Градската къща на маркиз Сейнт Дженивиъв беше ярко осветена, чудесно украсена и пълна с хора. В елегантната бална зала, в която гостите за сватбата на виконт Калън с единствената дъщеря на маркиза, лейди Клара, очакваха откриването на бала, Люсиен беше застанал до Джак и Улф и наблюдаваше лорд Кърлейн. Той се приближаваше много бавно към тях, защото разни млади дами непрекъснато му препречваха пътя. С майчиците си за опашка те се хилеха, прихваха и все се опитваха да го заприказват. Кърлейн се проявяваше като майстор в изкуството да предизвиква едва ли не припадъци, след което ловко да се измъква.

— Той не е човек! — измърмори възмутено Джак. — Ама и жените са такива глупачки!

— Ех, можем да признаем и истината — каза Люсиен. — Той е привлекателен, интелигентен и абсолютно аморален нехранимайко.

— Освен това няма пари — допълни Джак.

— И очевидно е неотразим — завърши Люсиен, сякаш не го бяха прекъсвали.

До него Улф, кръстосал ръце на широките си гърди, издаде някакъв неясен звук.

— Бела твърди, че бил очарователен. Направо не ми е ясно как може да мисли така. — Той прекоси с поглед залата, до другия й край, където бъбривата му годеница си приказваше с лейди Клара. — Не зная защо изведнъж реши, че това е важно. Освен това никога не е твърдяла същото и за мен.

Люсиен и Джак се спогледаха развеселени.

— Сигурен съм, само защото твоят чар е толкова голям, че е излишно да те уверява специално — успокои ги Джак. — Нали ги знаеш жените. Повечето са с мозък като на пиле.

Улф въздъхна.

— Бела не е с мозък на пиле. Тя може да ти реши уравнение по-бързо от асистентите на Хемстед. Без чужда помощ. Аз често я водя в лабораторията да ми помага.

— Улф, романтични глупако — каза сухо Люсиен, — сигурен съм, че за Бела това е невероятно възбуждащо.

Улф го изгледа объркан.

— Тя никога не се е оплаквала — натърти той. — Лейди Клара също не е с птичи мозък. Вчера, във Воксхол обсъждахме флогистоновата теория и това много й хареса.

— Ти си я обсъждал — поправи го Люсиен, — а Клара е доказала доброто си възпитание и тактичността си, като ти е създала впечатлението, че слуша. Тя знае какво е да си добра компания.

— Но Лъки — каза Джак, — та това звучи почти като комплимент за бъдещата ти съпруга.

Люсиен сви рамене.

— Просто е факт. Не разбирам защо трябва да пренебрегвам добрите качества на Клара. Всяка жена с нейния произход би била също тъй добре възпитана.

— Може би — каза Джак, — но лейди Клара се прояви като нещо изключително. Тя е много обичана в обществото. Направи ли ти впечатление, че много дебютантки са започнали да имитират дрехите й?

— Клара е елегантна — съгласи се меко Люсиен. — Винаги е била. Дори боса и с вехта рокля, тя успяваше някак… — Той млъкна и поклати леко глава. — Няма значение. А, ето ви най-сетне, Кърлейн. Никога не бих предположил, че ще минете невредим през тълпата ваши поклоннички.

— Калън — поздрави усмихнато лордът. — Рексли. Сивърн. Приятна вечер, нали? Очертава се да е успешна. Колко жалко, че майката на лейди Клара не е могла да дойде. Но маркизът е тук, нали?

Люсиен кимна кратко.

— Пристигна едва тази заран. За съжаление лейди Сейнт Дженивиъв се е заразила, тъй че той ще си тръгне още утре следобед.

— А, да — каза разбиращо Кърлейн. — След сватбата. Колко жалко, но разбирам, че иска да се върне при съпругата си. А вие държите ли се, Калън? Тази нощ ще е, както се казва, последна в свободния ви живот.

— Едва ли — усмихна му се хладно Люсиен.

— Наистина ли? — На лицето на Кърлейн беше изписано пресилено учудване. — Сигурно се шегувате. — Той се обърна и се усмихна на лейди Клара и мис Хоуел, които тъкмо се смееха на нещо, което една от тях беше казала. — Тя е чудесна — каза той тихо и възхитено. — Ще можем да се смятаме щастливи, ако след сватбата изобщо ще можем да я зърнем.

— Кърлейн — подхвана предупреждаващо Джак.

— Джак — прекъсна го Люсиен. — Не тази вечер.

Кърлейн продължаваше да гледа лейди Клара и мис Хоуел.

— Калън, надявам се, че няма да имате нищо против, ако ангажирам за последно вашата съпруга — прощавайте, бъдещата ви съпруга — за един-два танца. Откакто лейди Клара е в Лондон, можах да се насладя няколко пъти на нейната компания. Тя е наистина очарователна.

Люсиен погледна към Клара, чиято стройна фигура беше великолепно подчертана от сатенената й сапфирено — синя рокля. Косата й беше вдигната високо, а тънкото й вратле — голо. Нещо в нея беше подчертано еротично и караше мъжете да си представят какво ли ще е да прилепят устни към това меко място, да ги плъзнат и по-надолу.

— Един танц — отсече той — и да не е валс.

— О, не, разбира се, че няма да е валс — съгласи се с него Кърлейн. — Няма да забравя сцената, която направихте последния път при подобни обстоятелства. Но по-добре внимавайте, Калън, иначе ще реша, че мога твърде лесно да спечеля облога.

При тези думи Люсиен загуби самообладание. Той хвана Кърлейн за ръкава и го обърна към себе си.

