Погледна Кал. Знаеше, че го е разтревожила. Не бе честно да протака. Как ли щеше да я гледа после? „Изплюй камъчето, каза си тя, и да се свършва.“

— Баба ми намери информацията, която я помолих да потърси. Страници от семейната библия. Имаше дори записки на специалист по семейна история от края на деветнадесети век. Да, имам и сведения за рода Кларк, Лейла, които могат да ти бъдат от полза. Никой не е проследявал тази линия толкова назад и можем да стигнем още по-далеч с това, което получих.

— Добре.

— Всъщност семейството е гледало на родовата памет почти като на религия. Дядо ми — не толкова, но сестра му и няколко братовчедки са били по-вътре в нещата. Изглежда, са държали да изтъкват факта, че предците им са сред първите заселници в Новия свят. Тази семейна библия не е единствена, а и през годините към нея са били добавяни нови бележки. Наели са специалисти по родословия да открият корените им в Англия и Ирландия през шестнадесети век. Но това, което представлява интерес за нас, е клонът, дошъл тук. В Хокинс Холоу — обърна се тя към Кал и стисна юмруци за кураж. — Себастиан Дийл пристигнал в селището със съпругата си и трите си дъщери през хиляда шестстотин петдесет и първа. Най-голямата му дъщеря се казвала Хестър. Хестър Дийл.

— Хестърс Пул — промърмори Фокс. — Тя е от твоя род.

— Точно така. Хестър Дийл, която според местните легенди обвинила Джайлс Дент в магьосничество в нощта на седми юли хиляда шестстотин петдесет и втора. Осем месеца по-късно родила дъщеря и след две седмици се удавила в езерото в Хокинс Ууд. Няма никакви сведения за бащата, но ние знаем чие е било детето й. Знаем как е било заченато.

— Не можем да сме сигурни.

— Знаем го, Кейлъб. — Колкото и да я разкъсваше отвътре, Куин го знаеше. — Видяхме го, ти и аз. А Лейла го е изживяла. Той я е изнасилил. Била е едва на шестнадесет. Подмамил я е, обладал я е, тялом и духом, и й е направил дете. Дете с неговата кръв. — Куин събра ръцете си, за да не треперят. — Наполовина демон. Не е понесла да живее с него, с онова, което й е сторил, и създанието, на което е дала живот. Затова напълнила джобовете си с камъни и влязла във водата, за да се удави.

— Какво е станало с дъщеря й? — попита Лейла.

— Умряла на двадесет, след като родила две дъщери. Едната от тях починала преди третия си рожден ден, а другата пораснала и се омъжила за Дънкан Кларк. Имали трима сина и една дъщеря. И тя, и съпругът й, и най-малкият им син загинали, когато къщата им изгоряла. Другите деца оцелели.

— Значи аз съм от рода на Дънкан Кларк — каза Лейла.

— И някога през годините някой от тях си легнал с циганка от Стария свят — довърши Сибил. — Никак не е честно. Те са потомци на бял герой магьосник, а ние произхождаме от семето на демона.

— Няма място за шеги — сопна се Куин.

— Но не е и повод да правим трагедия. Просто е факт.

— За бога, Сибил, нима не разбираш какво означава това? Че създанието, което ни дебне навън, е мой, може би наш прапрадядо отпреди десетина поколения. Че носим в себе си част от него.

— И ако през следващите няколко дни ми поникнат рога и опашка, много ще се ядосам.

— О, мамка му! — Куин скочи на крака и застана срещу приятелката си. — Спри най-сетне. Изнасилил е момичето и от семето му сме се появили ние, три и половина века по-късно, но онова, което е посял, е довело до сегашните събития. Представи си, че сме тук не за да го спрем, не за да помогнем всичко да свърши, а за да им попречим да го спрат. Да изиграем роля в нещо, което ще ги нарани.

— Ако разсъдъкът ти не беше замъглен от любов, щеше да проумееш, че това е глупава версия. Паническа реакция, гарнирана с голяма доза самосъжаление. — Тонът на Сибил бе безмилостно студен. — Не сме пионки в ръцете на някакъв демон. Няма изведнъж да преминем от другата страна и да се превърнем в тъмна сила, която се опитва да убие едно куче, за да докаже превъзходството си. Ние сме същите, които бяхме преди пет минути, така че не се дръж като глупачка, стегни се.

— Права е. Не че си глупачка — уточни Лейла, — а че сме такива, каквито сме. Ако всичко това може да послужи за нещо, трябва да намерим начин да го използваме.

— Добре. Ще се опитам да се науча да завъртам главата си на триста и шестдесет градуса.

— Тъпо — отсече Сибил. — Сарказмът щеше да ти отива повече, Кю, ако не беше толкова разтревожена, че Кал ще те зареже заради големия надпис „Демон“, който носиш на челото си.

