътя.

— Улф, не го подценявай — поклати глава Люсиен. — Кърлейн е човек, който се учи от грешките си. Ти вече го цапардоса веднъж с лапите си и той си направи извода, че може да се спаси от тях, само като ти попречи да ги използваш. И слава богу, че стана точно така. Обществото никога нямаше да ти прости, ако беше пролял кръв на такова място. А Бела да ти е проговорила оттогава?

Улф изръмжа нещо, издаващо колко е нещастен.

— От седмици не ми говори. Щом се опитам да й кажа повече от две думи, тя се прави, че изобщо ме няма.

— Лошо! — измърмори Люсиен.

— Заяви ми, че ако не се държа що-годе учтиво с Кърлейн, изобщо нямало да ми проговори.

— Хм, звучи ми многообещаващо за един брак — подхвърли Джак. — Ожени се час по-скоро за нея, иначе току-виж си променила мнението. — Той се разсмя, но Люсиен го сръга с лакът. — Добре де, добре, ще се държа прилично. — Но на Улф все пак каза: — Не разбирам защо чисто и просто не отстъпиш и не се извиниш на жената, задето я постави в толкова неудобно положение. След това падни на колене и я помоли да ти прости. Тя всъщност тъкмо това чака.

Улф го изгледа смаяно.

— Така ли мислиш? Наистина ли го мислиш, Джак?

— Улф! — въздъхна Джак, — става ли дума за жени, ти си наистина безнадежден случай. Разбира се, че го очаква. Горката Бела! Как е могла да поддържа толкова години приятелство с теб?

— Не биваше да ти го казвам — намеси се Люсиен, — но според Клара на Бела й било много мъчно за отчуждението между вас. Опитът да й се извиниш може да се окаже успешен.

— И да пълзиш на колене! — допълни Джак. — Постарай се колкото може по-дълго да пълзиш.

Улф погледна пак към реката, където Бела и лорд Кърлейн се разхождаха с очевидно удоволствие.

— На Бела й е мъчно?

— Така каза Клара. През последните няколко седмици тя прекара много време с Бела.

Без да каже дума, Улф тръгна към реката.

— Май почва да става интересно — отбеляза Джак.

Но не се случи нищо. Улф се приближи към лорд Кърлейн и годеницата си и се поклони като за своите възможности доста елегантно. Малко по-късно след учтив разговор Улф каза нещо, сочейки с глава Бела. Лорд Кърлейн отстъпи назад, поклони се дълбоко и остави двамата сами.

— Добре се справи, Улф — измърмори Люсиен, когато Улф хвана Бела под ръка и я поведе отново в посоката, от която тя тъкмо беше дошла с Кърлейн.

— Ако поговори с нея по обичайния си любвеобилен начин — обади се Джак — Бела веднага ще се предаде. Както винаги. Горкото момиче. Какъв ли живот ще живеят заедно!

— Прекалено си циничен, Джак — нападна го Люсиен. — За теб представите за любов и брак винаги са били нещо ужасяващо.

Джак го изгледа учудено.

— Аз и цинизъм? Наистина ли го чувам от Люсиен Брайланд? Ще ми позволиш ли да ти напомня, скъпи приятелю, че си прекарал повечето от пиянските си часове, — а те бяха много — в изнасяне на лекции на една, да я наречем отрицателна тема, а именно любов и брак?

— Не си прави труда, помня го много добре.

— Но изведнъж любов последвана от вечно щастие е станала за теб разумно понятие?

Люсиен не можа да не се засмее на недоверието, изразено от приятеля.

— Може би не понятие, а идеал, който човек би трябвало да се стреми да постигне. Не казвам, че е лесно.

— Но не отричаш и че е все пак възможно?

— За някои хора — да — каза Люсиен и се загледа как Улф и Бела, доста далеч от тях, изведнъж спряха и се обърнаха един към друг. Улф явно убеждаваше годеницата си много настойчиво в нещо, така, както само той умееше, а Бела, милата Бела, тя пък очевидно се разтапяше от онова, което Улф, макар и така тромаво, й рецитираше. — Мисля, че Улф и Бела могат да го постигнат. Защото се обичат.

— Любовта е единственото условие, така ли? За да бъде бракът щастлив?

— Не, но Улф и Бела имат още едно предимство — те си много добре си подхождат. Тя чудесно го разбира, въпреки че той не разбира нито нея, нито останалите жени. Да добавим, че независимо от това, той я обича. Горкият стар Улф. Толкова объркан заради Бела и толкова влюбен в нея. Дори да искаше, не би могъл да престане да я обича. Дори ако тя си отреже косата или се побърка, той ще намери обяснение и извинение. Знаеш не по-зле от мен, че никога не би се влюбил в друга жена.