— Облогът е между нас двамата, между вас и мен. Клара няма нищо общо с това. Оставете я на мира, или, кълна ви се, много ще съжалявате. — Очите му святкаха опасно.

Другият мъж го изгледа с учтиво любопитство.

— Много добре ви разбирам, Калън. А сега ме чуйте. Гледам на лейди Клара като на своя приятелка — независимо от нашия облог — и като на прелестна жена. Ще я виждам дотогава, докато нашето познанство го позволява. А сега, господа, моля да ме извините, искам да поздравя дамата, придружаваща лейди Клара, а също и мис Хоуел, за да я помоля да запише в бележничето си един танц с мен.

— Само не с Бела — каза Улф, но Кърлейн вече си беше отишъл. — Проклето копеле! Няма да допусна той да танцува с Бела.

— Нищо не можем да направим — въздъхна Джак.

— Но аз не желая той да танцува с Бела — повтори ядосано Улф.

— В такъв случай най-добре ще е да направиш същото, което ще направя сега аз — посъветва го Люсиен.

— Какво?

Хладна усмивка се появи на устните на Люсиен и той си свали ръкавиците, сякаш щеше да се впусне в битка.

— Да прекараш останалата част от вечерта до твоята годеница — каза той, поклони се на приятелите си и се запъти към Клара.

Маркиз Сейнт Дженивиъв откри бала с менует с най-голямата си дъщеря, след което Люсиен отведе бъдещата си съпруга за един валс.

— Както виждам, разбираш се добре с мис Хоуел — забеляза той, когато музиката зазвуча. Тя се чувстваше винаги толкова мъничка в неговите обятия. А той се запита дали изненадата, която изпитваше всеки път при първото докосване, ще изчезне някой божи ден.

Тя се усмихваше както винаги толкова открито и не подозираше, че това напълно променя лицето й. Сякаш някой запалва свещ — помисли си Люсиен.

— Да, така е. Толкова е остроумна и умна. Не разбирам защо лорд Сивърн не се ожени веднага за нея. — Тя погледна към лорд Сивърн и мис Хоуел, които танцуваха недалеч от тях. — Толкова е ясно, че я обича, а тя е сигурна, че без него слънцето няма да изгрее. Много симпатична двойка.

Люсиен проследи погледа на Клара. Бела беше висока жена с великолепна фигура, но въпреки това се губеше в лапите на огромния Улф.

— Толкова отдавна са сгодени, че вече изобщо не мога да си ги представя оженени.

— Ние с теб бяхме сгодени много по-дълго време — възрази Клара.

Люсиен отново я погледна в лицето.

— Само че за разлика от Улф, а може би и от теб, аз винаги съм знаел, че един ден ще станеш моя жена. Никога не съм и помислял за нещо друго.

Тя се изчерви леко.

— Нито пък аз, милорд.

— Сега това вече няма никакво значение — каза той, въпреки, че възприе думите й като лъжа. — Утре ще станеш моя съпруга и какво си е пожелавал всеки от нас, вече няма значение. За какво си говореше преди малко с Кърлейн?

— С лорд Кърлейн? — Тя го изгледа с любопитство. — Нищо особено. Само последните клюки.

— До утре не мога нищо да ти забранявам, но когато станеш моя жена, бих желал да стоиш по-далеч от него.

Клара отвори широко очи.

— Но защо? Мислех, че лорд Кърлейн е сред най-близките ти познати. Държал се е винаги безукорно, Люсиен, уверявам те.

— След като ми подариш наследник, ще можеш да си вземеш любовник, Клара — отговори Люсиен, без да се замисля и я завъртя около себе си, без да обръща внимание, че тя изстена. — Само не го прави под носа ми. Той наистина е, както казваш, един от най-близките ми познати и няма да допусна да спи с жена ми. Надявам се, че се изразих достатъчно ясно, нали? — Тя се опита да се отскубне, но той хвана ръката й по-здраво. — О, не, скъпа, сега няма да ми избягаш. Помисли само какво впечатление би направило това.

— Пусни ме — настоя тя тихо и ядосано. — Или ме върни при леля.

— Не и докато си в това настроение. — Той продължи да танцува. — Би могла да направиш някоя глупост, например да отмениш сватбата.

— Точно така — хвърли му тя гневно. — Ти непрекъснато ме обиждаш и унижаваш, Люсиен Брайланд, но да подозираш, че ще си вземам любовници, това вече е прекалено!

— Ще предпочиташ ли да играя ролята на ревнив съпруг? — попита той. — Ех, би ти било, може би, по-забавно. Какъвто е бил случаят с моята майка. Но аз вече те предупредих, че няма да се оставя да ме водят за носа. Стой мирно, Клара — заповяда сериозно той. — Не искам Роби да се почувства унизен, защото правиш сцена на нашия сватбен бал.

— Роби!

Клара го изгледа, навярно по-дълбоко ранена от тези думи, отколкото от всичко, което той бе й казвал досега. На лицето й беше изписана мъка.

— За бога — изръмжа той, — нали няма да се разревеш тук, където всеки може да ни види?

Тя примига и той видя сълзи в очите й.

— Не — прошепна тя. — Но те моля, върни ме при леля Ана.

Той изруга тихо и се приближи към високата врата. Беше невъзможно да я изведе навън, в градината, без всички погледи да се насочат към нея, но не му оставаше друг изход. Хората щяха, може би, да си кажат, че искат да останат за малко сами. Люсиен наистина можа да чуе как някои дами в залата въздишаха на тема романтика.