— То го държеше, не можеше да се измъкне. — Кал седна на пода, с главата на кучето в скута си. — Не можеше. Щеше да го зарови в снега. Едно глупаво, безобидно куче.

— Случвало ли се е друг път? — попита Куин. — Въздействало ли е върху животни по този начин?

— Няколко седмици преди Седемте е имало удавени или прегазени на пътя животни. Понякога домашни любимци побесняват. Но не и нещо подобно. Това беше…

— Демонстрация. — Сибил уви одеялото по-плътно около краката на Куин. — Искаше да ни покаже какво може.

— Или да види какво можем ние — възрази Гейдж и получи подозрителен поглед от Сибил.

— Вероятно това е по-точно, по-близо до истинската му цел. Дали ще успеем да го измъкнем. Едно куче не е човек, би трябвало да е по-лесно за контролиране. Не се обиждай, Кал, но твоят четириног приятел не може да се сравнява по умствени способности дори с малчуган.

Кал ласкаво повдигна едното от клепналите уши на Лъмп.

— Горкият ми глупчо.

— Значи е било просто перчене. Измъчвало е горкото куче за забавление. — Лейла приклекна и погали Лъмп отстрани. — Заслужава да му го върнем по някакъв начин.

Заинтригувана, Куин наклони глава.

— Какво имаш предвид?

— Все още не зная, но е нещо, върху което трябва да помислим.

Осемнадесета глава

Кал не знаеше в колко часа си бяха легнали. Но когато отвори очи, слабата светлина на зимното слънце се процеждаше през прозореца. На нея видя, че все още се сипят съвършени едри снежинки като в холивудски коледен филм.

В спокойната тишина, която само снегът можеше да създаде, звучеше кротко и доволно похъркване. Идваше от Лъмп, който спеше изтегнат до таблата на леглото като рунтаво одеяло. Обикновено Кал не позволяваше това, но сега звукът, тежестта и топлината му носеха огромна наслада.

От сега нататък, реши той, щеше навсякъде да взема проклетото куче със себе си.

Ходилото и глезенът му бяха притиснати под тялото на Лъмп и Кал се раздвижи, за да ги освободи. Това накара Куин да се плъзне към него и да издаде тиха въздишка, докато се опитваше да провре крака си между неговите. Бе облечена с памучни дрехи, които не можеха да се нарекат секси, и през нощта така бе заклещила ръката му, че сякаш го пробождаха безброй иглички. Това би трябвало поне малко да го дразни.

А то му носеше наслада.

Щом лежаха сгушени заедно, докато навън валеше холивудски сняг, не му хрумна причина да не се възползва.

Усмихна се, плъзна ръка под тениската й, по топлата гладка плът. Когато стигна до гърдите й, усети ударите на сърцето й под дланта си, спокойни като хъркането на Лъмп. Лениво заигра с пръсти, загледан в лицето й. Леко и нежно обходи зърното й и почувства възбуда, когато си представи как го всмуква и как го гали с език.

Тя отново въздъхна.

Ръката му се спусна надолу, прокарвайки върховете на пръстите си по корема й, под памучната материя, докато достигна до бедрото й. После отново нагоре. Надолу, нагоре, нежни движения, които все повече се приближаваха към центъра й.

Звукът, който Куин издаде в съня си, бе тих и безпомощен.

Бе влажна, когато я докосна, гореща, когато проникна в нея. Навлизайки, сниши устни към нейните и заглуши въздишките й.

Тя се събуди и в този миг тялото й изригна, а съзнанието й просто изплува от съня във вълна от блаженство.

— О, господи!

— Шшт! — засмя се той до устните й. — Ще събудиш кучето.

Придърпа клина й надолу и се обърна. Преди умът й да се проясни, се надигна над нея и я изпълни.

— О! Боже мой! — Гласът й прозвуча задъхано и затрепери. — Добро утро.

Кал отново се засмя и започна да се движи във влудяващо бавен ритъм. Тя се опита да го следва, да се владее и бавно да се издигне с него, но насладата я заслепи и тласна към върха.

— Господи! Господи! Не мога…

— Шшт! — повтори той и устните му заиграха с нейните. После прошепна: — Ще напредвам бавно. Просто се отпусни.

Не можеше да стори друго. Тялото й вече бе в негова власт. Изцяло в негова власт. Когато отново се понесе нагоре, не й бе останал дъх да извика.

В пълно блаженство и изтощение, Куин лежеше под тежестта на Кал. Бе отпуснал глава върху гърдите й и тя заигра с косите му. Представи си, че е някаква далечна неделна утрин, в която нямат други неотложни въпроси, освен дали да се любят отново преди или след закуска.

