— Къде е Бела, щом Улф вече го няма?

Той намери отговора преди Клара да успее да му го даде, и любовното му настроение тутакси се изпари.

— Кърлейн очевидно желае да бъде извикан на дуел — измърмори той с единствената надежда, че Улф ще се появи едва когато Кърлейн престане да притиска толкова плътно годеницата му.

Но не беше писано. Зърна Улф на ръба на дансинга и вече знаеше какво означава изразът на лицето му.

Той прекъсна танца, хвана Клара за ръката и я отведе от танцовата площадка.

— Люсиен?

— Бих искал да останеш тук, каквото и да се случи. — Той я хвана за раменете и я целуна бързо по устата. — Но ако борещите се дойдат тук, напусни веднага помещението. Аз ще те настигна.

— Борещи се? — повтори тя и се опита да го задържи за ръкава. — Люсиен!

Той едва беше стигнал дансинга, когато Улф нанесе първия удар и улучи лорд Кърлейн право в хубавото лице.

13

Той я отведе вкъщи, а там в спалнята горе, която споделяха след сватбата всяка нощ. Тя беше весела, тананикаше си някакъв валс и танцуваше из стаята, сякаш беше в обятията на невидим партньор. Люсиен се облегна на един гардероб, разхлаби вратовръзката и с удоволствие я наблюдаваше как се носи леко през спалнята и я изпълва с музика. Тя сложи внимателно ветрилото на една маса, свали ръкавиците и ги захвърли встрани, след тях и копринената пелерина. Когато се приближи най-сетне към него и вдигна глава да го целуне, той я попита защо е толкова щастлива.

— Защото ти беше чудесен, защото успя да накараш лорд Кърлейн и лорд Сивърн да не се бият, в противен случай те със сигурност щяха да провалят бала — отговори тя и обгърна шията му с ръце. — И защото ти дойде на бала. Да знаеше само колко силно го желаех!

После той дълго не я остави да говори, чак докато не съблече първо нея, после себе си и не я отнесе в леглото, а там проникна дълбоко в нея. Но тогава тя не говореше, а само шепнеше, стенеше и викаше името му, а той повтаряше нейното. От мига, в който излезе от Барингтън сам, той вече я желаеше, чак до този миг, в който тласъкът, с който проникваше в нея ставаше все по-корав и пропъждаше страха и паниката му, а отчаянието му се топеше от топлината и отзивчивостта на Клара. Тя имаше нужда от него и го желаеше. Съзнанието за това го правеше щастлив. Тя откликваше, сякаш подтиквана от същото отчаяние и сякаш трябваше да го прегръща още по-здраво, за да разбере, че вече никога и нищо няма да ги откъсне един от друг.

Дали ще може да е някога достатъчно близо до нея, запита се той и затвори очи, когато екстазът започна. Най-голямото му желание беше да се вмъкне в нейната кожа. Под него Клара огъваше тяло, тя го притисна още по-плътно към себе си, извика и стигна заедно с него до върха. По-късно той си даде сметка, че също е извикал от удоволствие и сигурно всички слуги в къщата са го чули, ако не и съседите от двете им страни.

Клара прокарваше леко ръка по дупето и бедрата му, винаги го правеше с удоволствие, след като се бяха любили.

— Кожата ти така чудесно настръхва, когато го правим — измърмори тя сънливо. И това вече му го беше казвала. Харесваше й изглежда, че има такава власт над неговото тяло.

Люсиен се засмя, опря се на лакти и се загледа в поруменялото й, усмихнато лице, което го изпълваше с прилив на нежност. Клара беше вързала неговите демони, правеше го откакто се бяха оженили. Не беше никога за дълго, но Люсиен беше благодарен и за временното си освобождение. Той отметна няколко кичура от челото й и се наведе, за да я целуне продължително.

— Това важи и за теб — каза той и отметна чаршафите, за да може тя да се пъхне под тях.

— Тук сякаш е минал ураган — забеляза той, докато прекосяваше гол стаята, за да изгаси свещите.

— Както обикновено — изпъшка Клара. — Твоят слуга сигурно много би се учудил, ако не беше така.

— И вече нямаше да може да разказва на другите слуги толкова интересни истории. — Люсиен се пъхна до нея в леглото и протегна ръка. Клара се притисна към него и сложи глава на рамото му. Обикновено заспиваха в това положение.

Навици. Беше си създал вече тревожно много, откакто беше станал женен мъж. Тази вечер си беше дал клетва, че ще започне да се отдалечава от Клара, но вместо да заведе Памела в „При Мейдрю“ за една нощ на игри и пиене, както беше намислил, беше скъсал с нея и се беше озовал точно там, където беше прекарал последните два месеца. Необичайно рано в собственото си легло със съпругата си. Приятелите му вече почваха да прикриват уста с длан и да се кикотят. За Джак и Улф бързото му опитомяване беше най-смешното нещо, което са изживявали.

Клара въздъхна, притисна се още по-силно към него и сложи ръка на гърдите му. Той вдигна ръка и я погали разсеяно от лакътя до китката, докато тя се отпусна и заспа. Щеше да я остави някъде около час да поспи, преди отново да я вземе. Може би щеше и той подремне.

