Запълзя по страничните пътища и въпреки че имаше доверие на пикапа и шофьорските си умения, изпита облекчение, щом стигна до своята алея. По желание на мнозинството бе включил парното и кабината беше като сауна.

Дори при тези обстоятелства Кал не можеше да отрече, че домът му сред гората е като на картина. Заснежените тераси и покритите със скреж дървета и храсти обграждаха къщата, от чийто комин се издигаше дим, а прозорците вече светеха.

Премина по следите от гумите на Фокс, по малкия мост над извивката на заледения поток.

Лъмп пристъпваше през снега към къщата от гората, приличаща на зимна пощенска картичка, и оставяше дълбоки следи след себе си. Замахна с опашка и излая само веднъж, някак приглушено.

— Ау, виж Лъмп. — Куин смушка Кал с лакът, докато пикапът бавно се изкачваше по алеята. — Сигурно добре си е поиграл.

— Снегът му действа ободряващо.

Кал спря зад пикапа на Фокс и се усмихна, щом видя почти затрупаното ферари, а после наду клаксона. Проклет да бе, ако се хванеше сам да влачи всичкия багаж, без който жените твърдяха, че е невъзможно да се живее една-две нощи.

После свали чантите от багажника.

— Красиво място, Кал. — Лейла взе първата чанта от ръцете му. — „Къриър енд Айвс“ на двадесет и първи век.

— Като картина. — Сибил огледа чантите и кутиите и избра една. — Особено ако нямаш нищо против да живееш в уединение.

— Аз нямам.

Тя вдигна поглед, когато Фокс и Гейдж излязоха от къщата.

— Дано нямаш и нищо против компания.

Внесоха всичко вътре, оставяйки снежни следи навсякъде. Навярно по някаква женска телепатия, трите си разпределиха задачите без обсъждане. Лейла поиска парцали или стари кърпи и се залови да подсуши влагата, Сибил завладя кухнята с тенджерата си и торба продукти за готвене, а Куин отвори шкафа със спално бельо и започна да застила легла и да се разпорежда коя чанта в коя стая да отиде.

Кал нямаше какво друго да прави, освен да пийне бира.

Гейдж влезе, докато приятелят му разравяше огъня в камината.

— Напълнили са и двете бани горе с женски глезотии. — Гейдж размаха пръст към тавана. — Какво те прихвана?

— Трябваше да го направя. Не можех да ги оставя там. Имаше опасност да останат без ток и вода два дни.

— И реши да превърнеш дома си в благотворителен приют? Твоята приятелка накара Фокс да сложи чаршафи на леглото ми, което сега е разтегателният диван в кабинета ти, и очевидно ще трябва да го деля с него. Знаеш, че този нещастник спи като шопар.

— Не мога да направя нищо по въпроса.

— Лесно ти е, като се има предвид, че ти ще делиш своето с блондинката.

Този път Кал се усмихна самодоволно.

— Не мога да ти помогна.

— Есмералда вари нещо в кухнята.

— Гулаш… Казва се Сибил.

— Каквото и да е, мирише приятно, не мога да отрека, а тя — още по-приятно. Но ме пръждоса от кухнята, когато влязох да взема пакет чипс за мезе на бирата.

— Искаш ли ти да готвиш за шестима?

Гейдж само изсумтя и опря крака на масичката.

— Колко, казват, че ще натрупа?

— Около метър. — Кал се настани до него в същата поза. — Преди време нямаше нищо, което да обичаме повече от снега. Никакво училище, пързаляне с шейни, битки със снежни топки…

— Хубави дни бяха, приятелю.

— Сега зареждаме генератора, мъкнем дърва за камината и купуваме резервни батерии и тоалетна хартия.

— Гадно е да си пораснал.

Все пак седяха на топло и докато снегът навън се сипеше на парцали, имаше светлина и храна. „Няма от какво да се оплакваме“, реши Кал, загребвайки от купата гореща пикантна гозба, в чието приготвяне не бе взел никакво участие. Освен това имаше кнедли, които бяха негова слабост.

— Неотдавна минах през Будапеща. — Гейдж хапна лъжица гулаш, докато гледаше Сибил. — И там не съм опитвал по-вкусен гулаш.

— Всъщност този не е унгарски. По сърбохърватска рецепта е.

— Адски вкусно ястие — отбеляза Фокс. — Откъдето и да е рецептата.

— Самата Сибил е източноевропейски миш-маш. — Куин с наслада хапна половината от единствената кнедла, която бе решила да си позволи. — Хърватски, украински, полски… и малко френски гени, от които идва усета й за мода и сприхавият й нрав.

— Кога родът ти се е преселил тук? — попита Кал.

