— Голям въпрос, така ли? — повтори той развеселен, какъвто беше най-често при любовницата си. — Вижте какво, скъпа лейди Холинг, щом толкова държите на това, ще ви обещая да не обладавам съпругата си през следобедите в Хайд парк, поне не докато там има много хора.

— Копеле — повтори тя и дръпна шнура на звънеца, за да каже на момичето, че желае да закуси. — Абсолютно ти е безразлично какво мисля или чувствам, но и аз имам сърце, въпреки че този факт може да те изненадва.

— Ни най-малко — възрази меко той и седна, за да си обуе ботушите. — Зная, че имаш сърце. Много е мъничко, но е налице и е недокосвано. Как мислиш, защо искам да отпратя Клара, веднага щом забременее? Освен за нейно добро, разбира се.

Тя присви очи.

— Сигурно не заради мене, Люсиен. Разбира се, че заради нея. Както и да е… престани да ме смяташ за пълна глупачка, иначе ще извадя пистолета си и ще те застрелям.

— Не ми вярваш? Това ме наранява. — Той седна да си завърже вратовръзката.

— Ех, понеже си мъж — обясни мило тя — и защото си глупав. Не понасяш да гледаш истината в очите, предпочиташ да се махаш от пътя й. Или променяш фактите така, че да подхождат на егото ти.

— Наистина ли, скъпа? Просто не разбирам за какво говориш.

— Нима, скъпи? Влез, Сиби. — Когато момичето влезе, понесло голям сребърен поднос, тя се усмихваше на Люсиен. — Достатъчно умен си, за да го установиш и сам. Ще се осмеля дори да кажа, че ще е достатъчно да понаблюдаваш своето тъжно аз, за да го разбереш. Защо трябва клетата малка Клара Харкамс да понася цял живот твоята изпортена личност?

Люсиен стана и отиде до масичката, на която Сиби тъкмо подреждаше кафе и сладки.

— А защо не? Ти нали го правиш и то с удоволствие. Добро утро, мила моя Сиби. — Той плесна хубавичката прислужница по дупето и бе възнаграден с възхитеното й писукане, докато бързаше да излезе.

— Не я насърчавай — предупреди го сериозно Памела, — влюбена е в теб.

Люсиен отхапа парче сладкиш.

— Наистина ли? — попита с пълна уста.

— Много добре знаеш, че е. Ще ти изрежа сърцето, ако си позволиш с нея някоя от твоите малки игрички.

— Боже милостиви, толкова рано сутрин и вече толкова агресивна — престорено се учуди той. — Сиби е сладко, очарователно детенце. Аз не посягам към такава невинност. Подобни неща върша само с жени от твоята порода, скъпа.

Тя беше прекалено уморена, за да се впуска в нови словесни двубои с него, затова му каза да си върви.

— По-добре ще е да не рискуваш, като ми позволиш да те обръсна. Пръстите ми станаха изведнъж много неспокойни, а ти не би искал да посрещнеш годеницата си с прерязан гръклян, нали? Върви да си получиш заслужените упреци от лорд Манинг — добави тя язвително, — след което се погрижи за провинциалната си невинност. Направи я щастлива и се харесай на нейните родители, а когато всичко това ти омръзне, се върни при мен. Желая ти хубава сватба, скъпи. И внимавай да не се задавиш със свещената си клетва. — И тя си наля чаша кафе.

Люсиен се поклони леко.

— Сърдечно ви благодаря, лейди Холинг. — После посегна покрай нея към скицника и откъсна горния лист. Накъса рисунката на малки парченца и ги хвърли във въздуха. Когато те взеха да падат около любовницата му, която го гледаше с присвити очи, той добави: — Не ме взимай отново за модел, Памела. Знаеш, че не обичам. — После си взе шапката. — Довиждане, скъпа. Можеш да ме очакваш отново тук две или три седмици след сватбата. Тогава ще съм със сигурност в онова ужасно настроение, което ти най-много обичаш.

Щом той излезе, Памела отмести закуската, посегна към скицника и го запрелиства, докато стигна до скритата рисунка.

— Чудесно! — измърмори тя с въздишка на облекчение и взе молива, за да довърши онова, което Люсиен беше прекъснал, докато тялото му в нейното легло й беше все още пред очите.


Хемет отвори, преди Люсиен да успее да сложи ръка на чукчето на вратата и удостои графа с такъв поглед, сякаш той беше най-отвратителното създание на този свят.

— Добро утро, Хемет — поздрави Люсиен, сложи шапката си в протегнатата ръка на иконома и се озърна около стария човек из антрето. — Да де, зная как изглеждам, тъй че престани да правиш физиономии. Лорд Манинг вече буден ли е?

— От близо три часа, милорд — отговори сдържано Хемет и отстъпи назад, за да пусне виконт Калън в елегантния хол.

Люсиен потисна въздишка.

— Разбирам. Искам само да се кача горе да се пооправя.

Хемет затвори тихо вратата и изсумтя така, че да се чуе.

— Графът настоя изрично, милорд, веднага щом се върнете, да ви изпратя при него.

Люсиен не можа да се сдържи и изпъшка.

— Е да — отбеляза сухо Хемет. — Мосю Делард беше много нещастен, и не за пръв път, защото и тази заран не бяхте тук, за да оцените неговите палачинки.

— Божичко!

