Тя помисли с нежност за симпатичния младеж, за когото щеше да се омъжи, след като се превърнеше в изкуфяла стара вещица, подпираща се на бастун.

— Шегувате се, скъпа. Вие винаги се шегувате с мен и бих казал, че това е една очарователна черта на характера ви, ако подобни неща можеха да ме очароват. Оуен е покорен от богатия ви репертоар от шеги, но той е млад и все още няма моето благоразумие. Впрочем да се върнем на темата. Доколкото имам опит, младите дами нямат силата и, ъ-ъ, издръжливостта да остават до късно вечер, както сте постъпили снощи.

— Легнах си в девет и половина, сър.

— Така ли? Но аз мислех, че двамата с Оуен сте се разхождали в градината и…

— Оуен може наистина да се е разхождал, сър. Не е изключено да е сравнявал розите с алени кадифени драперии или с капки кръв, потекли от срязан пръст, макар и да не разбирам как би могъл да го стори, тъй като снощи беше доста тъмно, а и валеше непрекъснато. Но вие не си спомняте, нали? Но това време пиехте от брендито на баща ми, като се топлехте пред огъня на единствената запалена камина в цялата къща, а мисис Тейлстроп кръжеше край вас и ви предлагаше топли кифлички. Не, миналата нощ, сър, нямаше нито една звезда, която да бъде възхвалявана. Пък и Оуен ни най-малко не се вълнува от цветя. Карат го да киха. Колкото до мен, аз си бях в леглото и сънувах рождения си ден. Напоследък той често присъства в сънищата ми.

— О! — отвърна попечителят й, объркан и, беше сигурна в това, разгневен на сина си, че й е позволил да се измъкне от мрежите му.

Беше раздразнен и защото всичко, което Каролайн бе казала, беше вярно. Действително си беше посръбнал добре от брендито на баща й, докато мисис Тейлстроп кимаше любезно на всяка дума, която излизаше от устата му. Това, беше повтаряла редовно на Каролайн тя, било едно от най-съществените задължения на една дама — да слуша и да кима, да се усмихва и да предлага храна и напитки. Всички тези приказки изкарваха момичето от кожата му.

Тя погледна Фолкс изпод веждите си. Той изглеждаше все още ядосан и като че не беше сигурен как да постъпи. Каролайн много добре си представяше подробните инструкции, с които беше засипал кльощавия си син, а тон така го бе подвел…

Мъжът се изкашля и каза, възвърнал спокойствието чара си:

— Колкото до рождения ви ден, скъпа мис Дъруент-Джоунс, реших за обяд да се съберем само най-близките роднини.

Не я интересуваше къде и как щеше да посрещне празника си. Затова кимна:

— Чудесно, сър. Жалко, че нямам и други близки роднини в околността.

— Двамата с Оуен ще бъдем възможно най-внимателни и грижливи към вас. Мисля, че подаръкът, който синът ми е купил за рождения ден — дали да го кажа? — ще послужи и като годежен подарък.

Ето че той най-после разкри картите си. В първия момент тя не знаеше какво да отговори. Но след това се усмихна широко.

— Колко мило от страна на Оуен, но ми се струва, че е още прекалено рано за това, сър. Мистър Дънкан ми направи предложение, но ние решихме да изчакаме идния месец и тогава да съобщим за нашия годеж. Ще се оженим по Коледа. Не, не бих могла да приема подарък от Оуен, докато двамата с Дънкан не обявим официално намеренията си.

— Мистър Дънкан? Кой, по дяволите, е този мистър Дънкан!

Фолкс изглеждаше така, като че всеки момент щеше да получи удар. Лицето му подпухна и почервеня. Това й достави огромно удоволствие и във въображението й той се строполи върху главното стълбище, гърчейки се с пяна на устата.

— О, той е съсед. Наричам го „моя скъп кавалер“. Дънкан е потомък на една от местните фамилии, живееща тук от няколко века. Сближихме се през последните три години. Той е много красив джентълмен, с волева брадичка, а ушите му не са нито остри, нито щръкнали. Сър, възнамеряваме да се оженим и да обединим земите си.

— Никога досега не сте споменавала пред мен за този джентълмен, скъпа мис Дъруент-Джоунс. Всъщност никога не съм чувал за някакъв си мистър Дънкан. Това не оправдава очакванията ми за вас, и вие добре го знаете. Ще поговоря с мисис Тейлстроп за това, ще й кажа какво мисля за качествата й на пазач.

— През последните две години не бяхте особено често тук, сър. Преди това обаче идвахте толкова редовно, че мисис Тейлстроп не оставяше леглата ви без чаршафи. И, знаете ли, никога не съм мислила за нея като за пазач. Честно казано, винаги когато бяхте тук, се стараех да държа мистър Дрънкан по-надалеч.

— Оуен ме придружаваше почти винаги. Вие двамата прекарвахте заедно повечето време.

— Чисти чаршафи имаше и за Оуен, сър.

— Хуморът ви е весел като потъващ кораб, скъпа мис Дъруент-Джоунс. Забелязвам дори, че той се е засилил през последните няколко дни. Мисис Тейлстроп ме информира, че напоследък сте станала по-весела, но аз й обясних, че неин дълг е да се грижи да не проявявате подобни ексцентрични качества. Младите дами трябва да бъдат скромни и сдържани. Как иначе ще си намерят съпруг?

— Справих се доста лесно с това. Не забравяйте мистър Дънкан.

