За жалост.

— Знаеш ли какво забелязвам в теб, Гейдж?

— Какво?

— Имаш страхотен задник и ужасен характер. Повикай ме, когато закуската е готова — добави Сибил, преди да излезе от кухнята.

— Права е. Често съм казвал същото за задника и характера ти.

— Телефонните линии са прекъснати — съобщи Фокс, когато влезе, после рязко отвори вратата на хладилника и грабна кутия кока-кола. — Свързах се с мама по мобилния. При тях всичко е наред.

— Доколкото познавам родителите ти, сигурно през цялото време правят секс — отбеляза Гейдж.

— Хей! Вярно — каза Фокс след миг, — но защо го казваш?

— Той мисли само за секс.

— Какво лошо има? Нито е болен, нито гледа спорт, а това са единствените обстоятелства, при които мъжете не мислят за секс.

Гейдж сложи резените бекон в нагорещения тиган.

— Някой ще препече ли хляб? Ще ни трябва и още една кана кафе.

— Трябва да изведа Лъмп. Вече няма да го пускам сам.

— Аз ще го изведа. — Фокс се наведе и почеса кучето по главата. — И без това искам да се поразтъпча. — Обърна се и едва не се сблъска с Лейла. — Здравей. Извинявай. Ааа… ще изведа Лъмп на разходка. Искаш ли да дойдеш?

— О! Ами… да. Само да взема палтото си.

— Много умно — отбеляза Гейдж, когато Лейла излезе. — Голям умник си, Фокс.

— Какво?

— Добро утро, хубавице. Искаш ли да се поразходим в еднометрови преспи и да погледаме как кучето препикава няколко дървета, още преди да си пила кафе?

— Беше просто предложение. Можеше да откаже.

— Сигурно щеше да каже „не“, ако беше поела доза кофеин за събуждане на мозъка.

— Сигурно затова на теб ти върви с жени без мозък.

— Просто си неотразим — отбеляза Кал, когато Фокс гневно закрачи към вратата.

— Направи още кафе, по дяволите.

— Трябва да донеса дърва, да заредя генератора и да се заема с разчистването на еднометровия сняг от терасата. Повикай ме, когато закуската е готова.

Сам в кухнята, Гейдж изръмжа и обърна бекона. Все още бе със стиснати зъби, когато Куин влезе.

— Мислех, че ще открия всички тук, а сте се разпръснали. — Тя взе чаша. — Това кафе няма да ни стигне. — Извади кафето, преди Гейдж да успее да й се сопне. — Аз ще се погрижа. Мога ли да свърша още нещо?

Той извърна глава към нея.

— Защо?

— Защото се надявам, че ако помогна за закуската, и двамата ще се отървем от участие в готвенето за обяд и вечеря.

Мъжът кимна, оценявайки логиката.

— Съобразително. За теб остава да препечеш хляба и да свариш още кафе.

— Разбрано.

Той чукна шест яйца, а Куин се зае със задълженията си. Действаше бързо и ефективно, забеляза Гейдж. Бързината не би означавала много за Кал, но ефективността бе голям плюс. Беше стабилна, умна, и както бе видял с очите си предишната вечер, забележително смела.

— Щастлив е с теб.

Куин се спря и отмести поглед към него.

— Добре, защото и аз съм щастлива с него.

— Но ако не си забелязала досега, той има дълбоки корени тук. Каквото и да стане, мястото на Кал винаги ще бъде в Холоу.

— Отдавна съм го разбрала. — Куин взе първите филийки, когато изскочиха от тостера, и сложи нови. — Въпреки всичко е хубаво градче.

— Въпреки всичко — съгласи се Гейдж и сипа яйцата във втория тиган.



Навън, както бе предвидил Гейдж, Фокс гледаше как Лъмп маркира дървета. По-забавно бе, когато кучето газеше и от време на време подскачаше през преспите. Заради дълбокия до кръста сняг двамата с Лейла останаха на площадката пред входната врата и Фокс се залови за работа с лопатата, която Кал му бе връчил на излизане.

Все пак чудесно бе да стои навън в бялото утро като под снежен купол и да мята лопати бял пух, докато от небето се сипе още.

— Май трябва да сляза да поизтупам снега от храстите — каза Лейла.

Фокс извърна глава към нея. Беше със спусната ниско над лицето й скиорска шапка и шал около врата, вече покрити с пласт сняг.

— Ще затънеш и ще трябва да ти хвърля спасително въже, за да те издърпам. По-късно ще прокараме пътека.

— Не изглежда уплашен. — Лейла зорко следеше Лъмп с поглед. — Мислех, че след снощи ще се бои да излезе навън.

— Кучешката памет е къса, може би за добро.

— Аз никога няма да го забравя.