— Още през седемнадесети век или малко преди Втората световна война, зависи от линията. — Но после разбра причината за въпроса му. — Не зная дали има връзка с Куин и Лейла или каквото и да е от всичко това. В момента проучвам.

— Чувстваме се свързани, откакто се познаваме — сподели Куин.

— Така е.

Кал разбираше това приятелство, долавяше го в погледите, които разменяха двете жени. То нямаше нищо общо с кръвта, а произтичаше изцяло от сърцето.

— Паснахме си още първия ден, всъщност вечер, в колежа. — Куин хапна още едно миниатюрно парче кнедла с гулаша. — Запознахме се в коридора на общежитието. Стаите ни се намираха една срещу друга. След два дни се събрахме в едната. Съквартирантките ни нямаха нищо против размяната. Живяхме заедно до края на следването.

— И сега отново — отбеляза Сибил.

— Помниш ли как ми гледа на ръка в онази вечер?

— Гледаш на ръка? — попита Фокс.

— Когато съм в настроение. Циганска жилка — добави Сибил с прочувствен жест.

Кал усети буца в стомаха си.

— В Холоу е имало цигани.

— Наистина ли? — Сибил внимателно повдигна чашата си и отпи. — Кога?

— Трябва да проверя, за по-сигурно. Зная го от разказите на баба си, която ги е чувала от своята баба. Циганите пристигнали едно лято и си устроили лагер.

— Интересно. Вероятно — замислено каза Куин — някой местен си е легнал с тъмноока красавица и след девет месеца — хоп. Може би линията води точно до теб, Сиб.

— Едно голямо щастливо семейство — промърмори Сибил.

След вечерята задълженията отново бяха разпределени. Трябваше да донесат дърва, някой да пусне кучето навън, масата да бъде разчистена и съдовете — измити.

— Кой друг може да готви? — поинтересува се Сибил.

— Гейдж — в един глас отвърнаха Кал и Фокс.

— Хей!

— Добре. — Сибил го изгледа строго. — Ако ще има групова закуска, ти отговаряш за приготвянето. Сега…

— Трябва да поговорим — каза Кал. — Стойте в трапезарията. Трябва да донесем нещо — добави той и се спогледа с Фокс и Гейдж. — Можете да отворите още една бутилка вино.

— Какво става тук? — намръщи се Куин, докато мъжете се отдалечаваха. — Какво ли са намислили?

— По-скоро какво са премълчавали от нас досега — каза Лейла. — Вина и неохота, това долавям. Не че познавам някого от тях толкова добре.

— Знаеш каквото трябва — увери я Сибил. — Донеси още вино, Кю. — Тя леко потръпна. — Може би трябва да запалим още няколко свещи, за всеки случай. Вече ми се струва… тъмно.



Оставиха на него, защото е домакин, предположи Кал. Когато всички отново седнаха около масата, той се опита да намери най-подходящия начин да започне.

— Вече ви разказахме за случилото се в онази нощ до камъка, когато бяхме деца, и за събитията след това. Куин, ти сама го усети при похода ни преди няколко седмици.

— Да, да. Сиб и Лейла трябва да видят мястото веднага щом снегът се слегне достатъчно, за да отидем.

Той се поколеба само за миг.

— Съгласен съм.

— Няма да бъде като разходка по „Шанз Елизе“ — изтъкна Гейдж и Сибил повдигна вежди срещу него.

— Ще се справим.

— Има още нещо от онази нощ, за което не сме разговаряли с вас.

— С когото и да било — добави Фокс.

— Трудно е за обяснение защо. Бяхме на десет години, всичко отиде по дяволите и… Ето.

Кал сложи своята част от камъка на масата.

— Парче от камък? — попита Лейла.

— Хелиотроп. — Сибил нацупи устни и посегна към него, но се спря. — Може ли?

Гейдж и Фокс сложиха своите третини до тази на Кал.

— Избери си — подкани я Гейдж.

— Три части от едно цяло. — Куин взе най-близката. — Нали? Това е един камък, раздробен на три.

— Бил е заоблен, загладен и лъскав — продължи Сибил. — Откъде имате тези парчета?

— Бяха в ръцете ни — отвърна Кал. — След светлината, след мрака, когато земята престана да се тресе, всеки от нас държеше своята част от този камък.

Загледа се в дланта си и си спомни как бе стискал камъка в ръката си, сякаш от това зависеше животът му.

— Не знаехме какво е. Фокс провери. Майка му има книга за камъни и кристали и той провери. Хелиотроп — потвърди Кал. — Отговаря на описанието.

— Трябва да бъде събран — каза Лейла. — Нали? Отново да стане цял.

— Опитвали сме. Повърхностите са чисти — обясни Фокс. — Пасват като пъзел.