— Може и така да е. А сега бих искал да ми отговаряте ясно и откровено.

— Много добре, сър. Какво бихте искал да научите?

— Нещо повече за този Дънкан, например. Бих искал да се срещна с него, за да бъда сигурен относно намеренията му към вас. От утре вие ще бъдете богата млада дама и желая да съм убеден, че той не се стреми единствено към вашето наследство. Всъщност настоявам да се запозная с него. Още днес, за вечеря. Това ще бъде справедлива спрямо Оуен, не сте ли съгласна? Дори лекомислените млади дами трябва да се стремят към известна чувствителност и да проявяват добра воля към младежите, които са истински влюбени в тях.

Оуен влюбен в нея? Двамата с Оуен бяха като две отегчени кучета, които се гледат и прозяват. Глупавият й настойник не само че не харесваше хумора й — единственото оръжие, с което разполагаше срещу него, — но и я мислеше за тъпа и некадърна. Това може би не беше далеч от истината. В никоя от камините не гореше огън, нали така?

— Не знам дали мистър Дънкан ще бъде свободен тази вечер.

— Знаете ли, скъпа мис Дъруент-Джоунс, съвестта не ми позволява да дам съгласието си да се свържете с човек, когото не съм одобрил. Това би значило да не изпълня отговорността, която съм поел към вас. В завещанието на баща ви има клауза, която изисква моето мнение при избора ви на съпруг. Естествено, не се бях сещал за това досега, тъй като вярвах, че двамата с Оуен сте чудесна двойка.

Каролайн впи поглед в събеседника си. Не можеше да повярва на ушите си, нямаше да го повярва! Успя да сдържи напиращите обидни слова и рече:

— Не знам за никакви споразумения във връзка с брака ми или с липсата на брак, сър. Всъщност преди да срещна мистър Дънкан, изобщо не възнамерявах да се женя. Бих искала да видя завещанието на баща си.

— Разбира се, мис Дъруент-Джоунс.

Този път нямаше „скъпа“, което несъмнено беше много по-добре.

— Все пак една млада дама надали би разбрала такъв документ. Има правни термини, които са извън способностите на една лейди и само ще я объркат.

— Ще съумея да повиша умственото си ниво по този случай, сър.

Той я изгледа така, като че му се искаше да я удари, и това й допадна, защото нейното желание пък бе да забие нож между ребрата му.

— Може ли да прочета тази част от бащиното ми завещание веднага, сър?

— За нещастие завещанието на баща ви е в кабинета ми в Лондон. Ще е нужно време, за да пиша на секретаря си, и още повече, докато документът пристигне тук, в Хънимийд Манър.

— Ясно — отвърна тя, като се опасяваше, че наистина бе разбрала.

— Накратко, волята на баща ви е такава, че никой не може да поиска ръката ви без мое съгласие. Ако не одобря кандидата, ще продължа да бъда ваш настойник до двайсет и петата ви година или пък докато вие си намерите джентълмен, достоен за благословията ми.

— Сър, принуждавате ме да призная, че това бе просто шега. Няма никакъв мистър Дънкан. Не съществува мъж, за когото да желая да се омъжа. Но от утре, сър, деветнайсетия ми рожден ден, ще мога да разполагам с парите на родителите си — всичките! И вие няма повече да размахвате камшик над главата ми.

— Точно така си и мислех — каза Фолкс и Каролайн разбра, че я беше надхитрил.

Беше я излъгал за тази клауза от бащиното й завещание и тя се беше хванала. А попечителят й зае помирителна поза, като вдигна ръце с дланите нагоре.

— Двамата не трябва да се държим като неприятели, скъпа. Истината е, че откакто се превърнахте в такава приятна млада жена, ви се възхищавам много. Както впрочем и синът ми. Така, вярно е и това, че от утре ще можете да разполагате с парите си. Също така е вярно обаче, че ще продължавам да бъда ваш попечител, докато се омъжите.

— И по какво се различават задълженията на един настойник от тези на един попечител?

— Като ваш попечител ще трябва да ви съветвам как да инвестирате средствата си, да се занимавам с уреждането на всякакви правни формалности, да давам съгласието си за отпускането на необходимата за задоволяване нуждите ви сума, да се грижа да се чувствате добре. Бях братовчед на баща ви, мис Дъруент-Джоунс. Той ми се довери да бъда ваш настойник и да избера съпруга ви. Доволен съм, че този мистър Дънкан не съществува. Мъжете не винаги са това, което изглеждат, знаете ли? Не, не знаете. Бяхте предпазвана от субекти, които биха могли да се възползват от вашата невинност. И имам намерение да продължа да ви пазя, мис Дъруент-Джоунс.

Точно така, както я беше защитил, изпращайки я в пансион за благородни девици в Нотингам. Слава богу, че успя да избяга оттам преди три години. Струваше й се, че дори в манастирите атмосферата не би могла да бъде по-потискаща и нерадостна от тази в кънтящите помещения на пансиона, с празноглави кискащи се момичета, които се интересуваха единствено от трапчинките по бузите на учителя по танци. Учителките там бяха наистина безмилостни в стремежа си да превърнат всяка една от ученичките си в абсолютно копие на останалите: глупави, но очарователни за мъжкото око момичета. Същества, които могат само да кимат и да се преструват, че слушат, докато мозъците им закърнеят окончателно, както и да шият ръкоделията си, докато смъртта дойде, за да ги избави. Но преди това, разбира се, трябва да са създали необходимия брой наследници.