— Стига! — изкомандва Лейла и Сибил само сви рамене.

— Ако го направи — невъзмутимо продължи Сибил, — значи не заслужава да се терзаеш заради него дори за миг.

Във внезапно настъпилата тишина паднала цепеница се удари в решетката на камината и посипа искри.

— Разпечата ли приложенията? — попита Кал.

— Не, но…

Куин замълча, поклащайки глава.

— Да ги разпечатаме сега, за да ги прегледаме и ние.

Кал стана, хвана ръката й и я поведе навън от стаята.

— Бива си те — обърна се Гейдж към Сибил. Преди да му се озъби, той наклони глава. — Това не беше просто сарказъм, а буквален или словесен шамар по лицето. Словесните са по-жестоки, но не оставят грозни белези.

— И от двата вида боли. — Сибил се изправи. — Ако я нарани, ще му откъсна онази работа и ще я хвърля на кучето.

После излетя от стаята.

— Много е страшна — отбеляза Фокс.

— Не е единствената. Аз бих опекла топките му за десерт. — Лейла се отправи към вратата след Сибил. — Трябва да сготвя нещо за вечеря.

— Странно, но точно сега нямам никакъв апетит. — Фокс хвърли поглед към Гейдж. — А ти?

На горния етаж Кал изчака да влязат в кабинета, който в момента служеше за мъжка спалня, и я притисна с гръб към вратата. Първата целувка бе страстна, с привкус на гняв. Втората — отчаяна. А последната — нежна.

— Каквото и да си си втълпила за нещата между нас заради тази нова информация, избий си го от главата. Веднага. Разбра ли?

— Кал…

— Бих заложил живота си, че онова, което ти казах тази сутрин, е истина. Обичам те. Нищо не може да го промени. Така че престани да се самосъжаляваш или ще ме ядосаш.

— Не беше… не е… — Куин затвори очи, когато през нея премина вихър от емоции. — Е, добре де, донякъде или изцяло. Когато прочетох файла, който ми изпратиха, просто…

— Краката ти се подкосиха. Разбирам. Но знаеш ли какво? Тук съм, за да ти помогна да се съвземеш.

Кал повдигна ръка, сви я в юмрук, после я разтвори. Разбрала, тя преглътна сълзите. Сложи длан върху неговата и пръстите им се преплетоха.

— Добре ли си вече?

— Не просто добре — отвърна Куин, — а безкрайно благодарна.

— Да го разпечатаме и да видим какво имаме.

— Да. — По-спокойна, тя огледа стаята — разхвърляните, несгънати завивки върху разтегателния диван, купчините дрехи. — Приятелите ти са големи мърльовци.

— Да. Да, такива са.

После заедно запристъпваха сред безпорядъка към компютъра.

Деветнадесета глава

В трапезарията Куин сложи разпечатки пред всички. На масата имаше купа пуканки, забеляза тя, бутилка вино, чаши и хартиени салфетки, сгънати на триъгълници. Знаеше, че всичко това е дело на Сибил.

И че Сибил е направила пуканките за нея. Не като дар за помирение, между тях нямаше нужда от подмазване, за да се помирят. Просто така.

Докосна рамото й, преди да седне.

— Извинявам се за голямата драма — започна Куин.

— Щом наричаш това драма, трябва да дойдеш в дома на родителите ми при някое семейно събиране. — Фокс й се усмихна, вземайки си шепа пуканки. — И без кръв на демони, семейство Бари О’Дел са способни да вдигнат врява до небето.

— Всички трябва да приемем, че от сега нататък демоничното начало ще се обажда от време на време. — Куин си наля чаша вино. — Не зная какви изводи ще си направи всеки от вас от това, но е нещо повече от всичко, което имахме досега. Разкрива пряка родствена връзка с другата страна.

— Сигурна ли си, че Лазаръс Туис е мъжът, изнасилил Хестър Дийл? — попита Гейдж. — Че е забременяла от него?

Куин кимна.

— Повярвай ми.

— Изживях го. — Лейла смачка салфетката в ръката си, докато говореше. — Не беше като проблясъците, които получават Кал и Куин, но… Може би кръвната връзка го обяснява. Не зная. Но зная какво й причини. Както и че е била девствена, когато… онова същество я е изнасилило.

Фокс внимателно взе парчетата от салфетката, която бе накъсала, и й подаде своята.

— Добре — продължи Гейдж, — сигурни ли сме, че Туис е създанието, което наричаме демон поради липса на по-подходяща дума?

— Този термин никога не му е допадал — намеси се Кал. — Мисля, че всички сме убедени.

— Значи Туис използва Хестър, за да посее семето си, да си осигури потомство. Ако е съществувал толкова дълго, колкото предполагаме, съдейки по разказите, които е чувал Кал, вероятно е правил същото и по-рано.