Мери Спенсър - Магията на страстта

Най-сетне я видя да слиза, вдигнала полата на роклята си с присъщата й грация, на която от самото начало толкова се бе възхищавал. Беше изненадан, че видеше ли я, всеки път му спираше дъхът. Бяха изминали толкова години, откакто я загуби.

Когато слезе долу, тя не погледна към него, се устреми веднага към балната зала, за да изпълнява там задълженията си на домакиня. Робърт прекъсна учтиво разговора си с двете възрастни дами, погледна към горния край на стълбата и погледът му спря на едно малко момиченце в бяла нощничка. Сара Хънингтън скочи веднага в сянката и притисна гръб към стената, за да не я открият.

Робърт застина, когато зърна израза, който се появи за кратък миг на лицето на момиченцето. То искаше да види бала — той добре помнеше от собственото си детство чувството, което изпитваха с брат си Едуард, когато се промъкваха долу да видят танците, а родителите им бяха сигурни, че по това време те отдавна спят. Струваше им се толкова несправедливо, че ги държат настрана от големите събития. При тази мисъл той се отказа от преследването си и се заизкачва по стълбата.

— Я виж ти, госпожица Хънингтън — каза той, вече застанал до нея. — Какъв късмет. Тъкмо се канех да ви дойда на гости, за да разбера как е Маргарет.

— О, лорд Манинг! — възкликна с облекчение Сара. — Значи сте само вие.

— Да — отговори Робърт и леко се поклони. — Само аз. А това там мис Маргарет ли е?

Сара му подаде куклата да я разгледа.

— Много по-добре е. Вече не се оплаква от главоболие.

— Разбирам — каза Робърт, взе куклата, която му пъхнаха в ръката и я заразглежда с огромен интерес. — Да, наистина, явно е по-добре. Цветът й е чудесен. Сигурно си се грижила добре за нея.

— Не съм направила нищо особено — отрече Сара, — просто я карах да си изяжда овесената каша, даже когато не искаше. Вие я поправихте. Получихте ли писмото ми? Мама каза, че това не било важно за вас, но аз въпреки това наредих да го изпратят.

Той помнеше много добре писмото. Беше пристигнало един ден, след като върнаха куклата на нейната собственичка и беше учудващо четливо. Тя беше нарисувала себе си и куклата, и двете щастливо усмихнати, а освен това му беше благодарила. Той прочете писмото три пъти, след което го пъхна в джоба на жилетката си. По-късно го сложи при най-скъпите си писма, сред които и тези от Ана, от онова време.

— Много се зарадвах на писмото и то е сега сред най-скъпите ми неща. Ще го запазя завинаги.

Той видя как детското й лице засия.

— Наистина ли?

— Наистина — увери я той. — Произведението на изкуството го прави особено ценно. А сега, госпожице Хънингтън, смея ли да попитам какво правите в този нощен час тук долу? Гувернантката ти знае ли къде си?

Тя смръщи челце.

— Гувернантката ми сега пише писма, а пък аз исках да видя бала. — Тя се приближи и го хвана с умоляващ израз за ръката. — Нали няма да кажеш на мама? — попита го доверчиво.

Голяма майсторка е в изкуството да убеждава, реши Робърт. Всеки човек с душа може само да отстъпи.

— Не е честно, че не можеш да присъстваш, нали? Има толкова неща за гледане, а ти трябва да си в леглото.

— О! — каза тя и умоляващият израз отстъпи на нещо друго. — Ти го разбираш?

— Напълно — каза той и й стисна ръката. — С най-голямо удоволствие бих те взел със себе си и бих ти показал всичко долу, но тогава майка ти би ни се разсърдила ужасно и на двамата.

— Толкова е хубаво — каза Сара и погледна с копнеж към светлините долу. — И така красиво звучи. — Музиката долиташе чак до стълбата горе. — Толкова ми се искаше да можех поне веднъж да танцувам. Аз мога да танцувам валс — заяви тя. — Мама ме научи.

Робърт лесно можеше да си представи, че Ана го е направила. Добре помнеше часовете по танц, който й беше дал и колко много им се беше наслаждавала.

— В такъв случай бихме могли, ти и аз, да си вземем тук мъничко от бала.

Той й се поклони в тъмното.

— Госпожице Хънингтън, ще ме удостоите ли с честта за този танц?

Тя остави, без да се колебае куклата си на пода, вдигна крайчеца на нощничката си и направи елегантен реверанс.

— С удоволствие, лорд Манинг. Но дали няма да ни видят? — Тя посочи залата под тях.

