Мая, която я бе задминала доста, я погледна през рамо.
— Ей, добре ли си?
Емили пъхна ръце в джобовете на якето си. За секунда й мина през ум да разкаже всичко за Али. Но едно колибри изпърха край нея и тя изведнъж загуби смелост.
— Нищо ми няма.
— Ще влезеш ли? — предложи Мая.
— Не… Аз… Аз трябва да се върна в училище — промълви Емили. — Тренировка по плуване.
— О! — Мая наклони глава. — Нямаше нужда да вървиш с мен дотук, глупаче.
— Знам, но не исках да се загубиш.
— Такава си ми сладурана! — Емили се зачуди какво точно има предвид Мая под сладурана. Може би беше типично обръщение в Калифорния? — Е, добре, приятно плуване тогава. И благодаря, че се разхождаш с мен цял ден.
— Няма проблеми. — Емили пристъпи напред и телата им се притиснаха в прегръдка.
— Ммм — въздъхна Мая и я притисна по-силно. Момичетата отстъпиха назад и се ухилиха. После Мая се наведе и целуна Емили по двете бузи. — Мляс, мляс! Като французойките!
— Ами тогава и аз ще съм французойка — засмя се Емили и забрави за Али за миг. — Мляс! — И целуна Мая по гладката лява буза.
Тогава Мая я целуна отново, по дясната буза, само че една идея по-близо до устата. И този път нямаше мляс.
Дъхът на Мая миришеше на бананова дъвка. Емили отскочи назад и хвана чантата с плувния си екип миг преди да се изплъзне от рамото й. Когато отново вдигна очи, Мая се усмихваше широко.
— Ще се видим — махна й тя. — Разбий ги!
След тренировката Емили грижливо сгъна кърпата си и я прибра в чантата. Целият следобед бе минал ужасно. След като Мая се прибра, Емили бе тичала към училище, като че ли това можеше да сложи ред в обърканите й чувства. Когато най-сетне се плъзна във водата и заплува дължина след дължина, пред очите й продължаваха да се мержелеят буквите, изрязани в кората на онова дърво. Когато треньорката изсвири пронизително и започнаха да упражняват старт и обръщане, тя подушваше дъвката на Мая и чуваше сърдечния й заразителен смях. Докато стоеше пред шкафчето, си даде сметка, че два пъти си е измила косата с шампоан. Повечето момичета обикновено престояваха в общата баня по-дълго, за да поклюкарстват, но Емили бе прекалено разсеяна, за да се присъедини към тях.
Пресегна се към тениската и дънките си, които седяха прилежно сгънати на етажерката в шкафчето й и някаква бележка изхвърча оттам. Името на Емили бе написано отгоре с прост, непознат почерк. Тя я вдигна от студения мокър под.
„Хей, Ем,
Хлип-хлип! Заменена съм! Ти си намери друга приятелка, която да целуваш!
Тя сви пръстите на краката си и сбръчка изтривалката под тях. За миг бе престанала да диша. Озърна се. Никой не гледаше към нея.
Истинско ли бе това?
Емили се вторачи в бележката и се опита да мисли рационално. Двете с Мая бяха на открито, но наоколо не бе имало жива душа.
А и… Заменена съм? Друга приятелка, която да целуваш? Ръцете й се разтрепериха. Отново погледна подписа. Смехът на другите момичета отекваше в стените.
Емили бе целувала само едно друго момиче. Случи се два дни преди да издълбае инициалите им в кората на онзи дъб и само седмица и половина преди края на седми клас.
Алисън.
7.
Спенсър има стегнат делтовиден мускул
— Виж му задника!
— Млъквай! — Спенсър цапна приятелката си Кирстен Кулън по наколенката със стика си за хокей. Трябваше да упражняват техники на защита, но двете — както и целия отбор — бяха по-заети с това да оглеждат новия помощник-треньор. А той беше Йън Томас, ни повече, ни по-малко.
Кожата на Спенсър бе настръхнала от адреналина. И как иначе — помнеше, че Мелиса бе споменала, че се е преместил в Калифорния. Но от друга страна доста хора неочаквано се връщаха в Роузууд.
— Сестра ти е луда да скъса с него — поклати глава Кирстен. — Страшен е!
— Шшшт! — изхриптя Спенсър, кикотейки се.
— Плюс това, сестра ми не е късала с него. Той скъса с нея.
Прозвуча писъкът на треньорската свирка.
— Размърдайте се! — викна им Йън и се затича към тях. Тя се наведе да си завърже обувката, уж че не й пукаше. Усети погледа му върху себе си. — Спенсър? Спенсър Хейстингс?
Тя се изправи бавно.
— О… Йън, нали така?
Усмивката му бе толкова широка, че Спенсър почти се учуди, че бузите му не са се сцепили. Изражението му все още казваше „ще наследя компанията на татко на двайсет и пет“, но сега косата му бе малко по-дълга и разрошена.