— Благодаря ти, че дойде днес на бала — прошепна тя. Дъхът й галеше леко гърдите му.

Той я целуна мълчаливо по главата. Не искаше да разсъждава надълго и широко защо беше отишъл на бала. Не искаше да мисли за онова, което беше правил или за чувствата, които бе изпитал, откакто Клара беше негова жена. Искаше просто да се наслаждава на всеки миг и да взема нещата както дойдат. Може в много отношения да беше глупак, но не желаеше един ден, като погледне назад, да трябва да си каже, че е пропилял най-ценното време от своя живот.

— Защо толкова обичаш да флиртуваш?

Изобщо не искаше да задава този въпрос и се запита какво го бе прихванало, та го изговори на висок глас. Нали вече знаеше отговора. Знаеше го от майка си. Харесваше й много мъже да я забелязват и да й се възхищават, защото да го прави само един не й беше достатъчно.

— Струва ми се — каза тя, след като помълча малко, — че е защото съм толкова невзрачна. Винаги съм знаела, че с външността си никога няма да мога да привлека някой мъж, защото никога не съм била хубава. Мама ми каза, че това нямало никакво значение, защото мъжете търсели в жената добрия приятел. Тя ме научи да бъда добър слушател, подсказа ми как се изслушва мъж, и му се показва, че го взимаш на сериозно, вместо да говориш само за себе си и за това, което интересува теб. Странно, но се оказа права.

— Да слушаш не е като да флиртуваш.

— Не, не е. — Тя се притисна с въздишка по-силно към него. — Но след като открих веднъж колко е лесно да накараш един мъж да забрави, че не си хубава — само като проявиш малко внимание към него, открих също, че е много лесно да се привлече вниманието му с игри и закачки… и с флиртуване. Това ми създаде чувството, че съм като другите момичета. Взе да ми доставя удоволствие да ходя на приеми и балове, защото знаех, че компанията ми се търси, съвсем сякаш съм красива. И знаеш ли какво, Люсиен? Открих още нещо. Забелязах, че другите хора, не само мъжете, имат нужда от някого, който да ги слуша и ги обича за това, което са, а не за това, за което се представят. По този начин си спечелих голям брой добри приятели. Просто като ги слушах…

— И се преструваше, че те наистина те интересуват — завърши Люсиен изречението вместо нея. Знаеше много добре, че тя притежава тази способност. Това я правеше толкова добра домакиня и толкова добре посрещана гостенка в цял Лондон. Хората желаеха да имат виконтеса Калън на бала си или на трапезата си, защото тогава ставаше по-хубаво. Люсиен не познаваше човек, способен да устои на чара на Клара.

— Зная, че това не ти харесва, Люсиен. Но аз внимавам нещата да не излязат от контрол или да не обидя някого. В това отношение съм била винаги много предпазлива.

— Не само че не ми харесва — каза той, — мразя го. Но ние сключихме сделка и ще се придържаме към нея. — Той се отърколи в леглото, така че да може да я погледне в очите. — Докато не почнеш да насърчаваш сериозно друг мъж, няма да ти забраня каквото и да било, щом ти доставя такова удоволствие. Но искам да ти кажа нещо, което не бива никога да забравяш.

— Какво, Люсиен?

— За мен ти си най-хубавата жена на този свят. Никога никоя няма да ме привлича, както ме привличаш ти. Кълна се в честта си, че казвам истината.

Тя си пое дълбоко дъх, изрече името му, а после изхълца. Когато тя се разплака, Люсиен я целуна и се залови да я подготвя отново за насладата, която само те можеха да си дадат един на друг.

14

На лорд Кърлейн не му беше станало навик да посещава „При Мейдрю“. Беше една от онези тъмни, задимени дупки, които той не обичаше, претъпкана с хора без морал и членове на общество, които не знаеха какво друго да правят с живота си, освен да си пилеят богатството и да търсят възможно най-краткия път към разрухата. Той предпочиташе интелигентните игри. Имаше нужда от пари, от много пари, за да може да си изгради бъдещето, към което се стремеше, но нямаше никакво намерение да го постигне по съмнителен начин или като превръща в свои жертви хора твърде глупави и затова слепи за опасностите на играта.

Въпреки явното неодобрение на клуба, пускаха го без колебание и се държаха с него с вниманието отреждано обикновено само на постоянните посетители. Когато прекрачи прага, колебание бе проявено единствено, когато той помоли да го заведат до масата на лорд Рексли. Келнерът изчезна, за да предаде молбата му, а после се върна и го попита смутено, дали не би предпочел все пак да си опита късмета на масата, на която играеха фараон.

Кърлейн не беше човек, комуто е толкова лесно да се откаже нещо, той отговори на предложението с усмивка, но го прие и келнерът не видя как пое задължението да съобщи за появата му в частното сепаре, където лорд Рексли и неговите приятели се забавляваха с хазарт. — Моите поздравления — каза язвително Рексли, когато Кърлейн си притегли стол. — За пръв път виждам човек, успял да наложи тук собствената си воля. Навярно е способност, която сте донесли от вашата любима Америка.