— Разбира се.

Не биваше да я кара да излиза навън, осъзна Фокс. Особено защото не знаеше как да повдигне въпроса за работата, което бе една от причините за предложението му да се разходят заедно.

Обикновено бе по-добър в общуването с хора. С жени. Той продължи да прокопава пътека през площадката до стъпалата и заговори направо:

— Кал спомена, че търсиш работа.

— Не точно. Искам да кажа, трябва да си намеря някаква, но не съм търсила.

— Моята секретарка… офис мениджър… помощничка… — Той хвърли снега и отново заби лопатата. — Така и не се разбрахме как точно да се нарича длъжността й. Както и да е, скоро заминава за Минеаполис. Нужен ми е човек, който да поеме задълженията й.

„Дявол да те вземе, Куин“, помисли си Лейла.

— И какви са те?

Фокс вярваше, че в съда го познават като адвокат, който умее да се изразява добре.

— Организация, счетоводство, телефонни обаждания, съставяне на графици, промени, когато се наложат, посрещане на клиенти, печатане на документи и кореспонденция. Тя е и нотариус, но това не е необходимо, поне в началото.

— Какъв софтуер използва?

— Не знам. Трябва да я попитам.

Дали госпожа Х. използваше някакъв софтуер? Откъде да знае той?

— Аз не разбирам нищо от секретарска работа или офис мениджмънт. Нито пък от право.

Фокс умееше да преценява тона на хората, а нейният звучеше скептично.

— Знаеш ли азбуката?

— Разбира се, че зная азбуката, но важното е…

— Тогава — прекъсна я той — ще намериш начин да поддържаш ред в документацията. Знаеш как се използва телефонът, което означава, че можеш да се обаждаш и отговаряш на позвънявания. Това са основните умения, необходими за тази длъжност. Можеш ли да работиш с клавиатура?

— Да, но зависи…

— Тя ще ти покаже какво още върши.

— Струва ми се, че нямаш ясна представа какво върши.

Фокс разпозна неодобрение в гласа й.

— Е, добре. — Той се изправи, облегна се на лопата и я погледна в очите. — Работи при мен, откакто открих кантората. Винаги е била дясната ми ръка и ще ми липсва. Но хората решават да продължат напред и останалите трябва да намерим начин да се справим. Нужен е някой, който да прибира папките по местата им и ги открива, когато ми потрябват, да изпраща известия, сметки, за да мога аз да плащам своите, и да ми казва кога да се явя в съда, да вдига телефона, който се надявам да звъни, за да мога да изкарам някой хонорар, и просто да поддържа ред, докато упражнявам адвокатската си професия. Ти се нуждаеш от работа и заплата. Мисля, че можем взаимно да си помогнем.

— Кал те е накарал да ми предложиш работа, защото Куин го е помолила да ти каже.

— Точно така. Но това не променя най-същественото.

„Прав е“, предположи тя. Все пак нещо я смущаваше.

— Няма да е за постоянно. Просто търся нещо, с което да се препитавам, докато…

— … продължиш напред — кимна Фокс. — Устройва ме. Така никой от двама ни няма да се чувства задължен. Просто ще си помогнем за известно време. — Отхвърли още няколко лопати сняг, а после спря и застана срещу нея. — Освен това ти знаеше, че се каня да ти предложа работата, защото долавяш подобни неща.

— Куин помоли Кал пред мен да ти каже да ми я предложиш.

— Долавяш подобни неща — повтори той. — Това е твоята роля, или поне част от нея. Имаш усет за хората, за ситуациите.

— Не съм телепат, ако това имаш предвид.

Отново тази скептичност в тона й.

— Изминала си пътя до Холоу, без да си идвала преди. Знаела си накъде да караш, по кои шосета да се движиш.

— Не зная как стана.

Лейла скръсти ръце и движението издаде не просто скептичност, а предизвикателност.

— Разбира се, че знаеш, но просто отказваш да го приемеш. Тръгнала си с Куин онази първа вечер, с жена, която не познаваш.

— Беше разумната алтернатива пред голям, зъл плужек — сухо изтъкна тя.

— Вместо просто да побегнеш, да се довлечеш до стаята си и да заключиш вратата, ти си се качила в колата й, дойде с нея тук, на непознато място, в тази къща, с двама непознати мъже.

— Всичко това беше странно за мен. Чувствах се уплашена, объркана и напрегната. — Лейла отмести поглед от него към Лъмп, който се въргаляше в снега като по поляна с маргаритки. — Доверих се на инстинкта си.

— „Инстинкт“ е подходяща дума. Обзалагам се, че докато си работела в бутика, този инстинкт ти е подсказвал вярно какво желаят клиентките, какво биха купили. Сигурно си била адски добра.