— Точно така беше! — каза Хемет и тръгна към салона за закуска, а Люсиен колебливо го последва. — За трети път тази седмица не му стават палачинките. Направо ги залепи за източната стена на кухнята и сега към печката сочи голямо петно. Госпожа Паркс съобщи, че напуска и вече си е събрала багажа. Половината прислуга искаше да я последва. Мисля, че този път трябва да се извините на колене.

— По дяволите! — Люсиен си избърса ръцете в ризата и съжали, че Памела не го обръсна. Чичо му щеше, може би, да предпочете чисто лице с прерязан гръклян вместо онова, което щеше да види сега.

Хемет отвори вратата към салона за закуска и обяви с най-отегчения си глас:

— Виконт Калън, милорд.

Седнал в горния край на масата, лорд Манинг изобщо не се обърна.

— А, най-сетне. Влез, Люсиен. Чакахме те.

Люсиен. Беше винаги лош признак, когато чичо му се обръщаше към него с пълното му име.

— Добро утро, Роби — подхвана той с непринуден тон и пристъпи напред, а Хемет излезе от салона и затвори вратата след себе си. — Чудесна сутрин. — Той спря, защото един в сравнение с него много спретнат лорд Рексли му се усмихна над пълна с палачинки чиния. — Джак! — възкликна малко учуден Люсиен. — Добро утро. Съжалявам, че снощи изчезнах толкова бързо от „Мейдрю“. Вие с Улф оправихте ли се? Никак не ми се искаше да ви оставя в капана.

— Не се тревожи — успокои го Джак. — Лесно се отървахме. Онази малка приятелка на Улф притежава най-изненадващия десен прав и пламенен темперамент. Един от полицаите направи грешката да я нарече проститутка и тя веднага му даде да разбере, че е французойка, а той прасе, след което му строши носа. Човекът пак имаше късмет, защото Улф успя да го отърве. Клетото момче стоеше като боксова круша и пресмяташе на висок глас колко струват причинените от нея щети, сякаш това можеше да спре някого да хвърля каквото му падне под ръка.

— На това място Джак и Люсиен избухнаха в истеричен смях, а лорд Манинг ги слушаше търпеливо.

— Не виждам белези. Добре, че намина. — Люсиен се опитваше да гледа невинно чичо си. — Искали сте да ме видите, сър? Аз наистина трябва да се преоблека, преди да отидем да вземем лейди Клара и маркизата.

Граф Манинг обгърна с две ръце чашата си за кафе, облегна се назад на стола и измери със спокоен поглед племенника си.

— Лъки, скъпи, ако не престанеш веднага да се правиш на невинна овчица, ще наема банда пирати да те отвлекат през нощта, нещо, което сигурно е трябвало да направя още докато беше дете, защото си един невъзпитан, неблагодарен нехранимайко. После ще те продам в робство на някой далечен остров, където ще се пържиш с години, преди изобщо да почна да се замислям, дали искам да се върнеш. Седни! — той кимна към стола вляво от себе си и не обърна внимание на опитите на седналия вдясно от него лорд Рексли да скрие смеха си. — Можеш да закусиш — каза той, веднага щом Люсиен седна и погледна към слугата, застанал с неподвижно лице до бюфета. — Стребит, можеш да сервираш на виконта, след което да се заемеш с другите си задължения.

Стребит направи точно така, а когато излезе и остави тримата мъже сами, лордът отбеляза:

— Изненадан съм от това колко усилия полагат приятелите ти, Люсиен, за да те запазят здрав и бодър. С какво си заслужил такава лоялност? Кротките думи поразиха Люсиен като остър нож и той хвърли поглед към Джак. Лорд Манинг остави чашата си и взе салфетка, за да си избърше устата. — Рексли очаква търпеливо вече повече от час ти да се появиш — продължи той и сгъна грижливо лененото парче плат, — и то само, за да е сигурен, че няма да те убия в мига, в който престъпиш прага. Сигурен съм, че ще съумееш да оцениш неговите усилия.

Люсиен си пое дълбоко дъх и протегна ръка към своята чаша кафе. Погледна над ръба й към чичо си и приятеля си, които толкова си приличаха, че никога не беше преставал да се учудва. Бяха като два портрета на един и същ човек, единият по-млад, другият по-стар и двамата руси, синеоки и яки като скала. Използваха даже едни и същи изрази, когато биваха пияни. Ако не познаваше много отдавна родителите на Джак Сомъртън, Люсиен щеше да мисли, че Джак е копеле на неговия чичо. Всъщност тази мисъл дълго не го напускаше и виконтът беше прекарал не е една вечер, преди да заспи в разсъждения на тази тема. Но и посред бял ден, на моменти като този, мисълта продължаваше да го преследва.

Лорд Манинг гледаше мрачно племенника си и мълчанието се проточваше вече ужасно мъчително. Лорд Рексли се опита да се притече на помощ:

— Ами те момчетата са си момчета — каза той.

— Да де — изръмжа Манинг — и глупаците си остават глупаци. Предполагам, че за децата ти ще бъде интересно да разберат, че докато ти си пропилявал състоянието си в „При Мейдрю“ — и той хвърли святкащ поглед на Джак — граф Кърлейн е удостоявал лейди Клара с вниманието си по време на танците. Не че е имал при това особен успех, но „При Алмак“ всяка жена е била готова да я хвърли през прозореца, само за да получи шанса да привлече вниманието на този мъж.

Люсиен върна с видима припряност скъпоценния китайски порцелан върху чинийката.