— Много си пораснала! — възкликна той.
— Сигурно. — Тя сви рамене.
Йън се почеса по врата.
— Как е сестра ти?
— Хм, добре е. Взе две години за една и завърши по-рано. Сега ще ходи в „Уортън“.
Той наклони глава.
— Гаджетата й все още ли ти налитат?
Ченето на Спенсър увисна. Преди да успее да отговори, госпожа Кембъл, главният треньор, изсвири и махна на Йън да отиде при нея.
Кирстен я стисна за ръката в секундата, в която той се обърна.
— Забила си се с него, нали?
— Млъкни, ти казах! — сопна се Спенсър.
Докато тичаше към централното поле, Йън им хвърли поглед през рамо. Спенсър си пое въздух и се наведе да си провери наколенката. Не искаше той да разбере, че го е зяпала.
Докато стана време да се прибере от тренировката, всяка част от тялото я болеше — от задника до раменете, даже и пръстчетата на краката. Беше прекарала цялото лято в организиране на комитети, учене на думи за CAT9 и подготовка за ролите в три различни пиеси в Мюзли, местния театър — на Джийн в „Разцветът на мис Джийн Броуди“10, на Емили в „Нашият град“11 и на Офелия в „Хамлет“. Тази натоварена програма не й бе позволила да се поддържа в идеална форма за състезанията по хокей и сега този факт беше особено осезаем.
Единственото, за което мечтаеше в момента, бе да излази стълбите, да се тръшне на леглото и да не мисли за утре, за поредния свръхамбициозен ден, в който отново щеше да надскача себе си: закуска във френския клуб, прочит на сутрешните съобщения, пет курса за напреднали, репетиции с театралната трупа, бърза поява в комитета, отговарящ за годишника и поредната изтощителна хокейна тренировка с Йън.
Тя отключи пощенската кутия в дъното на алеята към къщата им с надеждата, че е получила вече резултатите от приемните изпити. Трябваше да пристигнат всеки момент, а Спенсър имаше добро предчувствие — всъщност даже по-добро, отколкото за всеки друг изпит досега. За жалост, там се въргаляха само няколко съобщения за изтичащи срокове за плащане на сметки и една брошура, адресирана до госпожица Спенсър Дж. (от Джил) Хейстингс от колежа Епълбъро в Ланкастър, Пенсилвания. Да бе, точно натам беше тръгнала!
Щом влезе вкъщи, тя остави пощата на облицования с мрамор кухненски плот, потри преумореното си рамо и си заповтаря като мантра: Гореща вана в задния двор. Релакс и почивка. О, да…
Поздрави Руфъс и Беатрис, двете семейни кучета и им подхвърли няколко играчки, за които да се посборичкат. После се затътри по плочника към съблекалнята към басейна. Застана на вратата, готова да вземе душ и да нахлузи банския, но се спря. За какво? Беше прекалено уморена да се преоблича, а и у дома нямаше никого. А и джакузито бе заобиколено от розови храсти. Докато вървеше нататък, то бълбукаше подканящо, сякаш очакваше появата й. Спенсър се съблече по сутиен, спортни бикини и високи чорапи за хокей, раздвижи рамене, за да разхлаби мускулите си и се покатери в димящата вана. Ето, това беше!
— О!
Тя се обърна. Рен стоеше край розите, гол до кръста и с най-секси боксерките, които беше виждала някога.
— Опа! — възкликна той и се уви в някаква кърпа.
— Съжалявам.
— Вас ви няма до утре — изпелтечи Спенсър, въпреки очевидността на обратното.
— Хм, да. Само че аз и сестра ти бяхме във „Фру“ — каза Рен и направи лека гримаса. „Фру“ беше един от онези снобарски магазини в съседното градче, където се продаваха калъфки за възглавници за по хиляда долара. — Мелиса трябваше да се погрижи за нещо друго, така че ме прати тук да се забавлявам саморъчно.
Спенсър се надяваше, че това е някакъв особен британски израз.
— Аха — каза тя неуверено.
— Ти сега ли се прибра?
— Бях на тренировка по хокей. Първата за тази година. — Спенсър се облегна назад и малко се отпусна. Загледа се в размазаните очертания на тялото си под водата. Боже господи, не беше си свалила чорапите. Ами тези гащи с висока талия, същински кюлоти! И потния спортен сутиен… Тя се прокле наум, за това, че не беше облякла шикозния жълт бански на „Ерес“, който си купи наскоро, но осъзна колко е нелепо.
— Е, аз тъкмо се канех да се понакисна, но ако предпочиташ да си сама, няма проблеми — каза Рен.
— Ще вляза вътре да погледам телевизия. — Той понечи да тръгне.
Спенсър усети леко бодване на разочарование.
"Лукс и грях" отзывы
Отзывы читателей о книге "Лукс и грях". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Лукс и грях" друзьям в соцсетях.