— Някакви специални витамини ли вземаш? — полюбопитства Куин.

— Ммм?

— Имам предвид впечатляващата ти издръжливост.

Усети как устните му се присвиха до нейните.

— Просто живот на чисто, Русокоске.

— Може би е благодарение на боулинга. Може би ти действа… Къде е Лъмп?

— Засрами се по средата на шоуто. — Кал се обърна и посочи с жест. — Ето там.

Куин погледна и видя кучето на пода, захлупило глава в ъгъла. Затресе се от смях.

— Засрамихме кучето. Случва ми се за първи път. Господи! Чувствам се толкова добре. Как може да се чувствам така след снощи? — Поклати глава и протегна ръце, преди да ги обвие около Кал. — Ето какъв е смисълът, нали? Когато в света настава истински ад, все още имаме това.

— Да. — Той се надигна и посегна да приглади разрошените си коси, докато я гледаше. — Куин… — Хвана ръката й и заигра с пръстите й.

— Кал… — каза тя, имитирайки сериозния му тон.

— Ти допълзя във виелицата, за да ми помогнеш да спася кучето си.

— Добро куче е. Всеки би сторил същото.

— Не, не всеки. Не си толкова наивна, че да го мислиш. Фокс и Гейдж — да. Заради кучето и заради мен. Лейла и Сибил — може би. Или се увлякоха покрай теб, или така са устроени.

Куин докосна лицето му и плъзна пръсти под спокойните му сиви очи.

— Никой нямаше да остави това куче само навън, Кал.

— Тогава е късметлия да има край себе си хора като вас. Аз — също. Ти пълзеше през снега, право към онова същество. Ровеше в снега с голи ръце.

— Искаш да ме изкараш герой… Продължавай — отвърна тя. — Харесва ми тази роля.

— Можеш да свириш с пръсти.

Този път Куин се усмихна.

— Горе-долу. Научих се. Всъщност мога и по-силно, когато не съм задъхана, премръзнала и разтреперана от ужас.

— Обичам те.

— Ще ти демонстрирам, когато… Какво?

— Никога не съм мислил, че ще кажа тези думи на жена, която не ми е роднина. Просто не мислех, че е възможно да ми се случи.

Дори ако бе получила силен електрически шок или мълния бе пронизала сърцето й, не би подскочила така.

— Ще ги изречеш ли отново, докато слушам по-внимателно?

— Обичам те.

Ето, отново. Диво препускане.

— Защото мога да свиря с пръсти?

— На тази причина бих заложил.

— Мили боже! — Куин затвори очи. — Искам да ме обичаш, а държа да получавам това, което искам. Но… — Тя си пое дъх. — Кал, ако е заради снощи, защото помогнах на Лъмп…

— По-скоро е защото мислиш, че като изядеш половината от моето парче пица, не се брои.

— Е, от техническа гледна точка е така.

— Защото винаги знаеш къде са ключовете и можеш да мислиш за десет неща едновременно. Защото не се предаваш и косите ти греят като слънцето. Защото казваш истината и цениш истинското приятелство. И още десетки причини, които все още не съм проумял. Други десетки никога не ще проумея. Но зная, че мога да ти кажа думите, които никога не съм мислил, че ще изрека.

Тя обви ръце около врата му и долепи чело до неговото. Трябваше само да си поеме дъх, както ако стои в захлас пред велика творба на изкуството или слуша песен, която я кара да се просълзи.

— Днес е хубав ден. — Докосна устните му със своите. — Наистина чудесен ден.

Поседяха прегърнати, докато кучето хъркаше в ъгъла, а снегът навън продължаваше да вали.

Когато слезе на долния етаж, Кал проследи аромата на кафе до кухнята и видя Гейдж да смръщва вежди, слагайки тигана на печката. Двамата си изсумтяха за поздрав и Кал извади чиста чаша от съдомиялната.

— Изглежда, вече е натрупало метър и още вали.

— Имам очи. — Гейдж разопакова бекона. — Очевидно ти е много весело.

— Хубав ден е.

— Сигурно и аз щях да мисля така, ако го бях започнал с креватна гимнастика с някое гадже.

— Господи, какви циници са мъжете — каза Сибил, влизайки с премрежени тъмни очи.

— Слагай си тапи на ушите, когато се доближаваш до нашия вид. Ще запържа бекон и ще приготвя бъркани яйца — информира ги Гейдж. — Ако на някого не му харесва менюто, да опита в друг ресторант.

Тя си наля кафе и го изгледа над ръба на чашата, докато отпиваше първата глътка. Не се бе обръснал и не бе сресал гъстите си тъмни коси. Очевидно сутрин бе сприхав, но според нея това не го правеше по-малко привлекателен.