— Не е изключено — каза замислено той, после вдигна куклата и хвана ръката на Сара. — Ела, ще се качим по-нависоко — каза той и я заведе един етаж по-горе, където гореше само една слаба лампа. Той сложи Маргарет на една масичка до стената и протегна ръце. — Е, госпожице Хънингтън, ако позволите.

Тя сложи засмяно ръката си в неговата, а другата на ревера на фрака му.

Тук горе музиката беше по-тиха, но Робърт затананика мелодията и завъртя малката си партньорка в кръг. Веднага разбра, че е казала истината. Наистина танцуваше валс и то много добре.

— Госпожице Хънингтън, вие танцувате прекрасно — заяви той, а тя се разсмя.

— Благодаря, лорд Манинг, вие също сте много добър.

Тя беше най-красивото дете, което някога беше виждал и толкова приличаше на Ана, че можеше само да гадае колко ли сърца ще разбие, когато стане зряла жена. Нощницата се въртеше около краката й, обути в пантофки, а дългата й руса коса, вързана с панделка на тила, проблясваше на светлината на лампата като златна коприна.

— Мама държи твой портрет в писалището си — издаде изведнъж Сара, след като бяха танцували една минута. — Малка рисунка от времето, когато сте били сгодени.

Робърт за малко да пусне ръката на детето, толкова неочаквани бяха думите му.

— Наистина ли? — изрече най-сетне. — Мисля, че зная кой портрет имаш предвид.

— Ти си й го дал, когато е приела предложението ти за женитба — кимна Сара. И тя е поръчала да я нарисуват за теб, но нейният портрет не е станал готов. Тя, разбира се, никога не ми е казвала, че сте били сгодени. Аз сама го открих.

— Наистина ли?

— О, да, беше много просто. Взех портрета от писалището на мама и го показах на Джили. Джили обича да приказва. После разбрах и какво знаят останалите слуги в Сейнт Дженивиъв. Готвачката особено много ми помогна. Тя добре си спомня за теб и казва, че си бил винаги много любезен и си хвалил гозбите й. Тя помни и лорд Калън, когато е бил малък. Каза, че бил много злояд. Робърт гледаше детето със смесица от тъга и възхищение.

— Аз наистина бях някога сгоден за твоята майка — каза той, — но тя беше достатъчно умна да се омъжи не за мен, а за твоя баща. Беше много по-добър избор.

— Разбира се — заяви тя категорично и без нито миг колебание, — но това не значи, че и ти не си добър избор. По-добър от останалите й обожатели в Сейнт Дженивиъв.

Други обожатели, значи — помисли си Робърт и се почувства нещастен. Разбира се, че Ана имаше кандидати. Сигурно са се наредили на опашка от мига, в който са отнесли полковник Хънингтън на гробището.

— Много мило от твоя страна да го кажеш, скъпа. Но аз не съм сред нейните обожатели.

— А защо не? — попита Сара. — Тя от две години вече не е в траур и все някой ще се ожени в края на краищата за нея. За тебе няма да е много трудно да ми станеш татко, нали? Аз ще съм много послушна и двамата чудесно ще се забавляваме.

— Би било чест за мен да ти стана татко — усмихна се Робърт и се учуди, като си помисли колко истински са думите му. — Само че не е толкова лесно.

— Не мислиш, че мама е хубава?

— Напротив, тя е много хубава. — Той я завъртя около себе си. — Но в случая трябва да се вземат предвид и други неща, на първо място чувствата на твоята майка.

— Но щом вече веднъж е искала да се омъжи за теб, сигурно ще поиска отново, нали? А ти, щом си я искал преди толкова години за жена, няма ли да я поискаш и сега?

— Не искам нищо повече от това, мъничката ми, но не мога да принудя лейди Ана да се омъжи за мен. Това майка ти трябва да реши сама, ако пожелае отново да се омъжи.

— О, не се тревожи — усмихна му се лъчезарно Сара. — Аз ще се погрижа.

Музиката замлъкна, Робърт спря и погледна детето.

— Благодаря, госпожице Харингтън. — И той отново се поклони. — Ще е наистина удоволствие за мен. При други обстоятелства бих те завел при майка ти, но мисля, че предвид дадените обстоятелства, ще те заведа в детската стая.

Тя обви изведнъж шията му с ръчички и го целуна бурно по бузата.

— Аз ще се прибера, а ти ще слезеш долу и ще танцуваш с мама. Много бих се радвала да ми станеш татко — притисна се тя към него. После му подари още една шумна целувка, пусна го, грабна Маргарет и изчезна по стълбата нагоре.