— Така е — съгласи се Джак. — Ако Бела днес, да не дава господ, умре, Улф ще остане да живее само с науката си. За него тогава не би имало нищо друго. — След кратко мълчание добави: — Случаят с Роби и лейди Ана същият ли е? Съдбата предопределила ли ги е един за друг? През всички тези години, откакто се разделиха, Роби не беше привлечен на друга жена.

Люсиен потрепери вътрешно от подобна представа, но отговори:

— Просто не разбирам какво става между тях. Заради лейди Ана Роби за малко не умря. Човек би трябвало да предположи, че ще я избягва, ще се помъчи да не му се налага да се виждат.

— Бих казал същото за теб и за лейди Клара, щом тя така силно те е наранила. Но и ти не успя да я отпратиш, въпреки че толкова се заканваше.

— Вярно е — съгласи се Люсиен — поне засега все още не мога.

— Може вие двамата с Роби да приличате повече на Улф, отколкото бихте искали да признаете — предположи внимателно Джак.

— Кой знае — измърмори Люсиен. — Но дали всеки не може да бъде поробен поне донякъде от друг човек. — Той погледна приятеля си. — Даже ти, Джак. И ти не си имунизиран срещу любов.

Джак присви очи.

— Лъки, Улф би ти обяснил, че някои теории са прекалено погрешни, за да бъдат следвани. И би имал право. Охо, виж, децата вече ще почнат надбягването. Лейди Клара нареди да им направят път.

Люсиен позволи на драго сърце на Джак да смени темата. Беше последният човек, който би искал да говори сега за любов и свързани с нея страсти. Той проследи погледа на Джак натам, където повече от дузина деца бяха застанали в редица в очакване на сигнала за старт. Разпозна Сара Хънингтън, видя решителния израз на красивото й личице. Беше интересно дете: нежно, хубаво и крехко като скъпа порцеланова ваза. Но притежаваше несъмнено и сила, и желязна воля. Роби беше очарован от това дете, макар Люсиен да подозираше причината — Ана Хънингтън е нейната майка. Все пак чичо му очевидно наистина се наслаждаваше на компанията на момиченцето и прекарваше с него много време, правеше с детето екскурзии из Лондон, понякога ги придружаваше и неговата майка. Люсиен и Клара бяха придружили Роби и госпожица Хънингтън в Кралската академия и Люсиен беше и развеселен, и трогнат от начина, по който Роби и детето разглеждаха, ръка за ръка, картините и със сериозна съсредоточеност си обръщаха взаимно внимание на една или друга творба. Роби открай време умееше да общува с деца, затова се беше справил толкова добре и с него — яростното десетгодишно сираче, — затова Люсиен често съжаляваше, че Роби няма свои деца.

Ана Хънингтън стоеше до Роби и наблюдаваше, леко разтревожена, дъщеря си. Бяха хубава двойка, както някога, преди години. Всеки случай лейди Ана прекарваше голяма част от времето си с Роби. Танцуваше с него на балове, яздеше с него в парка, придружаваше него и дъщеря си на екскурзии. Роби никога не е бил по-щастлив и Люсиен знаеше, че би трябвало да се радва за него. Може би някой ден щеше да успее.

— Вече тичат — измърмори Джак, когато Клара даде сигнала за старт.

Сара Хънингтън се затича стремглаво, но веднага се спъна и падна. Едно разочаровано „о!“ прозвуча, докато останалите продължиха да тичат. Роби се наведе, вдигна от земята една гневна и разплакана Сара и я притисна към себе си, а тя обгърна врата му с ръчички и избухна на гърдите му в сълзи. Роби я потупваше по гърба, говореше й успокояващо, докато лейди Ана оглеждаше ръцете и краката й, за да види дали не се е наранила. Тримата представляваха красива гледка. Съвършеното семейство с баща, майка и дете.

— Той едва не умря заради нея — измърмори Люсиен, докато Роби изправяше Сара на крака и я хващаше за ръка. — Започна още щом напуснахме Англия, но стана сериозно, когато стигнахме в Андите. Той ни заведе до най-студената и най-отдалечена планинска скала на света и седя там три дена и три нощи в очакване на смъртта. Не говореше с мен, изобщо не ме чуваше. Не искаше да яде, нито да пие. Беше толкова слаб, че кокалите му прозираха през кожата. Вятърът беше ужасно студен, а кожата му цялата в кървящи рани.

— Божичко, Лъки — изрече недоверчиво Джак. — Никога не си ни казвал нищо подобно. Знаех, че пътуванията ти с Роби не бяха лесна работа, но такова нещо не съм и подозирал.

Малко по-далеч от тях Сара пъхна свободната си ръчичка в ръката на майка си и тръгна доволна между двамата като звено, което ги свързва. Зад тях присъстващите приветстваха победителя на състезанието, който прие и благопожеланията на Клара. Допълнителните слуги, наети от Люсиен за случая, се заловиха да подреждат бюфета с десерти и торти.